Решение по дело №707/2019 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 22 юли 2020 г. (в сила от 20 август 2020 г.)
Съдия: Ивелина Карчева Янева
Дело: 20197060700707
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 15 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

161

 

 

гр. Велико Търново, 22.07.2020 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

                                                   

Великотърновският административен съд, Х-ти състав, в публично заседание  на двадесет и четвърти юни две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                                                            Съдия: Ивелина Янева

 

 

при секретаря Д. С., като разгледа докладваното от 
съдията И. Янева  адм.дело N
707 по описа на Административен съд Велико Търново за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на АД “Куадрант Бевърджис“ ...  против Акт за установяване на задължение по чл.107, ал.3 от ДОПК № 563-1/ 12.07.2019г., издаден от орган по приходите при Община Велико Търново, потвърден с Решение № 171 / 12.07.2019г. на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ на Община Велико Търново, с който за данъчни периоди 2014г., 2015г., 2016г., 2017г. и 2018г. са определени данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци общо в размер на 116 228,27лв., от които внесени 88 223,13лв. и дължими 32 373,39лв. Жалбоподателят твърди неправилно определяне на размера на данък върху недвижимите имоти поради неправилно определена конструкция на сградите. Моли за отмяна на обжалвания административен акт и присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът – Директор на Дирекция „Местни данъци и такси” при Община Велико Търново - оспорва жалбата. Излага, че оспореният акт е издаден при спазване на процесуалните и материалните норми, поради което се явява законосъобразен. Моли се същия да бъде потвърден, а в условията на евентуалност изменен съгласно заключението на вещото лице. Претендира присъждане на *** ско възнаграждение.

Предмет на обжалване е Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 ДОПК № 563-1/ 12.07.2019г., издаден от орган по приходите при Община Велико Търново, с който за данъчни периоди 2014г., 2015г., 2016г., 2017г. и 2018г. са определени данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци общо в размер на 116 228,27лв., от които внесени 88 223,13лв. и дължими 32 373,39лв.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.160 от ДОПК, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:

АД “Куадрант Бевърджис“ е правоприемник на  АД „Агрима - Янтра“, което е собственик на недвижими имоти на територията на гр.Велико Търново. С нотариален акт № 219 от 03.04.2009г. е констатирано правото на собственост на дружеството върху следните недвижими имоти:

Поземлен имот с идентификатор 10447.512.32 с площ от 26 344 кв.м., находящ се в ... .

Имот – промишлена сграда с идентификатор 10447.512.32.32 с площ на сградата от 6 296 кв.м., находящ се в ... .

Имот – складова база, склад с идентификатор 10447.512.32.36 с площ на сградата от 465 кв.м., находящ се в ... .

Имот – промишлена сграда с идентификатор 10447.512.32.34 с площ на сградата от 62 кв.м., находящ се в ... .

Имот – сграда за енергопроизводство с идентификатор 10447.512.32.35 с площ на сградата от 414 кв.м., находящ се в ... .

Имот – сграда на транспорта с идентификатор 10447.512.32.37 с площ на сградата от 253 кв.м., находящ се в ... .

Имот – административна делова сграда с идентификатор 10447.512.32.1 с площ на сградата от 318 кв.м., находящ се в ... .

Имот – самостоятелен обект в сграда – друг вид с идентификатор 10447.512.32.24.1 със застроена площ от 105 кв.м., находящ се в ... .

Имот – друг вид сграда за обитаване с идентификатор 10447.512.32.17 със застроена площ от 41 кв.м., находящ се в ... .

Имот – промишлена сграда с идентификатор 10447.512.32.24 с площ на сградата от 63 кв.м., находящ се в ... .

Имот за водоснабдяване и/или канализация с идентификатор 10447.512.32.11 с площ на сградата от 43 кв.м., находящ се в ... .

Имот – промишлена сграда с идентификатор 10447.512.32.10 с площ на сградата от 25 кв.м., находящ се в ... .

Имот – сграда за търговия с идентификатор 10447.512.32.33 с площ на сградата от 19 кв.м., находящ се в ... .

Имот – промишлена сграда с идентификатор 10447.512.32.28 с площ на сградата от 11 кв.м., находящ се в ... .

Имот – сграда за водоснабдяване с идентификатор 10447.512.32.27 с площ на сградата от 9 кв.м., находящ се в ... .

С нотариален акт за поправка на нотариален акт № 43 от 13.02.2014г. е извършена поправка в нотариален акт № 219 от 03.04.2009г., като е поправено името на дружеството на латиница, идентификаторът на имот № 1 – промишлена сграда, като от 10447.512.32.32 се променя на 10447.512.32.32.1 и площта на същия от 6 296 кв.м. се променя на 7 615 кв.м. и по отношение на имот с идентификатор10447.512.32.1 след  318 кв.м. се добавя и с РЗП 954 кв.м.

В Община Велико Търново е депозирана от пълномощник на дружеството Данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТс вх.№ 4999 / 01.11.2018г. за корекция на декларирани обстоятелства със следните данни:

Производствен обект построен през 1988г., на два етажа с РЗП 7 615 кв.м., конструкция М1 /бледо отбелязване има и на М3/, електрификация, водопровод, канализация, телефон, климатична инсталация и луксозна дограма. Предвид площта на имота това е имот с идентификатор 10447.512.32.32.1.

Склад /производствен/ построен през 1989г., един етаж, с РЗП 465 кв.м., конструкция М2 /бледо отбелязване има и на М3/, електрификация. Предвид площта на имота това е имот с идентификатор 10447.512.32.36.

Други нежилищни /портал/ построен през 1989г., на един етаж с РЗП 62 кв.м., конструкция М1 /бледо отбелязване има и на М3/, електрификация, водопровод, канализация и климатична инсталация. Предвид площта и предназначението на имота това е имот с идентификатор 10447.512.32.34.

Производствен обект построен през 1978г., един етаж с РЗП 414 кв.м., конструкция М1 /бледо отбелязване има и на М3/, електрификация, водопровод, канализация, телефон и климатична инсталация. Предвид площта и предназначението на имота това е имот с идентификатор 10447.512.32.35.

Склад /производствен/ построен през 1989г., един етаж с РЗП 253 кв.м., конструкция М2 /бледо отбелязване има и на М3/, електрификация, водопровод и  канализация. Предвид площта и предназначението на имота това е имот с идентификатор 10447.512.32.37.

Други нежилищни построен през 1994г., три етажа с РЗП 954 кв.м., конструкция М1 /бледо отбелязване има и на М3/, електрификация, водопровод, канализация, телефон и климатична инсталация. Предвид площта и предназначението на имота това е имот с идентификатор 10447.512.32.1.

Други нежилищни /склад/ построен през 1965г., два етажа с РЗП 82 кв.м., конструкция М1 /бледо отбелязване има и на ПМ/, електрификация, водопровод и канализация. Предвид площта и предназначението на имота това е имот с идентификатор 10447.512.32.17.

Производствен обект построен през 1989г., един етаж с РЗП 65 кв.м., конструкция М3, електрификация, водопровод и канализация. Предвид площта и предназначението на имота това е имот с идентификатор 10447.512.32.24.

Производствен обект построен през 1978г., един етаж с РЗП 43 кв.м., конструкция М1 /бледо отбелязване има и на М3/, електрификация, водопровод и канализация. Предвид площта и предназначението на имота това е имот с идентификатор 10447.512.32.11.

Производствен обект построен през 1978г., един етаж с РЗП 25 кв.м., конструкция М1 /бледо отбелязване има и на М3/, електрификация. Предвид площта и предназначението на имота това е имот с идентификатор 10447.512.32.10.

Други нежилищни /администр./ построен през 1994г., един етаж с РЗП 19 кв.м., конструкция М1 /бледо отбелязване има и на М3/, електрификация, телефон и отоплителна инсталация. Предвид площта и предназначението на имота това е имот с идентификатор 10447.512.32.33.

Производствен обект построен през 1978г., един етаж с РЗП 11 кв.м., конструкция М1 /бледо отбелязване има и на М3/, електрификация. Предвид площта и предназначението на имота това е имот с идентификатор 10447.512.32.28.

Навес с огр. стени /производств./ построен през 1994г., един етаж с РЗП 9 кв.м., конструкция /бледо отбелязване има на М3/, електрификация, водопровод и канализация. Предвид площта и предназначението на имота това е имот с идентификатор 10447.512.32.27.

Недвижим имот – земя от 26 344 кв.м., от които 8 115кв.м. застроени и 8 000кв.м. с трайна луксозна настилка.

От директора на дирекция „местни данъци и такси“ на 29.01.2019г. е изискана от отдел „Устройство на територията“ информация относно конструкцията на сгради с идентификатори 10447.512.32.32, 10447.512.32.36, 10447.512.32.34, 10447.512.32.35, 10447.512.32.37, 10447.512.32.1, 10447.512.32.17, 10447.512.32.24, 10447.512.32.11, 10447.512.32.10, 10447.512.32.33,  10447.512.32.28 и 10447.512.32.27.

Получен е отговор на 03.02.2019г., като всички сгради са с конструкция М3, с изключение на сграда с идентификатор 10447.512.32.17, която е с конструкция ПМ.

На 02.07.2019г. собственикът на сградите подава молба до Община Велико Търново за уведомяване относно начина на определяне на сградите като даден вид строителство и съответно увеличаване размера на дължимите за тях местни данъци и такси, към което са приложени схеми на обектите, строителни книжа и конструктивно становище.

На 12.07.2019г. от орган по приходите при Община Велико Търново е издаден акт за установяване на задължение по декларация, в който имотите са с определена конструкция М3, с изключение на имот с идентификатор 10447.512.32.17 и са определени задължения за данък въру недвижимите имоти и такса за битови отпадъци.

В хода на съдебното производство е прието без оспорване от страните заключение по съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно, компетентно и безпристрастно дадено.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

            След извършване на служебна проверка, съдът установи, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган и в установената форма, но при допуснати нарушения на  процесуалния и материалния закони.

            В акта за установяване на задължение е посочено подадена декларация по чл.14 от ЗМДТ за общо 14 недвижими имота. От представените доказателства към административната преписка се установява подаването на такава декларация, но на различна дата от вписаната в акта. Данъчната декларация е подадена на 01.11.2018г. Липсват данни за начина на деклариране на имотите през данъчни периоди 2014г., 2015г., 2016г., 2017г. и 2018г. Допуснатата техническа грешка в датата на декларацията и липса на посочване на предходната декларация са най-малките пороци на акта за установяване на задължение. В неговото съдържание липсват основни данни, част от които не се съдържат в административната преписка и не подлежат на установяване в съдебното производство.

На първо място административния акт не съдържа информация относно извършената служебно от органа по приходите промяна на вида на конструкцията на декларираните сгради. Доколкото вида на конструкцията на сградата е един от елементите, въз основа на които се определя данъчната оценка на имота, то промяната на декларираните данни води и до промяна на данъчната оценка, което може да доведе и до промяна на размера на данъка върху недвижимите имоти и такса смет. Следователно всяка промяна на вида на конструкцията следва да бъде надлежно отразена в административния акт. При липсата на информация относно извършената служебна промяна на конструкцията на сградите, от кого и въз основа на какви факти, данъчно задълженото лице е лишено от възможността да организира адекватна защита с представяне на относими към спора доказателства. Тази липса препятства съда да извърши дължимата проверка за правилно прилагане от органа на материалния закон. Дори и от приложените към акта документи, отразяващи кореспондения между различни отдели в община Велико Търново, не се установяват фактите, дали основание на съответния отдел да приеме конструкция М3 за сградите. Недопустимо е едва в хода на съдебното производство да се уставовяват чрез заключение на вещо лице, фактите, дали основание за издаване на оспорения административен акт, тъй като в настоящото производство съдът не се произнася по същество на спора. Именно органът в административния акт или в предхождащ го документ част от административната преписка към който се препраща следва да посочи всички факти, въз основа на които се извършва промяна на декларираните данни. Независимо от потвърждаване от експерта на част от заключенията на общинската администрация относно вида на конструкцията на сградите, настоящият състав намира, че не е възможно частично потвърждаване на акта поради останалите нарушения в него.

На второ място в административния акт липсва определяне на задължението за данък за всеки един обект. Както вече бе посочено дружеството декларира общо 14 обекта, предмет на облагане с данък върху недвижимите имоти – земя и 13 сгради, всяка с посочени индивидуализиращи данни като площ, година на построяване, конструкция и др. Видно от приложените към декларацията скици, издадени от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, всяка сграда е самостоятелен обект и има отделен идентификатор. Задължение за заплащане на данък върху недвижимите имоти възниква за всяка отделна сграда. Съгласно чл.10, ал.1 от ЗМДТ с данък върху недвижимите имоти се облагат сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищни образувания. Следователно за притежаваните 13 сгради в населеното място гр.Велико Търново от АД “Куадрант Бевърджис“ органите по приходите дължат определяне на 13 отделни задължения за данък върху недвижимите имоти. В акта за установяване на задължение отделно са определени задълженията за данък върху недвижимите имоти и за такса смет, но не и за всеки деклариран имот поотделно. Липсата на определено задължение за данък върху недвижимите имоти и такса смет за всеки един обект /самостоятелна сграда/ води до невъзможност за извършване на проверка от съда за правилното приложение на закона – за кой имот какво задължение е определено, за да се достигне до общата сума от 9 792,98лв. за 2014г. например.

На трето място липсва посочване на данните, въз основа на които са определени задълженията за данък върху недвижимите имоти и за такса смет за всеки един данъчен период поотделно. В акта за установяване на задължение са вписани мотиви, че от 2011г. задълженията за данък за недвижими нежилищни имоти на предприятията се изчисляват на база по-високата стойност между отчетната им стойност и данъчната оценка, а задълженията за такса за битови отпадъци – на база данъчната оценка. Следователно е възможно основата, върху която се определят данък и такса за един обект да е различна. Органът дължи произнасяне на база на каква основа определя данък и такса и то за всеки данъчен период, още повече, че във формулата за изчисляване на данъчна оценка се взема предвид и овехтяването на сградата. И това е видно дори от оспорения акт – задължението за данък и за такса намалява за всеки данъчен период – от 9 792,98лв. за 2014г. до 9 605,55лв. за 2018г. При липсата на данни каква е декларираната от дружеството отчетна стойност на всеки имот и съответно каква е данъчната му оценка, не може да бъде извършена проверка дали органът по приходите правилно определя основата за начисляване на данък върху недвижимите имоти и основата за начисляване на такса битови отпадъци. Не може да се установи и верността на крайната сума. Едва с писмените бележки са представени данъчни оценки на всеки имот за всеки един данъчен период, но те не могат да бъдат взети предвид, тъй като не са приети като доказателства по делото и дори не е направено искане за приемането им като доказателства по делото. В мотивите на акта са вписани данни за всеки имот – година на построяване, площ, конструкция, данъчна оценка и отчетна стойност. Не е ясно тези данни за кой данъчен период се отнасят. От тези данни е видно, че за част от имотите данъчната оценка е по-висока от отчетната им стойност, а за други е обратното. Никъде в акта не е посочено коя от тези две стойности е основа за определяне на данък и коя за определяне на такса, поради което и не може да бъде проверено от съда правилното приложение на закона. В конкретния случай от приложената към последната Данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ Таблица 3 – за отчетната стойност на активите – е видно, че през данъчните периоди, предмет на акта за установяване на задължение, е налице изменение на отчетната стойност на някои от сградите. За сграда с № 1 в декларацията е налице увеличение на отчетната стойност на 22.10.2018г. със 37 851лв. – подмяна дограма и 165 882,63лв. – частична подмяна покривно пространство. А за сграда с № 5 в декларацията е налице намаление на отчетната стойност на 03.04.2015г. със сумата от 1 450лв. – отписан актив гаражни клетки. Следователно за всеки един данъчен период в обхвата на акта за установяване на задължение отчетната стойност на сградите е различна, както различна е данъчната оценка с оглед овехтяването им. При липсата на посочване на съставомерните елементи за определяне на процесните задължения, съдът намира оспорения акт за издаден при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които не могат да бъдат санирани в хода на настоящото производство.

Следва да бъде отбелязан и факта, че в разпоредителната част на акта е допусната грешка. Посочените внесена сума от 88 223,13лв. и дължима главница от 32 373,39лв. не съответстват на общия размер на задължението от 116 228,27лв. / 88 223,17+32 373,39 е 120 596,56лв./. Разликата се дължи вероятно на отразените данни за такса смет за 2014г., където е вписано задължение в размер на 13 681,75лв., внесена сума 14 418,71лв., дължима главница 3 631,29лв. Последното е невъзможно, тъй като внесената сума надвишава задължението, освен ако надвнесената сума е прихваната или възстановена, за което липсват данни.

В обобщение може да се посочи, че при издаването на акта за установяване на задължение по декларация са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които водят до отмяна на същия.

При този изход на спора основателно е искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски, които следва да са в размер на 950лв. – 50лв. държавна такса, 800лв. депозит за вещо лице и 100лв. *** ско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 ДОПК № 563-1/ 12.07.2019г., издаден от орган по приходите при Община Велико Търново.

 

ОСЪЖДА Община Велико Търново да заплати на АД “Куадрант Бевърджис“ ...  сумата от 950 лева / деветстотин и петдесет лева/.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд, в 14 – дневен срок от получаването му.

 

                                                           

Съдия: