РЕШЕНИЕ
№ 111
гр. Карлово, 21.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Анна Г. Георгиева
при участието на секретаря Цветана Т. Димитрова
като разгледа докладваното от Анна Г. Георгиева Административно
наказателно дело № 20255320200183 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 24-1030-010889 от 07.01.2025 г. на
Началник група към ОДМВР- Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, на И. О. Г.,
ЕГН ********** от гр. Р., ул. *** е наложено административно наказание на
основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП- глоба в размер на 100 лв., за нарушение на
чл.162 ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателя и
чрез упълномощен процесуален представител го обжалва, излагайки доводи
за липса на обективна и субективна страна на процесното деяние, като прави
искане за отмяната му като незаконосъобразно и необосновано.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява. В приложено по
делото писмено становище от упълномощен процесуален представител се
излагат доводи за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Претендират се разноски.
Органът, издал наказателното постановление, редовно призован, не
изпраща представител. Взема становище за неоснователност на жалбата.
Счита издаденото наказателно постановление за правилно и законосъобразно,
поради което моли съда да бъде оставено в сила. Прави възражение за
прекомерност на евентуално претендирания адвокатския хонорар.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост,
1
обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намери за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана от съда е основателна.
След като обсъди събраните по делото доказателства, съдържащи се в
приетите на наказателно постановление № 24-1030-010889 от 07.01.2025 г.,
справки за задгранично пътуване, АУАН серия GA № 1431690/05.12.2024 г.,
писма относно връчване на ЗПАМ, наказателно постановление, справка за
нарушител/водач, заповед № 8121К-3410/05.04.2023 г., копие от СРМПС,
копие от СУМПС, издадено от Обединено Кралство, банково извлечение,
справка от ОДМВР- Р., копие от СУМПС, издадено от РБ., съдът намери за
установено от фактическа страна следното:
С АУАН серия GA № 1431690/05.12.2024 г. било прието, че
жалбоподателят Г. е осъществил нарушение на разпоредбата на чл.162 ал.2 от
ЗДвП, тъй като на 05.12.2024 г. в 10,50 ч. в гр. К., ул. *** в посока юг Г.
управлявал товарен автомобил марка „Мерцедес 308д“ с рег. № *****,
собственост на О.И. Г., ЕГН **********, като управлявал МПС с
чуждестранно национално свидетелство, което не е издадено от държава-
членка на Европейския съюз, а именно К.В. без да е подменено след
пребиваване повече от три месеца. Била извършена справка в АИС „Граничен
контрол“ от ОДЧ към РУ- Карлово, която установила, че лицето последно е
влязло в страната на 29.05.2024 г.
Така съставения АУАН жалбоподателят Г. подписал без възражения и
получил препис от него.
На 07.01.2025 г. било издадено атакуваното наказателно постановление,
с което при идентично изложени обстоятелства по нарушението, дата и място
на извършването му и индивидуализация на нарушителя, на жалбоподателят
Г. било наложено административно наказание на основание чл.177 ал.1 т.2 от
ЗДвП- глоба в размер на 100 лв., за нарушение на чл.162 ал.1 от ЗДвП.
Наказателното постановление било връчено на 30.01.2025 г., а жалбата
срещу него депозирана на 11.02.2025 г.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът ползва при
постановяване на решението си, като счита същите за безпротиворечиви,
последователни и пряко относими към предмета на делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
изводи от правна страна:
С АУАН и обжалваното наказателно постановление е прието, че
жалбоподателят Г. е осъществил нарушение на разпоредбата на чл.162 ал.1 от
ЗДвП, която в действието си към датата на установяване на нарушението,
урежда, че българските граждани могат да управляват моторни превозни
2
средства на територията на Република Б. с чуждестранно национално
свидетелство, когато то не е издадено от държава- членка на Европейския
съюз, или от друга държава- страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство или от Конфедерация Швейцария в срок до 3
месеца от датата на влизането им в страната. Към днешна дата, предвид
промените в ЗДвП, обнародвани в ДВ бр. 64/2025 г., в сила от 06.09.2025 г.,
посоченият по- горе срок от три месеца е удължен до една година. Т.е. за всяко
лице, което има чуждестранно СУМПС, неиздадено от от държава- членка на
Европейския съюз, или от друга държава- страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство или от Конфедерация Швейцария е
предвиден срок от една година от влизането му в Б., през която да подмени
шофьорската си книжка.
Разпоредбата на чл.3 ал.2 от ЗАНН урежда, че ако до влизане в сила на
наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби,
прилага се онази от тях, която е по- благоприятна за нарушителя. Към
момента производството по обжалване на процесното наказателно
постановление е висящо, т.е. последното не е влязло в сила, поради което и
съдът е длъжен да се позове на измененията в ЗДвП, доколкото удължаването
на срока за смяна на СУМПС с българско такова е увеличен.
При това положение съдът намира, че към датата на констатиране на
процесното нарушение- 05.12.2024 г. жалбоподателят не е осъществил
нарушение на разпоредбата на чл.162 ал.1 от ЗДвП, действаща понастоящем и
при приложението на по- благоприятния закон, доколкото се твърди в
обстоятелствата по нарушението, а и е доказано от приложените по делото
писмени доказателства, че същият е влязъл последно в страната на 29.05.2024
г., поради което и едногодишния срок към датата на проверката не е изтекъл.
По изложените мотиви атакуваното наказателно постановление следва
да бъде отменено като незаконосъобразно.
От процесуалния представител на жалбоподателя е направено искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение. В настоящото производство
същият е представляван от адвокат, като за осигурената защита е платен
хонорар от 1000 лева. Предвид изхода на спора съдът счита, че е основателно
искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски.
Съдът отчете извършената по делото работа, правната му и фактическа
сложност, която не е висока, положените усилия от страна на процесуалния
представител на жалбоподателя без явяване в съдебните заседания, поради
3
което и като приема разбирането на СЕС по дело C-438/22, както и
направеното от ответната страна възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, счита, че присъждане на
разноски за процесуално представителство в размер на 400 лв., съгласно чл.18
ал.2 вр. чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа (загл. изм.- ДВ, бр.14 от 2025 г.), съответства на
извършената по делото работа.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-1030-010889 от 07.01.2025
г. на Началник група към ОДМВР- Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което
на И. О. Г., ЕГН ********** от гр. Р., ул. *** е наложено административно
наказание на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП- глоба в размер на 100 лв., за
нарушение на чл.162 ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР- Пловдив да заплати на И. О. Г.,
ЕГН ********** от гр. Р., ул. *** сумата от 400 (четиристотин) лева,
представляваща направени разноски за процесуално представителство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване от страните пред
Административен съд- Пловдив в четиринадесет дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
МТ
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
4