Р Е Ш
Е Н И Е № 260021
02.12.2021 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд
На трети ноември през две хиляди двадесет и
първа година
В публичното заседание в следния състав:
СЪДИЯ : Х.
Жисова
Секретар: Елена Стефанова
Прокурор
Като разгледа
докладваното от съдията Административно дело номер 58 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. §19 ал.1
от ПЗР към ЗИДАПК.
Образувано
е по повод жалба на Ж.К.М. за обявяване нищожността на Заповед № ДС-28-2 от
28.06.2019г. на областния управител на област Хасково, обнародвана в ДВ бр.
55/12.07.2019г., с която на основание §4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ е одобрен план
на новообразуваните имоти /ПНИ/ на жилищни райони ж.р. „Кенана“ в землището на
гр. Хасково, в частта относно имот с идентифкатор 77195.701.392, в който са
построени две жилищни сгради идентификатори 77195.701.392.1 и 77195.701.392.2.
Жалбоподателят
твърди, че със Заповед № ДС - 28 - 2 от 28.06.2019г., обн. ДВ бр.
55/12.07.2019г., издадена на основание § 4к, ал. 6 от ПЗРЗСПЗЗ и чл. 32 ал. 1
от ЗА, е одобрен план новообразуваните имоти /ПНИ/ в м 1:1000 на жилищни райони
/ж.р./: ж.р. „Кенана“ в землището на град Хасково, община Хасково, приет от
комисията по чл. 286, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, с който е възстановено право на
собственост при условията на §4б ал. 1 от ПЗРЗСПЗЗ на наследници на Д. П. Б.
върху поземлен имот с идентификатор №
77195.701.392 с площ 877 кв.м, находящ се в гр. Хасково, ж.р. „Кенана",
*********************, с предназначение на територията: Урбанизирана, с начин
на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10м/, при съседи: 77195.701.391, 77195.701.394,
77195.701.393, 77195.701.9, в който са построени две сгради - сграда с
идентификатор 77195.701.392.1 - жилищна сграда - еднофамилна, 29 кв.м, и сграда
с идентификатор 77195.701.392.2 - жилищна сграда - еднофамилна, 5 кв.м.
Заповедта не била обжалвана от жалбоподателката Ж.К. М. - Н. в 14 - дневния
срок от обнародването й, поради което със Заповед № 843/18.05.2020г. на Кмета
на община Хасково, издадена на основание § 4к, ал. 7 от ПЗРЗСПЗЗ и чл. 28а ал.
1 ППЗСПЗЗ, вр § 4б ал. 1, изр.първо от ПЗРЗСПЗЗ, било наредено да бъде
възстановено правото на собственост при условията на параграф 4б, ал. 1 от
ПЗРЗСПЗЗ, на наследниците на Д. П. Б., върху новообразуван имот с идентификатор
77195.701.392. Тази заповед (Заповед № 843/18.05.2020г. на Кмета на община Хасково)
била обжалвана от Ж.К. М. - Н. в 14 - дневен срок от съобщаването й пред
Хасковския районен съд. По жалбата й било образувано и адм.д. /ГО/ № 52/2020г.
на Хасковския районен съд.
Независимо
от това жалбоподателката счита, че
Заповед № ДС-28-2 от 28.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково, с
която е одобрен плана на новообразуваните имоти, е нищожна в частта, в която се
възстановява право на собственост на наследници на Д. П. Б. върху новообразуван
имот с идентификатор 77195.701.392 с площ 877 кв.м, ж.р. „Кенана“, в землището
на гр. Хасково. Обосновава правния си интерес като счита, че има
такъв да бъде изрично обявена за нищожна Заповед № ДС - 28 - 2 от 28.06.2019г.
в частта на възстановения ПИ 77195.701.392, тъй като същата обусловила издаването на Заповед №
843/18.05.2020г. на Кмета на Община Хасково в полза на наследници на Д. П. Б.,
която след влизането й в сила представлявала надлежен документ за право на
собственост върху имота. Освен това, правният интерес произтичал и от
обстоятелството, че като административен акт Заповедта на Областния управител засягала правото на собственост на
жалбоподателката върху ПИ 77195.701.392, придобито на основание наследство от
родителите й К. С. М. и А. И. М., съгласно притежавания от тях Нотариален акт №
31 от 18.06.1969г., том II дело № 437/1969г. на Хасковски народен съдия.
Жалбоподателката обосновава нищожността на Заповед № ДС - 28 - 2 от
28.06.2019г. на Областен управител на област Хасково, с обстоятелството, че в
обжалваната част относно възстановяване право на собственост на наследници на
Д. П. Б. върху ПИ 77195.701.392,
заповедта била лишена изцяло от законова опора, която
незаконосъобразност следвало да се приравни на пълна нищожност. Позоваването на
нищожност на Заповед № ДС - 28 - 2 от 28.06.2019г. давало възможност заповедта
в частта на ПИ 77195.701.392 да бъде обжалвана без ограничение във времето, съгласно чл. 149 ал. 5 от АПК.
Жалбоподателката посочва, че ПИ 77195.701.392 не попадал в разпоредбите на § 4 и сл. от ПЗРЗСПЗЗ,
тъй като не бил земеделска земя, предоставена за ползване въз основа на актове
на Президиума на НС, ДС или МС, поради което включването му в плана на
новообразуваните имоти възстановяването му на наследници на Д. П. Б. на
основание на § 4к от ПЗРЗСПЗЗ било съществено нарушение на законовите
разпоредби, която материална незаконосъобразност следвало да се приравни на
нищожност. Жалбоподателката притежавала собствеността върху ПИ 77195.701.392 и
върху построените в имота две сгради по наследство от родителите си К. С. М. и
А. И. М., които закупили имота с договор за покупко - продажба, сключен с
Нотариален акт № 31 от 18.06.1969г., том II дело № 437/1969г. на Хасковски
народен съдия с продавача В. П. А.. Продавачът се легитимирал като собственик с
НА № 157 от 16.06.1969г., том I, дело № 407/1969г. ХНС, с който бил признат за
собственик на основание давностно владение и наследство на два имота: 1. Лозе
от 1.5 дка, находящо се в Хасковско землище, местността „Кенана“ при граници:
М. Л., Л. Д., наследници на Б. П. и път, и 2. Нива от 2 дка, находяща се в
Хасковско землище, местността „Кенана“, при граници: път, Л. Д., М. Л. и В. П.
А.. С Нотариален акт № 31 от 18.06.1969г. В. П. А. продал на наследодателите на
жалбоподателката НИВА от 1 дка, находяща се в гр. Хасково, в местността „Кенана“,
при граници: път, М. Л., Л. Д. и П. В. К., която представлявала част от нивата
от 2 дка в същата местност и землище, съгласно НА № 157 от 16.06.1969г., при
граници: път, Л. Д., М. Л. и В. П. А.. В приложенията към цитираните нотариални
актове били описани множество документи, издадени от различни институции, които
дали необходимата информация за признаване на правото на собственост на В. П.
А. въз основа на давностно владение, което изключвало възможността да е бил
ползвател на този имот, което право валидно отчуждил в полза на К. С. М. и А.
И. М. при спазване на всички изисквания на българското законодателство,
действащо към 1969г. След закупуване на имота с Нотариален акт № 31 от
18.06.1969г. той се владял от К. С. М. и А. И. М. до смъртта им, а след смъртта
им се владеел от тяхната единствена наследница Ж.К. М. - Н. и това владение
било постоянно и несмущавано от никого, продължаващо и досега. Имотът бил
деклариран в Данъчна служба при Община Хасково и за него се заплащали дължимите
данъци.
Изложеното
обосновавало извод, че жалбоподателката е собственик на ПИ 77195.701.392 с площ
877 кв.м въз основа на надлежни
документи за собственост и никога не била изгубвала тази собственост. Тя
и нейните наследодатели, както и техният праводател, никога не са били ползватели на процесния имот и
той не е бил включван в ТКЗС, ДЗИ и др., образувани въз основа на тях
селскостопански организации, поради което незаконосъобразно този имот
бил включен в плана на новообразуваните имоти по § 4 ал. 1 от ПЗРЗСПЗЗ и върху
него било възстановено право на собственост на наследници на Д. П. Б..
Според
жалбоподателката не била налице и материалноправната предпоставка на § 4б ал.
1, изр. първо от ПЗРЗСПЗЗ в плана на новообразуваните имоти да се включват незастроени земеделски земи, върху
които било предоставено право на ползване, съгласно актовете, посочени в § 4
ал. 1. Това произтичало от разпоредбата на § 4к ал. 7, която препращала към § 4, свързан с § 4б ал. 1 от ПЗРЗСПЗЗ.
Процесният имот 77195.701.392 не представлявал незастроена земеделска земя, а бил урбанизирана територия, застроена с две
сгради с предназначение жилищни сгради - еднофамилни, т.е. в имота били
проведени мероприятия по смисъла на § 1в от ДРППЗСПЗЗ, които не позволявали
възстановяване на собствеността. Следвало да намери приложение чл. 10б ал. 1 от
ЗСПЗЗ, вр. чл. 28а ал. 2 от ЗСПЗЗ, съгласно който бившите собственици, чиито
земи не могат да бъдат възстановени, поради проведени мероприятия по смисъла на
§1в от ДРППЗСПЗЗ, имат право на обезщетение по реда на чл. 10б ал. 1 от ЗСПЗЗ.
Не било налице законово основание да се възстанови правото на собственост на
наследници на Д. П. Б. на основание Решение № 36-51/01.04.1998г. на ОСЗГ по чл.
11 ЗСПЗЗ и скица № 4231/04.03.2020г. именно върху ПИ 77195.701.392, притежаван
от жалбоподателката, поради липса на
идентичност между ПИ 77195.701.392 и притежаваната от наследниците на Д.
П. Б. земеделска земя, възстановена с Решение № 36 - 51 от 01.04.1998г. на ОСЗГ
по заявление № 50575 по чл. 11 ЗСПЗЗ и скица № 4231 от 04.03.2020г.
Въз
основа на изложените съображения, жалбоподателката иска от съда да обяви
нищожността на Заповед № ДС - 28 - 2 от 28.06.2019г. на Областен управител на
област Хасково в частта на възстановеното право на собственост на наследници на
Д. П. Б. върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор № 77195.701.392 с площ 877 кв.м, находящ се в гр. Хасково, ж.р.
„Кенана“, *************************, с предназначение на територията:
Урбанизирана, с начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10м/, при
съседи: 77195.701.391, 77195.701.394, 77195.701.393, 77195.701.9, в
който имот са построени две сгради - СГРАДА с идентификатор 77195.701.392.1 -
жилищна сграда - еднофамилна, 29 кв.м, и СГРАДА с идентификатор 77195.701.392.2
- жилищна сграда - еднофамилна, 5 кв.м.
Претендират
се и направените по делото разноски.
В
съдебно заседание жалбоподателката не се явява, представлява се от процесуален
представител в лицето на адв. В.. Поддържа всички изложени в жалбата
съображения, моли същата да бъде уважена като излага допълнителни аргументи в
писмени бележки. Допълнително конкретизира изложените в жалбата оплаквания.
Поддържа се, че процесният ПИ 77195.701.392, собственост на жалбоподателката по
наследство, не попадал в разпоредбите на § 4 и сл. от ПЗРЗСПЗЗ, тъй като не бил земеделска земя, предоставена за
ползване въз основа на актове на Президиума на НС, ДС или МС, поради
което включването му в плана на новообразуваните имоти и възстановяването му на
наследници на Д. П. Б. на основание на § 4к от ПЗР ЗСПЗЗ било съществено
нарушение на законовите разпоредби, която материална незаконосъобразност
следвало да се приравни на нищожност. От заключението на вещото лице по
назначената съдебно-техническа експертиза се установявало, че в Община Хасково
и в ОСЗГ не се съхраняват списъци на имотите, предоставени за ползване с актове
на съответните органи, посочени в § 4 от ПЗР ЗСПЗЗ. Съхранени били само списъци
на ползватели, които са се възползвали от възможността да закупят дадените им
за ползване имоти. Посочената от вещото лице причина, че различни институции са
раздавали земи за ползване по § 4 от ПЗР ЗСПЗЗ, не опровергавала
основателността на изложеното в жалбата оплакване за допуснато съществено
нарушение на закона при изработване на ПНИ, а именно - включването в ПНИ на
имоти, за които липсвали доказателства, че са били раздавани за ползване по
реда на § 4 от ПЗР ЗСПЗЗ. На следващо място, основателен бил и доводът на
жалбоподателката, че притежава собствеността върху ПИ 77195.701.392 и върху
построените в имота две сгради въз основа на надлежни документи за собственост.
В приложенията към цитираните нотариални актове били описани множество
документи, издадени от различни институции, които дали необходимата информация
за признаване на правото на собственост на В. П. А. въз основа на давностно владение,
което изключвало да е бил ползвател на този имот, което право валидно отчуждил
в полза на К. С. М. и А. И. М. при спазване на всички изисквания на българското
законодателство, действащо към 1969г. След закупуване на имота с Нотариален акт
№ 31 от 18.06.1969г. той се е владял от К. С. М. и А. И. М. до смъртта им, а
след смъртта им - от тяхната единствена наследница жалбоподателката Ж.К. М. -
Н. и това владение било постоянно и несмущавано от никого, продължаващо и
досега, което обосновавало извода, че жалбоподателката е собственик на ПИ
77195.701.392 с площ 877 кв.м въз основа на надлежни документи за собственост и
никога не е изгубвала тази собственост. Тя и нейните наследодатели, както и
техният праводател, никога не са били ползватели на процесния имот и той не е
бил включван в ТКЗС, ДЗИ и др., образувани въз основа на тях селскостопански
организации, поради което незаконосъобразно този имот бил включен в плана на
новообразуваните имоти по § 4 ал. 1 от ПЗРЗСПЗЗ и върху него било възстановено
право на собственост на наследници на Д. П. Б.. Събрани били и доказателства
относно липсата на законово основание да се възстанови правото на собственост
на наследници на Д. П. Б. на основание Решение № 36-51/01.04.1998г. на ОСЗГ по
чл. 11 ЗСПЗЗ и скица № 4231/04.03.2020г. върху ПИ 77195.701.392, притежаван от
жалбоподателката, поради липса на
идентичност между ПИ 77195.701.392 и притежаваната от наследниците на Д.
П. Б. земеделска земя, възстановена с Решение № 36 - 51 от 01.04.1998г. на ОСЗГ
по заявление № 50575 по чл. 11 ЗСПЗЗ и скица № 4231 от 04.03.2020г. За особено
съществено нарушение при изработване и одобряване на ПНИ следвало да се приеме
и липсата на постановено от Общинския съвет Хасково на Решение по чл. 25 ал. 1
т. 1 от Закона за административно - териториално устройство на РБ за образуване
на селищни образования върху земите по ал. 1 на § 4 от ПЗР ЗСПЗЗ, а именно -
земите, върху които се прекратява правото на ползване на земеделски земи,
предоставени на граждани по силата на актове на Президиума на Народното
събрание, на Държавни съвет и на Министерския съвет. В настоящия случай по
делото, според жалбоподателката, не се установило в ж.р. „Кенана“ да е
образувано с нарочно решение по чл. 25 ал. 1 т. 1 от Закона за административно
- териториално устройство на РБ като селищно образование за земите по ал. 1 на
§ 4 от ПЗР ЗСПЗЗ. Липсата на такова решение опорочавало процедурата по
изготвяне и одобряване на ПНИ в самото й начало и имало за последица интензивен
граждански оборот в периода 2000г. - 2019г., който по никакъв начин не е бил
възпрепятстван, и възникването на конфликт между възстановени собственици и
заварени собственици след одобряване на ПНИ на 28.06.2019г. с тежки последици и
за двете страни. С представеното Решение № 67 от 29.02.2000г. на Общински съвет
Хасково се одобрявал околовръстен полигон на земите по § 4 ал. 3 от ЗСПЗЗ, като
в строителните граници на гр. Хасково се включвали зоните „Кенана“, „Куба“,
„Орфей“, „Изгрев“ и „Каменец“. Това решение обаче не представлявало решение по
смисъла на чл. 25 ал. 1 т. 1 от Закона за административно - териториално
устройство на РБ, вр. § 4 ал. 1 от ПЗР ЗСПЗЗ, като по същността си
представлявало превръщане на райони със земеделски земи в урбанизирана
територия.
С
тези аргументи жалбоподателката намира, че изложените пороци на обжалвания акт,
които се отнасяли до най - съществените законови предпоставки за издаването му
- процесният имот да е бил даден за ползване с актовете по § 4 от ПЗР ЗСПЗЗ и
да е идентичен с имота, претендиран за възстановяване по реда на § 4 от
предишните собственици, категорично обосновавали нищожност на акта в
обжалваната част. В тази връзка се сочи
TP № 3 от 16.04.2013г. по т.д. № 1/2012г. на ОСК на ВАС, в което било
прието, че нищожността на един административен акт, каквато е заповедта, с
която е одобрен ПНИ, се свеждала до много тежък порок, тежък до степен да
направи невъзможно съществуването на акта като такъв и го приравнява на „правно
нищо“, на несъществуващ факт, като създавал привидност на правни последици,
които заинтересованото лице има интерес да отстрани.
Ответникът
Областен управител на Област Хасково не се представлява в открито съдебно
заседание, не взема и писмено становище по жалбата.
Заинтересованите
страни З.Ж.С. и З.Д.К. не се представляват в открито
съдебно заседание и не вземат писмено становище по жалбата.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
Заповед № ДС-28-2/28.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково
се сочи за издадена, на основание §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.32, ал.1 от
Закона за администрацията и възснова на представената документация, съгласно
т.3.8 на Заповед № РД-46-494/22.08.2003г. на МЗГ /Заповед № РД-02-14-454 от
22.08.2003г. на МРРБ/ за определяне на технически изисквания и условия за
контрол към плановете по §4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С нея е одобрен плана на
новообразуваните имоти в М 1:1000 на жилищен район /ж.р./ „Кенана“ в землището на гр.Хасково, Община
Хасково, приет от Комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ. След изработване на ПНИ
за ж.р. „Кенана“, същият бил обнародван в ДВ, бр.55 от 12.07.2019г. Не се
спори, че посочената заповед е влязла в сила и не е обжалвана от страна на
жалбоподателя.
Приложен е и от ответника Протокол № 3 от заседание на комисията по
чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ, назначена със Заповед № РД-14-9/08.04.2019г. на
Областен управител на Област Хасково за приемане на плана на новообразуваните
имоти, съгласно което е приет плана на новообразуваните имоти на териториите по
§4 и следващите от ПЗР на ЗСПЗЗ в цифров и графичен вид в М 1:1000 и регистъра
към него за ж.р. „Кенана“ гр.Хасково, община Хасково, обл.Хасково. От
представената извадка от Регистъра на новообразуваните имоти по §4 ПЗРЗСПЗЗ на
ж.р.“Кенана“ за процесния имот като правоимащ стар собственик или собственик
към датата на приемане на помощния план са посочени К. С. М. и Д. П. Б., а също
е отбелязан и НА № 31 от 18.06.1969г.
С писмо с рег. индекс 94-00-27 от 14.07.2020г. на Община Хасково до
наследниците на Д. П. Б. – З.Ж.С., Т. П. Б. и З. Д. К., се съобщава, че на
основание §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ, е издадена
Заповед № 854/20.05.2020г. за придобиване правото на собственост на
наследниците на Д. П. Б. върху поземлен имот
77195.701.393 и Заповед № 843/18.05.2020г. върху поземлен имот
77195.701.392 по плана на новообразуваните имоти на ж.р.“Кенана“, гр.Хасково,
одобрен със Заповед № ДС-28-2/28.06.2019г. на Областен управител на Област
Хасково, а видно от Заповед № 843/18.05.2020г. на Кмета на Община Хасково,
същата е издадена на основание §4к, ал.7 от ПЗРЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ
във връзка с §4б, ал.1, изр. първо от ПЗРЗСПЗЗ въз основа на влязъл в сила план
на новообразуваните имоти за ж.р.“Кенана“, землище гр.Хасково, одобрен със
Заповед № ДС-28-2/28.06.2019г. на областния управител на Област Хасково,
решение № 36-51/01.04.1998г. на ОСЗГ по заявление № 50575 по чл.11 от ЗСПЗЗ и
скица № 4231/04.03.2020г. и със същата се възстановява правото на собственост
при условията на §4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на Д. П. Б. върху
новобразуван имот в строителни граници, определени с околовръстен полигон,
одобрен с решение № 67/29.02.200г. на Общински съвет Хасково с идентификатор
77195.701.392, ж.р.“Кенана“, землище гр.Хасково, с площ 877 кв. м. при граници
и съседи: 77195.701.393, жилищна територия; 77195.701.9 улица; 77195.701.391
улица; 77195.701.394 жилищна територия, ограничения в собствеността няма.
Отбелязано е в заповедта, че в имота има две сгради: № 77195.701.392.1 – 1 етаж,
Жилищна сграда – еднофамилна, 29 кв.м. и № 77195.701.392.2 – 1 етаж, Жилищна
сграда – еднофамилна, 5 кв.м. В тази връзка като писмено доказателство е прието
и Решение № 67 по Протокол № 6 от 29.02.2000г. на Общински съвет Хасково, с
което на основание чл.105, ал.3 от ППЗТСУ е одобрен околовръстен полигон на
земите по ал.2 §4 от ЗСПЗЗ като селищно образувание „Кекличево стопанство“,
както и околовръстния полигон на земите по ал.3, §4 от ЗСПЗЗ като в
строителните граници на гр.Хасково, се включат зоните „Кенана“, „Куба“,
„Орфей“, „Изгрев“ и „Каменец“.
Във връзка с процедурата по изготвяне, приемане и одобряване плана на
новобразуваните имоти, са приети като писмени доказателства още и Заповед
ЧР-04-1 от 01.03.2021г. на Областен управител на Област Хасково; Протокол №
36-24 за размера и категориите на земеделските земи, правото на собственост
върху които ще се възстановява чрез плана за земеразделяне в землището на гр.
Хасково, издаден от ПК гр. Хасково на 21.12.1994 г.; Таблица за изчисляване на
дължимото обезщетение на собствениците в ж. р. „КЕНАНА“, гр. Хасково, ЕКАТЕ
77195 с възложител Областна администрация гр. Хасково и изпълнител
„Геотехноинженеринг“ ЕООД гр. София; Писмо с изх. № 163/17.08.2018 г. от
Областна администрация Хасково до Областен управител на Област Хасково, относно
изработване на планове на новообразувани имоти по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, към
което са приложени преписки за признати и непризнати имоти; Писмо с рег. индекс
06-25-236#10 от 02.05.2017 г. от Община Хасково до Областен управител на Област
Хасково, относно изработване на планове на новообразувани имоти по § 4 и сл. от
ПЗР на ЗСПЗЗ за ж.р. „Кенана“, ж.р. „Куба I“, ж.р. „Орфей“, ж.р. „Изгрев“,
ж.р. „Каменец“ и местност „Халилово юг“
гр. Хасково, към което са приложени всички ползватели, платили суми по
банковата сметка за чужди средства към общината по § 4ж от ПЗР на ЗСПЗЗ и
списък на бившите собственици, на които трябва да се изплати съответното
обезщетение за ж.р. „Кенана“; Техническо задание за изработване на планове на
новообразуваните имоти на ж.р.
„Каменец“, ж.р. „Кенана“, ж.р. „Орфей“, ж.р. „Изгрев“, ж.р. „Куба I“ и
местност „Халилово юг“ гр. Хасково; Схема на землище Хасково с контурите на
жилищните райони и Халилово юг; извадка от брой 166 от 18.07.2019 г. на вестник
„Сега“; извадка от брой 165 от 18.07.2019г. на вестникк „Марица“; Допълнителен
график за анкетиране на собствениците /наследниците/ на земеделски земи,
попадащи в териториите по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за землище гр. Хасково за
местностите „Халилово“, „Изгрев“, „Орфей“, „Куба I“, „Куба II“, „Кенана“,
„Кекличево стопанство А и Б“, „Туристическа хижа“, „Каменец“ от **.**.**** г.
до **.**.**** г.
Безспорно е също обстоятелството, че заинтересованите страни З.Ж.С. и
З.Д.К. са наследници на Д. П. Б., роден на ***г., за което е представено по
делото и удостоверение за наследници изх.№ Служебно -312 от 28.05.2020г. от
Община Хасково.
Видно от представения от жалбоподателката Нотариален акт № 31 от
18.06.1969г., том II дело № 437/1969г. на Хасковски народен съдия, В. П. А. продава
на К. С. М. и А. И. М., следния свой собствен недвижим имот: нива от 1 дка,
находяща се в Хасковско землище, местността „Кенана“, при граници: път, М. Л.,
Л. Д. и П. В. К. която нива представлява част от нива цялата от 2 дка в същата
местност и землище при граници: път, Л. Д., М. Л. и В. П. А.. В същия
нотариален акт е посочено, че са представени и документи, сред които и Нотариален акт № 157 от 16.06.1969г., том I
дело № 407/1969г. на Хасковски народен съдия, също приет като доказателство по
делото, съгласно който В. П. А. е признат за собственик по давностно владение и
наследство на следния недвижим имот: 1.лозе от 1.5 дка и 2. Нива от 2 дка,
находяща се в Хасковско землище, местността „Кенана“ при граници: път, Л. Д.,
М. Л. и В. П. А.. Според удостоверение за наследници изх.№ 4031 от
15.04.2014г., издадено от Община Хасково, жалбоподателката Ж.К. М. – Н. е
единствен наследник на родителите си К. С. М., починал на **.**.****г. и А. И.
М., починала на **.**.****г.
По делото са приети като доказателства и Заявление вх.№
710/20.11.1991г. от Д. Д. Б. като наследник на Д. П. Б. до Общинската
(кметската) поземлена комисия гр.Хасково от дата 20.11.1991г., според което е
заявено желание за възстановяване
собствеността върху земеделски земи, както и Протокол № 36-24 от
21.12.1994г. за размера и категориите на земеделските земи, правото на
собственост върху които ще се възстановява чрез план за земеразделяне в
землището на град Хасково, издаден от Поземлена комисия гр. Хасково по
Заявление вх.№ 50575 от 20.11.1991г. от
Д. Д. Б.. Видно от Решение № 36101 от 08.11.1999г. за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи
съгласно плана за земеразделяне в землището на град Хасково, издадено от
Поземлена комисия град Хасково, същото се сочи, че е издадено на основание
чл.27 от ППЗСПЗЗ и протокол № 36-24 от 21.12.1994г. за определяне категориите
на земеделски земи по преписка № 50575 от 20.11.1991г. от Д. Д. Б. и с което е
било възстановено право на собственост на наследниците на Д. П. Б., съгласно
плана за земеразделяне в землището на гр.Хасково, както следва: нива от 17.998
дка, четвърта категория, местността Дерекьой Топра, имот № 115004 по плана за
земеразделяне, при граници (съседи): № 115002 нива на наследниците на Д. И. Л.;
№ 000483 полски път на Община гр.Хасково; № 115007 нива на наследниците на Й.
Х. Т., № 115008 нива на наследниците на С. П. Т., № 115005 нива на наследниците
на Н. П. Н., № 115006 нива на Б. П. Н., № 115003 нива на наследниците на Т. Я.
В..
От Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по
давностно владение и наследство № 714, том IV, рег. № 3757, дело № 594 от 2001
г. на нотариус Х. К., вписан в Служба по вписванията с вх. рег. № 4247, акт №
22, том VIII, дело №1878 от 02.08.2001 г. се установява, че Д. Д. Б. и Д. Д. Б.
са признати за собственици по давностно владение и наследство на следния
недвижим имот: нива с площ от 1480 дка, находяща се в местността „Кенана“
землището на гр.Хасково, съставляваща имот с пл.№ 363 по кадастъра на района,
одобрен със Заповед № 969/1988г. Според Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 65, том I, рег. № 951, дело № 56 от 2002 г. на нотариус Капка
Войнска, вписан в Служба по вписванията с вх. рег. № 48, акт № 60, том II, дело
№ 330 от 26.02.2002 г., Д. Д. Б. продава на М. Т. И. ½ част от поземлен
имот – нива с планоснимачен номер 363, целият с площ 1480 кв.м., находяща се в
местността „Кенана“, Хасковско землище, по плана на местността, одобрен със
Заповед № 969/1988г. Видно от Договор за доброволна делба на поземлен имот акт
№ 188, том II, рег. № 3813, дело 268/2011г. на Служба по вписванията, същият е
сключен на **.**.**** г. между З.Д.К., действаща лично и като пълномощник на Д.
Д. Б., като наследници на Д. Д. Б. и М. Т. Ч., З.Д.К. и Д. Д. Б. получават в
дял поземлен имот с идентификатор 77195.701.557 по КК на гр.Хасково, одобрена
със Заповед № РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АГКК – София, с адрес на имота:
Хасково, ж.р.Кенана, с площ по скица 742
кв. метра с начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м.), стар
идентификатор 77195.701.390, номер по предходен план 363, със съседи:
77195.701.558, 77195.701.389, 77195.701.391, 77195.701.9. От представения и
приет като доказателство по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот №
188, том I, рег. № 1355, дело № 107 от 2018 г. на нотариус И.Б., вписан в
Служба по вписванията с вх. рег. № 3604, акт № 26, том XI, дело № 1566 от
06.06.2018 г. е вдино, че З.Д.К. дарява на сина си Д. Б. И. следния свой
недвижим имот, намиращ се в гр.Хасково, а именно: поземлен имот с идентификатор
77195.701.557 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Хасково,
общ.Хасково, обл.Хасково, одобрена със Заповед № РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на
АГКК – София и заповед № КД-14-26-140/08.07.2011г. на Нач. на СГКК Хасково, с
административен адрес: гр.Хасково,
ж.р.“Кенана“, ************************, с площ 742 кв.м., с трайно
предназначение на територията:урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско
застрояване (до 10 м.), стар идентификатор 77195.701.390, номер по предходен план:
363 и съседи: 77195.701.560, 77195.701.391, 77195.701.9.
Видно от представеното от жалбоподателката Извлечение по т.18 /стр.1-3
и стр.28-31/ от Протокол № 1 от 06.04.2021г. от проведено заседание на
Комисията по § 4к, ал.12 от ПЗР на ЗСПЗЗ на Дирекция Архитектура,
градоустройство, строителство и инвестиции при Община Хасково, е че е
разгледано заявление с рег. индекс № 94Д-4907-1/18.09.2020г. от Д. Б. И., А. Д.
И. и И. Т. И. за разглеждане на проект
за изменение на плана на новообразуваните имоти на ж.р.“Кенана“ за поземлени
имоти 77195.701.557, 77195.701.560, 77195.701.385, 77195.701.393 и
77195.701.392 . Отбелязани са констатации по т.18, а именно: Представен е
проект за изменение на ПНИ на ж.р.“Кенана“, одобрен със Заповед №
ДС-28-2/28.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково, вкл. за процесния
поземлен имот. Поземлен имот с идентификатор съответства на поземлен имот с пл.
№362 от плана от 1988г. В разписния лист към плана от 1988г. за записани
следните собственици:за поземлен имот с пл.№ 362 с площ 877 кв.м. – К. С. М., с
документ за собственост н.а. №31 от юни 1969г. Отбелязани са констатации на
комисията, а именно, че от документите, запазени в архива на Община Хасково, на
ползвателите, закупили по реда на §4а или §4б от ПРЗ на ЗСПЗЗ имоти, било
установено, че описаните поземлени имоти, вкл. и процесния, по кадастралния
план от 1988г. не са придобити по реда на §4 и следв. от ПРЗ на ЗСПЗЗ, а от
представените документи за собственост било видно, че Д. Д. Б. владеел и е
собственик на поземлен имот с пл. № 363 по кадастралния план от 1988г., а не на
поземлени имоти с пл.№ 361 и № 362. Според отразеното в протокола от
заседанието на комисията, до представяне на влязло в сила решение на съда,
проектът е оставен без движение.
По делото съдът назначи и изслуша заключение на вещо лице, което
възприема като компетентно и обективно изготвено. От същото се установява, че
процесният ПИ 77195.701.392 с площ 877 кв.м е напълно идентичен с имот пл. №
362 по кадастралния план, одобрен със Заповед № 969/05.10.1988 г. В разписният
лист към този план, за
дворното място с планоснимачен номер 362 е записано „К. С. М., *****, 0.900,
н.а.31,06.69г.". Изискванията на чл. 28 ал. 1 - 4 от ППЗСПЗЗ за включване
на процесния имот били спазени, тъй като според тях „... Помощният план по §
4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ съдържа данни както за имотите, предоставени за
ползване, така и за имотите, съществували преди образуването на ТКЗС и ДЗС... С
плана на новообразуваните имоти се установяват границите на имотите, правото на
собственост върху които се придобива, съответно възстановява...". В Община
Хасково нямало данни, липсвала информация, както и списък на имотите,
предоставени за ползване по силата на посочените актовете. Процесният имот не
бил в списъка на имотите, закупени от ползватели в местност „Кенана" по
§4а от ЗСПЗЗ. Решение № 36-24 от 21.12.1994г. на ПК - Хасково и Решение № 36-51
от 01.04.1998г. на ОСЗГ, според вещото лице са влезли в законна сила.
Поземлената комисия с Решение № 36-24/21.12.1994 г. отказва да признае правото
на възстановяване на собственоста с план за земеразделяне с мотив, че то ще се
възстанови по реда на параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С Решение №
36-51/01.04.1998г. Поземлената комисия по същество потвърждава и конкретизира
второто си решение. Цялата местност „Кенана" била включена в териториите
по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, съгласно Решение на Поземлена комисия град Хасково по
чл. 18г от ППЗСПЗЗ. Местоположението на процесния имот било установено чрез
анкетиране на собствениците на земеделски земи, признати за възстановяване по
реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в тази местност, проведено от представители на
Поземлена комисия, Община Хасково и с помоща на местни собственици (възрастни
хора със запазени спомени за местонахождението на поземлените имоти).
Анкетираните собственици (наследници) саморъчно са вписвали в протокол
местонахождението на имотите си, имената, адреса и саморъчен подпис. В процеса
на анкетиране имотите са нанасяни на копие от кадастралния план на местноста.
И от заключението на вещото лице се установява, че не е налице
идентичност на процесния имот с идентификатор 77195.701.392 и двата земеделски
имота (ниви с площ 1.5 дка и 0.5 дка в местност „Кенана"), чието право на
собственост е признато за възстановяване по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ с Решение
№ 36-51 от 01.04.1998 г. на ОСЗГ - видно от двата разписни листа към
кадастралния план от 1988 година и 1997 година, като и от нотариален акт № 22 /
02.08.2001 година (л.78 от делото).
Процесният ПИ с идентификатор 77195.701.392 съгласно
действащата кадастрална карта е със следните характеристики: трайно
предназначение на територия : урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10 м ); вид собственост : частна; стар номер : 362; площ: 877
кв.м; ПУП - План за улична регулация на ж.р. „Кенана" не е приложен за
процесния имот. Съгласно предвижданията му от източната и от южната страни на
имота са предвидени проектни улици. В съдебно заседание вещото лице доуточнява
процедурата и етапите по изработване на плана на новообразуваните имоти.
Допуска, че при извършеното анкетиране Д. Д. Б. е назовал чрез объркване
номерата на имотите си, тъй като претендираният от тях имот се намирал в
съседство с процесния, видно от данните от двата разписни листа към
Кадастралния план от 1988г. и 1997., както и от НА № 22/02.08.2001г. В тази
връзка вещото лице посочва още, че при
изготвяне на помощния план, който е първият етап преди изготвяне на ПНИ,
анкетирането на предишните собственици е бил единственият възможен вариант за определяне
мястото на имотите, чието право на възстановяван им е признато в действащия
кадастрален план на местността от 1988г. В периода на принудителното
коопериране на земеделски земи към 1957г. - 1958г. са били заличени границите
на земеделските имоти и не са съхранени планове от преди този период, снимки,
или др. информационни източници, въз основа на които да се почерпи информация
за местоположението на имотните граници на старите ниви. Вещото лице дава за
пример Хасковското землище, което е около 70000 дка, а за него е признато право
на възстановяване на собственост върху земеделски земи за около 112000 дка.
При така установената фактическа обстановка и след проверка на
оспорвания административен акт, съобразно чл.168, ал.2 и ал.3 от АПК, съдът
достига до следните правни изводи:
Преди всичко, съдът намира жалбата за процесуално допустима като
подадена от надлежно активно легитимирани лица, имащи правен интерес от
оспорване на акта. Релевирани са основания, касаещи нищожност на
административния акт, поради което жалбата не е ограничена във времето - аргумент от чл. 149, ал. 5 АПК.
Следователно жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е
неоснователна по следните съображения:
Съгласно § 4к, ал. 1 от ЗСПЗЗ, помощен план и план на новообразуваните
имоти се изработват за земите, предоставени на граждани въз основа на актовете
по § 4 от ЗСПЗЗ. Съгласно ал. 4 на същия, редът за тяхното изработване,
приемане и съобщаване се определят с ППЗСПЗЗ. В чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ отново
е посочено, че с плана на новообразуваните имоти се установяват границите на
имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно
възстановява по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от ЗСПЗЗ.
Следователно, с посочените планове се устройват териториите, върху които са
придобили собственост по реда на § 4а, 4б техните ползуватели. Планът на
новообразуваните имоти се изработва за земите, предоставени за ползване на
граждани въз основа на актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С този план на всеки
правоимащ по § 4а и 4б се определя имот в съответствие с изискванията на § 4з
от ПЗР на ЗСПЗЗ. От анализа на тези разпоредби се налага изводът, че правоимащо
е лицето, чието право на ползване се е трансформирало в право на собственост,
чрез заплащане цената на земята по който и да е от предвидения за това ред - по
§ 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (понастоящем с променена редакция); по § 30 от ПЗР на
ППЗСПЗЗ или по § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, като процедурата по придобиването на
собствеността върху предоставения за ползване въз основа на някой от актовете
по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ имот трябва да е приключила, а не висяща.
В закона не са формулирани изрично основанията за нищожност на
административните актове, като в теорията и съдебната практика последователно
се застъпва становището, че такива са посочените в чл. 146 АПК основания за
незаконосъобразност (когато е издаден от некомпетентен орган или извън
пределите на компетентността на надлежния орган, когато е издаден във форма
различна от нормативно определената или е издаден по несъответен ред).
Нарушенията обаче следва да са толкова съществени, че съществуването на
административния акт в правната действителност е нетърпимо. Преценката за
нищожност се извършва за всеки отделен случай в зависимост от степента на
допуснатото правонарушение. Нищожен е само този акт, който е засегнат от
толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не
поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава правна
привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът
следва да го отстранява от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност.
Съобразно това и с оглед на всеки един от възможните пороци на
административните актове, теорията е изградила следните критерии, кога един
порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост. Всяка
некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта, но такава в случая не
е налице. Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова
сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на
волеизявление. Формата е начин за външно изразяване на волеизявлението и за да
бъде налице необходимо и да е предписана от закона. Волеизявлението може да
бъде изразено писмено, устно или чрез конклудентни действия. Формата е
самостоятелно основание за валидно действие на административния акт и
неспазването й води до недействителност на акта, чиято проявна форма (нищожност
или унищожаемост) се определя от степента на порока, какъвто безспорно не е
настоящият случай. Съществените нарушения на административнопроизводствените
правила са основания за нищожност също само, ако са толкова сериозни, че
нарушението е довело до липса на волеизявление (например - поради липсва на
кворум). Според правната теория нарушението на административнопроизводствените
правила е съществено, когато е повлияло или е могло да повлияе върху
съдържанието на акта; когато, ако не беше допуснато, би могло да се стигне и до
друго решение на поставения пред административния орган въпрос.
В конкретиката на настоящия казус следва да се посочи, че заявените всъщност
нарушения на материалния закон – при изработване на помощния план, плана на
новообразуваните имоти, на процедурата по ЗСПЗЗ, респ. ППЗСПЗЗ, касаят
правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което
нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от
законова опора - т.е. не е издаден на основание нито една правна норма и
същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на
условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и
липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е
орган да издаде акт с това съдържание би довело до нищожност на посоченото
основание. Тоест нищожност на административния акт при наличие на материална незаконосъобразност
е налице, когато напълно липсват материалноправните предпоставки, визирани в
хипотезата на приложимата материалноправна норма; когато актът е лишен изцяло
от законово основание; когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден
въз основа на никакъв закон, от нито един орган. Или административния акт е
нищожен поради противоречие с материалния закон тогава, когато разпоредените
правни последици са противоположни или съществено различаващи се от
предвидените в правната норма така, че се явяват нетърпими от гледна точка на
правния ред. Само при описаните случаи порокът материална незаконосъобразност
води до нищожност на административния акт, а във всички останали до неговата
унищожаемост. Превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до
незаконосъобразност като правило и само, ако преследваната цел не може да се
постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност.
В конкретния случай, съдът намира, че оспорваният административен акт
не страда от такива съществени пороци, а относно доводите на жалбоподателя,
свързани с твърденията му за притежание на правото на собственост върху
процесния имот, вкл. и за липсата на спор за материално право с лицата, на
които е възстановено правото на собственост по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е
недопустимо да бъде разрешен в настоящото производство, а подлежи на
разглеждане по реда на друго такова.
По
изложените съображения съдът счита, че оспорената Заповед
№ ДС-28-2/28.06.2019г. на Областен
управител на Област Хасково, с която е одобрен плана на новообразуваните
имоти /ПНИ/ на жилищен район „Кенана“ в землището на гр.Хасково, Община Хасково
в частта относно поземлен имот с
идентификатор № 77195.701.392 с площ 877 кв.м, находящ се в гр.Хасково, ж.р.
„Кенана“, ***********************, с предназначение на територията:
Урбанизирана, с начин на трайно ползване:ниско застрояване /до 10 м./, при
граници и съседи: 77195.701.391, 77195.701.394, 77195.701.393, 77195.701.9,
в който имот са построени две сгради - сграда с идентификатор 77195.701.392.1 -
жилищна сграда - еднофамилна, 29 кв.м, и сграда с идентификатор 77195.701.392.2
- жилищна сграда - еднофамилна, 5 кв.м., не е нищожна, а доводите на
жалбоподателя неоснователни, поради което направеното
оспорване следва да бъде отхвърлено.
С
оглед изхода на делото и липсата на искане от страна на ответника и
заинтересованите страни за разноски по реда на чл.143 АПК, то такива не следва
да бъдат присъждани.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ж.К.М., ЕГН **********, с адрес: ***, съдебен адрес:***, адв. Т.В., против Заповед № ДС-28-2/28.06.2019г. на Областен управител на
Област Хасково, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти /ПНИ/
на жилищен район „Кенана“ в землището на гр.Хасково, Община Хасково в частта
относно поземлен имот с идентификатор №
77195.701.392 с площ 877 кв.м, находящ се в гр.Хасково, ж.р. „Кенана“,
***********************, с предназначение на територията: Урбанизирана, с начин
на трайно ползване:ниско застрояване /до 10 м./, при граници и съседи:
77195.701.391, 77195.701.394, 77195.701.393, 77195.701.9, в който имот
са построени две сгради - сграда с идентификатор 77195.701.392.1 - жилищна
сграда - еднофамилна, 29 кв.м, и сграда с идентификатор 77195.701.392.2 -
жилищна сграда - еднофамилна, 5 кв.м.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд Хасково в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл.
137 АПК.
СЪДИЯ
: /п/ не се чете
Вярно
с оригинала!
Секретар: М. П.