№ 2005
гр. Плевен, 16.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Силвия Г. Иванова
при участието на секретаря Наталия Ст. Н.а
като разгледа докладваното от Силвия Г. Иванова Гражданско дело №
20254430103234 по описа за 2025 година
на основание закона и данните по делото, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от
Н. Д. Н., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Плевен, ул. „***” № ***;
Ц. Н. Н., с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. Плевен, ул. „***” № *** и
Д. Н. Н., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Плевен, ул. „***” № ***,
всички чрез адв. С. Т. от АК-Плевен, против „ЮтеКредит България“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ул. „***“ № *** офис
*** представлявано от *** *** и ***.
Твърди се в исковата молба, че В.Х. Н.а, с ЕГН********** е сключила с
ответното дружество договор за кредит № *** на 13.06.2023 г. Твърди се, че
съгласно т.нар „ОСНОВНИ УСЛОВИЯ” на договора ответното дружество е
предоставило на В.Х. Н.а сумата от 4000 лв. със задължението последната да я
върне на 24 месечни вноски при фиксиран ГЛП от 22%, ГПР от 56,50 %, обща
сума на лихвите 926,92 лв., такса за разглеждане 1113,53 лв. и обща дължима
сума по кредита в размер от 6040,45 лв. Твърди се, че съгласно погасителен
план към договор № *** (Приложение № 1) плащането на таксата за
1
разглеждане е включена в месечната погасителна вноска в общ размер,
възлизащ на 253,92 лв. Сочи се, че процесният индивидуален договор за
кредит и неговите приложения са неразделна част от Рамково споразумение
***. Твърди се, че кредитът е бил усвоен от В.Х. Н.а, като същия е погасен
изцяло от нея на 12.04.2024 г.
Твърди се, че кредитополучателят В.Х. Н.а е починала на *** година, за
което ищците представят към исковата молба Удостоверение за наследници с
изх. № ***/08.01.2025 г.. Излагат доводи, че съгласно удостоверението за
наследниците, покойната В. Н.а е оставила ищците, като наследници по закон,
в квоти 1/3 за всеки.
Изложени са доводи, че уговорената клауза за заплащане на такса за
разглеждане в размер на 1113,53 лв. е нищожна, защото същата е уговорена в
нарушение на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Изложени са аргументи, че съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може
да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит. Сочи се, че целта на таксите и
комисионните по смисъла на цитираната разпоредба е да се покрият
административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от
основната услуга по предоставяне на кредит. Ищците се позовават на нормата
на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Изложени са доводи, че ответникът е дружество, което предоставя кредитно
финансиране по занятие, като част от тази негова дейност е свързана с
разглеждане на документите, подадени от потенциалните му клиенти, като
това действие се явява необходима стъпка по последващо усвояване на
предоставената в кредит парична сума.
Твърди се, че доколкото таксата за разглеждане е свързана с процедурата
по усвояване на кредита, то клаузата, която предвижда дължимостта й, влиза в
колизия с императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. В допълнение
ищците излагат аргументи, че съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗПК
извършването на предварителна преценка относно кредитоспособността на
потребителя е задължение на кредитора, поради което не може да се приеме,
че той осъществява някаква допълнителна услуга, обосноваваща съответно
2
насрещно възнаграждение. Считат, че предвиждането на подобна клауза на
практика води до увеличаване на задълженията на потребителя по договора и
предоставя на кредитора допълнителен приход за изпълнението на една
присъща му дейност. Предвид гореизложеното, ищците считат, че оспорената
клауза е нищожна поради противоречието й със закона и по-специално с
разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Считат също така, че клаузата е нищожна и поради противоречие с
добрите нрави. Посочват, че тя представлява 27.84 % от заетата сума. Считат,
че такава уговорка изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26,
ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като нарушава принципа на справедливост. Излагат
аргументи, че основната цел на така уговорената клауза е да дoведе до
неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на кредитополучателя и до
увеличаване на подлежаща на връщане сума със значителен размер, което е в
контраст с разумните граници на добрите нрави и не се толерира от закона, а е
и изцяло във вреда на потребителя.
Предвид изложеното, ищците считат, че заплатената сумата от 1113,53
лв. такса за разглеждане на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД подлежи на
връщане, като недължимо платена по недействително правоотношение,
респективно недействителна клауза за заплащане на възнаграждение. Сочат,
че това право преминава върху наследниците на В.Х. Н.а, с ЕГН: **********
при квоти 1/3 за всеки - Н. Д. Н. - преживял ***; Ц. Н. Н. - ***; и Д. Н. Н. -
***, съответно ответното дружество дължи на всеки от тях по 371,18 лева,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до
изплащане на сумата.
Молят да бъде прогласена за нищожна клаузата от сключения между
В.Х. Н.а, с ЕГН: ********** и "ЮтеКредит България” ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н ***, ул. „***“ № *** ет. ***
офис *** представлявано от *** *** и ***, Договор за кредит № ***,
предвиждаща заплащане на такса за разглеждане в размер на 1113.53 лв.
поради противоречие със закона - чл. 10а, ал. 2 ЗПК и поради противоречие с
добрите нрави.
Молят да бъде осъден на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД "ЮтеКредит
България" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-
н „***“, ул. „***“ № *** ет. *** офис *** представлявано от *** *** и ***, да
3
заплати на: Н. Д. Н. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Плевен. ул.
„***” № ***; Ц. Н. Н. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Плевен, ул.
„***” № ***; Д. Н. Н. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Плевен, ул.
„***” № ***, по 371,18 лева /триста седемдесет и един лева и осемнадесет
стотинки/, на всеки от ищците, или общо 1113,53 лева /хиляда сто и
тринадесет лева и петдесет и три стотинки/ представляваща заплатена без
правно основание такса за разглеждане. ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда до окончателното заплащане на сумата.
Направени са доказателствени искания. Претендират се разноски.
В едномесечния срок е постъпил писмен отговор по чл. 131 ГПК Вх. №
***/18.07.2025г., с който ответникът "ЮтеКредит България" ЕООД, ЕИК ***,
чрез *** ***, признава претенцията по основание и размер, на на
основание чл. 237 ГПК. Моли да бъде постановено решение при
признание на иска.
Моли при присъждане на разноски да бъде взето предвид Решение на
Съда на Европейския съюз (СЕС) от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 по
преюдициално запитване, отправено от СРС (задължителни за всички
съдилища на основание чл. 633 ГПК, че националната наредба противоречи на
чл. 101, параграф 1 от ДФЕС. Излага доводи, че с оглед решението на СЕС,
Съдът не е длъжен да се съобрази с минималните размери на възнаграждение
по Наредба № 1 за минималните размери за адвокатските възнаграждения.
Сочи, че минималните размери на адвокатските възнаграждения са само
ориентир при определяне на възнаграждения, но не обвързват съда. Излага
доводи, че Съдът е този, който преценя вида на спора, интереса, вид и
количество на извършената работа, фактическата и правна сложност на
делото. В настоящия случай, счита, че делото има ниска правна и фактическа
сложност, налице е признание на иск от ответника, адвокатът на ищеца е
подал само бланкетна искова молба, която счита, че е подготвена за дела с
други кредитори за други ищци, счита, че няма явяване и подготовка за
съдебно заседание, запознаване със съдебна експертиза и др. Моли, дори
Съдът да присъди възнаграждение на адвоката на ищеца, то последното да е
значително под минималния праг на Наредбата за минимални адвокатски
възнаграждения и да е не повече от 150 лева.
В открито съдебно заседание ищците не се явяват, представляват се от
4
адв. С. Т.. Поддържа се исковата молба по изложените съображения.
Отправено е искане към Съда да постанови решение при признание на иска.
В проведеното по делото открито съдебно заседание, ответникът
редовно уведомен / съобщение на л.52 от делото/, не се явява и не се
представлява. Депозира становище, с Вх. №36213/14.11.2025г., в което сочи, че
поддържа отговора на исковата молба. С отговора на исковата молба Вх. Вх.
№ ***/18.07.2025г., и с Молба Вх. 31000/01.10.2025г. ответникът прави
признание на иска по смисъла на чл. 238 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да
поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на
решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението
си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при
признание на иска.Съдът намира, че в конкретния случай са налице
предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1 ГПК. Ответникът е
направил изявление, че признава исковете по чл. 26 ЗЗД и чл. 55 ЗЗД с
отговора на исковата молба, а ищецът е поискал да бъде постановено решение
при признание на иска по реда на чл. 237 ГПК. Спазени са и изискванията на
чл.237, ал.3,т.1 и т.2 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на
закона или на добрите нрави, както и е такова, с което страната може да се
разпорежда. С оглед направеното признание на иска, Съдът намира
предявените искове за основателни и доказани и следва да бъдат уважени в
предявения си размер.
Ето защо, Съдът постановява настоящото решение при признание на
иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за
това.
Срещу направеното искане за присъждане на разноски от страна на
ищеца, ответникът е противопоставил възражение, че е признал иска и не е
станал причина за завеждането му, поради което разноските следва да бъдат
поставен в тежест на ищеца, а в случай, че това възражение не бъде уважено,
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът
намира за неоснователно възражението на ответника, че не е станал причина
за завеждане на делото. Установи се, че ответникът е включил в договора с
наследодателя на ищците-потребител неравноправна, поради което нищожна
5
клауза, по която е събрана уговорената сума. Ищците не са били длъжни
преди предявяване на иска да направят искане до ответника за връщане на
недължимо платените суми.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищците направените деловодни разноски, които са в размер на 85
лева за държавна такса и 1,70 лева държавна такса за преписи.
Неоснователно е възражението на ответника за недължимост на
сторените разноски. С поведението си същия е дал повод за завеждане на
делото, т.к. е подписал договора, съдържащ нищожната клауза, създаваща
права за него като кредитодател и е получил суми от заемополучателя за
погасяване на задължение по същата нищожна клауза.
В полза на процесуалния представител на ищеца следва да се присъдят
разноски за предоставената безплатна правна помощ в размер от 600 лева, при
съобразяване, че адвокатското дружество е регистрирано по ЗЗДС. С оглед
материалния интерес, броя на исковете, и обстоятелството, че ищците са
трима, сумата не се явява прекомерна.
Предвид гореизложеното, и съобразявайки фактическата и правна
сложност, ответникът „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ул. „***“ № *** офис *** следва да бъде
осъден да заплати на ДА ЗАПЛАТИ на С. С. Т. от АК-Плевен, личен номер
***, с адрес на кантората гр.Плевен, ул. „***“ № ***, ет.*** адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лева за оказаната по производството
безплатна правна помощ.
Воден от горното и на основание чл. 237 от ГПК, Съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА на осн. чл. 26, ал.1 ЗЗД клаузата от
сключения между В.Х. Н.а, с ЕГН: ********** и "ЮтеКредит България”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н ***, ул.
„***“ № *** ет. *** офис *** представлявано от *** *** и ***, Договор за
кредит № ***, предвиждаща заплащане на такса за разглеждане в размер на
1113,53 лв. поради противоречие със закона - чл. 10а, ал. 2 ЗПК и поради
противоречие с добрите нрави.
ОСЪЖДА на осн. чл. 55, ал.1 ЗЗД, "ЮтеКредит България” ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н ***, ул. „***“ №
6
*** ет. *** офис *** представлявано от *** *** и ***, да заплати на Н. Д. Н., с
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Плевен, ул. „***” № ***; Ц. Н. Н., с
ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. Плевен, ул. „***” № *** и Д. Н. Н., с
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Плевен, ул. „***” № ***, по 371,18
лева /триста седемдесет и един лева и осемнадесет стотинки/, на всеки от
ищците, или общо 1113,53 лева /хиляда сто и тринадесет лева и петдесет и
три стотинки/ представляваща заплатена без правно основание такса за
разглеждане по Договор за кредит № ***, ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба в съда до окончателното заплащане на
сумата.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал. 1 ГПК, "ЮтеКредит България” ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н ***, ул. „***“ №
*** ет. *** офис *** представлявано от *** *** и ***, да заплати на Н. Д. Н., с
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Плевен, ул. „***” № ***; Ц. Н. Н., с
ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. Плевен, ул. „***” № *** и Д. Н. Н., с
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Плевен, ул. „***” № ***, сумата от 85
лева за държавна такса и 1,70 лева държавна такса за преписи.
ОСЪЖДА на осн. чл.78 ГПК, вр. чл.*** ал.2 ЗА, „"ЮтеКредит
България” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-
н ***, ул. „***“ № *** ет. *** офис *** представлявано от *** *** и ***, ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат С. С. Т. от АК-Плевен, личен номер ***, с адрес на
кантората гр.Плевен, ул. „***“ № ***, ет.*** адвокатско възнаграждение в
размер на 600 лева за оказаната по производството безплатна правна помощ.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Плевен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7