№ 22742
гр. София, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20241110126249 по описа за 2024 година
Ищецът В. Й. С. е предявила срещу ответника ДГ 194 “Милувка”
обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както следва:
1/ Иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на ответника да
заплати сумата от 1 146,68 лв., представляваща разликата между получено
от ищцата трудово възнаграждение в периода от 01.01.2023 г. до 10.05.2023 г
и дължимото й се такова съгласно Анекс № Д01-192 от 10.08.2023 г. към КТД
за системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г., с
който анекс е предвидено увеличаване на размера на работните заплати на
педагогическите специалисти с 15 %, считано от 01.01.2023 г., ведно със
законната лихва от датата на подаването на исковата молба /09.05.2024 г./ до
окончателното изплащане на вземането.
2/ Иск с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ за заплащане на сумата
от 320,37 лв., представляваща разликата между полученото от ищеца, след
прекратяване на трудовия му договор на 10.05.2023 г., обезщетение за
неползван платен годишен отпуск за четири месеца и десет дни и
дължимият размер на обезщетението, след съобразяване на увеличения размер
на трудовото възнаграждение, съобразно Анекс № Д01-192 от 10.08.2023 г.
към КТД за системата на предучилищното и училищното образование от
06.12.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на исковата молба – 09.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищцата твърди, че била в трудово правоотношение с ответника по
трудов договор № 2/03.06.2019 г., по силата на който заемала длъжността
„учител в детска градина“.
1
По силата на Анекс № Д01-192 от 10.08.2023 г. към КТД за системата на
предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г. било уговорено
увеличение на месечните трудови възнаграждения на заетите в сферата на
образованието, равняващ се на 15 % от работната заплата към 01.01.2023 г. –
чл. 28 от КТД – като увеличението било договорено със задна дата, считано
от 01.01.2023 г.
Със заповед № 198/09.05.2023 г. трудовото правоотношение между
страните било прекратено по взаимно съгласие, считано от 10.05.2023 г..
Сочи, че след влизане в сила на Анекс № Д01-192 от 10.08.2023 г. към
КТД, със заявление до работодателя отправила писмена покана за изплащане
на дължимото й се трудово възнаграждение в увеличен размер, както и за
разликата в размера на неизползвания платен годишен отпуск за периода
01.01.2023 г. до 10.05.2023 г.
Допълва, че ответникът отказал с мотива, че увеличение по силата на
цитирания от ищеца анекс се дължи само за действащи трудови
правоотношение, който отказ, при съобразяване на дадени разяснения от
Синдиката на българските учители, намира за незаконосъобразен.
С протоколно определение от 12.12.2024 г. по реда на чл. 214 ГПК е
допуснато изменение на предявените искове както следва:
По отношение на иска по чл. 128, т. 2 КТ е допуснато изменение чрез
неговото намаляване на сумата от 1070.45 лева, като за разликата над тази
сума до първоначално предявения размер от 1146.68 лева производството по
делото е прекратено на основание чл. 232 ГПК.
По отношение на иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ е допуснато
изменение чрез неговото увеличение на сумата от 333.67 лева.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ДГ 194 “Милувка“ подава писмен
отговор, с който исковите претенции се оспорват като неснователни и
недоказани.
Сочи, че цитираното от ищцата увеличение засяга единствено „заетите“
педагогически специалисти в системата на предучилищното и училищното
образование към датата на сключване на анекса – 10.08.2023 г., като ищцата не
попада в посочената група, доколкото трудовият й договор е бил прекратен на
10.05.2023 г.
Намира, че от представените от ищцата доказателства не се установява
същата да е била синдикален член към момента на сключването на Анекса от
10.08.2023 г., поради което договорените увеличения не я обвързват.
Твърди, че не съществува правна възможност за лицата с прекратени
трудови правоотношения до момента на определяне на индивидуалните
работни заплати да получат разликата от увеличението на индивидуалните
работни заплати за минал период от време.
Поддържа, че в настоящия случай не става въпрос за „обратно действие“
2
на сключения Анекс № Д01-192 от 10.08.2023 г. към КТД за системата на
предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г, като намира, че
на увеличение подлежат единствено възнагражденията на лицата, които към
датата на анекса са били страни по действащ трудов договор.
Моли за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и
недоказани, претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 128 КТ и чл. 224 КТ.
По предявения иск с правно основание чл. 128 КТ в тежест на
ищеца е да докаже: 1/ наличието на трудово правоотношение с ответника в
процесния исков период от 01.01.2023 г. – 10.05.2023 г., по силата на което е
престирал работна сила в качеството си на педагогически специалист, а за
ответника е възникнало задължение да заплаща трудово възнаграждение; 2/
възникналото основание за увеличение в размера на трудовото
възнаграждение по силата на постигнати договорености в Колективен трудов
договор, относими към трудовото правоотношение на ищеца; 3/ Членство в
синдикалната организация в рамките на процесния исков период; 4/ размера
на увеличението на трудовите възнагражденията, респективно – разликата
между получения размер и дължимия такъв след увеличението;
При доказване на горните обстоятелства, в тежест на работодателя-
ответник е да докаже, че дължимото възнаграждение действително е било
изплатено.
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да
установи факта на прекратяване на трудовото му правоотношение с
ответника, както и обстоятелството, че към датата на прекратяване не е
ползвал в пълен размер полагащия му се платен годишен отпуск за
календарната година на прекратяването или за предходни години – в случая: за
четири месеца и десет дни;
При доказване на горните обстоятелства, в тежест на ответника, е да
докаже, че ищецът е ползвал полагащия му се отпуск, респ. че дължимото
обезщетение за неползван платен годишен отпуск е заплатено.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, като безспорни между
страните и ненуждаещи е се от доказване съдът е отделил следните
обстоятелства: 1/ Наличието на трудово правоотношение между страните по
трудов договор № 2/03.06.2019 г., по силата на който ищцата заемала
длъжността „учител в детска градина“ с основно трудово възнаграждение в
размер на 1468 лева; 2/ Прекратяване на трудовия договор между страните
по взаимно съгласие, считано от 10.05.2023 г.; 3/ че ищцата не е използвала
четири месеца и десет дни от полагащия й се платен годишен отпуск; 4/ че е
3
получила обезщетение за неизползваните дни платен годишен отпуск след
прекратяване на трудовия й договор, като размерът на обезщетението е
изчислен съобразно трудовото й възнаграждение в последното допълнително
споразумение към трудовия договор.
От приетите по делото писмени доказателства /заверен препис от
членска карта - л. 18, 19, 20 и 46/ се установява, че ищецът е член Синдикатът
на българските учители, като е внесъл членските си вноски от януари 2022 г.
до април 2024 г. вкл./. Тоест, установява се, че е членувал в синдикалната
организация както към датата на сключването на Анекса от 10.08.2023 г., така
и към 01.01.2023 г.
Не е спорно между страните, а и се установява от представеното по
делото свидетелство за професионалноквалификационна степен, че ищецът е
придобил образователно-квалификационна степен “Магистър” по
специалност “Предучилищно образование”.
Предвид изложеното, спорът между страните по същество се
концентрира във въпросите приложими ли са разпоредбите на Анекс №
Д01-192 от 10.08.2023 г. към КТД за системата на предучилищното и
училищното образование от 06.12.2022 г. спрямо служители с прекратени
трудови правоотношения към датата на сключването на Анекса /10.08.2023
г./, респективно - изплатени ли са в полза на ищеца трудовите възнаграждения
и обезщетения в дължимия им размер.
За отговор на поставените въпроси, съдът съобрази следното:
По делото е приет като писмено доказателство Анекс № Д0-
1192/10.08.2023 г. към Колективен трудов договор за системата на
предучилищното и училищното образование № Д01 от 06.12.2022 г., съгласно
който "текстът на чл. 27 се изменя както следва:
"За системата на предучилищното и училищното образование се
определят минимални основни работни заплати, считано от 01.01.2023 г.,
както следва:.... 2. Педагогически специалисти: а. Учител, ресурсен учител,
възпитател, ръководител на направление „Информационни и комуникационни
технологии”, логопед, психолог, педагогически съветник, корепетитор,
хореограф, рехабилитатор на слуха и говора и треньор по вид спорт - 1709 лв.
Според ал. 2 осигурените средства от държавния бюджет на Република
България за 2023 г. в размер на 524 млн. лв. се изразходват единствено и само
за увеличение, считано от 01.01.2023 г. на индивидуалните работни заплати
на заетите в системата на предучилищното и училищното образование
педагогически специалисти и непедагогическия персонал и съответните
разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя.
В ал. 3 е предвидено, че "индивидуалните основни работни заплати на
педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в
диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по-
високи от тях, се увеличават с не по- малко от 15%.
4
Предметният обхват на колективния трудов договор (КТД) е уреден
изрично в закона - чл. 50 КТ. Съгласно цитираната разпоредба "с колективния
трудов договор се уреждат въпроси на трудовите и осигурителните отношения
на работниците и служителите, които не са уредени с повелителни разпоредби
на закона" (ал. 1). Същият "не може да съдържа клаузи, които са по-
неблагоприятни за работниците и служителите от установените в закона или в
колективен трудов договор, с който работодателят е обвързан" (ал. 2).
Съгласно чл. 54, ал. 1 КТ колективният трудов договор влиза в сила от деня на
сключването му, доколкото в него не е уговорено друго. Следователно законът
допуска страните да определят действието на колективния трудов договор да
започва от момент, различен от този на подписването му.
В случая с посочения Анекс от 10.08.2023 г. страните изрично са
договорили, че увеличението на минималните заплати следва да се
прилага, считано от 01.01.2023 г., поради което настоящият съдебен състав
приема, че това е и моментът, към който следва да се преценява наличието на
съответните критерии за приложимостта му към всеки служител, в т. ч. по
отношение на ищеца.
Страните по посочения Анекс придават сила на КТД от дата, различна
от тази, на която е сключен, а именно - считано от 01.01.2023 г., т.е. уговорено
е обратно действие на клаузите му - допустимо на осн. чл. 54, ал. 1 КТ.
От съдържанието на Анекса от 10.08.2023 г., е видно, че в него изрично е
предвидено да се прилага по отношение на педагогически специалисти,
заемали съответната длъжност към 01.01.2023 г. и/или след тази дата, без да е
поставено условие длъжността да се заема и към 10.08.2023 г. - датата на
формалното подписване на Анекса към КТД.
Изводите в този смисъл намират опора и в съдържанието на уговорката
в чл. 27, ал. 3, т. 2 от КТД /съобразно изменението й с анекса от 10.08.2023 г./,
в която е предвидено, че от значение при определяне размера на
индивидуалната работна заплата на всеки конкретен служител след прилагане
на увеличението е реално получаваното от него възнаграждение "към момента
на увеличението", а моментът на увеличението съгласно изрично посоченото в
чл. 27, ал. 1 е на дата 01.01.2023 г.
Нещо повече, в случай че се възприеме, че лицата, работили в сферата на
училищното и предучилищното образование в периода от 01.01.2023 г. до
09.08.2023 г., нямат право на процесното увеличение поради прекратяване на
трудовото им правоотношение преди датата на сключване на анекса от
10.08.2023 г., би се достигнало до тяхното неравно третиране спрямо тези
техни колеги, които са продължили да работят и след тази дата, въпреки че до
подписване на анекса и двете групи служители са полагали труд за един и същ
период, при едни и същи условия, респ. в един и същ обем при съобразяване
на въведената от законодателя с нормата на чл. 8, ал. 2 КТ презумпция за
добросъвестност при осъществяване на трудовите права и задължения.
В подкрепа на този извод е и нормата на § 3 от Наредба за изменение и
5
допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда,
издадена от министъра на образованието и науката, обн. ДВ, бр. 75 от
01.09.2023 г., в сила от 01.09.2023 г., съгласно която наредбата влиза в сила от
деня на обнародването й в "Държавен вестник", с изключение на § 2, който
влиза в сила от 1 януари 2023 г. Именно § 2 предвижда нови увеличени
минимални размери на основните месечни работни заплати на
педагогическите специалисти, чиито стойности са идентични със заложените в
процесния анекс за изменение на КТД за системата на предучилищното и
училищното образование.
Действително, наредбата е подзаконов нормативен акт, на част от
разпоредбите на който съобразно нормата на чл. 14, ал. 1 ЗНА изрично е
придадено обратно действие, което не би могло да бъде автоматично
пренесено и спрямо клаузите на колективния трудов договор с оглед неговия
договорен характер. Доколкото, обаче, както наредбата, приета от министъра
на образованието и науката, така и КТД, респ. анекса към него, страна по
които е също министерството на образованието и науката, са приети, респ.
сключени в резултат от по - късното приемане на Закона за държавния бюджет
за 2023 г., обн., ДВ, бр. 66 от 1.08.2023 г., в сила от 1.01.2023 г., следва да се
приеме, че и двата акта следват една обща, идентична законодателна идея - да
преуредят съдържанието на индивидуалните трудови правоотношения на
заетите към 01.01.2023 г. в сферата на образованието, като ги изменят в по-
благоприятна за служителите посока, предвиждайки увеличаване на
възнагражденията им със задна дата.
Посредством посочената наредба министърът на образованието,
упражнявайки своята нормативна компетентност, въвежда увеличението на
трудовото възнаграждение от 01.01.2023 г., като това е т. нар. същинско
обратно действие (stricto sensu), по смисъла, установен и в практиката на
Конституционния съд (Решение № 5/11.05.2017 г. на КС по к. д. № 12/2016 г.),
с което обратно действие на закона се преуреждат осъществили се
юридически факти преди влизане в сила на нормативния акт.
Не може да бъде споделена тезата на ответника, че е недопустимо да се
преуреждат вече прекратени трудови правоотношения и че наличието на
действащо ТПО е абсолютна предпоставка за реализиране на посоченото
увеличение. В Решение № 116 от 25.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4760/2017 г.,
III г. о., ГК изрично се установява, че "обратното действие преурежда по нов
начин приключилите и уредени от стария закон правоотношения". Това
означава, че и прекратени трудови правоотношения могат да бъдат
преуредени по нов начин, когато този нов начин не засяга неблагоприятно
положението на работниците или служителите. Недопустимо е единствено с
изменения в законодателството да се въвеждат с обратно действие
неблагоприятни последици за работниците и служителите (Решение №
12/11.11.2010 на КС по к. д. № 15/2010 г.).
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства
6
безспорно се установява, че за процесния период ищцата е заемала
педагогическа длъжност и е била член на синдиката на българските учители,
страна по КТД и Анекса към него, като до 15.06.2023 г. членственото
правоотношение в синдикална организация е отделно и самостоятелно
правоотношение спрямо трудовото, по което членът на съответния синдикат е
полагал труд в съответния отрасъл или бранш, в рамките на който
синдикалната организация представлява интересите на работещите.
По изложените съображения, настоящия съдебен състав намира, че на
ищцата, на основание клаузата на чл. 27, ал. 3, т. 2 от Анекса към КТД, се
следва увеличение до размер на приетата минимална основна заплата от 1709
лева.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводната експертиза,
неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло като обективно и
компетентно изготвено.
Съгласно същото, разликата между брутния размер на реално
начисленото и изплатено трудово възнаграждение на ищцата за процесния
период, от една страна, и следващото й се съобразно увеличението за същия
период брутно трудово възнаграждение, от друга, възлиза на сумата от
1070.45 лв - с оглед на което предявеният иск по чл. 128 КТ, след
намаляването му по реда на чл. 214 ГПК, се явява изцяло основателен.
Установява се от изготвеното заключение, че разликата между реално
заплатеното и дължимо обезщетение за неизползван платен годишен отпуск
възлиза на сумата от 333.67 лева - с оглед на което, съдът намира, че и
предявеният иск по чл. 224 КТ, след увеличението му по реда на чл. 214 ГПК,
се явява изцяло основателен.
По отговорността разноски:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ищеца има
право на направените в производството разноски. Същият претендира и
доказва такива в размер на 470.00 лв. за заплатено в брой адвокатско
възнаграждение, видно от представения по делото Договор за правна защита и
съдействие /л. 2 от делото/.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на СРС държавна такса в общ размер на 100 лв. за двата
кумулативно съединени иск и депозит за вещото лице по съдебно -
счетоводната експертиза, платен от бюджета на съда в размер на 300 лв., или
общо сума в размер на 400 лв., представляваща разноски по делото.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
7
ОСЪЖДА ДГ 194 “Милувка”, ЕИК *********, да заплати на В. Й. С.,
ЕГН **********, на основание чл. 128, т. 2 КТ сумата от 1070.45 лева -
представляваща разликата между получено от ищеца брутно трудово
възнаграждение в периода от 01.01.2023 г. до 10.05.2023 г и дължимото й се
такова в увеличен размер съгласно Анекс № Д01-192 от 10.08.2023 г. към КТД
за системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба
/09.05.2024 г./ до окончателното изплащане на вземането; както и на
основание чл. 224, ал. 1 КТ сумата от 333,37 лв., представляваща разликата
между полученото от ищеца обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск за 2023 г. в брутен размер и дължимия брутен размер на
обезщетението при съобразяване на увеличения размер на трудовото
възнаграждение, съобразно Анекс № Д01-192 от 10.08.2023 г. към КТД за
системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата
молба – 09.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ДГ 194 “Милувка”, ЕИК *********, да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на В. Й. С., ЕГН **********, сумата от 470 лв.,
представляваща разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ДГ 194 “Милувка”, ЕИК *********, да заплати на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на Софийски районен съд сумата от
400 лв., представляваща разноски по делото за държавна такса и депозит за
вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8