РЕШЕНИЕ №
гр. Русе,
09.10.2019г.
Русенският окръжен съд ...... наказателна колегия
в публично заседание на
Дванадесети септември през двехиляди
и деветнадееста година
в състав:
Председател: ЮЛИЯН СТАМЕНОВ МИЛЕНА ПЕЙЧЕВА
Членове: ЗОРНИЦА ТОДОРОВА
при секретаря ………...Анелия
Генчева.......................в присъствието
на
прокурора ……………………….......... като разгледа докладваното от
съдията Пейчева ...ВНЧХ дело
№ 577 по описа за 2019 г., съобрази:
Производството е по глава ХХI от НПК.
С Присъда № 85/27.05.2019г.на Русенския
районен съд, постановена по НЧХД № 2282/18 на РРС, подсъдимият Б.Д.К. е признат
за невинен, в това че на неустановена дата в периода от 20.11.2017 г. до
23.11.2017 г., в гр. Р****, по друг начин - чрез писмен документ - „Важно съобщение”, разлепен във входа на
блока, разгласил позорящи за Г.К.Г. обстоятелства, а именно, че „не е заплатил потребената питейна вода за несъществуващи фирми- “Г****” и
“Г****” към доставчика В****”, поради и на осонавние чл.304 от НПК е оправдан
по обвинението по чл.148 ал.2, пр.1, вр.ал.1, т.2, вр.чл.147 ал.1 от НК.
Отхвърлен е изцяло предявения от тъжителя Г.Г.
граждански иск срещу подсъдъмия К. за неимуществени
вреди в размер на 5000 лева, със законната лихва , както и направените по
делото разноски.
Присъдата е обжалвана от частния
тъжител Г. Г., чрез повереника му адв.Я.П. от ***, с доводи за необоснованост на съдебния акт, неяснота в
мотивите на РС, по подробно изложени съображения. Иска се отмяна на
оправдателната присъда и постановяане на осъдителна
такава, като на подсъдмия бъде наложено съответно наказание
и предявеният граждански иск бъде уважен изцяло. Не се претенидрат
разноски пред възивната инстаниця.
Подсъдимият Б.К. считата
възивната жалба за неоснователна, а първоинсатницоната
присъда за законосъобразна и правилна, поради което иска да бъде потвъредна. Не се претендират направени разноски.
Като съобрази доказателствата
по делото, доводите на страните и след като извърши служебна проверка на
присъдата, Окръжният съд намира установено следното:
Жалбата е неоснователна.
Делото се разглежда
пред възивната инстаниця за втори
път, след като присъдата по НЧХД № 1718/18 на РРС е
отменена поради допуснати съществени
процесулни нарушения и делото е върнато
за ново разглеждане от РС. Именно при това второ разглеждане на делото- по НЧХД
№ 2282/18 на РРС е постановена присъдата, предмет на настоящето
разглеждане.
От фактическа страна по делото е установено, че подс.К. е на 65 години,
български гражданин, с висше образование, женен, неосъждан и не е освобождаван
от наказателна отговорност, при условията на чл.78А от НК. Той живее в гр.Р**** ,на ул.****. Същият е избран за
домоуправител на входа и като такъв контролира разходите по заплащането на вода
от живущите в този вход.
През 2012г. тъжителят Г.Г., чрез договор за наем,
в качеството си на т**** на ООД” Г****” наел апартамент, находящ се в гр.Р****, ул.****, който обитавал лично. По това време същият бил с отнета разпоредителна
власт като управител на „Г****”ООД, поради обявяването му в несъстоятелност.
Партидата за консумираната питейна вода в наетия апартамент на ул. **** се водила на ООД” Г****”, докато
в домовата книга тъжителят посочил, че обитател на
посочения имот е „Г****”ООД. Справката в
търговския регистър сочи, че синовете на тъжителя Л. Г. К. и Д. Г. К. към май 2012г. били съдружници в
ООД” Г****”, като липсва отбелязване тъжителят Г. да е негов търговски
директор.
От 2012г. до настоящият момент домоуправител на вход „***“, в блока на ул.**** е подсъдимият Б.К..
От началото на м.октомври 2015г. частният тъжител спрял да заплаща
изразходената вода в обект- апартамент, находящ се в гр.Р****, ул. ****, като не осигурявал и достъп за отчитане на водомерите
от служители на В****. Такъв с**** била св. Н. В.. Липсата на достъп налагало
последната да начислява служебен разход на използваната вода, въз основа
предходно консумирано количество на база предишни два отчета, което излизало със
стойности нула, или много малко потребление.
Практика на „В****” ООД – Р**** била, когато разликата между
отчетеното количество вода, по общия водомер на входа и тази по индивидуалните
водомери надвишава 20%, да изпращат уведомление до домоуправителя на входа.
Разликата в количеството се начислявала и заплащала от всички абонати във
входа. Такива две уведомления подс.К. получил, в качеството си на д****. Същите касаели периодите
април-май и ноември-декември на 2017г. По този повод подсъдимият се срещнал със
св. В., с цел да установи откъде идва голямата разлика в консумираната
от входа вода. От нея разбрал, че тъжителят не е осигурявал достъп до
водомерите в наетия апартамент. Във връзка с това между двамата имало разговор,
в резултат на което тъжителят посетил „В****“ ООД-Р****, разговарял с началника на св.В., който я помолил да се свърже с последния и уговорят час, в който тя да
отчете показанията на водомера. Свързвайки се с тъжителя Г.Г.
отказал достъп до апартамента, като поставил условие – св.В. „да накарала подс.К. да му се
извини”. В един по-късен етап, тъжителят
започнал да осигурява достъп до водомерите на наетия апартамент. Тъжителят и по-
точно ООД” Г****”, на който той се представил като т****, от името на който сключил договора за наем /л.22/, не
бил заплащал консумираната вода от началото на м.октомври 2015г до септември
2019г., в резултат на което на два пъти получавал покана за доброволно плащане.
Като знаел, че разликата във водата между общия и индивидуалните водомери,
ще се заплати от всички живущи във вход „***” на блока и поради липсата на добра комуникация с тъжителя, на
неустановена дата в периода от 20.11.2017г. до 23.11.2017г., подсъдимият
залепил „Важно съобщение” на таблото във входа, в което наред с други искания,
помолил тъжителят Г. в срок до 24.11.2017 г. да заплати изразходваната от него
питейна вода, водеща се на неговите несъществуващи юридически фирми ООД” Г****
и „Г****”ООД.
Междувременно на 07.11.2017г. тъжителят заплатил начислената в ползвания от
него апартамент вода, за периода от 01.10.2015г до 07.11.2017г., от името
на ООД” Г****”.
Недоволен съдържанието от разлепеното „Важно съобщение” тъжителят подал
тъжба до РРС. В нея той посочил, че клеветническите обстоятелства подсъдимият К. разпространил чрез „Важно съобщение” „в
началото на месец ноември 2017год”. Като такива посочил: че „не е заплатил потребената питейна вода за юридически несъществуващи фирми
– “Г****” и “Г****” към доставчика В**** – Р****”.
Тази фактическа обстановка се установява по категоричен начин от събраните по делото писмени и
гласни даказателства: обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните свидетели и писмените
доказателства, приложени по делото.
По делото няма спор
относно горепосочените факти, свързани с наемателя на апартамента, неплащането
на вода за същия за посочеиня период, неосигуряването
на достъп за отчетане на водомерите в апартамента и
другите подробно описани по-горе обстоятелства. Няма спор за това, че подсъдимият
е изготвил и залепил на таблото във входа горепосоченото „Важно съобщеине“, за неговото съдържание и това, че тъжителят го
е прочел. Категорично е установено също, че на 07.11.2017г. тъжителят е заплатил
начислената вода за ползвания от него апартамент за периода от 01.10.2015г. до
07.11.2017г. от името на ООД „Г****“. В
тази насока всички писмени игласин докаазетлства са еднопосочни и непротиворечиви.
Спорният по делото въпрос
е, съдържаинето на горепосоченото „Важно съобщение“
съдържа ли позорни за тъжителя обстоятелства; както и за датата или периода на
извършеното деяние.
При напълно изяснена фактическата
обстановка, първата инстаниця е направила задълбочен анализ на събраните, по
предвидения в НПК ред, доказателства, изложила е подробни мотиви за това, като
е достигнала до законосъобразни и правилни изводи. Не са налице непълнота,
неяснота или противоречия в мотивите на
РРС, относно обстоятелствата имащи значение за предмета на доказване по
конкретното дело. Мотивите на съда са пределно ясни, подробни и задълбочени и
се споделят от настоящия състав. Неоснователни са твърденията за неяснота в мотивите
и необосонвност на съдебиня
акт. При постановяване на обжалваната присъда не са допуснати съществени
процесуални нарушения и твърденията на тъжителя в тази насока са неоснователни.
Конкретното деяние е правилно
квалифицирано от районния съд, с оглед твърденията в тъжбата, а относно периода
на деянието и след направеното и прието в съдебно заседание изменение на
обвинението, поради което правилно е приложен материалния закон.
Текстът на залепеното във входа
“Важно съобщение“ не съдържа позорни обстоятелства и не може да се приеме, че е
извършено престъпелине клевета чрез този писмен
документ. Изложените в него обстоятелства, използваните думи и изрази от подсъдимия
не съдържат позорящи за тъжителя факти или обстоятелства, нито му преписват
престъпление. Напротив с него е отправена молба, апел към тъжителя да заплати
изразходваната в апартамента вода, за да не бъде начислявана тя на съседите му.
Красноречиво в тази насока е използвания глагол „умолявам“. Ясна е и причината,
поради която подсъдимият е прибегнал до този начин на
уведомление и молба към тъжителя- наличните разлики в отчитаната вода във
входа, постъпилите две уведомления от „В****“ ООД до подсъдимия, в качеството му на домоуправител на
входа и липсата на комуникация по друг начин с тъжителя.
Настоящият състав споделя
съображенията на първата инстанция и във вързка с
направените анализ относно използвания в съобщеинето
израз „…несъществуващи юридически фирми….“ Смисълът вложен от подсъдимия в съобщението
в тази насока е свързан с това, че тъжителят не е собственик или представляващ на
двете фирми. Това обстоятелство е вярно и се установява от приложените по
делото писмени доказателства. Това е така, тъй като към м.ноември 2017г.
/периода на обвинението/ „Г****“ ООД, която е наемател на апартамента, е собственост
на синовете на тъжителя, а „Г****„ ООД е в несъстоятелност от 2011г. и се представялва
от синдик, а не от тъжителя. С оглед изложеното, с горепосочените изрази, подсъдимият
не е разгласил неверни, позорни обостоятелства, не е
казал неиситна, нито е преписал престъпление, по отношение
на тъжителя.
Настоящият състав споделя мотивите на
районния съд и относно датата на деянието.
Подсъдимият е посочил датата на деянието-
периода, в който е залепено и стояло на таблото съобщението, като период на обвиеннието, след извършено изменение на обвинението в
съдебно заседание от 13.05.2019г., а именно: на неустановена дата в период от
20.11.2017г. до 23.11.2017г. Св. Н. твърди, че заедно с тъжителя е видял съобжението
след 20.11.2017г., която дата свързва с катастрофата станала с бащата на
тъжителя.
Съобщеинето няма конкретна дата, от която да се
съди кога е залепено на таблото във входа, но във всички случаи това е станало преди
24.11.2017г., тъй като тази дата е посочена като краен срок за заплащане на
водата от тъжителя.
Подсъдимият твърди, че е поставил
съобщението в началото на ноември, като счита, че прочитайки го след това тъжителят
явно е заплатил дължимата вода.
При тези доказателства не може да се
установи по безспорен и категоричен начин точно кога е залепено съобщението на
таблото във входа и колко време е престаяло на
таблото. Предвид наличието на показнията на св.Н. би следвало да се приеме, че
тъжителят го е видял след 20.11.2017г., така както сочи този свидетел. Това
обстоятелство обаче не може да обоснове извършено престъпление клевета. Това е
така, от една страна предвид изложеноот по-горе за
липсата на обективни признаци на това престъпление, предвид съдържанието на
съобщението. А от друга старна, тъй като по делото
липсват доказателсва, че подсъдимият е знаел, че на
07.11. 2017г. тъжителят е заплатил дължимите суми за вода. Клеветата е умишлено
престъпление и то би било извършено от подсъдимия само ако е доказано, че той е
знаел, че тъжителят на 07.11.2017г. е заплатил сумите за дължима вода за апартаамента, но въпрекит това е
залепил съобщение със съдържание, че той дължи такива и то само в случай, че
това съобщение съдържа клеветнически обстоятелства, което в слуая
не е налице.
С
огледи изложеното, за да е налице клевета е необходимо едновременно
разгласените от подсъдимия факти и обстоятелства да са позорящи, от гледна
точка на морала; но и да не отговарят на обективната действителност. Предвид
характера на съдържанието, отразено в писмения документ „Важно съобщение”,
същото няма характер на клевета, тъй като не съдържа в себе си нито изрично,
нито смислово твърдения за извършени от тъжителя обществено укорими
действия. Субективинят прочит на тъжителя на това
съобщение и неговите собствени оценъчни съждения не могат да бъдат осонавние за налиичето на клевета
по чл.147 ал.1 от НК, поради което подсъдиимят
правилно е признат за невинен и оправдан по обивеннието
изцяло.
Не е налице основание за ангажиране на гражданската отговорност на подсъдимия.
С оглед приетото от районния съд и изложеното по-горе подсъдимият не е извършил
противоправно деяние, което се явява основание за възникване на деликтна отговорност. Тъй като липсва такова, не е налице
фактическият състав на чл.45 ЗЗД, поради което гражданският иск, в размер на 5000лв., ведно със законната лихва, се
явява неоснавателен и правилно е отхвърлян от районния
съд изцяло.
При извършената служебна проверка не се установиха
допуснати съществени процесуални нарушения, в хода на съдебното следствие пред
първата инстнация, нито други нарушения, които да
налагат отмяна на съдебния акт.
С оглед изложеното жалбата се явява неоснователна, а
присъдата, като законосъобразна и правилна, следва да бъде потвърдена
изцяло.
Страните не са претендиарали направени
пред въззивната инстанция разноски, поради окето
съдът не присъжда такива.
Мотивиран така и на основание чл.338 от НПК,съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда № 85/27.05.2019г.
на Русенския районен съд, постановена по НЧХД № 2282/18 на РРС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: