РЕШЕНИЕ
№ 606
гр. Пловдив, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Мария Анг. Ненова
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20245300502603 по описа за 2024 година
Производството е въззивно по реда на чл.158 и сл.от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от Г. Д. Ф. с ЕГН:********** чрез адв.Л. Г.
и въззивна жалба, подадена от М. Н. Ф. с ЕГН:***** и Н. И. Ф. с ЕГН:********** от
гр.***** чрез адв.Н. К. срещу решение №2476/01.06.2024 г. по гр.д.№11911/2023 г. на ПРС, 2
гр.с., с което е обявено за относително недействителен по отношение на ищеца РИВА
КРЕДИТ ООД сключения на *****.2020 г. Договор за покупко-продажба на недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.*****.105.6.19 по
КККР на гр. *****, до размера на 1/2 ид. част от имота, както и сключения на *****.2020 г.
договор за учредяване на безсрочно и възмездно право на ползване върху същия имот до
размера на 1/6 ид. част, които договори са обективирани в нотариален акт № ***, том 65 от
*****.2020 г. на СВ - **** и са осъдени ответниците да заплатят общо 3353,67 лв. разноски
на ищеца по делото. Във въззивните жалби са изложени съображения за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на решението, постановено при непълнота на
доказателствата. Съдът е допуснал процесуално нарушение като не е допуснал исканите
свидетели за оборване на презумпцията за знание, както и намеренията за увреждане на
кредиторите. Счита се решението за бланкетно, тъй като не са коментирани приетите по
делото писмени доказателства във връзка с образуваното от ищеца изпълнително дело за
процесния дълг. Направено е искане за допускане на двама души свидетели. С определение
1
по чл. 266 ГПК на окръжния съд от 30.9.2024 г. съдът е допуснал направеното
доказателствено искане, като е и задължил въззиваемия да представи ОУ по сключения
договор за кредит с Г. Д. Ф..
Постъпили са отговори на въззивните жалби от РИВА КРЕДИТ ООД, ЕИК *****
чрез адв.А. К., с които се оспорват жалбите като неоснователни и се иска потвърждаване на
решението на РС като правилно и законосъобразно. Счита се, че ищецът е доказал
изложените в исковата молба твърдения, както и че РИВА КРЕДИТ ООД има качеството на
кредитор спрямо ответниците по договор за потребителски кредит №500038/30.01.2019 г., че
разполага с неудовлетворено вземане по представените два броя справки за просрочени
плащания на 03.08.2020 г. и 30.7.2020 г. и ИЛ за дължими суми, както и че Г. Д. Ф. е
извършила действия, които увреждат кредитора, чрез сключване на процесните сделки.
Правилно съдът е приел, че е налице хипотезата на чл. 135, ал. 1 и 2 и от ЗЗД. Извършената
продажба и учредяването на пожизненото право на ползване върху имота е действие,
увреждащо кредитора, тъй като намалява имуществото на длъжника. За РИВА КРЕДИТ
ООД съществува опасност от невъзможност или затрудняване за събиране на дълга. По
отношение на знанието за увреждане у тримата въззивници при извършване на
разпоредителната сделка, счита, че правилен и обоснован е изводът на РС за доказаност на
предпоставката на чл.135,ал.2 ЗЗД за знание за увреждане, поради това че между страните не
е налице спор за наличие на родствена връзка между ответниците като Г. Ф. е майка на Н.
Ф., баба на М. Ф. и съпруга на И. Ф.. Вследствие на установената от закона оборима
презумпция за знание за увреждането, доказателствената тежест за доказване незнанието си
лежи върху въззивниците.Дадените свидетелски показания на свидетеля И. Ф. не са
оборили презумпцията за знание. Иска се потвърждаване на решение и присъждане на
разноски за въззивната инстанция.
Предявеният иск е с пр.осн.135 ЗЗД.
Ищецът твърди, че е сключен договор за потребителски кредит №500038/22.04.2020
г. между Рива кредит ООД като кредитор и Г. Д.Ф. като длъжник е сключен договор, с който
кредиторът е предоставил в заем сумата 7300 лв. като общата стойност на задължението на
заемателя е 9795,84 лв. /главница+лихва/, че заемателката е изпаднала в забава и кредита е
обявен за предсрочно изикуем; че длъжникът е уведомен за предсрочната изкуемост, когато
е получил лично на 03.8.2020 г.поканата за доброволно изпълнение.След като е узнала, че
кредита е обявен за предсрочно изискуем в цалост, на *****.2020 г.с НА № ****,том
65*****.2020 г. на СВ-**** Г. Ф. и съпругът й И. Ф. продават на внука си – М. Н. Ф. за цена
от 9000 лв. притежавания от тях в режим на СИО апартамент 19/115 в гр.***** с ид.
№*****.*****.105.6.19 ведно с изба №19, и 0,807% ид.ч. от об.ч. на сградата като са
запазили за себе си правото на пожизнено и безвъзмездно ползване върху 2/3 ид.ч. от
апартамента, а на сина си Н. И. Ф. са учредили безсрочно и срещу 600 лв. вещното право на
ползване на 1/3 ид.ч. от апартамента. „Рива Кредит“ е подало заявление по чл.410 ГПК и по
ч.гр.д.№16807/2020 е на ПРС срещу Г. Ф. е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и
Изпълнителен лист от 20.05.2021 г. за присъдените суми, въз основа на който е образувано
2
на 24.6.2021 г. ИД №215/2021 г. на ЧСИ ***** с рег.№*****. Твърди се в ИМ, че освен
длъжницата и приобретателите –нейни низходящи са знаели за увреждането, тъй като са
съпруг и низходящи на длъжника и съгласно чл.135,ал.2 ЗЗД – знанието се предполага.
Цит.ТР№5/2013 г. от 29.12.2014 г. по т.д.№5/2013 г. на ОСГТК на ВКС, където е казано, че
заличен дълг на единия съпруг, извършената разпоредителна сделка се обявява за
относително недействителна по чл.135 ЗЗД само за ½ ид.ч. от разпоредената вещ, поради
което се иска да се обяви за недействителен по отношение на него договора за покупко-
продажба и учредяване право на ползване от *****.2020 г. извършен с НА № ****,т 65,от
*****.2020 г. върху процесния апартамент до размер на ½ ид.ч. за продажбата и до размер
на 1/6 ид.ч. от правото на ползване върху имота. Представени са договора за потребителски
кредит от 22.4.2020 г., ПДИ от 30.7.2020 г., с която договорът е обявен за предсрочно
изискуем, получена на 03.08.2020 г.-лично от дължницата, НА №*****,т.2,рег.
№335/*****.2020 г. на нотариус *****, ИЛ № 2339/20.05.2021 г., издаден по ЧГД №
16807/2020 г. на Пловдивския РС, въз основа на който на 24.6.2021 г. образувано ИД
№215/2021 г. на ЧСИ на *****. Ищецът твърди, че не само продавачите, но и купувачите
са знаели за увреждането, поради което счита, че сделката е сключена с цел увреждането му
като кредитор, поради което иска от съда да бъде обявена за недействителна спрямо него.
В отговора си по чл. 131 от ГПК ответниците оспорват иска. Твърдят, че процесния
договор не е сключен с цел да увреди ищеца, тъй като вторият ответник не е знаел за
увреждането на кредитора, както и че не е доказано знанието за увреждането на ищеца.
От представените по делото писмени доказателства се установява следното:
От представените по делото: договор за потребителски кредит №500038/22.04.2020 г.
е видно, че между Рива кредит ООД като кредитор и Г. Д.Ф. като длъжник е сключен
договор за кредит за сумата 7300 лв. От приетите доказателства се установява, че следствие
на обявеният за предсрочно изискуем кредит – обявление, получено от длъжника на
03.08.2020 г., Рива кредит има парични вземания срещу длъжницата в размер на общо
*****8,34 лв. по ИЛ от 20.05.2021 г., както и че същата е извършила разпоредителна сделка
на *****.2020г. с НА №*****,т.2, д.335/2020 г. на нотариус *****, рег.№*****- продажба със
своята ½ ид.ч. от апартамента в полза на своя внук-вторият ответник по делото за сумата
9000лв., както и на 1/6 от правото на ползване върху този имот в полза на сина си-третият
ответник по делото за сумата 600 лв. Представено е удостоверение за данъчна оценка, от
което е видно, че данъчната оценка на апартамента е 48612 лв., т.е продажната цена е в пъти
по-ниска от данъчната оценка.
Извършената продажба и учредяването на пожизненото право на ползване върху
имота е действие, увреждащо кредитора, тъй като намалява имуществото на длъжника. За
РИВА КРЕДИТ ООД съществува опасност от невъзможност или затрудняване за събиране
на дълга.
Не се спори между страните, че е налице родствена връзка между въззивниците - Г.
Ф. е майка на Н. Ф., баба на М. Ф. и съпруга на И. Ф.. По отношение на знанието за
увреждане у тримата въззивници при извършване на разпоредителната сделка, съгласно на
3
чл.135,ал.2 ЗЗД е установена законова презумпция за знание за увреждането, поради което
доказателствената тежест за доказване незнание за увреждане на кредитора лежи върху
въззивниците.
По делото са разпитани свидетелите И. Н. Ф.– баща на третия ответник и дядо на
втория; свидетелката Т. В. Б. – б.р.
Св.И. Ф. установи, че с Г. Ф. нямат никакви отношения и са разведени от 4-5
години, а са разделени от 20 години, че тя нее споделяла с него, че е сключила договор за
кредит, а и той не се е интерисувал; през 2020 г. решил да прехвърли апартамента на внука
си, защото той носил неговата фамилия и бил любимия му внук, затова и продажната цена
била ниска.
Св.Т. Б. установи, че познава Г. Ф., с която случайно се срещнали през м.август 2020
г., тъй като живеели в един и същи квартал, и тя й споделила, че е теглила бърз кредит,
плащането по който й било отложено по нейна молба; след време свидетелката пак я
срещнала и тогава тя й казала, че получила писмо, но пликът бил празен – вътре нямало
нищо. След 7 до 10 дена Г. разбрала, че е осъдена и пенсията й е запорирана.
От събраните доказателства е видно, че ищецът има вземане към първия ответник в
посочения размер, т.е. ищецът има качеството на кредитор по отношение на първия
ответник, а видно от цит.по-горе нотариален акт ответницата е продала на втория ответник
своята ид.ч. от процесния недвижим имот, а на третия ответник – своята 1/6 ид.ч. от правото
на ползване , с което е намалила имуществото си и е ограничила възможността на кредитора
й да реализира вземането си - налице хипотезата на чл. 135, ал. 1 и 2 и от ЗЗД. Това е така,
т.к. съгл.ТР №5/29.12.2014 г. по тълк.д.№5/2013 г. на ОСГК на ВКС - искът по чл.135 ЗЗД
няма вещноправно действие, а облигационно – създава възможност на взискателя да насочи
изпълнение върху продадения имот.
Съдът намира, че св.И. Ф. е дал показания за собственото си незнание за увреждане
на кредитора Рива кредит, но не и за незнанието на прехвърлителката Г. Ф. и
преобретателите – неговия син и внук. Съдът не кредитира показанията на свидетеля Т. Б.,
тъй като същата не е пряк свидетел на момента, в който Г. Ф. е получила плика с
уведомлението от Рива Кредит за предсрочната изискуемост, а възпроизвежда казаното от Г.
Ф. на кредита. Освен това Г. Ф. е знаела, че дължи вноски по кредита, както и че не е
плащала редовно своите задължения. а съгласно съдебната практика –р.300/29.04.2004 г. на
ВКС,2 ГО по гр.д.№557/2003 г., р.№13/19.02.2015 г. погр.д.№4606/2014 г. на ВКС – за да се
налице незнание на приобретателя за увреждането не е необходимо той да знае точния
размер на дълга – достатъчно е да му са известни обстоятелствата, от които произтича
вземането на кредитора. Практиката приема, че длъжникът знае за увреждането, когато знае,
че има кредитор и че действията му увреждат правата на кредитора, както е в случая.
Ето защо съдът намира, че е налице сделка, увреждаща кредитора, т.к. с продажбата
на процесния имот, длъжникът намалява имуществото си, а от там и възможността на
кредитора да се удоволетвори от него; че към момента на увреждането ответниците са
4
знаели, че увреждат кредитора си, т.е. има знание от купувача на имота за наличието на
задължението на продавачите, както и че с процесната сделка се намалява имуществото на
длъжницата.
Ето защо ПОС счита, че не е оборена презумпцията за знанието на въззивниците за
увреждане на кредитора - осъществен и този елемент от ФС на чл.135 ЗЗД.
От така установеното от фактическа страна, съдът намира, че искът е основателен.
Доказаха се по делото предпоставките на чл.135 ЗЗД, а именно: ищецът и първият ответник
са в отношения кредитор-длъжник на помежду си; извършено е действие, увреждащо
кредитора; при извършването длъжникът е знаел за увреждането; третите лица, с което
длъжникът е договарял - също са знаели за увреждането.
Като е достигнал до същите изводи РС е постановил правилно и законосъобразно
решение, което следва да се потвърди. С оглед изхода на спора, на въззиваемия се
присъждат разноски в размер на 3000лв., платено АВ пред ПОС.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2476/01.06.2024 г. по гр.д.№11911/2023 г. на ПРС, 2 гр.с.
ОСЪЖДА Г. Д. Ф. с ЕГН:**********, М. Н. Ф. с ЕГН:***** и Н. И. Ф. с
ЕГН:**********, тримата от гр.***** да заплатят на РИВА КРЕДИТ ООД, ЕИК *****
съдебни разноски по делото в размер на 3000лева.
Решениетоподлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от
съобщението за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5