Определение по адм. дело №2583/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 172, ал. 6 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, във връзка с чл. 166 от АПК.

Производството е образувано по молба на Я. М. Б., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица] , с искане за спиране на предварителното изпълнение на заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0442-000393/ 07.10.25г., издадена от началник сектор към ОДМВР-Варна, РУ 04 Варна.

В молбата се твърди, че липсват предпоставките по чл. 60 от АПК за допускане на предварително изпълнение. Заявява, че изкарва прехраната си чрез МПС, което управлява. Твърди, че е рибар и е самоосигуряващо се лице и чрез предварителното изпълнение на ЗППАМ, ще се осуетят трудовите му задължения, респ. няма да може да осигурява прехрана за семейството си.

Счита, че от наложеното предварително изпълнение е незаконосъобразно.

Към жалбата липсват представени писмени доказателства.

Съдът, след преценка на изложеното в молбата, представените доказателства и съобразно закона приема следното по допустимостта и основателността на искането за спиране на предварителното изпълнение на акта:

Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0442-000393/ 07.10.25г., издадена от началник сектор към ОДМВР-Варна, РУ 04 Варна, на Я. М. Б., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т.4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) – изземване на свидетелство за управление на водача на МПС, на водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5на хиляда до 0,8 на хиляда включително. Установено е, че с техническо средство Алкотест дрегер 7510 с фабричен номер ARPM -0831 е отчетен 0,64 промила алкохол в издишания въздух на водача.

При тези данни съдът приема, че искането за спиране на предварителното изпълнение на приложената ПАМ е процесуално допустимо – при висящо производство по оспорване на заповедта за прилагане на ПАМ, от лице, чийто права и законни интереси са засегнати неблагоприятно.

Разгледано по същество е неоснователно.

В отклонение на общия принцип за суспензивния ефект на жалбата, съгласно чл. 166, ал.1 от АПК, разпоредбата на чл. 172, ал.6 от специалния ЗДвП предвижда, че обжалването на заповедите за прилагане на ПАМ не спира изпълнението им. Специалният закон не предвижда основанията за спиране изпълнението на визираните в чл. 172, ал.1 от ЗДвП заповеди, поради което намира приложение разпоредбата на чл. 166, ал.4 от АПК, съгласно която допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда, при условията на чл. 166, ал.2 от АПК – ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като искането може да бъде предявено при всяко положение на делото, до влизането в сила на решението.

Съдът намира, че такъв интерес не е установен по делото.

Искането е аргументирано с твърдения, че предварителното изпълнение на заповедта ще причини на молителя изключително трудно поправима вреда от финансов характер. В искането не са конкретизирани какви по вид и размер вреди се имат предвид и не се представят никакви доказателства за настъпване на неблагоприятни имуществени последици, които могат да бъдат квалифицирани като значителна или трудно поправима вреда в смисъла, вложен от законодателя. В този смисъл, не е установен и не е доказан конкретен размер на евентуални преки и непосредствени вреди, които би претърпял.

От друга страна, претендираните в случая вреди са породени именно от изпълнението на акта, т.е. настъпването им не е резултат от нови обстоятелства, настъпили след издаването му. Изземването на свидетелството за управление на МПС е пречка жалбоподателят да управлява лек автомобил. В хипотезата на чл.166, ал.4, вр. ал.2 от АПК, законодателя не изисква съдът да прави преценка за значимостта на обществения интерес и надделява ли частният интерес, засегнат от допуснатото предварително изпълнение, както в хипотезата на чл. 60, ал.1 от АПК, а се очаква и изисква жалбоподателят да докаже, че предварителното изпълнение ще му причини значителни или трудно поправими вреди, които не са последица от самия акт. В случая твърдените вреди, които евентуално молителят би понесъл, не са в резултат на факти и обстоятелства, които са настъпили след издаването на заповедта за прилагане на ПАМ, а са пряко следствие от допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта. В тежест на оспорващия е не само да мотивира, но и да докаже настъпването на значителна или труднопоправима вреда за него от предварителното изпълнение на административния акт, което в настоящия случай не е сторено. Възраженията по същество, касаещи законосъобразността на ЗПАМ, не са предмет на предварителното изпълнение на същата.

Предвид изложеното съдът приема, че законовата презумпция по чл. 166, ал.2 от АПК не е оборена от оспорващия. Не е установена възможността от настъпването на значителни или трудно поправими вреди в резултат на предварителното изпълнение на заповедта, противопоставими по тежест и значимост на презумираните обществени интереси, в чиято защита е допуснато предварителното изпълнение на акта. Искането за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед следва да бъде оставено без уважение, като неоснователно.

Водим от горното, Административен съд – Варна, двадесет и трети състав,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Я. М. Б., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица] , за спиране на предварителното изпълнение на заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0442-000393/ 07.10.25г., издадена от началник сектор към ОДМВР-Варна, РУ 04 Варна.

ОСЪЖДА Я. М. Б., [ЕГН], с адрес: [населено място], [населено място], [улица], да заплати държавна такса по сметка на АС-Варна в размер на 10/десет лева/ за образуване на дело.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в седмодневен срок от съобщаването му на страните.