Р Е Ш Е
Н И Е
гр.
К., 08.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд - К., гражданско отделение, в
публично съдебно заседание на 06.07.2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЙКО НЕЙКОВ
при секретаря Детелина Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 518 по описа за 2020 година на Районен съд - К., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.108 ЗС.
Ищците Г.Д.С. и съпругата му М.И.С., и двамата чрез пълномощника си адв.Ц. Макова, твърдят че са собственици на имот с пл.№*** /сега идент.***.50.***/ нива от 0.479 дка местност „Х.“ в с.Ш., който имот, след като те били придобили през 1997 г., бил продаден повторно през 2012 г. от същата продавачка на ответниците.
Продавачката В.В.А.продала имота първо на ищците с нот.акт №*** г. на КРС., които веднага влезли във владение на същия, което владение продължило до 2013 г. До 2010 го обработвали лично, а следващите три години – чрез трети лица, които били техни съседи. Имали здравословни проблеми. През 2013 г. година разбрали, че имотът им се обработва от други лица и веднага потърсили информация в общината, от където разбрали, че имотът е продаден на ответниците от същата продавачка с нот акт *** г. на нот.М.П. и че те го обработват. Депозирали жалба в прокуратурата, като срещу продавачката В.В.А.било образувано наказателно дело - НОХД ***г. на КРС.
В хода на наказателното производство първият ответник по делото И.Т. бил депозирал граждански иск срещу продавачката с искане да му бъде върната продажната цена за имота, тъй като същият не станал собственик. Делото приключило с осъдителна присъда за измама на продавачката и с осъждане на същата да върне на гражданския ищец – ответникът И.Т. продажната цена на имота, която той платил за него – 100 лв.
Ищците твърдят, че като първи купувачи по време, са собственици на процесния имот, а ответниците са получили обратно от продавачката платената цена за имота с ясното съзнание, че този имот не е техен.
Мотивират правния си интерес за завеждане на иска с обстоятелството, че ответниците се легитимират като собственици на имота с нот акт *** г. на нот.М.П., че в СГКК имотът е записан на името на ответниците и същите към момента го владеят имота, въпреки че не получили обратно продажната му цена.
Сочат, че тъй като към деня на продажбата, с която продавачката В.А. е продала имота на първия ответник по делото И.Т. – 02.08.2012 г., същата не е имала в патримониума си собствеността на имота, за да го прехвърли. В резултат на това ответниците не са могли да станат собственици на имота, по силата на правилото, че никой не може да прехвърли повече права, от колкото притежава.
Молят съда да признае за установено, че ищците са собственици на описания в исковата молба недвижим имот, както и да ги осъди да предадат собствеността и владението върху имота на ищците. Претендират и направените по делото разноски, която претенция, към деня на решаване на делото по същество, вече не поддържат.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците депозират писмен отговор, с който признават предявения иск и изложените в исковата молба факти и обстоятелства. Молят, тъй като са признали иска и тъй като ищецът не ги бил търсил да уредят отношенията си и не били дали повод за завеждане на иска да не бъдат осъждани за заплащане на съдебни разноски.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът приема за
установено следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.108 ЗС. При този вид искове ищецът следва да докаже пред съда три кумулативни предпоставки, а имено – че е собственик на имота, за който претендира, че ответникът владее имотът му и че го владее без да има основание за това.
В настоящия случай съдът приема предявения иск за основателен и доказан, тъй като са доказани всички основания на състава на чл.108 ЗС.
Видно от нот.акт №*** г. на КРС ищецът Г.С. е придобил собствеността върху имот с пл.№*** /сега идент.***.50.***/ нива от 0.479 дка местност „Х.“ в с.Ш.. Видно от приложената към исковата молба разпечатка от регистър НБН към този момент купувачът е бил семеен, то закупеният недвижим имот е станал съпружеска имуществена общност с неговата съпруга и втора ищца по делото М.С.. Тези факти не се оспорват и от ответниците.
Видно от нот акт *** г. на нот.М.П., същата продавачка В.В.А., която е продала имота и на ищеца през 1997 г. , още веднъж се е разпоредила с него, като го е продала и на ответниците през 2012 г. Към деня на покупката – 02.08.2012 г. първият ответник е бил семеен, видно от приложената разпечатка на НБН, поради което и съпругата му е станала страна по сделката – втората ответница по делото Х.Т..
По повод процесните сделки е образувано НОХД ***г. на КРС, където продавачката е осъдена за измама, както и да върне платената от втория купувач продажна цена.
С оглед на изложеното съдът намира, че към деня на продажбата, с която продавачката В.А. е продала имота на първия ответник по делото И.Т. – 02.08.2012 г., същата не е имала в патримониума си собствеността на имота, за да го прехвърли, тъй като вече се е била разпоредила с него в полза на първия ищец по делото Г.С.. Поради това ответниците не са могли да станат собственици на имота, по силата на правилото, че никой не може да прехвърли повече права, от колкото притежава. При тези обстоятелства, подкрепени и с признанието на иска от ответниците, съдът намира за доказан факта, че ищците са собственици на процесния имот.
Поради пълното признание от страна на ответниците на всички изложени в исковата молба факти и обстоятелства, сред които и релевантния за делото факт, че ответниците владеят имота към настоящия момент, съдът намира и това обстоятелство за доказано по делото.
След приключване на наказателното производство по НОХД ***г. на КРС, ответниците вече са владели имота с ясното съзнание, че той не е техен, а е на ищците, поради което същите не са имали и основание, за да го владеят.
На фона на така събраните по делото доказателства и признанието на иска от страна на ответниците съдът намира предявения иск за основателен и доказан и като такъв същият следва да бъде уважен.
Тъй като към деня на приключване на спора по същество ищците не поддържат не претендират по делото присъждане на съдебни разноски, то съдът не следва и да присъжда такива.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.Ф.Т. ЕГН********** *** и Х.С.Т. ЕГН********** ***, че Г.Д.С. ЕГН********** *** и М.И.С. ЕГН********** *** са собственици на поземлен имот с идентификатор ***.50.*** /***/ земеделска територия нива от *** /***/ кв.м. в местност „Х.“ в землището на с.Ш. община К., при граници: имоти №***.50.275; №***.50.627; №***.50.619; №***.50.618; №***.50.629 и ОСЪЖДА И.Ф.Т. ЕГН********** *** и Х.С.Т. ЕГН********** *** ДА ПРЕДАДАТ ВЛАДЕНИЕТО на гореописания имот на Г.Д.С. ЕГН********** *** и М.И.С. ЕГН********** ***.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Стара Загора в 14 дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Районен
съдия: