Решение по дело №1120/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 84 и следващите от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/.

Образувано е по жалба на М. Х. К., против Решение № 2765/27.03.2025г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/.

В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение. Същото било постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон. Твърди се, че неправилно било прието от органа, че не е на лице вътрешен или международен въоръжен конфликт на цялата територия на [държава]. Било прието, че положението в [държава] е несигурно, но насилието не било безогледно във всички части на страната. Въз основа на това е направен изводът, че жалбоподателя били на налице предпоставките по чл. 8, ал. 8, респ. чл. 9, ал. 5 ЗУБ - възможност да се ползвам от ефективна закрила в част от държавата му на произход. Тази преценка била изготвена на база на справки, които не били актуални, към датата на произнасяне на решението. Не били преценени събития които са настъпили след напущането на жалбоподателя на [държава], в хипотезата на чл. 8, ал. 6 ЗУБ. Не било обсъдено и дали тези събития да обосновават основателно предположение, че спрямо жяалбоподателя няма да бъде осъществено и преследване по смисъла -а чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, при развитието на събитията в [държава]. Твърди се още, че неоснователни били доводите на административния орган по приложението на чл. 8, ал. 8 и чл. 9, ал. 5 от ЗУБ. Не бил извършен анализ на риска от пътуване в обособена част на страната, както и на пречките за установяването на търсещия закрила в дадена област. Липсвало и обсъждане на евентуални административни и правни препятствия за установяване именно в дадена област. Счита, че решението било издадено в нарушение на изискванията на член 8, пар. 1 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011. Излагат се доводи за състоянието на конфликта в [държава] съобразно информацията за страната след 27 ноември 2024г. Счита, че актуалната ситуация в [държава] отговаряла на тълкуването, дадено Решение на СЕС от 30 януари 2014 г. по дело С-285/12: „Съществуването на "въоръжен конфликт" трябва да бъде признато с оглед прилагането на тази разпоредба, когато редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или се сблъскват две или повече въоръжени групи, без да е необходимо да може да бъде квалифициран като въоръжен конфликт без международен характер по смисъла на международното хуманитарно право, и без интензитетът на въоръжени сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили или продължителността на конфликта да са предмет на преценка, отделна на степента на насилие, съществуващо на въпросната територия". В идентичен смисъл била и позицията на ВКБООН от 16 декември 2024 г., с която страната ни следвало да се съобрази по силата на чл.3, ал.1 от ЗУБ. Следвало да се вземе предвид и най-новата практика на СЕС, съгласно решение по дело С-406/22. СЕС счита, че член 37 от Директива 2013/32 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска възможност трета страна да бъде определена като сигурна страна на произход, когато някои части от територията й не отговарят на материалноправните условия за такова определяне, посочени в приложение I към тази директива. В разглеждания казус следвало да се приеме, че дори някои части на [държава] да бъдат определени като сигурни, връщането на търсещи закрила, в тези части не може да бъде осъществено, защото в други части на страната, съществуват заплахи за живота на цивилното население, поради продължаващите въоръжени конфликти. Счита, че като не обсъдил всички гореизложени факти и обстоятелства и не съобразил връзката между конкретното му местоживеене с общата обстановка в [държава], както и с възможностите за достигане и установяване в друга сигурна област на страната, председателят на ДАБ е издал акта си при липса на мотиви и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В този връзка се иска отмяната на атакуваното решение.

Предвид изложеното се иска да се отмени оспореното Решение № 2765/27.03.2025г. на Председателя на ДАБ при МС, ведно със законните последици от това.

В съдебно заседание жалбоподателят М. Х. К., редовно призован, се явява лично и се представлява от процесуалният си представител адв.Р. А. Г..

Жалбоподателят М. Х. К., твърди, че с всичко, което е казал в интервюто е доказал, че е избягал от войната и че има опасност за живота му. В момента се е променила властта, но такова нещо нямало. Още по-лоша била ситуацията. Нямало мир, нямало спокойствие и затова моли съда да му помогнете да остане в България, докато се оправят нещата в [държава].

Адвокат Р. А. Г., моли съда да уважи жалбата на жалбоподателя М. Х. К., с която е поискана отмяната на решението на Председателя на ДАБ. Счита административния акт за незаконосъобразен, поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Този довод бил обоснован в жалбата. Не били обсъдени факти и обстоятелства от бежанската история, които имали значение за правилното решаване на въпроса за предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Налице били предпоставките. Видно от данните от справката, приложена към административната преписка ситуацията в [държава] продължавала да бъде напрегната. Налице били въоръжени сблъсъци. Съществувала заплаха за сигурността и живота на жалбоподателя. По тази причина евентуалното му завръщане в [държава] било опасно за неговата сигурност. Поради тази причина моли съда да има предвид и противоречието с разпоредбите на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Счита, че са налице всички предпоставки. И с оглед тълкуването, дадено в Директивата на Европейския съд, налице били условията за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут. Ето затова моли съда да постановите решение, с което да отмени Решение с № 2765/27.03.2025 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с всички законови последици от това.

Ответникът Председател на ДАБ при МС, редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково, редовно призована, излага становище за неоснователност на жалбата.

Административен съд - Хасково, като обсъди твърденията на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 15.10.2024г. и на 22.10.2024г. , М. Х. К. от [държава] е поискал международна закрила в Република България. Кандидатът е регистриран като М. /собствено/ К. /бащино/ Х. /фамилно/ от мъжки пол, роден на [дата]. в [държава], [държава], адрес –[населено място], *, [ЛНЧ], етническа принадлежност –*, религия: * – *, семейно положение – *, * образование, владее *.

На 22.10.2024г. в присъствието на преводач на жалбоподателя са били предоставени и той е запознат с указания относно реда за подаване на молба за международна закрила, за процедурата която ще се следва и, за правата и задълженията на чужденеца, подал молба за закрила в Р.България. Указанията са преведени на жалбоподателя и той се е подписал в присъствието на преводач, заявявайки, че е запознат с правилата.

На последната дата е информиран и за задълженията на чужденците , настанени в центрове на ДАБ, като отново това е станало в присъствие на преводач и текста е бил преведен на жалбоподателя, като той се е подписал, че е запознат с него.

С покана от 22.10.2024г. жалбоподателя е бил поканен за провеждане на интервю на 22.11.2024г.

На 23.01.2025г. е било проведено интервю с М. Х. К. в присъствието на преводач от * език. М. Х. К. потвърждава казаното от него при попълване на регистрационния лист. Освен в България не е подавал молба за закрила в друга държава. Нямя роднини в държави от ЕС. Твърди, че е роден в [населено място], обл.Хомс, където живял до 2011г., а след това живял в обл.Ракка. Там живял до напускането на [държава]. Напуснал [държава] през месец септември 2024г. и нелегално влезнали в Турция. В Турция останали малко и на 04.10.2024г. нелегално в България. Б. общо тридесет души. Бил мюсюлманин сунит. Бил арестуван за пръв път в България. Не бил арестуван и осъждан в [държава]. Не сочи да е имал проблеми заради етническа или религиозна принадлежност, не членувал в религиозна организация, в политическа партия или въоръжена групировка. Не е имал проблеми с официалните власти в страната. Според приложението към регистрационен лист, цялото му семейство е в [държава]. Той не бил [семейно положение]. Съобщава, че не е служил в армията и не е получавал призовка. Не сочи да е заплашван той или семейството му, както и да е упражнявано насилие върху него и семейството му. Спрямо него и семейството му не сочи да е имало насилие. Твърди, че е напуснал [държава], заради войната и защото можело да го мобилизират. Не иска да се връща в [държава], защото нещата според него били лоши и било опасно. В [държава] нямало сигурност, поради войната. Освен това нямало къде да отиде в [държава], нямало стабилност и икономическото положение било лошо. Искал да получи закрила в България и да живее спокойно.

На 16.01.2025г. е постъпило становище от Директор на Специализирана дирекция „М“ - Държавна агенция „Национална сигурност“, че не възразява да бъде предоставена закрила в Република България на лицето, регистрирано като М. Х. К., в случай че отговаря на условията по ЗУБ.

Постъпило е и становище до Председателят на ДАБ при МС с предложение на чужденеца да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

По подробно изложени съображения и предвид справка МД-02-78/ 03.02.2025г., на Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ на МС относно обстановка в Сирийска арабска република с Решение № 2765/27.03.2025г. Председателят на ДАБ при МС отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на М. Х. К.. Решението е връчено на адресата му на 23.04.2025 г.

При така установеното от фактическа страна Административен съд - Хасково обуславя следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, от активно легитимирано лице - адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него, в указания 14-дневен срок съгласно чл. 84, ал. 3 ЗУБ.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На първо място, оспореното решение е издадено от компетентен административен орган - председателят на ДАБ при МС на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, в установената писмена форма, поради което не са налице основания за прогласяване на неговата нищожност по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК, съответно – за отмяна по смисъла на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 АПК.

На второ място, производството за предоставяне на международна закрила е образувано с регистрирането на М. Х. К. като чужденец по подадена от него молба за международна закрила /чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 4, ал. 2 ЗУБ/. Изискано е становище от ДАНС съгласно чл. 58, ал. 10 ЗУБ. В действителност това становище е задължително за органа, който действа в условията на обвързана компетентност, но в случаите, в които се възразява да бъде предоставена международна закрила за чужденец, който представлява заплаха за националната сигурност. Подобно възражение не е обективирано, но изрично е посочено, че следва да бъде предоставена закрила в Република България на лицето М. Х. К., в случай че то отговаря на условията на ЗУБ. Следователно, при произнасяне по постъпилата молба органът изследва именно наличието на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обективирано в оспорения акт. Проведено е интервю, в хода на което се посочват от молителя факти и обстоятелства във връзка с подадената молба, като на същия е предоставена и възможност да даде подробни обяснения. По време на интервюто, проведено в присъствието на интервюиращия орган и преводач /чл. 63а, ал. 6 ЗУБ/ и удостоверено с подписите на същите /чл. 63а, ал. 9 ЗУБ/, е съставен протокол /чл. 63а, ал. 3 ЗУБ/, в който е отразено, че молителят е изложил всички причини, поради които е напуснал страната си и не желае да се върне в нея, че няма какво да добави към казаното, като същият се подписва и под изявлението, че текстът е преведен на разбираем за него език и не са съществували комуникативни пречки, както и, че добре разбира смисъла на написаното и няма възражения по него /чл. 63а, ал. 9 ЗУБ/.

Интервюиращият орган обективно и безпристрастно е изготвил становище, представено на Председателя на ДАБ за вземане на решение /чл. 74, ал. 1 ЗУБ/. Молбата за предоставяне на международна закрила е разгледана от Председателя на ДАБ индивидуално, обективно и безпристрастно, извършена е преценка за предоставяне на статут на бежанец, разгледана е необходимостта от предоставяне на хуманитарен статут /чл. 73 ЗУБ/. Взето е решение, с което на молителя М. Х. К. се отказват статут на бежанец и хуманитарен статут /чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ/.

Формира се извод, че не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените, които да ограничават правото на защита на лицето - М. Х. К. , и предпоставка за отмяна на оспорения административен акт съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 3 АПК. В тази връзка съдът намира, че стриктно са спазени процесуалните изисквания при провеждането на административното производство и по издаването на обжалваното решение.

На трето място, следва да бъде извършена преценка за законосъобразността на акта – издаден ли е той в съответствие с материалния закон и неговата цел /чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4-5 АПК/.

1. Извършена е от компетентния орган преценка на всички факти, сочени като осъществени от молителя, и писмените доказателства, представляващи административна преписка по издаването на акта, като е изследван въпросът следва ли да бъде предоставен статут на бежанец.

Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ „статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея“. Без значение е обстоятелството дали чужденецът принадлежи към тези раса, религия, националност, социална група, или изразява политическо мнение, които са в основата на преследването /чл. 8, ал. 2, изр. Първо ЗУБ/. В конкретния случай М. Х. К. не е обосновал твърдения за осъществено спрямо него преследване поради някоя от причините по чл. 8, ал. 1 във връзка с ал. 4 ЗУБ. Не се констатира, че на същия са нарушени основни права или е осъществена съвкупност от действия, които да доведат до нарушаване на основните му права, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Молителят не заявява да е преследван поради етническата си или религиозната си принадлежност в страната по произход. Не са заявени от него конкретни обстоятелства, от които да се направи извод, че самата принадлежност към етническата група е достатъчно основание за опасения от преследване. Молителят не бил и политически ангажиран, не е бил осъждан или задържан, не е бил преследван и върху него не е упражнявано физическо или психическо насилие. Тоест според съда не може да се обуслови извод за осъществено спрямо молителя преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ или действия по преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 ЗУБ от някой от субектите по чл. 8, ал. 3 ЗУБ, при това в държавата му по произход, както правилно е приел в решението си и административния орган.

Липсват данни, че са настъпили събития, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или е извършена от него дейност след отпътуването му, които могат да обосноват опасения от преследване, особено ако се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход по смисъла на чл. 8, ал. 6 ЗУБ. Нещо повече, напуснал е [държава] заради военния конфликти и лошото икономическо положение, като въпреки това, видно от изявлението му и от приложението към регистрационния лист цялото му семейство е останало да живее в [държава]. Напускането на [държава], а впоследствие и на Турция, е напълно оправдана житейска ситуация, но то е обусловено от причини от личен характер, а не от такива, предпоставящи предоставяне на международна закрила. Самият чужденец твърди, че освен войната, той е напуснал страната поради несигурността и лошото икономическо положение. Тоест търси се начин за по-добър живот, по-добри условия на съществуване и развитие, което не е свързано с условията за предоставяне както на статут на бежанец, така и на хуманитерен такъв. Твърди, че той лично не бил арестуван и осъждан. Не е имал проблеми заради етническа или религиозна принадлежност, не е имал проблеми с официалните власти в страната. Тоест според съда, както вече бе отблязано по-горе, целта е постигане на по-добро икономическо положение и възможност за по-добра работа и живот. Това обаче са причини от личен характер, а не от такива, предпоставящи предоставяне на международна закрила.

Следва да се акцентира и върху изявленията на М. Х. К., дадени пред интервюиращия орган, от които се обуславя извод, че доброволно, по собствено желание е напуснал [държава]. С оглед твърдението на молителя, че няма желание за завръщане в [държава], което е в противовес на отношенията между родители и деца, доколкото семейството му е останало да живее в [държава], се обезпечава извод, че нежеланието му да се върне в държавата по произход не е обосновано от причини за основателно опасение от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 6 ЗУБ.

Освен всичко това жалбоподателя, не сочи да е търсен от армията за да бъде мобилизиран. Тоест това, че се страхува, че ако се завърне може да бъде мобилизиран и твърди, че се е крил за да не получи призовка, не е основание за предоставяне на какъвто и да е статут. Това са твърдения необезпечени с никакви доказателства, тоест бъдещи несигурни събития.

Не се установява да е осъществено спрямо жалбоподателя преследване, то не се изследва дали закрилата срещу него въобще може да бъде предоставена от държавата, партии или организации, вкл. международни организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия по смисъла на чл. 8, ал. 7 от ЗУБ.

Правилно е формиран от административния орган извод, че искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила /статут на бежанец/ следва да бъде отхвърлено като неоснователно /чл. 75, ал. 1, т. 2 ЗУБ/.

2. Извършена е при това от компетентния орган и преценка на всички факти, сочени като осъществени от молителя, и писмените доказателства, представляващи административна преписка по издаването на акта, относно въпроса следва ли да бъде предоставен хуманитарен статут.

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗУБ „хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като:

1. смъртно наказание или екзекуция, или

2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или

3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.“.

Не се доказва в конкретния случай реална опасност от тежки посегателства спрямо М. Х. К. като изброените в чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Изрично е заявено от молителя, че същият не е бил арестуван и осъждан в страната си по произход /чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ/. Не се установява, че той е бил подложен на посегателство /физическо или психическо/ по смисъла на чл. 3 „Забрана за изтезания“ от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ/. По отношение на предпоставките да се предостави хуманитарен статут съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ бежанската история се изследва с оглед Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Е. С. по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно преценката за силата на степента на безогледно насилие. С т. 39 от решението на СЕС „се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му“ /така вж. Решение по адм. дело № 6477/2020 г., ІV отд. на ВАС/. Видно от оспореното решение в страната по произход [държава] се наблюдава съществена промяна в политическата и икономическата ситуация, като се анализира степента на индивидуална опасност в провинция Ракка.

Към датата на подаване на молбата за закрила и проведеното интервю не са налице основания по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ относно провинция Ракка, въпреки че съдът не намира, че такива са сочените от жалбоподателя за осъществени през 2024г. Преди да замине той не сочи да е имал проблеми и да е правен опит да бъде въвлечен във военни действия в района където живеел, а и липсват доказателства, от които да се установи, че такива са се осъществили безспорно. Вземайки предвид възможността лицето да получи закрила, достъп до друга част на държавата, като сигурно и законно пътува, то се формира извод, че оспореният акт е издаден при спазване на разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК с оглед фактическата обстановка, която е установено да е осъществена към датата на издаването му. В действителност са налице данни за промяна в обстановката в [държава], но по никакъв начин тези нови факти по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК конкретно за него като личност не представляват реална опасност съгласно чл. 9, ал. 3 ЗУБ. Липсата на стабилност и яснота какво ще се случи в следващия ден е напълно естествена последица от осъществилите се събития, която би предизвикала безпокойство у молителя, но в случая е невъзможно да се установи как настъпването й пряко ще рефлектира върху неговата правна сфера, вкл. и доколкото семейството му остава да живее в [държава]. Предвид горното не се установява да е налице реална опасност от тежки посегателства спрямо М. Х. К., следствие на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход /чл. 9, ал. 3 ЗУБ/. В този смисъл и Решение 13735/17.12.2024г. по адм. дело № 10324/2024 г. на ВАС, Трето отделение.

Не се установява, че оттеглянето от власт или свалянето на досегашния президент Б. А. променя положението в [държава] в негативен аспект, доколкото от информацията от общодостъпни източни става ясно, че смяната на властта не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. Напротив, засега тенденциите за общото положение в [държава] са по-скоро положителни. Сред последните новини за страната по произход на молителя са и тези, свързани с назначаването на премиер на преходно правителство на [държава] за срок до 1 март 2025 г. /М. ал Б./ и формиране на състава му. Има и информация, че часове преди това назначение лидерът на сирийските бунтовници М. * е обсъдил процеса по предаване на властта с действащия министър-председател. Също така, бунтовниците са разпоредили техните части да се изтеглят от превзетите градове и за сигурността да се грижат полицията и силите за вътрешна сигурност. Тази информация се сочи в журналистически материали на БНТ, Бтв, Нова, [интернет адрес] и редица други български, а и световни медии, като част от тях се позовават на информация на агенция Ройтерс. Освен това, в някои медии се публикуват и материали за милиони сирийци, намиращи се извън страната си, които са изразили желание да се завърнат в родината си след свалянето на президента Б. А. и в тази връзка се очаква голям обратен миграционен поток в посока [държава], поради което и Турция е обявила отварянето на един от граничните си пунктове със [държава], за да осигури свободното завръщане в родината на желаещите да сторят това /вж. БТА, 24 часа, [интернет адрес] и др./. Има новини за образувани опашки по границата между Турция и [държава] от сирийски бежанци, желаещи да се завърнат в родината си. Сред новинарския поток относно [държава] е и информация за това, че новият премиер на страната е отправил апел към сънародниците си да се завърнат в страната, като е обещал стабилност и спокойствие на сирийския народ, изтощен от продължила над 13 години война. Освен това, се съобщава /БНР, Факти.Бг и мн. други/ за редица страни, сред които САЩ, Великобритания, Франция, Турция, Катар и др., които осъществяват контакти с новата власт, и, че предстои някои държави да отворят посолства в [държава], вкл. Италия, като е налице явно изразяване на воля на редица водещи държави по света за установяване на трайни отношения с новите лидери на страната по произход на жалбоподателя.

Горното се потвърждава и от справката ползвана от администретивния орган при постановяване на оспореното решение, а именно МД-02-78/03.02.25г. изготвена от Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ при МС, видно от която се установява, че към 29 декември 2024 г. 94 от общо 114-те подкрепяни от Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) обществени центрове в [държава] възобновяват своята дейност. От 27 ноември 2024 г. насам 58 500 души са се свързали с обществените центрове, за да се регистрират и да получат достъп до услугите за закрила. Според ВКБООН, в периода 8-29 декември 2024 г. 58 400 души са се завърнали в [държава] (основно от Ливан, Йордания и Турция). От началото на 2024 г. (до 29 декември 2024 г.) приблизително 419 200 сирийски бежанци са се завърнали в страната, повечето от тях в * (25%), * (Халеб) (20%) и * (20%)⁵.

В друг контекст, ВКБООН съобщава, че_; повече от 125 000 сирийци са се завърнали в страната си на произход за период от един месец след падането на правителството на А. на 8 декември м.г., включително над 52 000 от Турция, 5 000 от Йордания и 2 000 от Ирак. Основните райони на завръщане са Алепо, Ракка и Дараа, а ВКБООН и неговите партньори присъстват на няколко гранично-пропускателни пункта.

Пазарите в [държава] продължават да функционират с адекватна наличност на повечето стоки, а партньорите за продоволствена сигурност съобщават, че има широка

гама от хранителни продукти, доставяни на местно ниво и чрез внос. Сирийците обаче се борят за достъп до хранителни продукти поради недостиг на пари, като много от тях дават приоритетно ограничените си пари за основни стоки .

Към 23 януари 2025 г. ВКБООН съобщава, че от 8 декември 2024 г. насам близо 210 000 сирийци са се завърнали обратно в страната. Тази цифра включва завръщането на повече от 20 100 сирийски бежанци от Йордания от 8 декември, 91% от които се завръщат в [държава] за първи път. В Ливан ежедневните пресичания на официалните гранични пунктове продължават със среден интензитет [рег. номер] 1500 души на ден, а повечето завърнали се от Турция лица посочват *, *, * и * като техни провинции на произход.

От представената за съдебно заседание изготвени от ДАБ справки, МД-02-262/19.05.25г., се установява, че на 18 февруари 2025 г., след провеждане на преговори, Сирийските демократични сили (Syrian Democratic Forces, SDF) се съгласяват да интегрират своите военни сили и граждански институции в структурите на новото сирийско правителство. Ръководените от кюрдите Сирийски демократични сили (SDF) и Сирийският демократичен съвет (SDC) се споразумяват да интегрират своите военни сили в армията на новото сирийско правителство. Смята се също, че споразумението включва Автономната администрация на Северна и Източна [държава], известна като "Рожава", която е гражданската власт, управляваща контролираните от SDF райони на [държава]. SDF и сирийското правителство преговарят седмици наред, за да намерят начин за мирно интегриране на райони от страната, които не са под управлението на правителството. SDF, която е подкрепяна от САЩ и е основната управляваща сила в много части на Северна [държава] през годините, се съгласява с ключови условия на сирийското правителство, включително напускане на територията на [държава] на чуждестранни бойци в структурите на SDF. Смята се, че други ключови аспекти на сделката включват пълна интеграция на всички сили за сигурност и институции на Рожава в институциите на сирийското правителство и създаване на съвместни (включващи всички страни) комитети за прилагане на механизми за гарантиране на ефективното прилагане на разпоредбите.

Нещо повече и от изключителна важност в случая е и друга постигната договорка, завръщането на разселените сирийски арабски бежанци в техните градове и села ще бъде улеснено, а на тези лица и ще бъдат осигурени подходящи условия за живот".

Президента на [държава], А. *, подписва конституционна декларация, обхващаща петгодишен преходен период. Обявява също и преходно правителство, назначавайки 23-ма министри в нов разширен и приобщаваш кабинет, за което съобщават и световните медии. Кабинетът, обявен на 29 март 2025 г., включва лидери и представители на различни общности и различни религии в това число и една жена г-жа Х. К., член на християнското малцинство в [държава] и дългогодишен противник на Б. А..

Тоест се върви към стабилизиране на вътрешните отношения в [държава] и постепенното изграждане на новите органи на държавата.

Към 8 май 2025 г. Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) изчислява, че, считано от 8 декември 2024 г., около 481 730 сирийци са преминали обратно в [държава] от съседни страни. С това общият брой на сирийските граждани, които са се завърнали в [държава] от началото на 2024 г., става над 842 570 души. По отношение на вътрешното разселване, според последните данни на Работната група за вътрешно разселени лица, към 8 май 2025 г. (считано от 8 декември 2024 г.) 1 186 147 милиона вътрешно разселени лица (ВРЛ) са се завърнали по домовете си, включително 337 868 души, които са се завърнали от места за вътрешно разселени лица.

Pначителният брой завръщания на бежанци и вътрешно разселени лица от 8 декември 2024г. насам показва, че много от разселените лица вярват, че е налице цялостно подобрение в ситуацията със сигурността в [държава], макар и в някои райони ситуацията със сигурността да остава проблем. В крайбрежните райони на [държава], ВКБООН предоставя помощ на 1683 семейства в *, на 2610 в Латакия и на 97 в провинциалните райони на * в отговор на неотдавнашното насилие. От началото на пилотния проект за транспорт на 20 януари 2025 г., Комисариатът е подпомогнал завръщането на над 2000 бежанци в [държава] от *.

На 13 май 2025 г. президентът на САЩ Д. Т. заявява, че ще разпореди отмяна на санкциите срещу [държава] по молба на престолонаследника на Саудитска Арабия, което е важна промяна в политиката на САЩ преди очакваната среща със сирийския президент А. *. Премахването на американските санкции, откъсващи [държава] от световната финансова система, ще проправи пътя за по-голямо участие на работещите в [държава] хуманитарни организации, улеснявайки чуждестранните инвестиции и търговията, докато страната се възстановява. Тръмп обещава премахване на всички санкции, заявявайки, че е време [държава] да продължи развитието си.

Налице са и данни, че закрилата срещу тежки посегателства може да бъде предоставена от държавата, партии или организации, включително международни организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия съгласно чл. 9, ал. 4 ЗУБ.

Ситуацията в [държава] е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите, налице е възможност за вътрешно разселване и спокойно пътуване, като за последното показателен е фактът на съществуващи немалко вътрешно разселени лица в [държава], желанието на сирийци, напуснали страната си да се завърнат в нея, както и положителните засега сигнали в поведението на новите сирийски власти.

От съдържанието на справките и от общодостъпната информация от други източници става ясно, че дори и да се приеме, че е налице въоръжен конфликт в [държава], то същият явно, на първо място, не е повсеместен, и на второ – не е насочен пряко към мирните граждани на тази страна. Не може да се счита, че със самото си присъствие в родния си край или в друго населено място молителят ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие, породено от въоръжения конфликт.

Тоест видно от горните данни една от най-предпочитаните за завръщане от страна на бежанците е именно провинцията в която живее жалбоподателя – Ракка.

Видно от горните данни, от ден на ден ситуацията в [държава] се подобрява макар и с бавни темпове. Или съдът прави извод, че въпреки липсата на категорична стабилност и яснота какво ще се случи в следващия ден, което е напълно естествена последица от осъществилите се събития, което би предизвикало безпокойство у молителя, но в случая е невъзможно да се установи как настъпването й пряко ще рефлектира върху неговата правна сфера, вкл. и доколкото семейството му, неговите родители братя и сестри остава да живеят в [държава]. Предвид горното не се установява да е налице реална опасност от тежки посегателства спрямо М. Х. К., следствие на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход /чл. 9, ал. 3 ЗУБ/. В този смисъл и Решение 13735/17.12.2024 г. по адм. дело № 10324/2024 г. на ВАС, Трето отделение.

Въпреки че административният орган е формирал волята си въз основа на различна от установената към момента фактическа обстановка, по аргумент от чл. 142, ал. 2 АПК, с оглед изложеното по-горе и предвид личната бежанска история на жалбоподателя, съдът приема, че правилно искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила /хуманитарен статут/ е отхвърлено като неоснователно /чл. 75, ал. 1, т. 4 ЗУБ/.

3. Липсват предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 ЗУБ, а именно – член от неговото семейство по смисъла на легалната дефиниция на § 1, т. 3 ДР ЗУБ да има предоставена международна закрила, нито с оглед разпределената доказателствена тежест се сочат доказателства от страна на жалбоподателя, въз основа на които да се опровергае горното твърдение.

Основание за предоставяне на хуманитарен статут не представлява хуманитарна криза в [държава] и района, тъй като не попада в обхвата на понятието други причини от хуманитарен характер по чл. 9, ал. 8 ЗУБ. „Под други причини от хуманитарен характер“ по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ се има предвид не всяка причина независимо от нейното естество, а хипотезата урежда останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1, въз основа на които да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. В конкретния случай такива не се изтъкват“ /така вж. Решение по адм. дело № 4725/2023 г. на ВАС/.

4. Предвид горното за М. Х. К. не е приложим принципът за забрана за връщане по чл. 4, ал. 3 ЗУБ.

Не се опровергава по делото, че Турция, през която е преминал молителят, вече не попада в обхвата на понятието „трета сигурна страна“ по смисъла на § 1, т. 9 ДР ЗУБ.

Следва да се добави и, че М. Х. К. доброволно е напуснал [държава], за да се засели другаде, от желание за промяна и причини от личен характер, което го прави мигрант, а не бежанец, съгласно глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации.

Отделно от това, жалбоподателят, макар и да твърди, че не е отбил военната си служба и не е търсен за да бъде мобилизиран и в този смисъл той не е бежанец по смисъла на глава V от цитирания Наръчник, макар и да се страхува, че може да бъде мобилизиран при евентуално завръщане в родината си. Същият не сочи други значими за него мотиви да напусне или да остане извън страната си, нито такива, които се покриват с определението за основателни опасения от преследване, за да се приеме, че попада сред изключенията за предоставяне на статут на бежанец, посочени в глава V от цитирания Наръчник. Нещо повече излага най-вече данни за това, че е напуснал [държава] поради военния конфликт и лошото икономическо положение. Освен това жалбоподателят в интервюто изрично сочи, че той лично няма притеснения от новата власт, която според него САЩ са приемали за терористи.

Съдът е длъжен да отбележи, съобразявайки данните от общодостъпни източници и до колкото му е служебно известна, промяната в политическата и икономическата обстановка в [държава] от началото на месец декември 2024г., че Агенцията за бежанците на ООН очаква завръщането на един милион сирийски бежанци в страната през първите шест месеца на 2025г., като в действителност обаче призовава държавите да се въздържат от принуждаване на тези сирийски бежанци да го направят. В този смисъл, дори и съдът да възприеме позицията на ВКБООН, касаеща действията на държавите спрямо сирийските бежанци, игнорирайки събитията от началото на месец декември 2024 г., с оглед бежанска история на жалбоподателя и липсата на конкретни факти и обстоятелства, които да могат да бъдат приети за основания за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ и на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ, подкрепени с допустими, необходими и относими доказателства, се формира извод, че с твърденията си в случая молителят цели получаването на международна закрила единствено по лични причини.

За пълнота съдът намира, че с оглед представеното по делото „писмено доказателство“, не кредитира същото. Това е така защото не е ясо от кого точно е съставено, до колкото липсва подпис и печат, както и изходящ номер на документа. Така предтавените напечатани листи с текст според съда няма как да се кредитират като писмено доказателство относно описаното в тях. Затова и съдът не обсъди по никакъв начин съдържанието им.

Заключение: оспореното решение е законосъобразно издаден административен акт, поради което и жалбата на М. Х. К., следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

На основание чл. 172, ал. 2 АПК, чл. 85, ал. 4 във връзка с чл. 84, ал. 3 ЗУБ Административен съд – Хасково

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Х. К., [държава], против Решение № 2765/27.03.2025г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването му на страните до Върховен административен съд на Република България, чрез Административен съд - Хасково.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на основание чл. 138, ал. 3 във връзка с чл. 137 АПК.