№ 84
гр. Русе , 26.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и трети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Анета Георгиева
Членове:Татяна Черкезова
Николинка Чокоева
при участието на секретаря Ева Димитрова
като разгледа докладваното от Анета Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20214500500062 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
Д. Й. Б.,Д. Д. Б. и К. Й. Б. чрез пълномощника си адвокат К. са обжалвали решението
на Русенския районен съд,постановено по гр.д.№1692/20 год.,с което са осъдени да осигурят
достъп на В. С. Д. до стълбището и продължението му-бетонна стълба с метален
парапет,водещи към подпокривното пространство/тавана/на жилищната сграда на адрес град
Русе,ул.“*** като премахнат метална решетъчна врата на площадката пред задния вход на
първия етаж на сградата,която прегражда стълбището и съответното му
продължение,водещо към подпокривното пространство/тавана/на сградата.Развиват
оплаквания за неговата неправилност и искат отмяна му и отхвърляне на иска като
неоснователен и недоказан по съображения,подробно развити в жалбата и поддържани в
съдебно заседание.
Ответникът по жалбата В. С. Д. счита жалбата за неоснователна и иска
потвърждаване на решението по съображения,подробно изложени в писмен отговор и
поддържани в съдебно заседание.
Окръжният съд,като взе предвид оплакванията в жалбата,доводите на страните и
обсъди събраните по делото доказателства,намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законния срок,от надлежна страна в производството и е
процесуално допустима.Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
1
По делото няма спор,че страните са собственици на самостоятелни жилища в
двуетажна сграда,намираща се в град Русе по ул.“***,представляваща имот с
идентификатор ***жалбоподателите на обособеното на втория етаж жилище,а ответникът
по жалбата на жилището на първия етаж.Ползването на намиращото се над втория етаж
подпокривно пространство/таван/,е разпределено между страните с решение по ВГД №
313/2009 год.на РОС.
Установено е ,че достъпа до втория етаж на сградата и до таванското помещение се
осъществява по общо стълбище ,в началото на което жалбоподателите са поставили метална
решетъчна врата с монтирана брава и секретен патрон. Това тяхно действие ответникът по
жалбата,ищец в първоинстанционното производство определя като неправомерно и
възпрепятстващо достъпа му до общи части на сградата-стълбището,водещо до тавана и
подпокривното пространство.За защита на правото на собственост е предявил иск за
преустановяване на действията на жалбоподателите и премахване на металната врата.
Жалбоподателите не оспорват поставянето на металната решетъчна врата,но считат
това действие за правомерно,доколкото чрез него защитават правото си на свободно и
необезпокоявано владение на собственото жилище чрез ограничаване достъпа на трети лица
в имота.Възражението се основава на твърдението за двойствен статут на стълбището-като
вътрешно стълбище за жилището и до санитарното помещение на площадката и на
стълбище,което чрез продължението си осигурява достъпа до подпокривното пространство.
С обжалваното решение районният съд е приел,че поставената метална врата
препятства свободния достъп на ищеца до тавана на сградата и така пречи да упражнява
правото си на собственост в пълен обем.Поради това е счел предяви иск по чл.109 ЗС за
основателен и е постановил решение в този смисъл.
Решението на районния съд е валидно и допустимо.По същество то се явява правилно
поради следното:
Собственикът на недвижим имот разполага с иска по чл.109 ЗС да защити своето
право от неоснователни действия,с които се пречи, ограничава или смущава спокойното
ползване на имота по предназначение.За успешното му упражняване е необходимо да
докаже ,че е собственик на имота и че ответникът е извършил конкретните неоснователни
действия,с които пречи или ограничава спокойното владение върху имота .Анализът на
събраните по делото доказателства и установените въз основа на него фактически
обстоятелства водят до извода,че посочените по-горе предпоставки за уважаване на
предявения иск за защита на правото на собственост по чл.109 ЗС са налице.По делото няма
спор,че ищецът е собственик на самостоятелно жилище на първия етаж в сградата по
ул.“*** в град Русе,таванското подпокривно пространство на която се явява обща
част,ползването на която е разпределено между страните с влязло в сила съдебно решение
по ВГД № 313/2019 год.Достъпът до таванското помещение се осъществява по
2
единственото стълбище в сградата.Поставената метална врата препятства свободния достъп
на ищеца до подпокривното пространство и по смисъла на чл.109 ЗС представлява
действие,ограничаващо упражняването на правото на собственост в пълен обем. Не може да
бъде споделена тезата на жалбоподателите,че при двойствения статут на стълбището-като
вътрешно стълбище и стълбище,осигуряващо достъп до подпокривното пространство,
следва да се даде предимство на правото им на свободно и необезпокоявано ползване на
жилището и премахването на металната врата би нарушила това тяхно право.Металната
врата не е поставена ,за да се ограничи достъпа на трети лица и за защита на собствеността
им от евентуални посегателства от външни лица.Наведените в тази насока твърдения на
жалбоподателите се опровергават ,на първо място,от обстоятелството,че стълбището е
вътрешно за сградата и достъп до него имат само собствениците/ползвателите на
разположените на първия и втори етаж жилища.А и ако препятствието е насочено към трети
лица,то на ищеца следваше да бъде предоставен ключ за вратата.Това обаче не е сторено,и
наред с останалите обстоятелства,води до извода,че вратата е монтирана ,за да ограничи
достъпа му до таванското помещение.
По изложените дотук съображения и тези в мотивите на първоинстанционното
решение,към които съдът препраща съгласно чл.272 ГПК жалбата се явява
неоснователна.Решението на районния съд е правилно и подлежи на потвърждаване.
При този изход на спора съдът възлага в тежест на жалбоподателите разноските на
ответника по жалбата във въззивното производство.Той е представил доказателства за
направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева.Процесуалният
представител на жалбоподателите е поискал намаляването му поради прекомерност и
несъответствие с фактическата и правна сложност на делото.Съдът намира възражението за
основателно.Като приема,че делото не представлява фактическа и правна
сложност,проведено е едно открито съдебно заседание,и отчита също изготвените писмен
отговор и писмени бележки и личното явяване на процесуалния представител на ответника
по жалбата,съдът счита че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено с 400 лева
,т.е.присъжда разноски в полза на ответника по жалбата в размер на 800 лева.
Така мотивиран и на основание чл.271 ГПК окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260167 от 29.ІХ.2020 год.на Русенския районен
съд,постановено по гр.д.№ 1692/2020 год.по описа на РРС.
ОСЪЖДА Д. Д. Б.,К. Й. Б. и Д. Й. Б.,тримата от град Русе,ул.“***,ет.2 да заплатят на
В. С. Д. от град Русе,ул.“***,ет.1 сумата 800 лева разноски в производството пред окръжния
съд.
3
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването
му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4