Присъда по дело №1264/2024 на Районен съд - Русе

МОТИВИ ПО НЧХД № 1264 / 2024Г. ПО ОПИСА НА РС-РУСЕ, ЧЕТВЪРТИ
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

Частният тъжител П. М. Ц. от гр.Русе, е обвинила Д. И. И. в това, че на 12.09.2022 г. с
уведомление вх. рег. № 194/12.09.2022г., подадено до Адвокатска колегия-гр.Русе, преписва
извършване на престъпление по чл.324 ал.1 от НК на П. М. Ц., изразяващо се, в това, че „се
представя за адвокат на обществени места“, „заблуждава държавни и общински служители“,
„уронва престижа на Адвокатска колегия- гр.Русе“ и се „ явява в полицията, в Община Русе,
„В и К“ ООД - гр.Русе в качеството на адвокат“ – престъпление по чл.147 ал.1 от НК.
По делото е приет за съвместно разглеждане граждански иск, предявен от частната
тъжителка срещу подсъдимия, за сумата от 5 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди
от престъплението.
Тъжителката, редовно призована се явява в съдебно заседание с назначен повереник,
като поддържа обвинението и моли съда да уважи изцяло предявения граждански иск.
Подсъдимият, редовно призован се явява в съдебно заседание с упълномощен
защитник и дава обяснения, в които не отрича да е изпращал процесното уведомление до
Адвокатска колегия -гр.Русе и съответно не се признава за виновен.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият Д. И. И. е роден на ....г. в гр...., българин, български гражданин, със
средно образование, разведен, работи, неосъждан, ЕГН **********.
Частната тъжителка и подсъдимият се познавали от 2012 г. – 2013г. На 12.09.2022г. на
електронната поща на Адвокатска колегия -гр.Русе постъпило уведомление от подс.Д. И.. В
него било посочено, че частната тъжителка П. Ц. М., живуща в гр.Русе, която е без
юридическо образование и следователно нямаща адвокатско качество, се представя за
адвокат на обществени места, заблуждава държавни и общински служители, като използва
тяхната добронамереност и вяра в адвокатската колегия и по този начин уронва престижа им
и е техен нелоялен конкурент. Също така в уведомлението се посочвало, че тъжителката се
явява в полицията, в различните отдели на Община Русе, „В и К“ дружеството и др. в
качеството на адвокат. Накрая се настоявало да се вземат нужните мерки. Уведомлението
било с посочена дата – 12.09.2022г. и подписано с „Д.И.“. На свое заседание от 20.09.2022г.
Адвокатска колегия -гр.Русе се запознала с уведомлението и го изпратила по компетентност
на Районна прокуратура- гр.Русе. С постановление на РП-Русе от 25.11.2022г. била
възложена проверка на основание чл.145 ал.1 т.3 от ЗСВ на органите на полицията с оглед
престъпление по чл.209 ал.1 от НК. След извършване на проверката и на базата на
събраните по преписката материали с постановление на РП-Русе от 24.02.2023г. било
отказано образуването на досъдебно производство предвид липса на данни за извършено от
тъжителката престъпление. Във връзка с извършваната от полицията проверка тъжителката
давала писмени обяснения и по този начин разбрала за подаденото против нея уведомление.
Въз основа на това тя подала настоящата тъжба против подс.Д. И. и така било образувано
настоящото н.ч.х.д. Разпитан в хода на съдебното следствие подс.И. дава подробни
обяснения, като не се признава за виновен и не отрича, че именно той е автор на
уведомлението. Като мотив за това посочва, че е бил с ясното съзнание и пълна убеденост,
че тъжителката се представя за адвокат в различни ситуации, съотв. пред различни
хора/институции в гр.Русе.
Тази фактическа обстановка съдът намира за установена според всички доказателства,
съдържащи се в обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите А. Ш., П. Д., В.
1

Г., Н. Н., Р. Ш., Г. В., Т. Д., Г. Д., Ц.К. и писмените доказателства по делото.
От правна страна, след направения анализ на събраните по делото доказателствени
материали - поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прави следните изводи:
С поведението си подсъдимият не е осъществил състава на престъплението, за което е
обвинен, защото е несъставомерно от субективна страна, т.е. не се установи, че е извършено
от него виновно – налице е хипотезата на чл.304 пр.3 от НПК.
На първо място следва да се посочи, че престъплението „клевета“ може да бъде извършено
само умишлено – и при двете форми на умисъл. Деецът трябва да съзнава, че приписваното
деяние трябва да има престъпен характер. Същевременно той трябва да съзнава и това, че
пострадалият не е извършил приписваното от него престъпление, т.е. че разгласеното от
него не отговаря на истината. Умисълът за клевета се изключва когато подсъдимият е
уверен в истинността на приписваното престъпление и която увереност се основава на
обективни факти, какъвто е настоящият случай. Подс. И. е достигал до извод за истинността
на информацията, че частната тъжителка П. М. в множество ситуации се е представяла за
адвокат, съответно е извършвала почти пълен обем от дейностите, посочени в чл.24 ал.1 т.1
и т.2 от Закона за адвокатурата и то отношение на св.Ш.. Именно на базата на тази
субективна увереност, потвърдена и то от множество различни и обективни източници на
информация той е изпратил процесното уведомление до Адвокатска колегия- гр.Русе, като
показателно в това отношение е и обстоятелството, че той го е подписал с името си, т.е. не е
анонимно и същият по никакъв начин не отрича авторството му.
Няма спор по делото, че подс.И. и св.Ш. са били дългогодишни приятели и то много близки,
като същевременно се познавали и с частната тъжителка. Също така няма спор, че
отношенията им са се влошили поради имуществени спорове относно имот с
идентификатор ......, находящ се в местността ....., гр....... За този имот бил издаден
констативен нотариален акт, с който св.Ш. бил признат за собственик по давност. Въз
основа на това впоследствие между двамата започнали различни съдебни производства –
граждански дела, наказателни частен характер дела, подавали се жалби в прокуратурата и
полицията, което още повече влошило отношенията им, като се стигнало и до пряк
физически сблъсък между двамата. В резултат на последното било образувано и наказателно
дело от общ характер с подсъдим св.Ш. и пострадал подс. И., което към настоящия момент
не е приключило. В рамките на множеството съдебни производства между тях подс.И.
установил, че частната тъжителка постоянно придружава св.Ш., вкл. и че му дава правни
съвети и консултации, подготвя от негово име молби, отговори, прави искания, придружава
го по време на делата, вкл. присъства в съдебната зала или пред нея по време на съдебните
заседания. Всичко това създавало у него впечатление, че всъщност отношенията между
св.Ш. и частната тъжителка се доближават в максимална степен до отношенията между
клиент и адвокат. По този основен по делото въпрос и съответно главен факт на доказване в
настоящия наказателен процес – субективната увереност на подс.И., че частната тъжителка
осъществява адвокатска дейност в полза на св.Ш., без наличие на съответната
правоспособност и опира ли се той на обективни факти, се събраха две групи гласни
доказателства. Към първата група следва да се причислят показанията на св.А. Ш. и св.Р. Ш.,
а към втората обясненията на подсъдимия, показанията на св.П. Д., В. Г., Н. Н. и Ц.К..
Показанията на свидетелите Г. В., Т. Д. и Г. Д. не следва да се причислят към никоя от
двете групи доколкото последните три свидетелки не са възприели релевантни за делото
факти, най-вече що се касае за главния факт на доказване.
Съдът не кредитира показанията на св.А. Ш. и св.Р. Ш., защото се опровергават от
останалите събрани по делото доказателства, а не защото св.Ш. е в изключително влошени
отношения с подс.И.. Св.Ш. и св.Ш. категорично отричат частната тъжителката някъде и
някога да се е представяла за адвокат, дори еднократно вкл. и отношенията между тях
двамата от една страна, и тя от друга измеренията на отношенията да са били адвокат –
2

клиент по повод множеството дела с подс.И.. Показанията на св. Ш. обаче се опровергават
от показанията на неговата дъщеря св.В. Г., които съдът кредитира изцяло. В своите
показания св.Г. многократно заявява, че баща многократно й е обяснявал, че негов
действащ адвокат е „кака П.“, също така той св.Ш. са наричали постоянно тъжителката „П.
адвокатката“. В своите показания тя изрично заявява: „Знам, че П. е придружавала баща ми
пред различни институции, давала му е правни съвети, говоря дори и за съдебни инстанции,
за пускане на жалби и молби, навсякъде тя е ходила с него и го е съветвала“, показанията й
на л.37 от делото, пр. за с.з. от 14.11.2024г. , като пак там тя изрично уточнява, че това го
знае от баща си и от неговата съпруга св.Р. Ш.. Отделно от това св.Ш. й е заявявал, че „Поля
много добре знае кои са инстанциите, че тя ще му помогне и ще спечели делата“, че за
изготвянето на нотариалния акт по обстоятелствената проверка адвокатката П. е
напътствала баща й. Всички тези разговори са били предадени на подсъдимия и св.Н. от
св.Г., което и на базата на личните им впечатления за неизменно придружаване в съда на
св.Ш. от тъжителката в максимална степен е затвърдило убежденията им, че всъщност
отношенията между тях са като клиент и адвокат. За действителните отношения между с.Ш.
и частната тъжителка, а именно, че тя му оказва правна помощ, защита и съдействие по
водените от него дела срещу подсъдимия може да се направи и извод от молбата на адв.Х.
до състав на РС-Русе, с което се отвежда от разглеждането на гр.дело в качеството си на
особен представител, като в нея изрично уточнява, че частната тъжителка е „свидетел,
запозната подробно с фактите по делото“ и че е имало две срещи със св.Ш. (ищец),
съпругата му и частната тъжителка, л.120 от НЧХД № 1009/2024г. Дори самото искане
назначеният особен представител да се отведе с посочените в него причини е от естество да
опровергае показанията на св.Ш. и св.Ш., в които те отричат да са получавали правни
съвети и консултации от страна на частната тъжителка. Съдът не кредитира показанията на
св.Ш., защото те категорично се опровергават от показанията на св.Ц.К., съдебен
деловодител в Районен съд -гр.Русе към 28.01.2020г., като следва изрично да бъде посочено,
че тази свидетелка е в максимална степен напълно безпристрастна от изхода на делото и
равно отдалечена от страните, вкл. е разпитана по инициатива на съда , а не по искане на
някоя от страните. В своите показания св.Ш. не отрича на тази дата да е бил в деловодството
на съда с цел запознаване с материалите по гр.дело № 7536/2019г., по което е ответник и
съответно с ищец подсъдимия и едновременно с това твърди, че тъжителката също е била
там, като на масата за запознаване с делата всеки от тях двамата се е запознавал с „неговата“
папка, т.е. съдебно дело: „ …никога не съм ходил с П. да си чета делата. Засичали сме се с
нея в стаята където се четат делата и в деловодството и по коридорите, но с нея не съм чел
делото. Там бях, на масата имаше още някой, тя с нейната папка и аз с моята. Не е вярно, че
пред мен и П. е имало само една папка“, показанията му л.34 от пр. з ас.з. от 14.11.2024г.
Това категорично се опровергава от показанията на св.К., която заявява: „Делото го
разглеждаше ответникът по делото Ш., тя беше седнала до него. Тя не е разглеждала друго
дело, пред нея нямаше друго дело. Не помня какво си говореха. Това, което той каза е, че тя
е с него и че има неща, които не са му ясни и иска да се консултира с нея. Друго дело
нямаше пред г-жа М.“, показанията й на л.77 от пр. за с.з. от 20.02.2025г. В този смисъл
съдът по никакъв начин не кредитира показанията на св.Ш., че частната тъжителката по
никакъв начин не му е давала правни съвети и консултации, че с нея „не са чели дело
заедно“, че „в деловодството на съда може да сме се засичали, но е било случайно, не за да
четем дело заедно“, показанията му в с.з., като следва да се посочи, че по този начин и в тази
му част показанията му следва да се окачествят като откровено лъжесвидетелстване.
Доколкото неволно на тази ситуация става свидетел съдията – докладчик по гр.дело №
7536/2019г. по описа на РС-Русе и същият впоследствие изисква неколкократно писмени
обяснения от св.К. за причината освен св.Ш., като страна по делото и тъжителката да се
запознава с делото. Тези обяснения са приложени по това гр.дело и съответно с тях се
запознава също и подсъдимият в качеството му също на страна по делото. Именно тогава в
3

подс. И. до голяма степен се формират представи и субективна увереност, че всъщност
отношенията между тъжителката и св.Ш. са като между адвокат и клиент, тъй като тя
очевидно съветва последния по въпроси от делото, т.е. извършва дейност по чл.24 ал.1 т.1 от
Закона за адвокатурата. Тази деятелност на частната тъжителка по гр.дело № 7536/2019г. по
описа на РС-Русе в съчетание с неговите лични впечатления от нея: „ …защо се намесва в
нашите отношения с Ш., какво общо има тя с нашите отношения?...Тя съди постоянно някой
за нещо….тя се има познаваща правото. Тя се държи изключително навсякъде като много
правен, грамотен човек“, обясненията му на л.17 и л.18 от пр. за с.з. от 15.10.2024г., формира
увереността на подсъдимия, че тъжителката на практика упражнява адвокатска дейност.
Отделно това съдът констатира сериозно противоречие в части от показанията на св.Ш. при
предходното разглеждане на делото и тези дадени в настоящото производство и с които
опровергава последните. Така по НЧХД № 1009/2023г. в с. от 08.02.2024г. св.Ш. не отрича,
че с тъжителката е ходил в различни институции, вкл. и във „В и К“ ООД -гр.Русе, „за да
разберат какво става, защото няма вода“, също в електроразпределителното дружество, за да
„му попълва нещата, като приятел“. Пак в този си разпит той признава, че за него
тъжителката е много грамотна, „защото не прави нищо, което без да свери по книгата“, „че
гледа съдебна практика“. С тези показания на св.Ш., приобщени по реда на чл.281 ал.1 т.1 от
НПК, чиято истинност той потвърждава след прочитането им се потвърждават и голяма
част от обясненията на подсъдимия, особено що се касае до това, че тъжителката
придружава първия до най-различни институции, вкл.“ В и К“ ООД - Русе и Община Русе и
по множеството дела, които той води тя неизменно го придружава, очевидно оказвайки му
правна помощ, който извод следва и от показанията на св.К.. Съдът изцяло кредитира
обясненията на подсъдимия, тъй като те се подкрепят от другите събрани по делото
доказателства, като показанията на св.П. Д. и св.В. Г.. От показанията на първата се
установява, че пред нея действително тъжителката се е представила изрично в качеството на
адвокат :“…... ми се обажда по телефона Г-жа П. М. Ц. и се представи, като адвокат по
дело на наш клиент Д. И.. Тя…. се представи като адвокат по делото, което се води между
Д. И. и неговия съсед (св.Ш.). Бях притеснена и респектирана, защото каза, че е адвокат и
пак ще се обади.“, показанията й на л.35 и л.36 от пр. за с.з. от 14.11.2024г. Съдът няма
никаква причина да не кредитира показанията на тази свидетелка доколкото тя също е
незаинтересована от изхода на делото, тъй като единствената й връзка с подсъдимия и св.Н.
Н. е обстоятелството, че тя е счетоводител във дружеството, което им е доставчик на
интернет. От показанията на свидетелите Г. В., Т. Д. и Г. Д., които са заемали длъжността
„юрисконсулт“ във „В и К“ ООД -гр.Русе през периода 01.01.2021 г. – 31.12.2022г. не могат
да се направят изводи, които да опровергаят твърденията на подс.И., че тъжителката се е
представяла, като адвокат в това дружество. Това е така, защото от трите свидетелки
единствено св.Д. – В. има някакъв съвсем смътен и бегъл спомен относно подсъдимия и
св.Ш., но без никаква конкретика. Обстоятелството, че и трите свидетелки не познават
тъжителката, името не им говори нищо, съответно не помнят тя да се е представяла за
адвокат е напълно обяснимо с оглед изтеклия продължителен период от време. В тази връзка
не могат да бъдат подминати показанията на св.Ш. при предходното разглеждане на делото,
приобщени по реда на чл.281 т.1 о НПК, че във „В и К“ ООД - гр.Русе е бил придружаван от
тъжителката, която очевидно го е съветвала и подпомагала. В този смисъл съдът приема, че
последната група гласни доказателства не опровергават обясненията на подсъдимия, че е
ходил във „В и К“ ООД във връзка с откриване на партида за вода и „там юристът на „В и
К“ ми казва, че г-н Ш. е дошъл „с личната си адвокатка“ и е представил нотариален акт…“,
л.17 от пр. за с.з. от 15.10.2024г.
Именно всички тези представи и субективни уверености на подсъдимия И. са формирали в
него твърдото убеждение, че частната тъжителка се представя за адвокат на различни места
и пред различни институции и то на св.Ш.. Всичко това особено през призмата на
разбирането му, че именно тя се меси в отношенията му със св.Ш. на практика
4

представлявайки го като адвокат и това е единствената пречка да си оправят отношенията
предвид дългогодишното им приятелство го е мотивирало да подаде процесното
уведомление до Адвокатска колегия - гр.Русе., както бе посочено по-горе, че тази
информация на подсъдимия е проверена и обективирана от няколко източника и то
достоверни и този смисъл съдът приема, че той е оповестил данни за действително
извършено престъпление по чл.324 от НК от частната тъжителка доколкото е знаел, че тя
няма адвокатска правоспособност. При това положение съдът приема, че в случая умисълът
за клевета у подс.И., защото той е бил уверен в истинността на приписваното престъпление,
която увереност е обоснована както от личните му впечатления от отношенията между
св.Ш. и тъжителката и разговорите и комуникацията с посочените по-горе свидетели, които
са затвърдили тези впечатления в максимална степен. За да е съставомерно извършеното от
подс.И. от субективна страна той е следвало да съзнава, че частната тъжителка в
действителност не е извършила приписваното престъпление по чл.324 от НК и това ще е от
естество да накърни нейната репутация и добро име в обществото, както и да формира
негативни обществени оценки за нея.
Относно приетия за съвместно разглеждане в настоящото наказателно производство
граждански иск за сумата от 5000 лв. гражданският иск в наказателния процес има деликтен
характер и е необходимо да е налице фактическия състав на нормата на чл.45 от Закона за
задълженията и договорите. Доколкото съдът приема, че в случая липсва състава на
престъплението „клевета“ поради липса на субективна несъставомерност, не е налице и
деликт, поради което гражданският иск следва да се отхвърли изцяло, като неоснователен.
Частната тъжителка следва да заплати разноските по делото на подсъдимия.
Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

Районен съдия :
5

Номер на акта:	40
Дата:	27 март 2025 г.
Съдия:	Венцислав Димитров Василев

Дело:	20244520201264
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	15 юли 2024 г.

Присъда по дело №1264/2024 на Районен съд - Русе

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите