РЕШЕНИЕ
№ 46
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 02.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на двадесет и осми
март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Лидия Ант. Георгиева
при участието на секретаря Ирена С. Стоянова
като разгледа докладваното от Лидия Ант. Георгиева Гражданско дело №
20231880100629 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с искова молба от „......“ ЕООД, ЕИК .... против „....“
ЕООД, ЕИК ..., с която са предявени обективно кумулативно съединени
осъдителни искове, с които се претендира ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца следните суми: на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. 372, ал. 1,
вр. чл. 367 ТЗ сума в размер от 1429, 57 евро с ДДС, представляваща
възнаграждение за превоз на стоки ( навло ) по Договор за превоз от
20.06.2023 г., за което ищецът е издал фактура № .... от 23.06.2023г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда / 20.10.2023г./ до окончателното й погасяване; на основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. 372, ал. 1, вр. чл. 367 ТЗ сума в размер от 1459, 02 евро с
ДДС, представляваща възнаграждение за превоз на стоки ( навло ) по Договор
за превоз от 16.06.2023 г., за което ищецът е издал фактура № ..... от
19.06.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда / 20.10.2023 г. / до окончателното й
погасяване.
В исковата молба се твърди, че между ищцовото и ответното дружество
е сключен договор за превоз от 20.06.2023г. във връзка с подадена от
ответника заявка от 15.06.2023 г. По силата на посочения договор, ищецът се
1
е задължил да извърши превоз на товар от място на товарене Р. ...., гр. .... до
адрес на разтоварване в гр. ....., Р. ...... Цената на превоза по договора била
1429, 57 евро с ДДС, която следвало да бъде изплатена в рамките на 45 дни
след извършване на доставката и представянето на фактура заедно с ЧМР и
всички придружаващи товара документи. Стоката била превозена до своето
местоназначение на дата 23.06.2023г. и получателят я приел, като не били
релевирани възражения във връзка с превоза. Във връзка с това била
съставена товарителница по международен образец (CMR) и била издадена
фактура от 23.06.2023г., в която била посочена левовата равностойност на
договорената стойност на превоза. Сочи, че падежът на вземането за превозно
възнаграждение е настъпил, но плащане не последвало. Претендират се и
сторените разноски.
Излагат се твърдения и че на 16.06.2023 г. между страните е възникнало
правоотношение по сключен договор за превоз във връзка с подадена от
ответника заявка от 15.06.2023 г. По силата на посочения договор, ищецът
като превозвач е поел задължение да превози стоките, дадени от ответника -
товародател от адрес в Р. ....... до адрес в Р. ...... Превозът бил осъществен,
като получателят получил стоките без да направи възражения. Във връзка с
превоза била съставена и международна товарителница, отговаряща на
стандартите по Конвенцията за договора за международен автомобилен
превоз на стоки (CMR). Следвайки приемането на превозвания товар,
молителят издал фактура № ......... от 19.06.2023 г., в която била посочена
левовата равностойност на договорената стойност на превоза. Фактурата била
изпратена на ответника, като по нея не е постъпило плащане.
Ответникът, макар и редовно уведомен, не е депозирал в
законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор на
исковата молба и не се представлява в открито съдебно заседание. Не е
направено и искане делото да се разгледа в негово отсъствие. Ответникът е
уведомен за процесуалните последици на чл. 238 ГПК ( видно от
Разпореждане № 737 от 02.11.2023 г. на Районен съд- Своге; Определение №
462 от 13.12.2023 г. на Районен съд- Своге и призовка от 14.12.2023 г.).
В становище вх. № 55 от 05.01.2024 г. и становище вх. № 646 от
20.02.2024 г., ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител,
изрично е поискало постановяване на неприсъствено решение.
2
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
твърденията на страните, счита следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание
по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение
съгласно чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК са следните: на ответника да са указани
последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и неявяването му в
съдебно заседание; искът да е вероятно основателен с оглед наведените в
исковата молба обстоятелства, както и представените по делото
доказателства.
В настоящия случай, препис от исковата молба и приложенията към нея
са редовно връчени на ответното дружество на дата 07.11.2023 г. В
законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е
депозирал писмен отговор на исковата молба. Въпреки че ответното
дружество е редовно призовано за датата и часа на първото по делото открито
съдебно заседание, като призовката е връчена на неговия управител, в
откритото съдебно заседание ответникът не изпраща представител. Макар и
редовно призован и уведомен за последиците по чл. 238 ГПК ( с
Разпореждане № 737 от 02.11.2023 г. на Районен съд- Своге; Определение №
462 от 13.12.2023 г. на Районен съд- Своге и призовка от 14.12.2023 г.),
ответникът не е проявил процесуална активност под каквото и да било форма.
Едновременно с това, в становище вх. № 55 от 05.01.2024 г. и становище вх.
№ 646 от 20.02.2024 г., ищцовото дружество, чрез процесуалния си
представител, отправя изрично искане за постановяване на неприсъствено
решение.
Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, регламентирани в чл. 239, ал.1, т. 1 и т. 2 ГПК, а
именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл.
131, ал.1 ГПК, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК, не е изпратил
представител в първото съдебно заседание и не е изразил воля делото да се
гледа в негово отсъствие. Същевременно, от наведените в исковата молба
обстоятелства и представените писмени доказателства, се извежда
3
заключение за вероятната основателност на предявените искове.
Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира.
Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му,
следва предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 372,
ал. 1, вр. чл. 367 ТЗ да бъдат уважени изцяло.
По отношение на разноските:
Съобразно изхода на спора, право на разноски на основание чл. 78, ал. 1
ГПК се поражда в полза на ищцовата страна. Представени са доказателства за
заплатена сума за разноски в общ размер от 1125, 98 лв., формирана както
следва: 225, 98 лева- държавна такса за образуване на исковото производство,
900,00 лева- заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство в
исковото производство. Предвид изложеното, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сума в размер от 1125, 98 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. 372, ал. 1, вр. чл. 367 ТЗ
„....“ ЕООД, ЕИК ...., да заплати на „....“ ЕООД, ЕИК ....., следните суми: сума
в размер от 1429, 57 евро с ДДС, представляваща възнаграждение за превоз
на стоки ( навло ) по Договор за превоз от 20.06.2023 г., за което ищецът е
издал фактура № .... от 23.06.2023г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /
20.10.2023г./ до окончателното й погасяване.
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. 372, ал. 1, вр. чл. 367 ТЗ
„....“ ЕООД, ЕИК ...., да заплати на „.....“ ЕООД, ЕИК ...., следните суми: сума
в размер от 1459, 02 евро с ДДС, представляваща възнаграждение за превоз
на стоки ( навло ) по Договор за превоз от 16.06.2023 г., за което ищецът е
издал фактура № .... от 19.06.2023г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /
20.10.2023 г. / до окончателното й погасяване.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „......“ ЕООД, ЕИК ...., да
заплати на „.......“ ЕООД, ЕИК .... сума в размер от 1125, 98 лв. ,
представляваща сторени разноски в рамките на исковото производство.
4
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да
търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Софийски окръжен съд в
едномесечен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
5