Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр.
Казанлък,18.11.2014година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшки районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на 17.11.2014 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЙКО НЕЙКОВ
при секретаря Р.А. като разгледа гражданско дело № 1810 по описа за 2014г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени иска с правни основания чл. 143, ал. 2 от СК и чл. 149 СК.
В исковата молба се твърди, че от съвместното си съжителство Д.С. и ответника Н. имат роден син Н., роден на ***г. Посочва се, че когато детето било на две седмици родителите се разделили и от тогава бащата не полагал грижи за сина си и не давал средства за неговата издръжка. Твърди се, че ответника работи, получава добро трудово възнаграждение, от което може да заделя средства за издръжката на детето.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплаща на малолетния си син, чрез неговата майка и законна представителка месечна издръжка в размер на 160лв., считано една година назад от завеждане на исковата молба в съда- г., ведно с всички законни последици.
Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско хонорар.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника. Твърди, че по настояване на Д.С. и нейните родители, се разделили още в деня на получаване акта за раждане на детето Н.. Ответникът сочи, че е заплатил всички разноски по ремонта на квартирата, в която живели с майката на сина си, за закупуване на бебешки принадлежности и оборудване на детската стая, както и във връзка с раждането на детето. Твърди, че не е искал да се раздели с майката на сина си, като бил неотлъчно до нея и й помагал по време на съвместното им съжителство, както и давал средства за сина си. Сочи, че от м. г. е безработен и искания размер на издръжката за детето от 160лв. е непосилен за плащане. Ответникът твърди, че не разполага с имущество, от което да се издържа. Сочи, че има задължения към банка. Твърди, че не се отказва от задълженията си към детето, но в момента няма никаква възможност да подпомага финансово издръжката му, като заявява, че веднага щом започне работа ще продължи да участва в отглеждането и възпитанието на Н..
Заинтересованата страна- АСП, Дирекция „ Социално подпомагане”, гр. К.- редовно призовани, не се явяват и не изпращат представител. Изготвят социален доклад, приложен по делото.
От събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното:
Безспорно по делото е, че ответника М.А.Н. е баща на детето Н. М.Н., ЕГН **********/ удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № г. на Община К./.
По делото се събраха доказателства за доходите на майката на малолетното дете, като от приетата като писмено доказателство по делото декларация от г., Д.Т.С. е декларирала, че не работи, тъй като е в майчинство. Получава платено майчинство-340лв. и детски надбавки- 35лв. С. е декларирала, че не получава доходи от наеми и хонорари. Доказателства за доходите на бащата М.Н. няма събрани по делото, въпреки указанията на съда, дадени на ищцовата и ответната страна с доклада по чл. 146 от ГПК.
Видно от становището на изготвения и приложен по делото социален доклад на Дирекция „ Соц.подпомагане”, гр. К. е, че преките и непосредствени грижи за детето от раждането и до момента са поети от майката. Между Д.С. и Н. е изградена силна емоционална връзка и привързаност. Между малолетното дете и бащата не е формирана емоционална връзка най- вече поради факта, че ответникът не присъства постоянно в живота на сина си. Контактите им са периодични и краткотрайни. В проведен разговор със социални работници майката е споделила, че от раздялата си с М.Н., последния осъществявал периодични контакти със сина си. При планирана среща ответникът предоставил 30лв. за сина си. На г. Н. закупил два банана за сина си. С изключение на описаното, ответникът не предоставял никакви средства и не закупувал каквото и да било за детето. Д.С. е завършила средното си образование в ПГЛПТ, специалност „ М.”, като е работила на няколко места, предимно като сервитьор. В момента ползва майчинство. Доходите й са в общ размер на 375лв. С. има изтеглен кредит в размер на 300лв. от В., като при провеждане на социалната анкета е посочила, че й остават дължими 150лв. Заявила е, че не получава допълнителни доходи от наем на недвижимо имущество, ренти, аренди и други. Майката и детето живеят под наем в жилище на адрес: гр. К., за което С. заплаща по 100лв. наем. За детето е осигурено достатъчно жизнено пространство, поддържа се добра хигиена, като апартамента разполага с необходимите вещи за домакинството и е технически обезпечен. Майката не съжителства с други лица. Пред социалните работници е споделила, че изпитва сериозни затруднения да погасява ежемесечните разходи за детето, като получава морална и финансова помощ в грижите от родителите си и членовете на разширеното й семейство. В проведеното социално проучване е установено, че ответникът има завършено средно специално образование в ПГТ, гр. С., специалност „ М.”. След завършването си започнал работа във фирма „ П.”, където изпълнявал длъжността „ Н.” в продължение на две години. Впоследствие заминал да работи в Г. като монтьор на мебели. След завръщането си в Б., ответникът бил безработен, като в началото на м. г. започнал да работи към частна строителна бригада като заварчик. Преди около месец Н. преустановил работата си към този работодател и в момента активно търсел работа чрез Интернет сайтове. Пред социалните работници е заявил, че не е предприел действия за регистрация в Дирекция „ Бюро по труда”. Ответникът е споделил, че по време на съвместното си съжителство с Д.С. е изтеглил потребителски кредит от „ Р.” в размер на 5000лв., като месечната му погасителна вноска възлиза на 200лв. По негови данни от около година е спрял да погасява дължимите вноски, за което получил известие от частен съдебен изпълнител, но не предприел действия.Социалните работници са установили, че Н. не разполага със собствено жилище, като съжителствал заедно с брат си в дома на родителите си в гр. К. Ответникът не съжителства на семейни начала с друго лице, няма родени други деца освен сина си Н.. Пред социалните работници е заявил, че претендирания размер на издръжката на детето е много висок и надхвърлящ реалните му възможности да го изплаща.
Предвид констатираното, социалните работници изразяват становище, че основните грижи по отглеждането и възпитанието на малолетния Н. са поети от неговата майка. Д.С. изключително отговорно изпълнявала родителските си ангажименти, като съумявала да осигури необходимите условия за правилното развитие на детето. С оглед ниската възраст на детето и необходимостта от закупуване на специални детски принадлежности и определени видове храни, същите предполагат реализиране на разходи, които са непосилни за моментното финансово положение на родителя, полагащ преките грижи за Н.. Социалните работници считат, с цел защита интересите и правата на малолетното дете, че е необходимо присъждане на издръжка в размер, реално покриващ направените месечни разходи за задоволяване на неговите основни потребности.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 143, ал.
2 СК "родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат
от имуществото си", като размерът на дължимата издръжка се определя
"според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на
лицето, което я дължи" съгласно чл. 142, ал.
1 СК. Издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от 1/4 от
минималната работна заплата (чл. 142, ал.
2 СК). С Постановление № 249 от 31 октомври
По делото не се спори и се установи от представеното удостоверения за раждане, че ответникът е баща на малолетното дете.
Ищецът по делото с оглед крайно ниската си възраст е дефинитивно неработоспособен, като няма данни да разполага със собствено имущество /което не се и твърди/, поради което и има право на издръжка от родителите си, които са лица от втори ред на задължените да дават такава (чл. 140, ал. 1, т. 2 СК) поради липса на лица от първи ред.
Нуждите на ищеца, който към предявяване на иска е на навършени единадесет месеца, се установяват от самия факт на биологичното му съществуване и не е необходимо да се обосновава специално.
По делото не се установи ищецът да има нужда от средства за разходи, различни от обичайните за дете на неговата възраст (за храна, дрехи и др.).
Бащата е човек в трудоспособна възраст и няма данни да страда от заболяване, което да пречи на работоспособността му и може да издържа детето си. От изготвения по делото социален доклад на Дирекция „ Соц. подпомагане”, гр. К. се установи, че същият към настоящия момент е безработен и няма регистрация в Дирекция „ Бюро по труда”, гр. К. Последният не представя доказателства за обстоятелството да съжителства с друго лице, както и да има други свои деца, на които дължи издръжка.
Съдът след като взе предвид, че ответникът е в най-близка степен на родство с ищеца, както и възрастта на детето, нуждата от храна, облекло и други потребности настоящият съдебен състав намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплаща на малолетното си дете месечна издръжка в размер от 90 лева, а останалите, ведно с ежедневните грижи следва да бъдат осигурявани от майката.
В петитума на исковата молба ищцата моли съда да бъде осъден ответника да заплаща месечната издръжка за една година назад. Съдът счита това искане за законосъобразно, тъй като специална норма урежда тази възможност в СК- чл.149 от СК. Безспорно по делото се установи, че бащата за минало време не е давал издръжка и не е полагал грижи за сина си. Във връзка с това направено искане съдът намира, че за периода от г. до г., с оглед ниската възраст на детето, иска е основателен и доказан до размера на 85,00лв.
Исковете до пълния предявен размер от 160,00 лв. следва да бъдат отхвърлени, тъй като не се доказа по делото ответникът да разполага с доходи и имущество, които да му позволяват да заплаща поискания размер на издръжката.
Относно разноските в производството:
До приключване на устните състезания ищцовата страна е направила искане за присъждане разноски по делото. Видно от Договор за правна защита и съдействие № ищецът по делото има разноски за един адвокат в размер на 150лв. Ответникът не е ползвал адвокатска защита и не е направил искане за присъждане на разноски по делото.
Съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът ще следва да заплати на ищцата съдебни разноски по делото в размер на 82,81лв., съразмерно с уважената част на иска.
Ответникът ще следва да заплати по сметка на Районен съд- Казанлък и 127,20 лв. окончателна държавна такса върху размера на така присъдената издръжка.
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА М.А.Н., ЕГН ********** *** да заплати на основание
чл. 149 от СК, на детето Н. М.Н., ЕГН **********, чрез неговата майка и законна представителка Д.Т.С., ЕГН **********, и двамата с адрес:
гр. К. издръжка за минало време на
детето Н. М.Н., ЕГН ********** в размер на 85,00 лв./ осемдесет и пет лева и 00 стотинки/ месечно за времето
от г. до г., ведно със законната лихва
върху всяка закъсняла вноска, като ОТХВЪРЛЯ
иска в частта до пълния предявен размер от 160,00лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА М.А.Н., ЕГН ********** *** да заплаща на основание
чл. 143, ал.
2 СК на детето Н. М.Н., ЕГН **********, чрез неговата майка и законна представителка Д.Т.С., ЕГН **********, и двамата с адрес:
гр. К. месечна издръжка в размер
на 90,00 лв./ деветдесет лева и 00
стотинки/, считано от г. до настъпване на основания за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния
предявен размер от 160,00лв., като
неоснователен и недоказан.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, хип. I ГПК предварително изпълнение на решението, в частта му относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА М.А.Н., ЕГН ********** *** да заплати на основание чл. 78 ал.1 от ГПК на Д.Т.С., ЕГН **********, като майка и законна представителка на детето Н. М.Н., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. К., съдебни разноски в размер на 82,81лв., съразмерно с уважената част на иска.
ОСЪЖДА М.А.Н., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на РАЙОНЕН СЪД- КАЗАНЛЪК сумата от 127,20 лв. окончателна държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд- гр. Стара Загора в двуседмичен срок от г., а в частта му относно допуснато предварително изпълнение, решението има характер на ОПРЕДЕЛЕНИЕ и може да се обжалва с частна жалба пред Окръжен съд- гр. Стара Загора в едноседмичен срок от посочената дата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: