МОТИВИ
ПО НОХД № 324/2016 год. на ОС – ХАСКОВО:
С обвинителен акт Окръжна прокуратура– Хасково е повдигнала против подс.И.Ф.И. *** обвинение в това, че през периода от
м.февруари 2007г. до м.април 2010г. в гр.Димитровград и в с. Злато поле, обл. Хасково, като физическо лице, без съответно разрешение
е извършил дейност по занятие- банкови сделки по смисъла на чл.2 ал.1 от Закона
за кредитните институции /ЗКИ/, за които се изисква такова разрешение съгласно
чл. 13 ал. 1 от ЗКИ, като предоставял парични кредити срещу договорена лихва,
както следва:
1/ През 2007г. в с. Злато поле, обл.
Хасково в качеството му на заемодател, дал в заем сумата от 500 /петстотин/
лева на П.К.М., с ЕГН – **********,***, заемополучател,
върнатата сума е в размер на 5 843,50 /пет хиляди деветстотин четиридесет и три
лева и петдесет стотинки/ лева, представляващи върнати пари в брой в размер на 1 923.50 / хиляда деветстотин двадесет и три лева и
петдесет стотинки/ и 3 920 /три хиляди деветстотин и двадесет/ лева – пазарна
оценка на недвижим имот в с.Злато поле, обл. Хасково,
съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№86/19.02.2007г., като до връщане на
заема общата сума на платените лихви е в размер на 5 343,50 /пет хиляди триста
четиридесет и три лева и петдесет стотинки/.
2/ През 2008г. в с. Злато поле, обл.
Хасково в качеството му на заемодател, дал в заем сумата от 1 500 /хиляда
и петстотин/ лева на Н. Р.К., ЕГН **********, б. ж. ***, заемополучател, върнатата сума е в размер на 3000 /три
хиляди/ лева, като до връщане на заема общата сума на платените лихви е в
размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева;
3/ През 2008г.
в с. Злато поле, обл. Хасково в качеството му на
заемодател, дал в заем сумата от 250 /двеста и петдесет/ лева на Р.К.И., с ЕГН **********,***,
заемополучател, върнатата сума е в размер на 670
/шестстотин и седемдесет/ лева, от които 440 /четиристотин и четиридесет/ лева
в брой и извършена работа в размер на 230 /двеста и тридесет/ лева, като до
връщане на заема общата сума на платените лихви е в размер на 420 /четиристотин
и двадесет/ лева;
4/ За периода 2008г. - 2009г. в гр. Димитровград, обл. Хасково в качеството му на заемодател, на два пъти е
дал в заем сумата от общо 6 000 /шест хиляди/ лева на Е.Д.С., с ЕГН **********,***,
заемополучател, като върнатата сума през 2008г. е в размер
на 11 500 /единадесет хиляди и
петстотин/ лева, върнатата сума за 2009г. е в размер на 5 000 /пет хиляди/лева,
като до връщане на заема общата сума на платените лихви е в размер на
10 500 /десет хиляди и петстотин/ лева;
5/ През 2008г. в с. Злато поле, обл.
Хасково в качеството му на заемодател, дал в заем сумата от 150 /сто и
петдесет/ лева на лицето С.Н.Р., с ЕГН **********,***, заемополучател,
върнатата сума е в размер на 170 /сто и седемдесет/ лева, като до връщане на
заема общата сума на платените лихви е в размер на 20 /двадесет/ лева;
6/ През 2009г. в гр. Димитровград, обл.
Хасково в качеството му на заемодател, дал в заем сумата от 2 000 /две
хиляди/ лева на Г.Г.П, с ЕГН **********, бивш жител ***,
заемополучател, върнатата сума е в размер на
8 140 /осем хиляди сто и читиридесет/ лева -
пазарната оценка на недвижим имот в
с.Скобелево, обл.Хасково, съгласно нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот №44/10.02.2009г., като до връщане на заема
общата сума на платените лихви е в размер на 6 140 /шест хиляди сто и
четиридесет/ лева;
7/ През 2009г.
в с. Злато поле, обл. Хасково в качеството му на
заемодател, дал в заем сумата от 1 200 /хиляда и двеста/ лева на С.К.Н., с
ЕГН ********** и М.М.Н., с ЕГН ********** и двамата
жители на с. Злато поле, обл. Хасково, заемополучатели, върнатата сума е в размер на 3466,87 /три
хиляди четиристотин шестдесет и
шест лева и
осемдесет и седем стотинки/ лева, представляващи 1466,87 /хиляда четиристотин
шестдесет и шест лева и осемдесет и седем стотинки/ лева – пари в брой и
прехвърляне на лек автомобил марка “Рено Лагуна” в размер на 2000 /две хиляди/
лева, като до връщане на заема общата сума на платените лихви е в размер на 2
266,87 /две хиляди двеста шестдесет и шест лева и осемдесет и седем стотинки/
лева;
8/ През 2010г. в с. Злато поле, обл. Хасково в
качеството му на заемодател, дал в заем сумата от 150 /сто и петдесет/ лева на Л.Г.С.,
с ЕГН **********,***, заемополучател, върнатата сума е в размер на 200 /двеста/
лева, като до връщане на заема общата сума на платените лихви е в размер на 50
/петдесет/ лева,
като от тази престъпна дейност е получил значителни неправомерни доходи
– лихви от раздадени заеми в размер общо на 26 240.37 /двадесет и шест
хиляди двеста и четиридесет лева и тридесет и седем стотинки/ лева - престъпление
по чл.252 ал. 2, предл. 2-ро, вр.
ал.1 от НК.
В обвинителната си реч прокурорът пледира, че поддържаната фактическа
обстановка по делото, съобразно която подсъдимият през периода м.февруари 2007-
м.април 2010 год. е предоставил девет заема на осем лица, като Е.С. е получила
и върнала два заема, при което са били получени от него значителни неправомерни
доходи под формата на лихви, е била категорично доказана с едно изключение-
предоставянето на заем, респ. получаването на лихви от Р.К.И., по който пункт
не поддържа обвинението. Съответно по безспорен и несъмнен начин се доказвала съставомерността на деянието му съобразно дадената по
обвинителния акт правна квалификация- по чл.252 ал.2 предл.II вр.
ал.1 от НК. Пледира за осъдителна присъда. Досежно
наказанието, като констатира, че случаят представлява забавено правосъдие и
наказателната отговорност на подсъдимия се реализира в един вече значително
отдалечен във времето спрямо периода на извършване на деянието момент, а и като
изтъква като цяло неговите положителни лични характеристични данни, намира, че
са налице основания за приложение на чл.55 от НК, поради което дава становище
за налагане на наказание в размер, който да позволява и приложение на чл.66
ал.1 от НК, като изтърпяването на наказанието бъде отложено с поне
четиригодишен изпитателен срок. Отправя искане за приложение на чл.55 ал.3 от НК и неналагане на алтернативно предвидените наказания „глоба“ и „конфискация
на цялото или част от имуществото“, но така също и на чл.53 ал.2 б.“б“ от същия
и постановяване да се заплати в полза на държавата равностойността на
придобитото от престъплението.
Подсъдимият И.
не се признава за виновен, но дава подробни обяснения, в които отрича
поддържаната по обвинителния акт фактическа обстановка. Заявява, че многократно
е предоставял пари назаем на различни
свои познати, съселяни /подсъдимият, макар родом от Димитровград има
наследствена къща в с.Злато поле и често е пребивавал там/, но малки суми, от
порядъка на стотина лева и единствено, за да им направи услуга. Когато
връщането се бавело, предприемал действия да си потърси парите, което намира за
нормално. Твърди, че една група от посочените по обвинителния акт лица- напр. С.,
М. и Г. М., Р.И. и досега са му благодарни и нямат претенции към него, а
специално Е.С. се оказала измамник и заблудила много хора, че е в затруднено
положение, но пък пари назаем тя получила от съпругата му, не от него. Намира,
че докато е бил служител на МВР – пожарникар, изпълнявал служебните си
задължения всеотдайно, както и че не е направил нищо осъдително.
Защитникът му адв.Б.И. поддържа, че по делото не е била доказана
поддържаната от прокурора фактическа обстановка, а осъщественото от подс.И. не било съставомерно по
чл.252 ал.2 предл.II от НК. Предоставените от него заеми нямали характер на банкови
сделки, тъй като не се предоставяли средства, набрани чрез публично привличане
на влогове, ето защо за тази дейност не се изисквало и разрешение по чл.2 ал.1
от ЗКИ. Дейността не била извършвана по занятие. Обвинението поддържало, че
връщането на лихви било уговаряно устно, а съгласно чл.240 ЗЗД това било
нищожно. От друга страна установило се, че
заемополучателите не връщали заемите в уговорения срок,
поради което на осн. чл.86 ЗЗД подсъдимият имал право
да получи законната лихва. По фактическата обстановка- П.М. и Е.С. получили
парични суми назаем не от подсъдимия, а от неговата съпруга М.И., а Л.С.- от
неговата майка. Показанията на Е.С. следвало да се оценят като житейски
недостоверни и нелогични. По делото не се доказало Г.П. да е прехвърлила
собствеността върху свой недвижим имот, за да гарантира връщането на получен
заем, изповяданата сделка била продажба, а съдът не могъл в настоящото
наказателно производство да се произнася по привидност на сделки. В случаите с
предоставянето на заеми на С. и М. М. и Н.
Р. обвинението останало недоказано, а по отношение на Р.И. прокурорът се
отказал да го поддържа. Обръща внимание, че множество свидетелски показания са
били приобщени по реда на чл.281 ал.4 от НПК и следва да бъдат ценени при
ограниченията на чл.281 ал.8 от същия. Намира, че единствено оправдателна
присъда би била законосъобразна и правилна.
Съдът като взе предвид събраните по
делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема за установена следната
фактическа обстановка:
По
фактическата обстановка:
Подсъдимият
И.Ф.И. е на ** год., ****, ** гражданин, ****, неосъждан, ****, със ***образование,
понастоящем *****. Роден в гр.***** но живее както в града, където е
постоянният му адрес, така и в с.*** /настоящ адрес/, откъдето са родителите му
и където има къща, а преди началото на процесния
период е стопанисвал и кръчмата в селото. Без регистрирани противообществени
прояви, с много добри лични характеристични данни.
През инкрминирания м.февруари 2007 – м.април
2010 год. период подс.И. работел като *** в
тогавашната служба ****. Съпругата му
била *****.
Подсъдимият пребивавал често в с.З.и познавал повечето от жителите на
селото, особено след като в период, предхождащ този, предмет на обвинението,
стопанисвал селската кръчма, където много от тях се отбивали. Знаел, че мнозина
имат материални затруднения и често изпитват недостиг и нужда от пари в брой.
Ето защо, макар и двамата със съпругата си да получавали трудови възнаграждения
по редовни трудови договори, решили да реализират допълнителни доходи, като
започнат за предоставят парични заеми срещу висока лихва, най- често 30% от
заетата сума на месец. Уговорки с нуждаещите се за условията, при които се
отпуска заем сключвал самият подсъдим, макар понякога парите да се предавали от
съпругата му. Той се договарял и за обезпечения,
напр. да получи пълномощно да се разпорежда с МПС, а в други случаи- да бъде
прехвърлен на него или съпругата му недвижим имот.
Относно конкретно описаните по обвинителния акт сделки по предоставяне
на парични заеми срещу лихва и поддържаните фактически обстоятелства, при които
е ставало това, становището на съда е следното:
1.През 2007 год. остра нужда от пари имала свид.П.М.
от с.З.. Същата отглеждала сама двете си деца, нямала постоянна работа,
предстояло да получи за последно детски надбавки и искала да замине да работи в
Гърция. Децата й боледували. От свои съселяни разбрала, че подсъдимият дава
пари назаем срещу лихва. Била в селската кръчма, когато той дошъл и тя го
помолила за заем в размер на 500 лв., който да върне, след като започне работа
в Гърция. Подсъдимият се съгласил да й даде сумата за срок от 6 месеца срещу
лихва от 50% на месец. Свидетелката схванала последното погрешно, като разбрала,
че трябва да върне 50% лихва за целия период- т.е. на шестия месец да върне 750
лв. Подсъдимият й казал на следващия ден да отиде при неговата съпругата – свид.М.И. в банковия офис на „Асет
банк“ в Димитровград. Свидетелката отишла и му се
обадила по телефона, че е там. После предала телефона на свид.М.И.,
която, след кратък разговор със съпруга си, й предала парите. На
другия ден подсъдимият я извикал
в центъра на селото и я накарал да му попълни и подпише документ /неустановен
по делото/ с трите имена и ЕГН, а накрая й казал, че ако не върне парите, ще й
вземе къщата. Предупредил я, да не казва на никого за получения заем.
Свид.М. похарчила известна част от парите за лечение на
децата си, оставила ги в пансион в Харманли и заминала за Гърция. Когато
пристигнала, обадила се по телефона на подсъдимия, който настоявал да знае
номера й, за да поддържа връзка с нея.
Въпреки
постигнатата уговорка, че ще връща заема след шест месеца, когато евентуално се
върне от Гърция, подсъдимият започнал да притеснява свидетелката по телефона с
питания защо не изплаща нищо. Тогава тя изпратила по своя братовчедка на име С.
също от с.З., която се прибирала в България, сумата от 100 евро и последната му
я предала. Той отново се обадил и възнегодувал, че му праща толкова малка сума.
След престой от около два месеца и половина, свид.М.
се върнала за малко в България. Имала възможност да задели 100 евро, взела още
200 евро назаем от своя позната на име П., отишла при подсъдимия и му предала
още 300 евро, като смятала, че по този начин, заедно с първите 100 евро, урежда
заема, като връща малко повече от 750 лв. Тогава подсъдимият й заявил, че тя има
да връща по 250 лв. лихва за всеки месец, а не общо за целия период, и че има
да му дава още много пари, поне 600 лв. Свидетелката изтеглила 500 лева заем от
Джет- кредит, тъй като там ставало най-бързо, от който обаче й удържали първа вноска и разходи по
отпускането, и от останалите пари върнала на подсъдимия сумата от 300 лв. Освен
това му предала дебитна карта, по която получавала детските надбавки и в която
имало 150 лв., ведно с ПИН- кода. След известно време подсъдимият й върнал
картата, без никакви пари в нея. Тогава свидетелката заминала повторно за
Гърция. Този път останала едва един месец, през който не могла да върне никакви
пари на подсъдимия и отново се върнала в България, но отново нямала никаква
финансова възможност да му се издължи.
Тогава подсъдимият
започнал да настоява свидетелката да му прехвърли наследствената си къща в
с.Злато поле, срещу което щял да й приспадне главницата от 500 лв. Накрая свид.М. се съгласила, а и никой друг не проявил интерес да
закупи къщата. Подс.И. я уведомил, че купувач ще бъде
съпругата му- свид.М.И.. Свидетелката се снабдила се
с необходимите документи. Подсъдимият запазил час при нотариус и поел всички
разноски по прехвърлянето. Непосредствено преди да влезнат при нотариуса, той я
инструктирал да каже, че е продава къщата за 1 000 лв., които е получила
изцяло и в брой, но които няма да получи, а ще й бъде приспадната главницата от
500 лв. Така и станало. С нот. акт №77, том I нот.
дело №688/2007 год. от 19.02.2007 год. /том IV л.107 от ДП/ свид.П.К.М. прехвърлила
на М.Н.И. чрез покупко- продажба собствеността върху
дворно място от 700 кв.м.- УПИ ХI
пл.№ 40 в квартал 10 по плана на с.Злато поле, ведно с построените в същия къща
и стопански постройки за сумата от 1 000 лв. /данъчната оценка на имота
към този момент е 1 002 лв./. Пред нотариуса свидетелката декларирала, че
е получила продажната цена изцяло и в брой, но всъщност не получила никакви
пари. Вместо това подсъдимият й заявил, че с това тя изплаща главницата по
заема, който получила в размер от 500 лв. Разрешил й да остане да живее още
известно време в къщата. Скоро обаче тя заминала за трети път за Гърция, този
път на остров Крит, където си намерила работа.
През 2008 год.
къщата с дворното място били препродадени от подсъдимия
и неговата съпруга /нот. акт №115, том III, дело №497/2008 год. от
12.08.2008 год. /т.IV
л.106 от ДП/ на Н.Е. И. за сумата от 1 300 лв. /данъчната оценка към този
момент е била 1 319 лв./.
Въпреки това подс.И. продължил да търси пари от свид.М.,
като отново й се обаждал в Гърция. След като се прибрала в България, тя му върнала
още 200 евро, при което той най- после се съгласил, че финансовите им отношения
са приключени.
Със заключение
на оценъчна експертиза /т.IV
л. 166- 172 от ДП/ пазарната оценка на прехвърления имот- УПИ ХI пл.№ 40 в квартал 10 по
плана на с.Злато поле, представляващ
дворно
място с построени в него къща и стопански постройки, е определена на 3 920
лв. към датата на сключване на сделката- 19.02.2007 год.
Гореописаната фактическа обстановка
съдът възприе, след като обсъди свидетелските показания на свидетелите: П.М.,
депозирани на съдебното следствие, на ДП пред съдия /т. л. 50-52 от том II/, прочетени по реда на чл.
281, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, на ДП
пред следовател- том II
л.68-70, л.83-84, л.99-100, които бяха прочетени при условията на чл. 281, ал.
4 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, Л.С., Я.К., братовчедка на П., дадени на съдебното
следствие и на ДП- т.II
л.73, прочетени при условията на чл.281 ал.4 вр. ал.1
т.1 и 2 НПК, като отделно бяха преценени и показанията на свидетелите Е.И. /
брат на подсъдимия/, Т.А. /бивш *** на с.З./, както и цитираните по- горе нотариални актове и
заключение на оценителна експертиза.
Основен източник на информация за
отношенията между подсъдимия и свид.М. безспорно са
нейните свидетелски показания. На съдебното следствие същите са доста
повърхностни, объркани, а и непоследователни /най- малкото чисто
хронологически/, което е естествено- разпитът й се провежда девет години след
събитията. Разпитът й пред съдия обаче /проведен през 2010 год./ съдържа много
по- конкретни, подредени и поради това оценени от съда като правдиви и житейски
достоверни показания. Прочетени по реда на чл.281 ал.1 т.1 и 2 от НПК, същите
могат да се ценят безрезервно. Що се отнася до останалите показания, дадени от
свидетелката на ДП пред разследващ орган, без участието на подсъдимия и негов
защитник и прочетени на осн. чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 и 2 НПК, съдът се ползва от тях само
дотолкова, доколкото чрез съпоставянето им с другите депозирани по делото
показания, да отстрани известни противоречия и установи някои подробности, като
по този начин не се нарушава забраната по чл.281 ал.8 от НПК, тъй като
присъдата не се основава само на тях. Основните релевантни факти- че е получен
паричен заем в размер на 500 лв., какъв е общият размер на върнатите пари,
както и, че свидетелката е прехвърлила имота си в с.Злато поле, без да получи
затова продажна цена, а срещу приспадане на главницата по заема, се доказват
категорично и без помощта на тези показания.
След прочитането на всички нейни
показания, дадени на ДП, свид.М. заявява пред съда, че всичко е вярно.
Следва да се изтъкне, че приетото от
съда, че свид.М. не е получила за имота си в с.Злато
поле никаква парична сума като продажна цена, не е в противоречие с показанията
ѝ на друго място, че е получила 500 лв., тъй като става несъмнено ясно,
че между нея и подсъдимия е било постигнато съгласие срещу продажбата на имота
да бъде приспадната главницата по отпуснатия заем в размер на 500 лв.
Показанията на свид.М.
намират, макар и само в отделни части и твърде косвено и лаконично, подкрепа в
показанията на свидетелките Л.С. и Я.К.. Първата потвърждава, че П. е продала
къщата си на И. заради дълг. Втората потвърждава, че П. е взела 500 лв. назаем
от подсъдимия, първоначално отрича прехвърлянето на къщата да е заради дължими
вноски за връщането на същия, но накрая заявява, че и е известно, че „за къщата
е взела 500 лв.“, на колкото е възлизал и получения от нея заем.
Обстоятелството, че свидетелите Е.Ф.
/брат на подсъдимия/ и Т.А. /*****/ не били чували нищо за даден заем от
подсъдимия на свид.М., нито затова, че тя е продала
къщата си, за да изплати същия, не са в състояние да се отразят на изводите на
съда.
Като анализира и обобщи доказателствената съвкупност, събрана по този пункт от
обвинението, съдът намери за несъмнено установено следното:
Свид.П.М.
е по искала и получила през 2007 год. от подс.И.
паричен заем в размер на 500 лв. при месечна лихва от 50%.
Докато е била в Гърция му върнала сумата от 100 евро, която изпратила
по своя позната.
Веднага след първото си връщане в България му предала сума от 300 евро.
Преди да замине повторно за Гърция
му изплатила веднъж сума от 300 лв., която изтеглила от Джет- кредит и
след това 150 лв., като за целта му предоставила дебитна банкова карта с тази
сума, ведно с ПИН- кода за същата, която подсъдимият впоследствие ѝ
върнал, без никаква наличност по същата.
След повторното
си връщане от Гърция прехвърлила на съпругата му недвижим имот в с.Злато поле,
чиято пазарна стойност възлиза на 3 920 лв., срещу което не получила
продажна цена, а и била приспадната главницата по заема в размер на 500 лв.
След третото
си завръщане от Гърция му предала последна сума от 200 евро, при което
подсъдимият с съгласил, че отношенията им са приключени.
Общо върнатите
на подс.И. суми възлизат на 600 евро /веднъж 100,
втори път 300 и последно 200/ с левова равностойност 1 173.50 лв. съгласно
фиксирания курс на БНБ от 1.95583 лв. за 1 евро, както и 450 лв./300лв. от
Джет- кредит и 150 лв. от дебитна карта/, или 1 623.50 лв. Към тях следва
да се добави стойността на прехвърления недвижим имот от 3 920 лв., или
подсъдимият е получил от свид.М. общо 5 543.50
лв.
Имал е законно
право да си получи главницата от 500 лв., която следва да се приспадне от
горепосочената сума. Така останалата част от 5 043.50 лв. е получил под
формата на лихви.
По
обвинителния акт се поддържа връщането на общо 5 843.50 лв., респ.
получени лихви в размер на 5 043.50 лв., като се твърди, че свид.П.М. е върнала още една сума от 300 лв. Съдът намери
това обстоятелство недоказано. Връщането на такава сума се твърди от
свидетелката единствено в разпита ѝ пред съдия на ДП, докато всички
останали се поддържат поне в още един от разпитите ѝ. За разлика от
всички останали случаи, за нея не с сочат никакви подробни, конкретни
обстоятелства, при които е станало това.
Във въпросния разпит същата се споменава като предпоследна вноска, но от
показанията на свидетелката може да се заключи, че това е станало след
последното ѝ заминаване за Гърция, при което е нелогично да е пращала
пари в лева, а не в евро.
В съответствие
с принципа in dubio pro reo, съдът намери обвинението по този
пункт частично недоказано за тази сума от 300 лв.
2. По пункт 2
от обвинителния акт се поддържа получаването от подс.И.
на неправомерен доход от лихва в размер на 1 500 лв. за паричен заем също
от 1 500 лв., отпуснат на Н. Р.К.,
б.ж. на с.Злато поле. Твърдят се следните обстоятелства, при които е станало
това: В началото на 2008 год. Н. Р. се нуждаела спешно от парични средства за
лечението на съпруга си и затова поискала и получила 1 500 лв. назаем от
подсъдимия с уговорка да върне 3 000 лв. след един месец. Съпругът ѝ
обаче починал и това съвсем затруднило връщането. За обезпечение на вземането
си подсъдимият поискал и Р. приела и упълномощила неговата съпруга да продаде
собствените ѝ две МПС: л.а. „Рено Меган“, рег.№*****и
мотопед „Джили 150“, тип Скутер. През м.юли 2008 год.
Н. Р. споделила на свид.З.З.,
неин приятел, че ако не върне 3 000 лв. на И., същите ще бъдат продадени.
Тогава свид.З. намерил сумата от 3 000 лв. от
свой приятел, върнал я на подсъдимия и получил обратно двете МПС, ведно с
документите за тях и пълномощното.
Н. Р.К., б.ж.
на с.Злато пол е почнала на 25.02.2009 год., видно от смъртен акт /т.VII.л.132/. Това е станало
преди образуването на ДП, поради което същата изобщо не е разпитвана.
Единствените доказателства ,за поддържаните от обвинението обстоятелства са
свидетелските показания на З.З., с когото тя заживяла
на съпружески начала след смъртта на съпруга си, и удостоверение от регистъра
на нотариус Р. В. /т.III.
л.43/ за заверено от този нотариус пълномощно за продажба за двете горепосочени
МПС с упълномощител Н. Р.К. и упълномощен М.Н.И..
Самото пълномощно не е приобщено по делото. По делото е разпитана и свид.С.Р., нейна майка, която обаче категорично заявява, че
не знае нищо за финансови взаимоотношения на дъщеря си с подсъдимия, тъй като
последната приживе живеела отделно и самостоятелно.
Свид.З.З. е
разпитан на ДП само от разследващ орган, без участието на подсъдимия и неговия
защитник /т.II
л.63-64/, при което е депозирал показания, на които се основават твърденията по
обвинителния акт.
На съдебното следствие обаче депозираните от него показания са съществено
различни. Потвърждава, че е живял на съпружески начала с Н. Р. след смъртта на
съпруга ѝ до нейната смърт, както и че същата е поискала и получила
паричен заем от подсъдимия. Потвърждава и обстоятелствата, че през лятото на
2008 год. Н., която по това време била на работа в Бургас, му се обадила по
телефона и му споделила, че трябва да
върне 3 000 лв. на И., за да „освободи“ „заложени“ при него лек автомобил
и мотопед, както и че той намерил сумата, занесъл я на съпругата на подсъдимия
в банковия офис и получил в замяна- два предварителни договора и талоните
/свидетелствата за регистрация/. Самите МПС си били в тяхно владение, не били
предадени на семейството на подсъдимия, където се намирали само документите за
регистрация.
Категоричен е обаче, че полученият заем е бил в размер на 3 000
лв.- главница, колкото били и върнати, като отрича размерът му да е бил
1 500 лв., а още 1 500 лв. да са били върнати под формата на лихва.
Твърди, че знае размера на заема, защото той помолил Н. да го поиска, тъй като
парите били за негови нужди, а не за лечение на нейния съпруг. Освен това е
категоричен, че „заложената“ лека кола е била „Опел Калибра“,
макар по същото време Н. да притежавала и „Рено Меган“.
Показанията на свид.З., дадени на ДП бяха
прочетени по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК,
но същият заяви, че държи на показанията си, дадени на съдебното следствие.
При това положение обвинението се подкрепя единствено от показанията на
този свидетел, депозирани на ДП, върху които обаче се разпростира забраната,
установена от чл.281 ал.8 от НПК- присъдата не може да с основава само на тях.
При липсата на други доказателства за така поддържаните от обвинението
факти, съдът намира обвинението по този пункт изцяло недоказано. Съдът е длъжен да приеме, че отпуснатият заем е бил
в размер на 3 000 лв., колкото са били и върнати, а от подсъдимия няма
получена лихва.
3. По пункт 3 от обвинителния акт се поддържа, че през м.октомври 2008
год. паричен заем от подс.И. в размер на 250 лв.
поискал и получил неговият съселянин Р.К.И.. Уговорена била лихва от 70 лв. и
един месец срок за връщане. Р.И. очаквал да получи банков кредит, но не бил
одобрен и не могъл да върне сумата. Подсъдимият го предупредил, че лихвите
текат. В края на годината свид.Р.И. продал коня на
баща си и върнал на подсъдимия 140 лв. През м.май 2009 год. подсъдимият му
предложил срещу парите, които дължи за лихви, да му бъдат извършени
безвъзмездно строителни услуги. Свидетелят извършил шпакловане на апартамент на
подсъдимия в гр.Маджарово и облицоване с камъни на къщата му в с.Злато поле, за
което му били приспаднати съответно 150
лв. и 80 лв. Най- сетне в началото на 2010 год. Р. върнал на подсъдимия още 300
лв. и преустановил отношенията с него. Така за заем от 250 лв. на подсъдимия
били върнати на практика общо 670 лв., като надхвърлящата главницата сума от
420 лв. представлявала неправомерен доход от получена лихва.
В подкрепа на това обвинение на ДП са били събрани като доказателства
свидетелските показания на самия Р.И., както и на двама свидетели с три имена К.И.К.,
които са негови баща и племенник. И тримата са били разпитани само от
разследващ орган, без участието на подсъдимия и неговия защитник.
Бащата на свид.Р.И.- свид.К.И.
е починал на 21.07.2016 год., преди да бъде разпитан на съдебното следствие.
Вторият
свидетел К.И., племенник на Р., заявява пред съда, че подсъдимият е ангажирал
него и чичо му да шпакловат и боядисат един апартамент в
Маджарово, но
им платил затова и изобщо не станало и дума, че прихваща дълг на Р..
Бяха
прочетени по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 и 2 НПК показанията на ДП на този свидетел на
ДП, където е заявил, че за извършената работа в апартамента подс.И.
на него лично му платил, а за Р. не знае.
Самият Р.И. не
се яви на нито едно от насрочените общо 7 с.з. по делото, за шест от които беше
призован чрез органите на ОЗ“Охрана“- Хасково на установените постоянен и
настоящ адрес- с.Злато поле, като всеки път от съответния служител на звеното,
след проверка на място и разговор с кмета на селото се установяваше, че същият
се намира на работа в Гърция и няма никаква информация възнамерява ли да се
прибира в страната и кога. В крайна сметка съдът заличи този свидетел, като по
отношение на същия не са налице процесуални възможности за прочитане
показанията, дадени от него на ДП.
В т.V на л.89 от ДП е приобщен
лист от тефтер с изпълнен на няколко реда следния ръкописен текст:“Върнати на И.
Ф. 140 лв….29.V.09- шпакловане Маджарово 150 лв….4.VI.09- 80 лв. боядисване
Злато поле…16.01.10- 300 лв.“
Този текст
явно кореспондира и напълно съвпада с поддържаните от обвинението факти относно
вноските и начина, по който Р.И. е връщал пари на подсъдимия. Видно от протокол за доброволно
предаване от 6.06.2012 год. на следващия лист 90, този лист е бил предаден на
разследващия орган от П.Д. П. от с.***. Същата не е разпитвана на ДП и чрез
никакъв процесуален способ съдът не би могъл да свърже информацията, съдържащ
се в листа от тефтер с Р.И. и негови отношения с подс.И..
В крайна сметка в заключителната си реч прокурорът отказа да поддържа
обвинението по този пункт, поради неговата недоказаност. Последният извод се
сподели и от съда.
4. По пункт 4
от обвинителния акт са инкриминирани два случая на предоставени от подс.И. парични заеми на свид.Е.С.,
съответно получени във връзка с тях доходи от лихви- от 2008 год. и от 2009
год. Поради тяхната фактическа сложност съдът ги обсъжда поотделно.
Свид.Е.С. ***, но
била *** за свид.З.Х. ***, където двамата живеели и
се занимавали с животновъдство. Отглеждали повече от 100 крави, имали и пункт
за изкупуване на мляко. За целта ползвали банкови кредити за значителни парични
суми от различни банки, които в един момент надхвърлили 200 000 лв.. През
пролетта на 2008 год. в личните им отношения настъпил разрив и се разделили, а
след това и развели. След фактическата им раздяла свид.Х.
не желаел повече съдружие с нея и свид.С. продължила стопанската
дейност сама. Налегнали я финансови проблеми. През м.април с.г. имала спешна
нужда от сумата от 3 000 лв. Не можела да си позволи повече кредити от
банки.
При нея
работела свид.П.М., а свид.Я.К.
предавала краве мляко в нейния пункт. Двете били от с.Злато поле, съседно на
с.Брод. Свид.Я.К. ѝ споменала, че подсъдимият
отпуска парични заеми, но я предупредила, че лихвите са много високи. Предоставила
на свид.С. телефонния му номер и тя се свързала с
него. Всъщност семействата на свид.С. и на подсъдимия
се познавали по физиономия- преди да с разведат, свид.С.
и съпругът ѝ посещавали заведението, което И. стопанисвали в с.З..
Подс.И. определил на свидетелката среща в банковия офис,
където работи съпругата му свид.М.И.. Последната се
познавала със свид.С., били съученички. Свид.С. отишла в офиса на банката, и намерила свид.М.И., която извикала подсъдимия по телефона. Той дошъл
за минути. Разпитал свид.С. за какво са ѝ
парите, поискал личната ѝ карта и взел данните за нейната самоличност. Уведомил
я, че ще и даде заем от 3 000 лв. при условие да върне 5 000 лв. след
един месец, които да предаде пак на свид.М.И. в банката,
както и да подпише документ, който ще бъде изготвен. Свидетелката приела. Подписала
документ, който според нея бил запис на заповед, но същият не е установен и
приобщен по
делото на ДП. Разписка не била съставена. На следващия ден получила 3 000
лв. от свид.М.И. отново в офиса на банката.
След един месец свид.С. имала възможност да
върне само 3 000 лв. Занесла ги на свид.М.И. в офиса
на банката. Последната се притеснила, че не се връща уговореното. Веднага
телефонирала на подсъдимия, който определил среща на свид.С.
***. Там дошъл с автомобила си и определил на свидетелката нов срок от една
седмица, в който да върне останалите 2 000 лв.
След една седмица свид.С. разполагала само с 500
лв., които отново занесла на свид.М.И. на работното
ѝ място. Тя отново се обадила на съпруга си, който отсъствал от страната,
за да го уведоми, че се връщат едва 500 лв. В отговор подс.И.
заявил по телефона, че иска, когато след около 2 седмици се върне от чужбина, свид.С. да изплати цялата сума от 5 000 лв. като
санкция за забавата си.
Свидетелката нямала възможност да отдели никакви средства, но се
сетила, че има кредитна карта от Първа инвестиционна банка с наличност
2 000 лв. и в рамките на определените ѝ две седмици ги изтеглила и
занесла на свид.М.И..
Гореописаните събития се случили през м.май 2008 год.
След завръщането на подсъдимия, свид.С. го
уведомила, че ще получи плащане от мандра в гр.Симеоновград за предадено мляко.
Когато била готова, той насрочил среща на странична уличка в с.Брод, за да не
ги види никой. Двамата спрели автомобилите си един до друг и тя му подала през
прозореца 1 500 лв. Той ѝ казал, че остават още 4 000 лв.
След това в продължение на около един месец свидетелката нямала
възможност да изплаща никакви суми и подсъдимият я притеснявал по телефона,
заплашвал я, че ще вземе кравите от обора ѝ. Тогава тя предложила да се
издължава на 3- о и 18- о число от месеца, защото тогава от мандрата в Симеоновград
ѝ плащат предаденото мляко.
На връщане от Симеоновград към с.Брод и Димитровград най- напред се
преминава през с.Злато поле. След предварителна уговорка, на 3- о число от
неустановен месец през лятото на 2008 год. свид.С.,***
отишла до къщата на подсъдимия в с.Злато поле
и му предала сумата от 2 000 лв. Той ѝ напомнил да не забравя
за 18- ти.
На 18-ти същия месец тя му телефонирала, че се връща от Симеоновград.
Подсъдимият ѝ дал указания, като влезе в с.Злато поле, да кара бавно, а
той ще я настигне с мотопед тип „Скутер“. Така и станало. Свид.С.
предала на подс.И. още 2 000 лв., при което той
заявил, че дългът ѝ уреден.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе, след като обсъди
свидетелските показания на свидетелите: Е.С., депозирани на съдебното
следствие, на ДП пред съдия /т. л. 53-55 от том II/, прочетени по реда на чл. 281, ал.
1, т. 1 и т. 2 от НПК, на ДП пред
следовател- том II
л.60-62, л.98, л.115 и л.141- 142 при очна ставка между нея и подсъдимия/,
които бяха прочетени при условията на чл. 281, ал. 4 вр.
ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, Я.К., З.Х., М.П., за тримата- дадени на съдебното
следствие и на ДП, прочетени при условията на чл.281 ал.4 вр.
ал.1 т.1 и 2 НПК, като отделно бяха преценени и показанията на свидетелите Е.И.
/ брат на подсъдимия/, Т.А. /****/ и М. Т.
И тук основен източник на информация
за отношенията между подсъдимия и свид.С. се явяват
са нейните свидетелски показания. На съдебното следствие същите са доста лаконични,
колебливи, объркани, което е обяснимо с оглед факта, че разпитът й се провежда осем-
девет години след събитията. Разпитът й пред съдия обаче /проведен през 2010
год./ съдържа много по- конкретни, подредени и поради това оценени от съда като
убедителни и правдиви показания. Прочетени по реда на чл.281 ал.1 т.1 и 2 от НПК, същите могат да се ценят безрезервно. Що се отнася до останалите
показания, дадени от свидетелката на ДП пред разследващ орган, без участието на
подсъдимия и негов защитник и прочетени на осн.
чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 и 2 НПК, съдът и тук се
ползва от тях само дотолкова, доколкото чрез
съпоставянето им с другите депозирани по
делото показания, да преодолее известни противоречия и установи някои
подробности, като по този начин не се нарушава забраната по чл.281 ал.8 от НПК,
тъй като присъдата не се основава само на тях. След прочитането на всички нейни
показания, дадени на ДП, свид.С. заяви пред съда, че потвърждава всичко прочетено
като вярно.
Освен това в
подкрепа на нейните показания са и тези на свидетелите Я.К. и М. Т., макар само
и единствено досежно факта, че подсъдимият ѝ е
дал пари назаем, тъй като те не сочат колко пъти, в какъв размер, през кой
период и пр., което впрочем са
обстоятелства, на които те не са били свидетели.
Свид.Я.К. обаче потвърждава, че тъкмо тя е казала на свид.С., че подсъдимият дава заеми срещу лихва и е
спомогнала двамата да установят връзка.
Свид.М. Т., макар свидетел на защитата, изнася информация,
че чрез други хора, а не лично, свид.С. търсела от
него заем от 6 000 лв., но той събрал информация, че на други свои
кредитори връща трудно и отказал. Заявява обаче буквално следното:“После разбрах,
че И.Ф.И. ѝ е дал пари, имали са проблеми и „тежко“ му е върнала парите“.
Показанията на
свид.Е.И. се отнасят до втория заем от 2009 год. и ще
бъдат обсъдени по- долу.
С оглед
цялостно изяснената фактическа обстановка съдът отхвърля всякакво съмнение, че
предадените от свид.С. на свид.М.И.
парични средства са били предназначени за подсъдимия, като са уреждали поети
към него задължения във връзка с отпуснатия паричен заем.
Предвид
гореизложеното, следва да се приеме за установено, че през м.април 2008 год. свид.Е.С. взела назаем от подс.И.
сумата от 3 000 лв., като до края на лятото на същата годна му върнала
общо 11 000 лв. Това е станало на общо шест вноски, както следва- в
първоначално уговорения едномесечен срок- 3 000 лв. на съпругата му М.И. в
банковия офис, в който тя работи. В допълнително определения ѝ срок от
една седмица- 500 лв. пак чрез свид.М.И. на нейното
работно място. До края на м.май 2008 год.- още 2 000 лв. изтеглени от
кредитна карта и предадени на отново на свид.М.И.,
или общо 5 500 лв. са били върнати чрез съпругата на подсъдимия. След това
през лятото на с.г. свид.С. му предала лично отново
на три пъти- веднъж сумата от 1 500 лв.- при среща в странична уличка в с.Брод
и на два пъти /на 3-о и 18- о число от неустановен месец/ в с.Злато поле,
докато се връщала от мандрата в Симеоновград- по 2 000 лв., или общо още
5 500 лв. Имал е законно право да си получи главницата от 3 000 лв., която
следва да се приспадне от горепосочената сума. Така останалата част от
8 000 лв. представляват доход, получен под формата на лихва.
По
обвинителния акт се поддържа изплащането на още една вноска от 500 лв. и
получени от подс.И. общо 11 500 лв., но
доказателства за такава не се събраха, поради което съдът намери обвинението по
този пункт частично недоказано за тази сума от 500 лв.
През м.май
2009 год. свид.Е.С. отново имала нужда от паричен
заем в размер на 3 000 лв. и отново се обърнала към подсъдимия. Този път
се свързала лично с него. Той ѝ определил среща в близост до магазин
„Била“, на която дошъл заедно със съпругата си. Казал, че ще ѝ даде заема
при същите условия- да върне 5 000 лв. след един месец. Съпругата му
извадила предварително подготвен запис на заповед, който свидетелката подписал
/но и този документ не е издирен и приобщен на ДП/. Подс.И.
поставил условие да получи свидетелствата за регистрация на притежавани от нея
л.а. „Фолксваген“ и трактор „Болгар“, както и копие
от бракоразводното решение, за да се осведоми какво имущество е останало нейна
собственост след развода и от което би могъл да удовлетвори вземането си, след
което ѝ дал 3 000 лв. Предупредил я „да не стане като миналия път“.
След един
месец свид.С. разполагала с 2 000 лв. Обадила се
на подсъдимия, който наредил да ги занесе на съпругата му в банката. Когато
разбрал колко е върнала, той с обадил по телефона и я заплашил да действа по-
бързо, „за да не полудее“. Една вечер дошъл в
кравефермата
в с.Брод, качил я на автомобила си и я отвел в тъмна уличка. Развикал ѝ
се, хванал я за яката и заплашил, че ще дойде с адвокат и ще ѝ вземе и
обора, и кравите. Свидетелката се разплакала и му казала, че единствената
възможност да връща пари е, когато ѝ заплатят предаденото мляко в
мандрата. Като получила пари, свид.С. се обадила на
подсъдимия, срещнали се зад сградата на общината и тя му дала 3 000 лв.
Той заявил, че заради забавата дължи още 1 670 лв.
Свидетелката обаче нямала възможност да му плаща повече, тъй като
трябвало да обслужва банковите кредити, и преустановила връщането на пари.
Подсъдимият продължил да я тормози по телефона. Непрекъснато увеличавал размера
на сумата, която претендирал. Следял кога тя получава субсидии, но средствата от
тях отивали директно в полза на банките, тъй като сметките ѝ били запорирани. В края на лятото на 2009 год. я накарал да
подпише нов запис на заповед в полза на трето лице- непознато за нея, но и този
не е приобщен по делото. Най- сетне в началото на 2010 год. подсъдимият довел
свидетелката при нотариус Р.В. в Димитровград, където бил и брат му свид.Е.И.. Там я накарал да подпише запис на заповед в
полза на брат му за сумата от 10 000 лв./т.III л.253/, като определил последен срок
за плащането ѝ- края на м.февруари. Свид.С.
обаче така и не му платила нищо повече, а по това време вече е било започнало и
разследването по ДП.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе отново най- вече въз
основа за горецитираните свидетелски показания на свид.Е.С., като обсъди и тези на свидетелите З.Х., М.П., М.И.
и Е.И..
Свид. М.И. твърди, че на Е.С. бил даден само един заем от 3 000 лв., колкото
били и върнати, че свидетелката с обърнала с молба към нея, а не към съпруга
ѝ, и тя ходатайствала пред него да ѝ дадат парите.Свид.Е.И. пък утвърждава,
че сам той е дал на Е. 10 000 лв. назаем, за обезпечение на което
бил съставен приобщения на ДП запис на заповед, не си ги получил, но отказал да
си ги търси, поради последвалите неприятности.
И двамата свидетели са в близки родствени връзки с подсъдимия-
съответно съпруга и брат. Поради това показанията им следва да се ценят критично,
като се държи сметка за естествената им заинтересованост. Конкретно по
отношение показанията на свид. Е.И. съдът преценява
за твърде недостоверно същият да „прежали“ вземане в размер на 10 000 лв.,
ако е имал такова към свид.С., и да не предприеме
никакви правни действия за изтеклия досега период за удовлетворяването си.
Освен това в показанията на този свидетел на ДП, прочетени по реда на чл.281
ал.4 вр. ал.1 т.1 и 2 НПК той заявява, че брат
му го предупредил, че Е. „много
трудно е върнала неговите пари“.
Показанията на свид.С.
за сметка на това са много подробни, макар да се отнасят до множество от
събития, описват се детайли- места на срещи, конкретни реплики и пр. Поради
това съдът прецени, че следва да кредитира тях, а да откаже вяра на твърденията
на свидетелите- родственици. Свид.М.
П. също знае за парични задължения на Е. към подсъдимия.
В крайна сметка по този пункт от обвинението съдът прие за установено,
че през м.май 2009 год. свид.Е.С. взела назаем от подс.И. сумата от 3 000 лв., като до края на лятото на
същата годна му върнала общо 5 000 лв. разликата от 2 000 лв.
представлява получен от него доход от лихва.
5.През зимата на 2008 год. свид.С.Р. от с.Злато поле също имала остра нужда от пари.
Взела назаем от подсъдимия сумата от 150 лв. Ангажирала се да ги върне в срок
от един месец, за което той поискал 20 лв. лихва. Месецът изтекъл, но тя нямала
възможност да върне заема. Тогава подсъдимият дошъл в дома ѝ и заявил, че
ако не си получи парите, ще отведе една от кравите ѝ и извел едно животно
от обора в двора на къщата. Свидетелката веднага взела 170 лв. от своя съседка
и му ги предала.
Гореописаното се потвърждава от показанията на свид.С.Р.,
дадени на съдебното следствие, в които тя заявява обстоятелствата, че е взела
заем от подсъдимия, че не е могла да го върне навреме, както и че подсъдимият е
заплашил да вземе една крава, ако не си
получи парите. Бяха прочетени по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 и 2 и показанията, дадени от нея на ДП пред
разследващ орган без участието на подсъдимия и неговия защитник, при което
свидетелката потвърди, че всичко изнесено от нея е вярно.
Предвид
изложеното, съдът прие за установено, че подс.И. е
дал заем в размер на 150 лв. на свид.С.Р. от с.Злато
поле, получил е 170 лв., като разликата от 20 лв. представлява доход от лихва.
6. По пункт 6
от обвинителния акт подс.И. е обвинен в получаването
на неправомерен доход в размер на 6 140 лв. във връзка с отпуснат заем от
2 000 лв. на Г.Г.П, б.ж. на с.Ябълково, община
Димитровград. Поддържа се следната фактическа обстановка, при която е станало
това:
През
м.февруари 2009 год. Г.П. гостувала на своя братовчедка- свид.Р.Л.
***. Там се запознала и сприятелила със свид.И.К.,
който споделил намерение да замине на работа в Гърция, но нямал нужните затова средства.
Уговорили се тя да намери пари за пътуването, а той да уреди работа и за нея, и
да заминат заедно. Тъй като П. била безработна и нямала шанс да получи банков
кредит, потърсила пари назаем и била насочена към подсъдимия. Той се съгласил
да й даде заем от 2 000 лв. срещу
лихва от 800 лв. на месец, но поискал обезпечение. Тя предложила собствен имот-
къща с дворно място в с.Скобелево, също община Димитровград. Подсъдимият се
съгласил.
На 10.02.2009
год. с нотариален акт № 67, том I, рег. 1244, дело № 28/2009 година /л.
105 том IV от ДП/ бил
сключен договор за покупко- продажба, според който Г.Г.П продава на съпругата на подс.И.
- М.Н.И. недвижим имот- УПИ- имот III пл.№266 в квартал 25
по плана на с.Скобелево с площ на дворното място 559.7 кв.м., ведно с построена
в същия къща на 70 кв.м за сумата от 2 350 лв. Данъчната оценка на имота
към този момент е възлизала на 2 326.10
лв. Всички разноски поел подсъдимият. Г.П. не получила продажната цена. Била
постигната уговорка с подсъдимия, когато се издължи напълно, имотът да ѝ
бъде прехвърлен обратно. След известно време Г.П. предложила на подсъдимия да
му върне сумата от 3 000 лв. и да си получи къщата в с.Скобелево, но
разбрала, че междувременно тя е
продадена- нотариален акт № 23, том II, рег. 3630, дело № 186/2010
година /л. 103 в том IV/.
Със същия на 5.05.2010 год. М. и И. Иванови продават имота на Т.Г.Г. от с.Скобелево за 2 350 лв. /данъчна оценка
1 891.30 лв./
Със заключение
на оценъчна експертиза /т.IV
л. 180- 186 от ДП/ пазарната оценка на прехвърления имот- УПИ- имот III пл.№266 в квартал 25 по плана на с.Скобелево е определена на
8 140 лв. към датата на сключване на сделката- 10.02.2009 год.
Въз основа на
гореизложеното се поддържа обвинение, че подс.И. е
получил неправомерен доход от лихва в размер на 6 140 лв.- разликата между
размера на отпуснатия заем от 2 000 лв. и пазарната стойност на
прехвърления в обезпечение имот.
Г.Г.П е починала на 5.03.2012 год. /смъртен акт т.VII.л.112/. Поради това не бе
разпитана на съдебното следствие, не е и включена в списъка на лицата за
призоваване. Разпит на ДП пред съдия няма, била е разпитана само от
разследващия орган без участието на
подсъдимия и неговия защитник, при което е депозирала показания, на които се
основават твърденията по обвинителния акт/том II л.65-66, л.110-111/.
На съдебното
следствие подсъдимият и неговият защитник не дадоха съгласие за протичане на
тези свидетелски показания, а по реда на чл.281 ал.4 от НПК не могат да се
прочетат показанията на междувременно починал свидетел /във вр.
чл.281 ал.1 т.4/. Ето защо същите следва да се изключат от доказателствения
материал.
Отношения към
този пункт от обвинението имат показанията на свидетелите Р.Л., И.К., Д.И. и М.И..
Свид.Р.Л. потвърждава, че Г.П. е нейна братовчедка, която
през м.февруари 2009 год. ѝ гостувала в Димитровград. Там се запознала
със свид.И.К., който пък бил братовчед на мъжа, с
когото тогава живеела на семейни начала /последният също
междувременно
починал/ и също бил на гости за няколко дни. Свидетелства, че Г. е продала
къщата си в с.Скобелево, но не знае нито на кого, нито защо, нито дали е
получила продажната цена. Известно ѝ е обаче, че по-късно искала да
развали сделката, както и че искала да замине за Гърция, но не заминала. Пред
нея Г. била споделила, че е получила пари за къщата си.
Бяха прочетени по реда на чл.281
ал.4 вр. ал.1 т.1 и 2 НПК показанията на ДП на тази
свидетелка /т.II л.67/.
В тях е заявила, че Г. е „заложила“ къщата си в с.Скобелево и взела заем от
2 000 лв., които предала на И.К., за да замине той пръв за Гърция и да
намери работа и за нея. Не знае обаче от кого е взет този заем. Уговорката
била, когато Г. върне парите, да ѝ бъде върната къщата, но това не
станало.
Свид.И.К., който е от Видинско заявява, че
през този период бил издирван, защото бил осъден и решил да замине при чичо си
в Димитровград. Искал да се укрие в
Гърция и чакал да му изготвят фалшива лична карта, след което да бъде преведен
през границата от „каналджия“. Там се запознал с Г.П.. Отрича тя да му е давала
пари за заминаването в Гърция, които да е взела назаем, не знае дали си е
продала къщата. В Димитровград престоял няколко дни, бил спрян за полицейска проверка
и задържан като издирвано лице, а след това и осъден за притежание на фалшива
лична карта.
Бяха прочетени по реда на чл.281
ал.4 вр. ал.1 т.1 и 2 НПК показанията на ДП на този
свидетел /т.II л.71 от
ДП/, в които поддържа, че след като се запознал с Г. в Димитровград, и тя
разбрала, че той се кани да заминава за Гърция, пожелала да дойде с него.
Отрича да е принуждавал Г. да вземе заем от 2 000 лв., които да му даде,
както и да си залага къщата за тази цел. Когато го задържали в полицията
разбрал, че някой си И., когото не познава, ѝ взел къщата.
Свид.Д.И. е от с.Злато поле и познава и Г.П.,
и подсъдимия. При една своя среща с Г. тя му казала, че си продава къщата в
с.Скобелево и го помолила да намери купувач. Свидетелят казал на няколко души,
между които и подсъдимия, който проявил интерес. Понеже последният и Г.П. не се
познавали, той завел Г. до дома на подсъдимия в Димитровград, извикал го навън,
запознал ги и си тръгнал. По- късно научил от Г., че е получила 2 000 лв. за
къщата, но нейният приятел ѝ ги взел.
Бяха прочетни по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 и 2 от НПК показанията на този свидетел,
дадени на ДП /т.II
л.79/. В тях същият е заявил, че първо уведомил брата на подсъдимия- свид.Е.И., защото знаел, че той търси да закупи къща. Свид.Е.И. му отвърнал, че вече си е купил къща, но брат му
може да прояви интерес. Няколко дни по- късно срещнал подсъдимия и споделил и
на него. Последният се заинтересовал, но не познавал Г.П.. След известно време свид.Д.И. *** при приятелката си и отново срещнал Г.П..
Уведомил я, че има желаещ да закупи къщата й. Тъй като знаел къде е
апартаментът на подсъдимия в Димитровград, той завел Г. у тях и ги запознал.
След това си тръгнал. По- късно научил, че подс.И. е
закупил къщата на Г. за 2 000 лв. Не му е известно продажбата да е била
всъщност обезпечение за даден паричен заем.
Свид.М.И. *** да си купи всъщност нейният
баща, който от дълги години работел в чужбина и понастоящем бил в Португалия.
Той възложил на нея и нейния съпруг да търсят подходящ имот. Г.П. заедно с И.
дошли у дома им в Димитровград и заявили, че продават къща в с.Скобелево за
сумата от 2 000 лв., защото искат да заминат на работа в Гърция. На другия
ден огледали къщата, която била порутена, но преценили, че за цена от
2 000 лв. сделката си заслужава. Снабдили се с необходимите документи и
сключили сделката. Два- три дни по- късно Г.П. дошла при нея в банката и се оплакала,
че е станала измама. И.К. поискал парите, за да ги обмени в евро, но изчезнал. Поискала
да ѝ се прехвърли къщата обратно. По този повод свид.М.И.
била викана в полицията за обяснения. След време Г. поискала да върне парите и
да си получи къщата, но свидетелката отказала, тъй като била подразнена от
факта, че на работното ѝ място идвали полицейски
служители, която
я отвели в управлението, за да дава показания по случая. Затова отказала
категорично.
Анализ на
гореописаните свидетелски показания води до следните изводи: Както вече се
изтъкна, свидетелските показания на Г.П., дадени на ДП не могат да се ползват
като доказателство- същата не е била разпитана в присъствието на подсъдимия и
неговия защитник и е починала е в хода на ДП и преди началото на съдебното
следствие.
Въз основа на
нотариален акт № 67, том I, рег. 1244,
дело № 28/2009 година /л. 105 в том IV от ДП / се установява безспорно, че на 10.02.2009 год. е бил
сключен договор за покупко- продажба, по силата на
който Г.Г.П продава на М.Н.И. недвижим имот- УПИ-
имот III пл.№266 в
квартал 25 по плана на с.Скобелево с
площ на дворното място 559.7 кв.м., ведно с построена в същия къща на 70 кв.м
за сумата от 2 350 лв. Данъчната оценка на имота към този момент е
възлизала на 2 326.10 лв.
Показанията на
нито един от разпитаните на съдебното следствие свидетели обаче не дават
основание да се приеме по безспорен и несъмнен начин, че тази сделка е била
привидна, симулативна и пр. и че действителната воля
на страните по нея е била различна от тази да сключат договор за продажба. Всички
свидетели поддържат, че Г.П. се е нуждаела от пари, за да замине в Гърция,
но тя би могла да се снабди със средства
и като продаде имота си в с.Скобелево, а не само като вземе заем, който да
обезпечи със същия.
В прочетените
по реда на чл.281 ал.4 от НПК показания на свидетели, дадени на ДП, единствено свид.Р.Л. съобщава, че Г. е „заложила“ къщата си в
с.Скобелево и взела заем от 2 000 лв., които предала на И.К., но не знае
от кого е взет този заем. Знае за уговорка, когато Г. върне парите, да ѝ
бъде върната къщата, но това не станало. Показанията на свид.И.К.
и Д.И. обаче не подкрепят в никаква степен поддържаното обвинение.При това
положение то се подкрепя единствено от показанията на свид.Р.Л.,
депозирани на ДП, но в съответствие с
разпоредбата на чл.281 ал.8 от НПК присъдата не може да с основава само на тях.
Ето защо и по
този пункт в съответствие с принципа in dubio pro reo съдът намери
обвинението недоказано - изцяло.
7.Свидетелите С.Н.
и М.Н. са съпрузи от с.Злато поле, където живели със сина си Г.Н.. Познавали се
много добре с подсъдимия. За известен период от време взели под наем кръчмата в
селото, която била негова собственост.
През пролетта
на 2009 год. свидетелите Н. искали да заминат на работа в Гърция, но имали да
изплащат кредит към Банка ДСК в размер на 1 000 лв. През м.март с.г. свид.Н. поискала заем от подсъдимия, но той отвърнал, че не
ѝ трябва. През м.април вече взели категорично решение да заминават и свид.Н. отново поискала заем, този път в размер на
1 200 лв., за да им останат средства и за пътни. Тогава подс.И. ѝ казал, че ще им даде заем, но срещу лихва
от 30% месечно - след един месец да му
върне 1 560 лв. Свидетелите обсъдили предложението, при което свид.М.Н. заявил, че лихвата е твърде висока, но свид.С.Н. му възразила, че не може да не се плащат лихви. Уведомили
подсъдимия, че приемат и свид.М.Н. ***, където
получил от него сумата от 1 200 лв. Документ затова не бил съставен. Подс.И. обаче поискал обезпечение и свид.М.Н.
подписал пълномощно, че го упълномощава да управлява и се разпорежда със
собствения му лек автомобил „Рено Лагуна“, рег.№ *****. Това станало на
29.04.2009 год. пред нотариус М.Г. *** /т.III л.122 от ДП/. Не са предавали владението върху автомобила,
той се ползвал от техния син - Г.Н., на когото също били издали пълномощно да я
управлява и се разпорежда с него.
През м.май
2009 год. свидетелите заминали за Гърция, но около три месеца не могли да си
намерят работа, съответно да върнат заема. Върнали се през м.август и предложили
на подсъдимия да продадат лекия автомобил и с парите от продажбата да му се
издължат. Не успели
обаче да продадат
колата, но пък отново им се отворила възможност за работа в Гърция и заминали
повторно. В края на годината при тях дошъл синът им Г. и те му дали сумата от
900 евро, като заръчали 750 евро от тях да даде на подсъдимия за погасяване на
задължението им към него. След като се върнал, Г. ги уведомил, че е предал на подс.И. 750 евро. Левовата равностойност на същата сума
възлиза на 1 466.87 лв. съгласно фиксирания курс на БНБ от 1.95583 лв. за
1 евро. Същата е с 266.87 лв. повече от размера на отпуснатия заем от
1 200 лв.
По обвинителния акт с поддържа, че за окончателното уреждане на дълга
на съпрузите Н. към подсъдимия впоследствие гореспоменатия лек автомобил е бил
продаден от техния син - Г.Н. на брата на подсъдимия- свид.Е.И.
за сумата от 2 000 лв., която не била заплатена, а приспадната срещу дълга
им към подс.И.И.. Ето защо
повдигнатото обвинение по този пункт е за неправомерни доходи от лихви в размер
на 2 266.87 лв.
В тази му част съдът прецени обвинението като недоказано.
Видно от
Справка от КАТ /т.III
л.237/ л.а. „Рено Лагуна“, рег.№ **** по
регистрация е собственост на М.М.Н. от 20.04.2007 вкл.
към м.10. 2010 год., т.е.- до края на процесния
период. Писмен договор за продажба на същия между Г.Н. и Е.И. не е установен,
нито приобщен по ДП. При това положение не би могло с категоричност да се
приеме, че изобщо има валиден договор за продажба.
Отделно от
това обвинението твърди, че договор, сключен между Г.Н. и Е.И. урежда финансови
отношения между С. и М. Н. и подс.И.И.. В тази насока- за действителните намерения на страните,
за привидност на сделката, затова, че напр. свид.Е.И.
е действал като подставено лице на брат си, не са събрани никакви
доказателства.
Свид.Е.И. поддържа, че Г.Н. дошъл при него с настоятелна
молба да му продаде лекия автомобил, тъй като имал спешна нужда от пари- искал
да си купува синтезатор, с който да работи. Свидетелят нямал нужда от автомобила,
но решил да му свърши работа и се съгласил. Платил му исканата цена.
Тези негови
показания не се оборват от други доказателства.
Свид.С.Н. бе разпитана на съдебното следствие, а бяха
прочетени и показанията, дадени от нея на ДП, както следва- пред съдия / т.II л. 58-59/- на осн. чл.281 ал.1 т.1 от НПК и пред разследващ орган, без
участието на подсъдимия и неговия защитник /том II л.104-105/- на осн.
чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 и 2 НПК. Единствено в
последните показания тя е заявила, че докато била в Гърция, била уведомена от Г.,
че подсъдимият взел колата и приспаднал 2 000 лв. от техния дълг. На
разпита си на ДП пред съдия обаче показанията ѝ са неуверени, колебливи и
противоречиви, като признава, че информация затова какво е станало черпи
единствено от разказаното от сина ѝ Г..
Бяха прочетени по реда на чл.281 ал.1 т.4 НПК
показанията, дадени от свид.М.Н. на ДП пред съдия,
тъй като за този свидетел през цялото времетраене на процеса се получаваха
данни, че трайно живее и работи в Германия и не възнамерява да се завръща в
страната. В тях същият заявява, че колата е била предоставена на Г., който е
имал пълномощно от него и съпругата му и който я е продал на Е. за 2 000
лв.
Съвкупният анализ на гореописаните
доказателства доведе съда до категоричен извод, че в тази му част, относно
реализирането от подсъдимия на неправомерен доход от лихви в размер на
2 000 лв. в резултат от „продажбата“ на лекия автомобил „Рено Лагуна“
рег.№ ***, обвинението не е доказано по несъмнен и безспорен начин, поради
което подс.И. следва да бъде частично оправдан.
За безспорно доказано следва да с приеме, че подс.И. е дал на С. и М. Н. заем в размер на 1 200лв.,
получил е сумата от 750 евро с левова равностойност 1 466.87 лв.,
съответно получил е доход от лихви в размер на 266.87 лв.
8. През
м.февруари 2010 год. синът и снахата на свид.Л.С. от
с.Злато поле заминавали за Испания и тя се нуждаела от пари за пътуването до
летище София. Познавала подсъдимия, както и неговите родители, които живеели в
селото. Обадила му се по телефона и го помолила за пари назаем. Подсъдимият не
бил на село, но ѝ казал, че до половин час ще дойде. Срещнали се и тя му
казала, ще става въпрос за 150 лв. Попитала го колко ще трябва да върне, на
което той отвърнал, че на 100 лв. лихвата е 40 лв. Свидетелката съобразила, че
за 150 лв. ще трябва да върне 210 лв. След един месец свид.С.
нямала възможност да върне заема и помолила майката на подсъдимия за отсрочка
от две седмици, когато мъжът ѝ ще получи аванс. След две седмици обаче могла да върне само 50
лв., които предала на майката на подсъдимия, защото детето ѝ се
разболяло. На следващия месец отново нямала възможност да си върне заема, но с
мъжа си обсъдили, че не бива да текат повече лихви, затова помолили друг техен
съселянин да им даде 150 лв., които тя занесла отново на майката на подсъдимия.
С това преустановила връщането на пари на подсъдимия.
По този начин
подсъдимият, като предоставил на свид.С. заем в
размер на 150 л., получил обратно общо 200 лв., като разликата от 50 лв. в
повече от главницата представлява доход от лихва.
В резюме-
съдът прие за установено по делото, че през инкриминирания период- м.февруари
2007 год.- м.април 2010 год. подс.И. на шест пъти е
предоставил парични заеми срещу договорена
лихва на различни лица- свидетелите П.М., Е.С. /на два пъти/, С.Р., С. и
М. Н. и Л.С. срещу договорена лихва, като от тази своя дейност е получил доходи
от лихви в размер на общо 15 380.87 лв., както следва- от П.М.- в размер
на 5 043.50 лв., от Е.С.- в размер на общо 10 000 лв., от С.Р.- в
размер на 20 лв., от С. и М. Н.- в размер на 266,87 лв. и от Л.С.- в размер на
50 лв.
Несъмнено е,
че тази своя дейност подсъдимият извършвал като физическо лице, а така също и
без да притежава съответно разрешение за извършване на банкови сделки по
смисъла на чл.2 ал.1 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/, а такова
разрешение за тази дейност се е изисквало съгл. чл.13 ал.1 от същия закон.
Несъмнено е още, че подсъдимият не е сключвал писмени договори за
предоставените заеми /записите на заповед са различна сделка/, не е изготвял
разписки, не е водил счетоводство.
Същевременно съдът
прие, че подс.И. не е предоставял парични заеми на Р.К.
и Г.П., а на Н. К. е предоставил заем в размер на 3 000 лв., колкото са
били върнати и от тази сделка не е получил доход от лихва.
По правната квалификация на деянието:
Повдигнатото
обвинение е по чл.252 ал.2 предл.II вр. ал.1 от
НК- затова, че подсъдимият като физическо лице, без съответно разрешение
извършил дейност по занятие- банкови сделки по смисъла на чл.2 ал.1 от ЗКИ, за
която се изисква такова разрешение съгласно чл.13 ал.1 от ЗКИ, като предоставял
парични кредити срещу договорена лихва на различни лица и от тази престъпна
дейност получил значителни неправомерни доходи под формата на лихви от
раздадени заеми. Преценено е от обвинението да не се повдига обвинение затова,
че другиму са били причинени значителни вреди.
В контекста на
гореизложената възприета фактическа обстановка, съдът застава на следното
становище относно установяването на съставомерните
обективни признаци на престъплението:
Първо, както
вече се изтъкна, гореописаната своя дейност подс.И. е
извършвал като физическо лице. През целия инкриминиран период той е работил
като пожарникар в тогавашната служба РС ПБЗН- Димитровград при МВР. Няма
никакви доказателства да е бил регистриран като търговец- едноличен, или
съдружник в търговско дружество, това не се твърди от него, а и не му е било
позволено от закона.
Второ, подсъдимият не е имал лиценз за извършване на банкова дейност,
нито регистрация като финансова институция по реда на Наредба №26/2009 год. за
финансовите институции. Нормата,
която установява изискването за лиценз е чл.13 ал.1 от ЗКИ:“За извършването на
банкова дейност се изисква лиценз, издаден от БНБ“, поради което в тази насока
прокурорът правилно е запълнил хипотезата на бланкетната
норма на чл.252 ал.1 НПК.
Инкриминираната дейност подсъдимият е извършвал по занятие. Критерият,
установен от съдебната практика за „дейност, извършвана по занятие“ е същият,
като за „системност“- осъществяване на повече от три деяния. По делото са
безспорно доказани шест случая на предоставяне на парични заеми срещу лихва и
реализирането на доходи /материална облага/ в резултат от това. Броят на отпуснатите кредити на различни
физически лица, обстоятелството, че с тази дейност подсъдимият се е занимавал в
един продължителен период от време, фактът, че същата е била преустановена
единствено поради образуваното наказателно производство против него сочат по
несъмнен начин, че с тази дейност подсъдимият се е занимавал „по занятие” по
смисъла на чл.252, ал.1 НК. Както в правната доктрина, така и трайната и
непротиворечива съдебна практика се приема, че за да бъде извършено едно деяние
„по занятие”, не е нужно същото да съставлява единствен или главен поминък на
дееца. Ето защо без значение е фактът, че подсъдимият е имал друг, постоянен
източник на доходи.
Легалната дефиниция както за банка, така и за банкова дейност е дадена
в разпоредбата на чл.2 ал.1 от ЗКИ:“Банка /кредитна
институция/ е юридическо лице, което извършва публично привличане на влогове
или други възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране за
своя сметка и на собствен риск.“ И тук по обвинителния акт правилно е посочена относимата правна норма, която запълва диспозицията на
състава на престъплението.
Обичайно най- дискусионният въпрос при обвиненията по чл.252 от НК е що
е „банкова дейност“ по смисъла на закона, за която се изисква съответно
разрешение. Поради това и първото и
основно възражение на защитата е, че предоставяните от подсъдимия заеми нямали
характер на банкови сделки, тъй като не се предоставяли средства, набрани чрез
публично привличане на влогове, ето защо за тази дейност не се изисквало и
разрешение по чл.2 ал.1 от ЗКИ /всъщност изискването за разрешение се
установява в нормата на чл.13 ал.1 ЗКИ/.
Подобно разбиране и тълкуване на закона е превратно и явно
спекулативно, основана се на твърде формално тълкуване на закона и не държи
сметка за неговата цел- охрана на обществените отношения, свързани с паричното
кредитиране, неговия дух и действителната законодателна воля. Всъщност точният
смисъл на редакцията на легалната дефиниция на чл.2 ал.1 от ЗКИ е, че позволената
от закона банкова дейност по занятие е единствено и само тази по предоставянето
на парични кредити от ЮЛ- банка, което предоставя парични средства, набрани
чрез публично привличане на парични влогове. Предоставянето назаем на лични
парични средства от физическо лице не е забранено от закона и е уредено в
чл.240 ЗЗД. Допустимо е дори да става срещу лихва, което ЗЗД не забранява, но
само защото не бива заемодателят да остава материално ощетен, когато върши
услуга- т.е. в единични случаи. Пак по тази причина заемодателят разполага и с
възможността да предяви иска по чл.86 ЗЗД. Това обаче не може да бъде дейност, извършвана системно,
с широк кръг съконтрахенти, вкл. напълно непознати на
заемодателя лица, и най- вече- насочена към реализирането на доходи и
материална облага. Последното е неправомерна, противоправна
дейност, съставляваща престъпление тъкмо по чл.252 ал.1 от НК.
По този въпрос е създадена дългогодишна, изобилна и непротиворечива
съдебна практика на ВКС, според която „системното заемане на парични средства на широк кръг лица,
срещу насрещна материална облага, по същество е банково кредитиране, поставено
под разрешителен /лицензионен/ режим“- В
този смисъл са Р.560/2005 год. по н.д.№1082/2004 год., Р.145/2011 год. по н.д.
№30/2011 год., двете на I н.о., Р.147/2010- н.д.52/2010 год., Р.433/2011 год.
по н.д. №1099/2011 год., двете на III н.о. и редица други. В първото от изброените
решения с приема още, че „… за да осигури нормалното функциониране на
финансово-кредитната система и в
частност - да
зашити интересите на масовите вложители и кредитополучатели, законодателят е
поставил банковата дейност под разрешителен (лицензионен) режим, чието неспазване
е наказуемо по чл.252 от НПК“, което напълно подкрепя изложените по- горе
съображения на съда.
Най- после, именно защото дейността на подсъдимия е противоправна,
реализираните доходи от получени лихви са неправомерни. Получените неправомерни
доходи се явяват и значителни по смисъла на чл.252 ал.2 от НК, тъй като
размерът им надхвърля възприетия от съдебната практика /Решение № 45 от
11.02.2009 год. на ВКС по н.д.№ 658/2008 год., ІІ н.о./ праг от 14 минимални
работни заплати, към момента на извършване на деянието. През процесния период м.февруари 2007 год.- м.април 2010 год.
минималната работна заплата е варирала от 180 лв. до 240 лв., съответно 14-
кратния ѝ най- висок размер възлиза на 240х14= 3 360 лв.
С това съдът
констатира, че от обективна страна от подс.И. са
осъществени всички обективни признаци от състава на престъплението, в което е
обвинен.
От субективна
страна престъплението е извършено виновно, при пряк умисъл. Последният се
извежда от установените конкретни действия на подс.И..
Без съмнение
той е съзнавал, че няма разрешение за
извършването на банкова дейност лично като физическо лице, както и че не е
искал, нито получавал такова разрешение от БНБ. Независимо от липсата му е
извършвал такава банкова дейност по занятие, като е целял получаване на доходи.
Съзнавал е, че придобива неправомерни значителни доходи, получавайки уговорени
лихви от заемателите. Красноречив е фактът, че не е
съставял писмени договори за предоставяните заеми, не е издавал разписки за
изплатените от длъжниците суми. От представите му са
се обхващали всички обективни признаци от състава на престъплението. Въпреки,
че е съзнавал обществената опасност на извършеното от него деяние и е
предвиждал настъпването на противоправните последици,
подсъдимият е искал настъпването на противоправния
резултат, целейки да се облагодетелства по неправомерен начин.
Ето защо съдът
счита, че деянието е съставомерно и от субективна
страна.
Всичко
гореизложено следва да се съпостави с поддържаното по обвинителния акт и
предявеното обвинение.
Установи с, че
периодът на извършване на дейността е м.февруари 2007- м.април 2010 год.
Поради пълната
недоказаност на обвинението, подсъдимият беше изцяло оправдан по обвинението за
предоставяне на парични заеми и получаването на неправомерни доходи от лихви по
отношение на лицата Н. Р., Р.К. и Г.П..
Напълно се
доказа обвинението досежно предоставянето на парични
заеми и получени неправомерни доходи от лихви от лицата С.Р. /20 лв./ и Л.С.
/50 лв./
По отношение
на втора група лица се установи, че получените неправомерни доходи от лихви са
в по- малък от предявения по обвинението размер- от П.М.- вместо 5 343.50
лв. – само 5 043.50 лв., от Е.С.- вместо 10 500 лв.- 10 000 лв.
и от С. и М. М.- вместо 2 266.87 лв.- само 266.87 лв. За тези разлики
подсъдимият беше частично оправдан.
По отношение
общият размер на получените неправомерни доходи подсъдимият беше признат за виновен
за размер от 15 380.87 лв., съответно частично оправдан за разликата до
пълния предявен размер на обвинението от 26 240.37 лв.
Подбудите за
извършване на престъплението са желание за материално облагодетелствуване, а
причините- незачитането и пренебрежителното отношение към установения правов
ред.
По вида и
размера на наказанието:
Разпоредбата
на чл.252 ал.2 от НК предвижда налагането на наказания „лишаване от свобода” от
пет до десет години и „глоба” от 5 000 до 10 000 лв., като отделно от
това съдът може да наложи и „конфискация“ на част или цялото имущество на
подсъдимия.
При индивидуализацията на наказанието и определяне неговите вид и размер,
които да бъдат адекватни на конкретното деяние и на целите на индивидуалната и
генерална превенции, съдът на осн. чл.54 ал.1 от НК е длъжен да отчете степента
на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието
и останалите отегчаващи и смекчаващи обстоятелства.
Съдът приема, че степента на обществена опасност на дееца не е висока. Той
е ***, ***, неосъждан и без предходни противообществени прояви. Трудовата му
характеристика е положителна, дълги години е упражнявал трудната, рискова и
несъмнено общественополезна професия на ****. Личните му характеристични данни
също са повече положителни.
По отношение на деянието степента на обществена опасност е доста по-
висока, в каквато насока съдът цени- продължителния период на осъществяването
на противозаконна дейност, конкретните факти, свързани с обстоятелствата около
уреждане задълженията към него на свидетелките П.М. и най- вече Е.С., а и сериозната негативна обществена нагласа
спрямо престъплението „лихварство“.
Съдът намира, че следва да отчете наличието по делото на обстоятелство,
което да се оцени изключително такова и това е изключително дългият за
съжаление период от време, изминал от извършване на деянията досега- съответно 10
години от началото на престъпната дейност на подсъдимия и 7 години от
преустановяването ѝ, като от тях шест години е продължила досъдебната
фаза на наказателния процес. Последицата от това е, че към настоящия момент
деянията, за които подъсимият бе признат за виновен, вече са с напълно отзвучал
обществен отзвук, твърде закъсняла се явява при това най- вече генералната, но
също така и личната превенции. Като конкретен пример- подсъдимият е бил
освободен от работата си като **** в резултат от започналото срещу него
разследване, но за целия изтекъл период от 2010 год. досега е продължил да
работи на различни места по трудов договор, като няма данни да е подхващал друга
противозаконна дейност и едва сега понася наказателната репресия. Същото е и
със заемополучателите си, от които никой не упражни
процесуалните си права.
Несъмнено подсъдимият има право на правосъдие в разумен срок, гарантирано
му вкл. изрично от ЕКПЧОС, който в случая е надхвърлен и то значително, за
което впрочем няма никакви данни той да е допринасял с поведението си.
Същественото нарушаване на това негово право следва да бъде изрично
компенсирано и единственият адекватен според съда начин затова е, като бъде
зачетено за такова изключително смекчаващо обстоятелство, при наличието на
което и най- малкото, предвидено от закона наказание се явява несъразмерно
тежко.
Ето защо по отношение на наказанието „лишаване от свобода“, съдът наложи
същото при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК в размер, значително под
минималния, установен от закона, а именно- от две години.
Всички изложени по- горе доводи и аргументи следва да се ценят и като
такива за приложението на чл.66 ал.1 от НК. Към настоящия момент вече нито обществото
има полза от ефективното изтърпяване на така наложното наказание, нито същото
ще допринесе за поправянето на подсъдимия, който отдавна осигурява за себе
си и семейството си средства за
материална издръжка като работи, нито за
превъзпитаването му, за което впрочем може да се очаква, че известна роля е
изиграл фактът, че в продължение на седем годни е в положението на обвиняем, а
след това подсъдим.
За да има известен баланс, и за да е сигурно настъпването на
поправителния ефект, съдът определи срока по чл.66 ал.1 от НК, с който отлага
изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“ на четири години.
В тези случи по отношение на наказанието „глоба“ съдът разполага с
възможностите или да определи същото при условията на чл.55 ал.2 НК - като слезе
под най-ниския предел с до ½, или да приложи чл.55 ал.3 от НК, като не
го наложи изобщо.
Прокурорът
отправи искане в заключителната си реч съдът да не налага на наказанието
„глоба“, като приложи нормата на чл.55 ал.3 от НК, вместо което на осн. чл.53 ал.2 б.“б“ от НК да постанови подс.И. да заплати в полза на държавата равностойността на
придобитото чрез престъплението- сумата от 15 380.87 лв. Съдът сподели
напълно това виждане, като прецени, че същото е от една страна справедливо, а
от друга- правилно и съобразено със закона.
По
веществените доказателства и разноските:
Всички
приложени по делото веществени доказателства са писмени документи- договори, вносни
бележки, банкови извлечения, иззети на ДП от съпругата на подс-И.-
свид.М.И., измежду тях няма такива, които да следва
да бъдат отнети в полза на държавата, или да са забранени за притежаване,
поради което съдът постанови да ѝ бъдат върнати.
На осн. чл.189
ал.3 от НПК направените по делото разноски бяха поставени в тежест на подсъдимия,
както следва- в размер от 460 лв. по досъдебното производство- в полза на
бюджета на МВР, а в размер от 22.08 лв. на съдебното производство- в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на ОС- Хасково.
Мотивиран от изложеното съдът постанови присъдата
си.
Председател: