Решение по адм. дело №483/2025 на Административен съд - Пловдив

Производство по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Н. А. Д., [ЕГН], [населено място], [улица], ет.7, ап.20, обжалва Ревизионен акт № Р-16001624002926-091-001 / 07.01.2025г., издаден от А. Д. – Началник на сектор, възложил ревизията и П. Д. – гл. инспектор, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 52 / 18.02.2025г., с който на жалбоподателя, на основание чл.19 ал.1 и ал.2 ДОПК е установена отговорност за задължения на „Орфеус Фарма“ ЕООД : данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периода 01.06.2021г. – 31.03.2023г. в размер на 2 577,40лв. и лихви 787,05лв.; вноски за здравно осигуряване /ЗО/ за осигурители, период 01.06.2021г. – 28.02.2023г. в размер на 3 260,33лв. и лихви 998,04лв.; корпоративен данък /КД/ за периода 01.01.2021г. – 31.12.2022г. в размер на 424,74лв. и лихви 178,27лв.; универсален пенсионен фонд /УПФ/ за осигурители, период 01.06.2021г. – 28.02.2023г. в размер на 1 606,69лв. и лихви 473,06лв.; вноски за държавно обществено осигуряване /ДОО/ за осигурители, период 01.06.2021г. – 28.02.2023г. в размер на 8 430,86лв. и лихви 2 601,33лв.; ДДС за периода 01.01.2022г. – 31.03.2023г. в размер на 47 421,99лв. и лихви 11 941,09лв.; окончателен данък на местни и чуждестранни ФЛ по чл. 37 и чл.38 ал.5 и ал.11 ЗДДФЛ за периода 01.10.2022г. – 31.12.2022г. в размер на 112,50лв. и лихви 28,86лв. или общо в размер на 63 834, 51лв. главница и 17 007,70лв. лихви /80 842,21лв./.

- Жалбоподателят поддържа, че приходните органи не са установили наличието на която и да е от хипотезите на чл.19 ал.1 и ал.2 ДОПК за ангажиране на солидарната му отговорност за задълженията на О. Ф. ЕООД. Не оспорва факта, че за посочените в РА периоди е бил управител и съдружник в дружеството. Не оспорва и факта, че за същите периоди дружеството има декларирани задължения към НАП, които не са заплатени. Оспорени са изводите в РА – при „неспазването на сроковете за внасяне на дължими данъци и ЗОВ, които са декларирани от лицето“ то е „знаело, че дружеството има декларирани задължения, но не ги е внесъл, т.е налице е основание за възникване на отговорността по чл.19 ал.1 от ДОПК за това лице“. Предвид текста на чл.19 ал.1 ДОПК се твърди, че в РД и в РА не е посочено каквото и да е „укриване“, което да е направено от оспорващото лице до 28.02.2023г., вкл. в съдържанието на РД и РА отсъстват вписани доказателства за укриване. В тази вр. е заявено, че всички задължения на дружеството са декларирани пред НАП. Счита се, че неспазването на сроковете за внасяне на дължими данъци не може да се приравнява на укриване на факти и обстоятелства по см. на чл.19 ал.1 ДОПК, поради което неправилно е прието, че невнасянето в срок на декларирани пред НАП задължения на дружеството може да е основание за ангажиране на отговорността по чл.19 ДОПК. Изтъкнато е, че след като нормата на чл.19 ДОПК въвежда специфична отговорност за задължения на друго лице, същата не следва да се тълкува разширително.

Отрича се наличие на основания и по см. на чл.19 ал.2 ДОПК, тъй като в РД и РА не се претендира жалбоподателят да е направил скрито разпределение на печалбата или плащане на дивидент, като нормата изисква именно оспорващото лице де е извършило някое от предвидените действия. Посочено е, че в РД и РА не е посочено конкретно имущество на дружеството, което Д. да е отчуждил безвъзмездно или на цени по-ниски от пазарните. Поддържа се, че доказателствената тежест е за приходните органи, които трябва да докажат, че дружеството е имало конкретно имущество, което жалбоподателят е отчуждил в хода на конкретна сделка /с дата, предмет и цена/безвъзмездно/. Т. доказване в случая отсъства и са налице теории във вр. с баланса на дружеството към 31.12.2022г., според съдържанието на който Орфеус фарма ЕООД е имало налични парични средства в каса в размер на 64 хил. лв., а в представена от Д. оборотна ведомост на дружеството за период от 01.01.2023г. до 15.09.2023г. – към 01.01.2023г. по с-ка 501 Парични средства в брой в каса, началното салдо е в размер на 18 163,35лв. Това обстоятелство се счита, че по никакъв начин не обосновава извод, че жалбоподателят е отчуждил безвъзмездно сумата от 45 836,65лв. на някоя от двете дати – 31.12.2022г. или 01.01.2023г., вкл. за ангажиране с РА неговата отговорност в общ размер на 80 842,21лв.

Заявено е, че на приходните органи е представен приемо-предавателен протокол, съгласно който Д. е предал на новия управител на О. Ф. ЕООД цялата търговска и счетоводна документация на 23.03.2023г. в [населено място], в офиса на дружеството – в изпълнение на решения на Общото събрание на съдружниците. Последващото преместване на адреса на дружеството в [населено място] е било извън контрола на ревизираното лице /РЛ/, което е относимо и по отношение последващите действия на новия управител. В тази вр. се твърди, че след 23.03.2023г. Д. притежава по-малко от 50% от дяловете в дружеството, а никога не е имал повече от 50% от същите. Изрично се поддържа, че жалбоподателят няма представа кой и в какво качество е изготвил, подписал и подал баланса към 31.12.2022г., както и дали баланса е верен или има счетоводна грешка в него. В тази вр. според информацията в РА - приходните органи не са прегледали и проверили за редовност счетоводството на дружеството, а в жалбата по реда на чл.152 ДОПК е направено оспорване по реда на чл.193 ГПК на всички частни документи, неподписани от РЛ, на които се позовават издателите на РА с арг. от чл.51 ДОПК. Ведно с това е посочено, че наличието на парични средство в дружеството в различни моменти от дейността му не е основание за пряко ангажиране на отговорността по чл.19 ДОПК, тъй като не е предвидена законова презумпция или фикция. С арг. от доказателствената тежест по приложената норма е заявено, че не РЛ трябва да доказва за какво са изразходване паричните средства на дружеството, а издателите на РА във вр. с фактическия състав на разпоредбата – основание за издаване на РА. В тази насока е заявено, че не е събрано нито едно конкретно доказателство за извършени плащания от РЛ в пари от имуществото на дружеството – безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните. Няма конкретизирана дата на плащане, установен размер на плащане и получател. По отношение наличието на имоти на РЛ и заеми се твърди да е пропуснат факта, че с взет от жалбоподателя заем е погасена сума от 3 807,83лв. по изпълнително дело с взискател НАП /стр.4 от РА/.

В обобщение се твърди отсъствие спрямо жалбоподателя на изпълнен в цялост фактически състав по см. на чл.19 ал.1 и ал.2 ДОПК. Спрямо жалбоподателя не е установено като извършено което и да е от предвидените по реда на ал.2 и ал.3 от чл.19 ДОПК действия, поради което не може да се извършва преценка дали поведението е добросъвестно или недобросъвестно. При заявено оспорване по реда на чл.193 ГПК неправилно директорът на Д ОДОП – Пловдив се позовава на неподписан от РЛ ГФО към 31.12.2022г. на О. Ф. ЕООД и на неподписан от РЛ Счетоводен баланс в НСИ, в които се твърди, че дружеството има касови наличности от 64 000лв. В този см. неправилно решаващият орган кредитира неподписани от РЛ документи, като въз основа на това прави извод за укриване на факти и обстоятелства по отношение действителното имущество и установяване на реалната касова наличност. В тази вр. е посочено, че всяко деклариране от страна на жалбоподателя към периода на ревизията за състоянието на дружеството към минали периоди не може да бъде приравнявано на укривани факти и обстоятелства, защото от 12.07.2023г. РЛ не е собственик и управител на О. Ф. ЕООД и в тази вр. не може да укрива нищо спрямо дружеството. Твърди се, че неправилно директорат на Д ОДОП – Пловдив приема, че Д. с поведението си е възпрепятствал събирането на задълженията на дружеството.

Поискана е отмяна на РА като незаконосъобразен.

- Ответникът Директор на Д „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител гл.юрисконсулт П.Б. оспорва жалбата и поддържа законосъобразност на РА. Поискано е оспорването да бъде отхвърлено с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В писмени съображения по същество на гл.юрисконсулт Б. е посочено, че отговорността на РЛ е ангажирана за това, че Н. Д., в качеството си на управител на О. Ф. ЕООД в следствие на извършени действия по разпореждане с парични средства, налични в касата на същото, в размер на 64 000лв., е довел до невъзможност да бъдат събрани декларираните задължения на дружеството. Цитирана е нормата на чл.19 ал.2 ДОПК и е заявено, че Н. Д. не е извършил плащания на декларирани публични задължения на дружеството, за които е знаел и които са могли да бъдат събрани, ако лицето не се беше разпоредило с активи и парични средства по каса, поради което е налице недобросъвестност. Описана е фактическата установеност и изводите при ревизията относно : недостиг в личното имуществено състояние на РЛ спрямо средствата за закупуване на собствен имот; от оповестен ГФО към 31.12.2022г. на дружеството е видно изготвен и подаден Счетоводен баланс в НСИ с посочен ръководител Н. Д., в който са отразени касови наличности от 64 000лв., което е така и в Отчета за парични потоци за 2022г., под който отново е записан ръководител Н. Д.. Същевременно от представена от Н. Д. оборотна ведомост за периода 01.01.2023г. – 15.09.2023г. е видно, че към 01.01.2023г. по сметка 501 – парични средства в брой в каса, началното салдо е 18 163,35лв., а не както е посочено в баланса към 31.12.2022г. – 64 000лв. Поддържа се извод, че РЛ е представило на ревизията документи с неверни и некоректни данни, според които изчезват паричните средства на главния длъжник без основание. Твърди се, че изводите на приходните органи за наличие на предпоставките за прилагане на чл.19 ал.1 и ал.2 ДОПК не са опровергани в съдебното производство. Посочено е, че за подаване на информация в НСИ не се изискат подписи срещу имената на управител/представляващ на задълженото лице, както и на съставител и упълномощено лице, поради което в екземпляра, подаден от О. Ф. ЕООД в НСИ за отчетната 2022г. се съдържа данните : ръководител Н. Д., съставител Р. И., дата на регистрация/12.06.2023г., дата на промяна/17.07.2023г.,/изпратен към НСИ / 22.06.2023г., дата на обработка / 17.07.2023г. Според ГДД по чл.92 ЗКПО а 2022г., подадена от О. Ф. ЕООД – за съставител на годишния отчет е вписан Р. И., вид правоотношение – трудово, вх.номер и дата на годишния отчет за дейността 17177851/22.06.2023г., идентичен с отразения в извадката от ПП Бизнес статистика, представена по делото в първото съдебно заседание. Поддържа се, че за знанието на РЛ относно подадените отчетни документи може да се изведе информация и от данните в писмо изх. номер от 07.07.2025г. на ТД на НАП – Велико Търново, офис [област], видно от което ГДД за 2022г. за дружеството е подадено по електронен път с КЕП на Н. Д.. Във вр. с информацията от АВп. е заявено, че документите за вписване и публикуване на ГФО на дружеството за 2022г. са подадени по електронен път чрез Р. И., в качеството му на съставител на финансови отчети и по отношение на генерирания финансов отчет има постановен отказ на длъжностно лице по регистрацията, но само поради липса на декларации по чл.62а НВСДТРРЮЛНЦ, като данните в представените екземпляри в писмото от АВп. са идентични с тези, представени от ПП Бизнес статистика, което съответства на номера, посочен от РЛ в подадената ГДД по чл.92 ЗКПО. Счита се, че след предприемане на действия по образуване на изпълнително дело през 2022г., от РЛ са направени постъпки за освобождаването му от управител и съдружник в дружеството с ясното намерение и цел – да не бъдат платени декларираните задължения към НАП. Прехвърлянето на дружеството на лице – управител и собственик на 13 дружества с особено големи размери на задължения към НАП е умишлено освобождаване от задлъжнялото дружество. С позоваване на аргументите от потвърдителното решение се поддържа законосъобразно определени данъчни задължения с оспорения РА.

Жалбата е процесуално допустима, подадена в срок от страна с правен интерес /съобщение за решението е получено по електронен път на 18.02.2025г. – удостоверение за връчване по електронен път, л.8; жалбата е с вх.номер при административния орган от 25.02.2025г./. Упражненото процесуално право на оспорване е по реда на чл.156 ДОПК.

1. Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001624002926-020-001 от 17.06.2024г. /л.181, т.1; л.977, т.4/, издадена от А. А.. Д. - началник сектор при ТД на НАП Пловдив, на основание чл.112 и чл.113 ДОПК е образувано ревизионно производство по отношение жалбоподателя с обхват: отговорност за задълженията на „Орфеус Фарма“ ЕООД за : данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периода 01.06.2021г. – 31.03.2023г.; вноски за ЗО за осигурители; КД за периода 01.01.2021г. – 31.12.2022г.; УПФ за осигурители, период 01.06.2021г. – 28.02.2023г.; вноски за ДОО за осигурители, период 01.06.2021г. – 28.02.2023г.; ДДС за периода 01.01.2022г. – 31.03.2023г.; окончателен данък на местни и чуждестранни ФЛ по чл. 37 и чл.38 ал.5 и ал.11 ЗДДФЛ за периода 01.10.2022г. – 31.12.2022г., като е определен срок за приключване на ревизията три месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено на 15.07.2024г. по електронен път /л.163, т.1/. В ЗВР от 17.06.2024г. са определени лицата, които да извършат ревизията : П. С.. Д. – гл.инспектор по приходи /ръководител на ревизията/ и С. Я. У., гл. инспектор по приходите. Със Заповед за изменение на ЗВР от 04.10.2024г., срокът на ревизията е удължен до 15.11.2024г. /л.906, 907 – т.4/. Изменителната ЗВР е издадена също от А.Д.. Връчена е на 08.10.2024г. по електронен път, л.909. С последваща изменителна ЗВР от 04.11.2024г. /л.899, т.4/ срокът на ревизионното производство е удължен до 13.12.2024г. /връчена по електронен път на 04.11.2024г., л.902/.

РД № Р-16001624002926-092-001/19.12.2024г. /л.86 и сл./ е изготвен и подписан от П. Д. /гл.инспектор по приходите и ръководител на ревизията/ и С. У. /гл.инспектор по приходите/ с електронни подписи.

РА № Р-16001624002926-091-001/07.01.2025г. /л.44 и сл./ е издаден от А. Д., Началник сектор и възложил ревизията и П. Д., гл. инспектор по приходите и ръководител на ревизията, на основание чл.119 ал.2 ДОПК и подписан с ел.подписи.

За компетентност на органа, издал ЗВР са представени заповеди на Директора на ТД на НАП – Пловдив : Със Заповед № РД-09-1979 от 30.09.2021г. са определени органи по приходите, които да издават ЗВР съгласно чл.112 ДОПК и заповеди за изменение на ЗВР, в обхвата на които А. Д. /т.4 от заповедта и т.4 от Приложение № 1, л.16 и сл./. Със заповед от 13.05.2022г. е изменена заповедта от 30.09.2021г. /л.20 и сл./, като в Приложение 1 към изменителната заповед в т.5 и посочена А. Д.. Със заповед от 30.11.2023г. за определени длъжностни лица, които да изпълняват функциите на ръководители на екипи в ТД на НАП – Пловдив от 01.12.2023г. до 30.11.2024г. – т.14, П. Д.. В изпълнение на задължения по доказателствата, ответникът представи и по делото са приети : Заповед за преназначаване на С. У. от 29.12.2022г. на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП – Пловдив, за неопределено време и заповед за преназначаване на П. Д. от 30.04.2014г. на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП – Пловдив, за неопределено време /л.1036 и сл., т.4/.

ЗВР, РД и РА са подписани с електронни подписи, които не са оспорени от жалбоподателя.

В РА е посочено /л.45/, че не е подадено възражение против РД, поради което фактическите констатации и правни изводи в доклада са приети. Фактическите основания и правни изводи от доклада представляват мотиви и за издаване на РА /чл.120 ал.2 ДОПК/. Налице е конкретно препращане към РД, който съдържа подробно описание на извършените от ревизиращия екип процесуални действия. Изпълнено е задължението по см. на чл.120 ал.2 пр.2-ро ДОПК /чл.120 ал.1 т.5 ДОПК; Т.Р. № 5/2015г. по т.д.№ 4/2014г., ВАС/.

2. Относно валидност на електронните подписи на приходните органи, подписали ЗВР, РД и РА към съответните дати и за удостоверяване на положен квалифициран електронен подпис с оглед изискванията на Регламент /ЕС/ № 910/2014г., преписката съдържа информация на оптичен носител /диск в плик с номер 2/ и снимков материал /л.24-29/. За А. Д. се констатира, че е с валиден електронен подпис от 14.02.2024г. до 13.02.2025г., както и от 09.04.2024г. до 09.04.2025г. в който период попадат датите на издаване на ЗВР и на РА /17.06.2024г. – 07.01.2025г./, вкл. за предходни периоди. За П. Д. се констатира, че е с валиден електронен подпис от 22.12.2022г. до 22.12.2023г., както и от 22.05.2023г. до 21.05.2024г., вкл. от 20.12.2023г. до 19.12.2024г. и от 20.05.2024г. до 20.05.2025г. в който период попадат датите на издаване на РД и на РА /19.12.2024г. и 07.01.2025г./. За С. У. се констатира, че е с валиден електронен подпис на дата на издаване на РД – 19.12.2024г. /09.08.2024г. – 09.08.2025г., л.27 гръб/. Електронните подписи са издадени поименно на всеки служител. Електронният подпис е с валидност 1 година, след което е подновен за още 1 година. За всяко от лицата подробно е описан КУКЕП със сериен номер в шестнадесетичен вид и в десетичен вид с валидност и спецификация като електронен документ, издаден от StampIT Qualifed CA, респект. StampIT Global Qualifed CA . Представена е основна и детайлна информация за КУКЕП, ведно с проверка за статус на КУКЕП.

Представените извлечения с данни за посочените приходни органи /хартиен и електронен носител/ разкриват информация от квалифицирани сертификати съгласно Регламент 910/2014 и Приложение I към регламента - в съответствие с изискванията на чл.3 т.15, посочени в Приложение № 1 на Регламент 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година.

Съобрази се, че РА е индивидуален административен акт с декларативен характер и за да е валиден, актът следва да е издаден от компетентни органи по материя, по място и по степен. В случая ЗВР, заповедите за изменение на ЗВР, РД и РА са създадени като електронни документи по смисъла на чл. 3 ал. 1 Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/, по отношение на които, предвид фикцията в ал. 2 се приема, че е спазено изискването за писмена форма. Изпратени са на РЛ като електронни документи, подписани от посочените в тях органи по приходите с електронен подпис, ведно със съответно удостоверяване на потвърждение за получаване по см. на чл.30 ал.6 ДОПК. На основание чл. 184 ал. 1 ГПК, приложим с препратката от § 2 ДР ДОПК, тези електронни документи са представени с административната преписка като възпроизведени на хартиен носител, заверен от страната. Според чл. 4 ЗЕДЕУУ, автор на електронното изявление е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител. Титуляр на електронното изявление е лицето, от името на което е извършено електронното изявление, а адресат на същото е лице, което по силата на закон е длъжно да получава електронни изявления или за което въз основа на недвусмислени обстоятелства може да се смята, че се е съгласило да получи изявлението в електронна форма /чл.5 с.з./. Нормата на чл.13 ЗЕДЕУУ съдържа дефиниции за електронен подпис и различните му форми /електронен подпис, усъвършенстван електронен подпис и квалифициран електронен подпис/ с препратка към разпоредбите на Регламент /ЕС/ № 910/2014. Квалифицираният електронен подпис има значение на саморъчен подпис, а за да е налице такъв, е необходимо да е спазено изискването на чл. 26 от цитирания Регламент. Доказателствената сила на подписания с КЕП /квалифициран електронен подпис/ електронен документ е такава, каквато законът признава на подписания писмен документ.

Според приетите доказателства РА е издаден от компетентни органи по см. на чл.119 ал.2 ДОПК, в предвидената форма съгласно чл.120 ал.1 ДОПК и съдържа изискуемите реквизити по чл.120 ал.2 ДОПК. Първата ЗВР е връчена редовно /вкл. изменителните/ и ЗВР, РД и РА са подписани с квалифицирани електронни подписи, валидни към съответните дати на издаване/подписване на документите и съответстващи на изискванията на Регламент 910/2014. Съобрази се, че съгласно чл.25 §1 от Регламент /ЕС/ № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година, правната сила и допустимостта на електронния подпис като доказателство при съдебни производства не могат да бъдат оспорени единствено на основанието, че той е в електронна форма или че не отговоря на изискванията за квалифицирани електронни подписи. В случая се установи, че КЕП са валидни към дати на подписване на ЗВР, РД и РА. КЕП са свързани с всяко от лицата, за които са издадени – приходните органи А. Д., П. Д. и С. У., посредством сериен номер /шестнайсетичен и десетичен; име – три имена на латиница; статус – активен; валиден/.

Не се открива недостатък, обосноваващ във вр. с Решение на СЕС по дело С-362/21г., извод за нищожност на РА, предпоставките за което се съобразяват служебно от съда.

В допълнение се отбелязва, че не е налице оспорване на електронните подписи като неотговарящи на изискванията за „квалифициран електронен подпис“ по см. на чл.3 т.12 от Регламент № 910/2014, вкл. представените доказателства от ответника не са оспорени от жалбоподателя.

3. Данни от ревизионната преписка и изводи на приходните органи : Н. Д. е управител на О. Ф. ЕООД от 05.12.2018г. до 31.03.2023г. и в това качество е организирал, ръководил и представлявал дружеството и дейността му. Приходните органи приели на основание чл.142 ал.1 и чл.145 ТЗ, че ревизираното лице /РЛ/ като управител на дружеството е знаело за декларираните дължими данъци по ЗКПО, ЗДДС, ЗДДФЛ и ЗОВ по КСО и ЗЗО с подадени декларации. Задълженията са констатирани при проверка на данъчно-осигурителната сметка на дружеството. Образувано е изпълнително дело /ИД/ № *********/2022г. срещу дружеството за общ размер на задължение 71 138,79лв. и са наложени и действащи обезпечителни мерки върху банкови сметки на дружеството. Установено е, че задълженията са възникнали на основание подадени декларации от О. Ф. ЕООД по ЗКПО, ЗДДС, ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО. Според справка за имущественото състояние на дружеството – същото няма имущество и активи за обезпечаване на публичното задължение. Във вр. с декларирана печалба за 2022г. в размер на 2 066,60лв. и касови наличности 64 000лв. било установено, че на посочен адрес по чл.8 ДОПК – [населено място], [улица], ***, има апартамент, който е собственост на трето лице и не е открита каса. Не е открит представляващият дружеството или упълномощено от него лице, а имотът в [населено място] бил продаден преди повече от година и не е могло да бъде установен контакт с длъжника. При описаните данни дългът е категоризиран като „трудно събираем“.

Приходните органи установили несъответствия, изразяващи се в следното : Съгласно подаден баланс от О. Ф. ЕООД към 31.12.2022г., в дружеството е имало налични парични средства в брой в каса, в размер на 64 000лв., а от представена от Н. Д. оборотна ведомост за периода 01.01.2023г. – 15.09.2023г. е видно, че към 01.01.2023г. /за което е посочено, че следва да се равнява на салдото към 31.12.2022г./ по с-ка 501 – Парични средства в брой в каса, началното салдо е в размер на 18 163,35лв., а не както и посочено в баланса към 31.12.2022г. – 64 000лв. Тези данни обосновали извод за изчерпани паричните средства в каса – намалени без основание. Според представената оборотна ведомост – към 15.09.2023г. в О. Ф. ЕООД няма налични активи, стоки, материали, ДМА, вкл. няма задължения към доставчици и персонал, както и няма вземания от клиенти, няма осчетоводени задължения към бюджета по ЗДДС, ЗКПО и ЗДДФЛ. Осчетоводени били само задължения по с-ка 461 – разчети с НОИ, със салдо към 15.09.2023г. в размер на 16 859,97лв. Сметка каса 501 е била със салдо от 22,56лв.

РЛ представило приемо-предавателен протокол от 23.03.2023г. за предаване на цялата счетоводна и търговска документация на О. Ф. ЕООД от негова страна на новия управител О. П., като в протокола не е вписано предаване на парични средства. Посоченото е прието за потвърдено от писмени обяснения на РЛ, в които е заявено, че доколкото си спомня – към 23.03.2023г. дружеството не е имало парични средства в брой, съхранявани при Д. или в касата на дружеството и към тази дата дружеството не е имало налични активи /л.96, РД/. При изследване на личното имущество на Д. бил установен недостиг на „сочените средства“ /л.11 – потвърдително решение/ за закупуване на собствен имот и предвид това последвал извод за умишлено укриване на известни на РЛ факти и обстоятелства.

За новия собственик на О. Ф. ЕООД е установено, че вписването в ТР е от 25.10.2023г. – О. П. е собственик и управител на още 13 дружества и ЕТ със задължения към НАП в особено големи размери. Напускането на дружеството от Д. е вписано в протокол от 16.10.2023г., съгласно който прекратява участието си от 12.07.2023г., вписано в ТР на 25.10.2023г. След прехвърлянето му – дружеството не извършва дейност. След м.03.2023г. подадените декларации по ЗДДС са нулеви.

По данни от ОББ АД – само РЛ в качеството му на управител на дружеството е имал спесимен за опериране със сметките. Отсъстват твърдения за опериране със сметките. Прието е, че дружеството е разполагало с парични средства, с които се е разпоредил единствено Н. Д..

С оглед събраните доказателства е счетено, че с действията си Д. е възпрепятствал ефективното принудително събиране на изискуемите от дружеството задължения за данъци и ЗОВ. През периодите на възникване и деклариране на данъчните задължения на дружеството – основен длъжник, Н. Д. е управител и като такъв се е разпореждал с всички дела на същото, вкл. с авоарите по банковата сметка и наличните средства в касата. Тоест, в това си качество той е отговорен за формиране и погасяване на данъчните задължения. Прието е за установено, че дружеството е разполагало с паричните средства в брой към 31.12.2022г. съгласно декларираните данни в баланса за отчетната 2022г. в размер на 64 000лв., но управителят Н.Д. се е разпоредил с тези парични средства, вместо да заплати задълженията на О. Ф. ЕООД към бюджета.

Според приходните органи са налице съзнателни действия по неплащане на задълженията на дружеството от страна на Д., с които той спира дейността му и възпрепятства с поведението си събиране на задълженията. В тази връзка е направен извод за наличие на недобросъвестно поведение и умисъл в действията на Д. в насока – препятстване органите на НАП за установяване и събиране на задълженията на дружеството : от една страна – поведението на Д. е причина на несъбираемост на публичните вземания, а от друга – публичните изпълнители са предприели всички необходими процесуални действия за събиране на вземанията от основния длъжник. След изчерпване на всички изпълнителни способи и пълно проучване имущественото състояние на длъжника, дългът е категоризиран като „трудно събираем“ и е преценено, че са налице доказателства за причинна връзка между укритите от РЛ данни, неговото поведение и неудовлетвореното вземане, вкл. и за това, че приходните органи не могат да съберат установените публични задължения на дружеството. Прието е, че извършването на действия, несъобразени с икономическото състояние на дружеството са довели в причинно-следствена връзка до намаляване на имуществото на дружеството, като това е препятствало изплащане на публичните задължения, което е целеният противоправен резултат от отчуждаването на имуществото, за неутрализирането на който се търси имуществената отговорност от физическото лице – извършител, чрез прилагане на чл.19 ал.2 ДОПК. Посочено като установено от събраните доказателства е, че Д. в качеството на управител на дружеството е осъществил поведение, изразяващо се в укриване на данни относно разпореждане с парични средства, налични в касата на дружеството в размер на 64000лв., вместо да се погасят изискуемите задължения към бюджета, при което е налице умишлено укриване на известни на Д. факти и обстоятелства – недобросъвестно поведение, тъй като умишлено и осъзнато е осуетено заплащането на задълженията с прехвърляне на дружествените дялов на друго лице.

Към жалбата при административното оспорване са приложени доказателства за здравословното състояние на Н. Д. : епикризи от УМБАЛ „Свети Георги“, [населено място] с резултати от изследване /л.38 и сл./ : от м.12.2024г. – диагностика и лечение на левкемия с хроничен ход на заболяването, дебют през м.09.2024г., с придружаващо злокачествено новообразувание; от м.11, м.10, м.09.2024г. – идентични данни. Влошеното здравословно състояние на лицето е от м.09.2024г.

- Няма спор относно факта – за ревизираните периоди /до 31.03.2023г./ дружеството е управлявано от Д. – управител и съдружник /собственик на 50% от капитала на О. Ф. ЕООД/ и той е подписвал търговската документация, банковите документи, данъчните декларации, разпореждал се е с имуществото на дружеството до тази дата, вкл. дейността на дружеството е организирана и осъществявана от управителя по см. на чл.141 ТЗ.

- Отсъства спор и относно обстоятелството – за времето, когато управител на дружеството е РЛ, дружеството има изискуеми и неплатени задължения, формирани по подадени декларации. В случая няма съставен ревизионен акт на дружеството, който е влязъл в сила.

- Прието е, че предвид декларираните задължения към НАП, които не са заплатени и след образуването на изпълнителното дело през 2022г. с налагането на обезпечителни мерки, от РЛ са направени постъпки за освобождаването му като управител и съдружник в дружеството с ясно намерение и цел – да не бъдат платени декларираните задължения към НАП. След прехвърляне на дружеството, същото не извършва дейност и подава нулеви декларации по ЗДДС. Спесимен за опериране със сметките е имал само Д. в качеството му на управител. Направен е извод за целенасочено и умишлено освобождаване на Д. от задлъжнялото дружество и фиктивно е налице нов собственик, който не осъществява действия, освен преместване на седалището на дружеството на фиктивен адрес, на който не може да се установи касова наличност и да се предприемат действия по събиране на задълженията на длъжника. Описаните данни обосновали извод за поведение, което не може да се квалифицира като добросъвестно. В подкрепа на същия са посочени описаните несъответствия между информация в представен и оповестен ГФО към 31.12.2022г. на О. Ф. ЕООД и изготвен и подаден в НСИ Счетоводен баланс – с посочен ръководител Н. Д..

4. В хода на съдебното производство е оспорена по реда на чл.193 ГПК истинността на всички частни документи, неподписани от жалбоподателя, с твърдение, че ГФО към 31.12.2022г. на О. Ф. ЕООД и Счетоводен баланс на дружеството, подаден към НСИ не са подписани от Д.. В тази вр. е поискано ответникът да представи документите в оригинал, ако желае да се ползва от тях /л.1034/.

Представителят на ответника заяви във вр. с оспорването, че данните от ГФО за 2022г. са взети от информацията в НСИ и в тази вр. е представено извлечение от информационен център Бизнес статистика, видно от което за ръководител е отразено оспорващото лице, а за съставител Р. И. /л.1039, т.4/. Посочено бе, че ГФО към 31.12.2022г. и Счетоводния баланс са подадени по електронен път в НСИ.

При описаните данни бе съобразено, че счетоводните документи са изходящи от дружеството, което към 31.12.2022г. е било с управител оспорващото лице, поради което тежестта за доказване неистинността на тези документи е върху жалбоподателя на основание чл.193 ал.3 пр.2-ро ГПК.

Представителят на ответника гл. юрисконсулт Б. уточни в съдебно заседание, проведено на 07.05.2025г. /л.1048 и сл./, че не е твърдяла оспорения документ да е подписан от Д. и доколкото се касае за документ, който не е представен пред приходната администрация, не е възможно да твърди, че е подаден на хартиен или електронен носител. Служебно е известно, че подаването на данните до НСИ е по електронен път. Чий подпис стои под документа, ответникът не би могъл да твърди. Пояснено бе, че приходните органи са проверили документи, които не са предоставени от НСИ, а посредством данни, съдържащи се в системата на НАП. Тоест, приходните органи не могат да извършат проверка по какъв начин е постъпил документ в НСИ и чий подпис носи съответния документ. В тази насока ответникът не разполага с информация за подателя на тези документи в НСИ и приходните органи са ги ползвали във вида, в който се съдържат в НСИ. Не би могло да се твърди и дали са на хартиен или електронен носител.

На жалбоподателя бе указано във вр. с твърденията в жалбата, да поясни – съдържание или автентичност оспорва по отношение на частните писмени документи. Същият заяви, че оспорва автентичност, като представителят на ответника поддържа, че ще се ползва от документите /съдебно заседание, проведено на 01.07.2025г., л.1061 и сл./. В тази вр. бе отчетено, че към момента обективно са налице частни писмени документи, по отношение на които няма данни за подпис на жалбоподателя. В производство по оспорване по реда на чл.193 ГПК доказателствената тежест би била за жалбоподателя в качеството му на управител към минал момент, в който са съставени документите, при налична без съмнение информация за положен от него подпис. Това обстоятелство не е установено към дата на посоченото съдебно заседание, поради което по оспорването в молба от 23.06.2025г. на жалбоподателя е открито производство по оспорване истинността /автентичност/ на частни писмени документи – счетоводен баланс на О. Ф. ЕООД за 2022г. и годишен финансов отчет към 31.12.2021г., с указана доказателствена тежест за ответника.

В изпълнение на задължение относно представяне на документи – доказателства, НСИ, ТСБ – Юг представи отговор /л.1053, т.4/, според съдържанието на който изисканите данни /подател на ГФО към 31.12.2022г. и Счетоводен баланс на О. Ф. ЕООД; всички подадени счетоводни документи на дружеството за отчетен период 2022г.; информация за подател, начин на подаване на документ, подписи на съставител и подател/ могат да бъдат предоставени само ако субектът, за когото се отнасят, даде писмено съгласие, в което се посочват точно целите, за които се дава разрешението, на основание чл.27 ал.5 от Закона за статистиката /ЗСт./. Предвид посоченото, от дружеството е изискана декларация за съгласие по см. на чл.27 ал.5 от Закона за статистиката /ЗСт./. О. Ф. ЕООД не е открито на адреса в [населено място]. На лицето О. П. е изпратено съобщение с указание в 7 дн.срок да посочи изразява ли съгласие по см. на чл.27 ал.5 ЗСт. с представяне на декларация във вр. с подробно описани данни /л.1062 гръб/. Същото не е открито на двата адреса от справка НБД, предвид данните от Кмета на [населено място] и върната в цялост призовка на адреса в [населено място] с отразени посещения през м.07, 08 и 09.2025г. В отговор от 03.07.2025г. НСИ, ТСБ – Юг повторно уведоми, че изисканите данни могат да бъдат предоставени само ако субектът, за когото се отнасят, даде писмено съгласие, в което се посочват точно целите, за които се дава разрешението, на основание чл.27 ал.5 ЗСт. /л.1078 и сл./.

Ответникът заяви по реда на чл.192 ГПК доказателствено искане за представяне на конкретни документи и данни от АВп. и от Р. Л. И. /л.1067 и сл./. В отговор на АВп. от 25.07.2025г. /л.1080 и сл./ е посочено, че видно от приложен електронен образ на делото за всички подадени до момента заявления по партидата на дружеството – документите за вписване и публикуване на ГФО на дружеството за 2022г. са подадени по електронен път чрез Интернет от лицето Р. Л. И. в качеството на съставител на финансови отчети. ГФО за 2022г. има постановен отказ от длъжностно лице по регистрация. Представени са от АВп. – заверени копия на ГФО за 2022г.; Счетоводен баланс към 31.12.2022г.; ОПР за 2022г.; Отчет за собствения капитал за 2022г.; Отказ от 23.10.2023г. по заявление от 15.09.2023г. от Р. Л. И., постановен на основание чл.24 от ЗТРРЮЛНЦ, с който е отказано обявяване на Годишен финансов отчет в ТР и регистъра на ЮЛНЦ по партидата на О. Ф.. В мотивите за отказа е посочено не само отсъствие на декларации по чл.62а НВСДТРРЮЛНЦ и чл.13 ал.4 ЗТРРЮЛНЦ – както се твърди в писмените съображения на ответника по същество, но и – не е установено лицето, подписало заявлението /Б. И. И./ да има качеството на заявител по см. на чл.15 ЗТРРЮЛНЦ.

- Описаните доказателства са приети по делото и се установи, че отсъства информация за обжалване и отмяна на отказа за обявяване на ГФО в ТР и регистъра на ЮЛНЦ, поради което този документ обективно не е обявен поради недостатък от обхвата на чл.21 ЗТРРЮЛНЦ. Предвид липсата на декларации по чл.13 ал.4 ЗТРРЮЛНЦ : „Към заявлението се прилага декларация, подписана от заявителя по чл. 15, ал. 1, т. 1, 2 и 3 или ал. 3, за истинността на заявените обстоятелства или за приемането на представените за обявяване актове.“, следва, че истинността на заявените обстоятелства не е безсъмнена. Освен това, в случая е констатирано и отсъствие на качеството „заявител“ по см. на чл.15 с.з. по отношение лицето, подписало заявлението. Съгласно тази норма : ал.1 „Вписване, заличаване и обявяване могат да се заявяват от: 1. (доп. – ДВ, бр. 74 от 2016 г., в сила от 1.01.2018 г.) търговеца, съответно юридическото лице с нестопанска цел; 2. (нова - ДВ, бр. 34 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г.) прокуриста; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 34 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г.) друго лице в предвидените по закон случаи; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 34 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г.) адвокат с изрично пълномощно, съставено съгласно изискванията на Закона за адвокатурата, за представителство пред агенцията.; ал.2 Заявление може да се подава от: 1. заявител по ал. 1; 2. пълномощник с изрично писмено пълномощно.; ал.3 (Доп. – ДВ, бр. 74 от 2016 г., в сила от 1.01.2018 г.) Обявяването в търговския регистър и в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел на актовете по чл. 6, ал. 3 може да се заяви и от съставителя на финансовите отчети по смисъла на Закона за счетоводството с нотариално заверено пълномощно.“. Следователно, в случая не е доказана нито истинността на заявените обстоятелства за обявяване от АВп., нито наличие на заявител по изискванията на ЗТРРЮЛНЦ.

- В реда на изложеното не може да се приеме, че необявеният ГФО за 2022г. дава вярна и честна представа за активите, пасивите, финансовото състояние и резултатите от дейността на предприятието, предвид общото изискване по см. на чл. 24 ал.1 ЗСч. : „Финансовите отчети трябва да представят вярно и честно имущественото и финансовото състояние и финансовите резултати от дейността на предприятието, паричните потоци и собствения капитал.“. Това е така, защото съгласно чл. 38 ал.1 т.1 от Глава шеста Публичност на Финансовите отчети : „Предприятията публикуват годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава седма, приети от общото събрание на съдружниците или акционерите или от съответния орган, както следва: 1. (изм. – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г.) всички търговци по смисъла на Търговския закон – чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 септември на следващата година;“. Изводът не се променя от представените и приети от ответника отговор от ТД на НАП – [област], офис [област] и ГДД по чл.92 ЗКПО за 2022г., с вх. номер от 28.06.2023г. /л.1094 и сл./. Жалбоподателят е бил управител на дружеството до 31.03.2023г. и няма спор за задължения, произтичащи от декларирани дължими данъци.

В отговор на Р. И. от 31.07.2025г. /л.1092/ е посочено, че към момента не е в състояние да представи информация и доказателства за О. Ф. ЕООД, тъй като не съхранява никаква документация, вкл. пълномощни, като никога не е поемал задължения да съхранява документи на дружеството.

5. Отговорността по чл. 19 ДОПК е субсидиарна по смисъла на чл. 20 ДОПК, тъй като се ангажира отговорност на трето лице за задължения за данъци и/или осигурителни вноски на юридически лица, което следва от правната норма, както и от приетото в ТР № 5/29.03.2021г. по тълк. дело № 7/2019г. на ОС на съдиите от П. и Втора колегия на ВАС.

РА се основава на чл.19 ал.1 и ал.2 ДОПК – без индивидуализация на конкретна точка от ал.2, но изводите на приходните органи не са обосновани. Нормата на чл. 19 ал. 1 ДОПК определя, че който в качеството си на управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, отговаря за непогасеното задължение. С цитираната разпоредба е създадена особена хипотеза на лична имуществена отговорност на лицата управляващи задължения за данъци или осигурителни вноски на други субекти /чл. 14 т. 1 и 2 ДОПК/. Основният длъжник е субект, който дължи данъци или осигурителни вноски, т. е. лицето по чл. 14 т. 1 и 2 ДОПК. Субект на особената имуществена отговорност е неговия управител или член на управителен орган, респ. особен пълномощник със специфични според закона функции. Предпоставка за ангажиране на тази отговорност е укриването от орган по приходите или от публичен изпълнител на факти и обстоятелства, които лицето по чл. 14 т. 1 и 2 ДОПК е длъжно да обяви пред тях и в резултат на това да не могат да се съберат дължимите данъчни или осигурителни вноски. Отговорността по чл. 19 ал. 1 ДОПК е до размера на несъбраното задължение. Задължението на ревизиращите органи е да докажат всички елементи на правопораждащия фактически състав на чл. 19 ал. 1 ДОПК, като основание за реализиране на отговорността на управителя.

За да е налице фактическият състав на отговорността по чл. 19 ал. 2 ДОПК следва да са налице кумулативно посочените предпоставки: субект на отговорността - управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител или търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК; действие - субектът да извърши някое от следните действия: 1. да извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент; 2. да отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните; 3. да извърши действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задължено юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице. Действието следва да е извършено недобросъвестно. Вследствие от извършено от лицето недобросъвестно действие, имуществото на задълженото лице е намаляло; причинно-следствена връзка - по тази причина /намаляване имуществото на задълженото лице/ да не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски; граници на отговорността - в резултат на недобросъвестното си поведение лицето отговаря до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото.

Нормата на чл. 19 от ДОПК урежда два отделни състава на отговорността и различни прояви на неправомерно поведение на третото лице /укриване по ал. 1 и извършване на плащане или отчуждаване на имущество по ал. 2/, които водят до невъзможност съответните задължения да бъдат събрани – чл. 19 ал. 1 ДОПК, респективно погасени – чл. 19 ал. 2 ДОПК. Разпоредбата на чл. 19 ал. 3 ДОПК единствено разширява обхвата на субекта на отговорността, като включва и мажоритарни съдружници или акционери, когато действията са извършени по тяхно решение, с изключение на негласувалите и гласувалите против. Дефиниция за „скрито разпределение на печалбата“ се съдържа в §1 т.5 б.“а“ ДР ЗКПО - сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, букви и "б".

Доказателствената тежест за установяване на всяка една от посочените кумулативни предпоставки е за данъчната администрация – чл.170 ал.1 АПК.

При възприетото тълкуване на нормите от материална и от процесуално правна гледна точка между страните са безспорни първият и вторият елемент от фактическия състав на нормите : Н. Д. е бил управител на "Орфеус Фарма" ЕООД през ревизирания период и е налице задължение на лице по чл. 14 т. 1 ДОПК - "Орфеус Фарма" ЕООД, като задълженията са определени от самото дружество по основание и размер с подаване на съответните декларации. Спорен е въпросът дали извършените от ревизираното лице действия съставляват предвидения в нормите на чл.19 ал.1 и чл. 19 ал. 2 ДОПК фактически състав и ако е така - налице ли е причинно-следствена връзка между действията на управителя и невъзможността публичните задължения да бъдат събрани, респект. погасени от основния длъжник - дружеството.

В случая са констатирани невнесени данъчни и осигурителни задължения от дружеството по подадени декларации. Подадените декларации са изпълнително основание и във вр. с чл.105 и чл.209 ал.2 т.2 ДОПК – с декларирането на задължения по съответния закон, РЛ като лице – отговорно за организацията и управлението на дейността на дружеството, е било наясно с обстоятелството, че с подадените декларации са формирани задължения за данъци и осигурителни вноски, дължими в определените в съответния закон срокове.

Несъответствието между информацията в Счетоводен баланс с отразени касови наличности от 64 000лв. и в Отчет за паричните потоци за 2022г., в който също са посочени парични средства в края на периода – 64 000лв., спрямо представена от Н. Д. оборотна ведомост за периода 01.01.2023г. до 15.09.2023г. с данни към 01.01.2023г. – наличното салдо е в размер на 18 163,35лв., в конкретния случай не води до извод за представени от РЛ неверни данни, в които са намалели паричните средства на главния длъжник без основание. РЛ е заявило при ревизията за предаване на цялата търговска и счетоводна информация от него на новия управител на 23.03.2023г., документирано в приемо-предавателен протокол, а ревизията е започнала със ЗВР от 17.06.2024г., връчена на РЛ на 15.07.2024г.

Събраните по делото доказателства отричат придадената квалификация от приходните органи на ГФО към 31.12.2022г. на О. Ф. ЕООД - официално представен и оповестен. Както бе посочено, необявеният ГФО за 2022г. не дават вярна и честна представа за активите, пасивите, финансовото състояние и резултатите от дейността на предприятието, предвид общото изискване по см. на чл. 24 ал.1 ЗСч. Предвид отказа на АВп. следва извод, че истинността на заявените обстоятелства за обявяване не е безсъмнена, вкл. е констатирано и отсъствие на качеството „заявител“ по см. на чл.15 ЗТРРЮЛНС по отношение лицето, подписало заявлението.

По отношение на втория елемент от фактическия състав на чл.19 ал.1 ДОПК - наличието на действие, изразяващо се в укриване от субекта на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител, действително е налице знание, че данъкът по декларациите е дължим от дружеството, както и че същият не е внесен. Но няма укриване, вследствие на което не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. Следва в тази връзка да бъде съобразено, че укриването на факти и обстоятелства като проявна форма на поведението на субекта на отговорността предполага активно, съзнателно действие. При наличието на законово задължение за лицето, в качеството му на член на орган на управление или управител, да обяви определени факти и обстоятелства пред органа по приходите или пред публичния изпълнител, нормата на ал. 1 на чл. 19 изисква това лице не просто да не изпълни задължението си за заявяване на фактите и обстоятелствата, но да ги укрие. Защото неизпълнението може да е резултат на различни причини, включително и небрежност. Необходимо е да е налице волева насоченост на действие с цел укриването на тези факти. Тези факти и обстоятелства следва да бъдат установени за всеки конкретен случай. Разминаването между декларираното и действителното е укриване, но само от обективна страна като реално проявено действие. От субективна страна, за да е налице съставомерно действие, е необходимо да се установи, че е налице умисъл – субектът трябва да е бил наясно със смисъла и значението на действията си, да е предвиждал последиците и да е искал или допускал настъпването на тези последици. За прилагането на отговорността по чл. 19 ал. 1 ДОПК релевантна е връзката между поведението на управителя и несъбирането на вземанията на дружеството, а такава връзка с подадените данни в декларациите не е налице.

Прието е, че действията на управителя по укриване на факти и обстоятелства относно действителното имуществено състояние на дружеството и установяване на реална касова наличност, несъмнено са довели до невъзможност за своевременно събиране на задълженията от приходните органи. Не е аргументирано как би могъл Д. да знае за действителното имуществено състояние на дружеството след предаване на цялата документация на новия управител към 23.03.2023г. От друга страна е прието, че именно декларирането на едни данни в оповестен ГФО и представяне на други данни на приходните органи, като и двата документа изхождат от дружеството и са представени от РЛ – управител към съответния момент, се явява преднамерено и умишлено, с цел да се укрие действителното фактическо положение и разпореждането с паричните средства на дружеството от РЛ. Вярно е, че след като няма доказателства за предаване на налични пари от касата на дружеството от стария към новия собственик, е логично да се приеме, че разпореждане с имуществото е извършено от първия, но в случая не са проверени други счетоводни документи, за да бъде обоснован извод за достоверност на представената от РЛ оборотна ведомост, съдържаща различна информация от тази в ГФО към 31.12.2022г., Счетоводен баланс и Отчет за паричните потоци за 2022г. Изводът - РЛ не е оставило активи и средства за заплащане на публичните задължения, които са му известни, което означава планирано и целенасочено действие за поставяне на дружеството в невъзможност да изпълни данъчните и осигурителните си задължения, не е обоснован със събраните доказателства. В хода на съдебното производство са приети доказателства, опровергаващи тезата на приходните органи за официално оповестяване на ГФО. По изложените по-горе съображения, основани на ЗСч. и ЗТРРЮЛНЦ /отказ по чл.21 ЗТРРЮЛНЦ; липса на декларации по чл.13 ал.4 ТРРЮЛНЦ; отсъствие на качеството „заявител“ по см. на чл.15 с.з. по отношение лицето, подписало заявлението; чл. 24 ал.1 ЗСч.; чл. 38 ал.1 т.1 от Глава шеста Публичност на Финансовите отчети/, не следва да бъде приета за достоверна информацията в ГФО за 2022г., съответстваща със Счетоводен баланс с отразени касови наличности от 64 000лв. и Отчет за паричните потоци за 2022г. Това води до недоказаност на твърдения факт - преднамерено и умишлено поведение, целящо укриване на действителното фактическо положение и разпореждането с паричните средства на дружеството от РЛ.

С оглед данните от преписката следва да бъде посочено, че в РА е отразено обстоятелството на закупен от Д. в ревизирания период един недвижим имот – вила в [населено място], съгласно нот.акт № 18/15.09.2021г. /недвижим имот със сграда от 37 кв.м./, за 9500лв. В писмени обяснения РЛ твърдяло, че имотът е закупен за 18 000лв. / в РД е вписано, че лицето е посочило – „доколкото си спомня“, както и че нот.акт е публично достъпен в АВп., л.96 – РД/. Действително платената сума не е невъзможно да е различна от вписаната в нотариалния акт, като в тази вр. не са били изискани данни от съсобствениците – продавачи. Установено било и несъответствие между твърдение на РЛ за закупуване на имота с потребителски кредит от 24.06.2021г. и данни за изразходената сума от потребителския кредит. Част от кредита в размер на 52 250лв. не е била за покупка на недвижимия имот, но част от същата е преведена по изпълнителното дело – 3 807,83лв. Тези данни не обосновават извод за умишлено укриване на факти и обстоятелства, които по закон Д. е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, за да отговаря за непогасеното задължение. Това е така, защото в РА не е посочено дали сумата от 9500лв. /или твърдените от РЛ 18000лв./ е представлявала лични средства на физическото лице или средства на дружеството. Отсъства твърдение на приходните органи сумата за покупка на недвижимия имот да е от касата на дружеството. По отношение потребителския кредит не би могло да бъде прието умишлено укриване на факти и обстоятелства, тъй като Д. по закон не дължи обявяване пред приходните органи на сключен договор за потребителски кредит и не е налице хипотеза, при която вследствие необявяване на този кредит – последиците да са невъзможност за събиране на задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. Освен това, част от сумата по кредита е внесена по изпълнителното дело именно за погасяване на задължения, които спрямо ревизираните периоди всъщност са за 24 дни от м.06.2021г. – УПФ, ЗО, ДОО, данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения, и за 6 месеца от 2021г. – КД.

Предвид данните от ОББ АД за спесимен, с който разполага само управителя, следва да бъде съобразено отсъствието на доказателства за приетото от приходните органи осъществено разпореждане от Д., тъй като дружеството е разполагало с парични средства. Фактът на разполагаеми парични средства е установен по отношение парични средства в брой в каса и няма доказателства за ползване на спесимена при опериране с банковите сметки. Приходните органи не се позовават на осъществени от Д. банкови разпореждания със средствата на дружеството в обхвата на ревизирания период. Липсват доказателства за извода в РА /л.18, първи абзац/, че с действията си Д. е възпрепятствал ефективното принудително събиране на изискуемите от дружеството задължения за данъци. Управителят на дружеството е имал право да се разпорежда с авоари в банката и наличните парични средства в касата, но в РА не е посочено нито едно разпореждане или действие на управление в тази насока. Отсъстват твърдения за опериране със сметките.

Възприетото наличие на причинно-следствена връзка между поведението на лицето и невъзможността за събиране на задълженията за данъци и ЗОВ, не е доказано от приходните органи, които носят доказателствената тежест. Не е доказано, че действителната стойност на придобития през м.09.2021г. недвижим имот /9500лв./ е част от наличните парични средства на дружеството. Няма констатации във вр. с разкритите банкови сметки на физическото лице Д., за които са налице данни в РД /л.98/. Не е доказано разпореждане и с наличните парични средства в брой от 64 000лв. Същите се съдържат в счетоводни документи, а несъответствието с представената от РЛ оборотна ведомост, не означава пряко, че управителят се е разпоредил с тях. Ведно с това, по делото се установи, че информацията за налични парични средства в брой от 64 000лв. – не е достоверна.

Невнасянето на публични задължения не се идентифицира с причинно -следствена връзка между поведението на лицето и невъзможността за събиране на задълженията за данъци и ЗОВ. Дългът не е категоризиран като „несъбираем“ /чл.225 ал.1 т.4 ДОПК/ и производството по принудително събиране на публичните вземания не е прекратено, а дългът е квалифициран като „трудно събираем“ /л.104 – РД/. РД съдържа данни за разкриване на банкова тайна от РС – [област] и информация от 03.12.2024г. /л.92/. Представени са били по електронен път извлечения, постъпления и преводи по сметки от клиенти и доставчици на Орфеус фарма ЕООД. В тази вр. са налице и доказателства – платежни нареждания с получател О. Ф. ООД и наредител IT PHARMA GROUP EOOD от м.10, м.11, м.12.2022г. /л.887 и сл., т.4/ за суми : 37414,50, 33 754,50, 13 782,60, 33 300, 18 434,34, 16 822,3023 335,50, 2301,57, 1800, 1200, 5 850, 18 778,50 / - Кей би си банк България ЕАД. В РД са отразени банкови сметки на дружеството в Кей би си банк /л.103/. Предвид посоченото, не е ясна причината за трудната събираемост на дълга, след като са наложени обезпечителни мерки /запори върху банковите сметки/, като до 30.09.2022г. е имало извършвани доброволни плащания /л.103, РД/. Имало е плащания и на 06.11.2023г. – л.103, РД, след което е посочено, че няма постъпили суми.

Съобрази се, че неплащането на декларираните задължения не може да се квалифицира като укриване на факти и обстоятелства, които по закон управителят е длъжен да обяви пред орган по приходите или публичния изпълнител /Решение № № 5025 от 2025г. на ВАС по адм. д. № 3365/2025г./.

В допълнение следва да бъде посочено, че според възприетото от ВАС : подаването на справки-декларации по ЗДДС и ГДД по ЗКПО, както и за ЗОВ с неверни данни представлява укриване на факти и обстоятелства, които по закон управителят е длъжен да обяви пред органите по приходите. В този смисъл проява на укриване на факти например е пропускът в съответните справки-декларации по ЗДДС да се отразят всички доставки, както и посочването в ГДД по ЗКПО на занижен финансов резултат. Макар това да е така, фактическият състав на чл. 19 ал. 1 ДОПК включва и причинна връзка между това укриване на факти и обстоятелства и невъзможността да бъдат събрани задълженията на дружеството. В случая не е налице констатация за декларирани неверни данни в посочения обхват и изводът за укриване произтича от несъответствие между съдържанието на счетоводни документи. Както бе посочено, дори обективно по счетоводни данни да се приеме намаляване на паричните средства в касата на дружеството, което обстоятелство не бе доказано, а разколебано в достатъчна степен от документацията, предоставена от АВп., същото не обосновава извода на приходните органи. Не е представена информация от проверка на наличностите по банковите сметки на дружеството във вр. с данните за постъпления в тях от клиенти на дружеството. Тоест, приходните органи са установили размера на несъбраните вземания, но не и динамиката в имущественото състояние на главния длъжник.

Укриването на факти в декларация е относимо към дължимостта на данъци от дружеството, а не към невъзможността за събирането им. В случая, органите по приходите не твърдят укриване на факти в представената в хода на ревизията оборотна ведомост, а квалифицират разликата /несъответствието/ в информацията, съдържаща се в оборотната ведомост, ГФО и счетоводен баланс /за 2022г./ като укриване. Дори прехвърлянето на дружествените дялове не може да се квалифицира като укриване на факти и обстоятелства, тъй като лицето, което го извършва не е длъжно да обяви този факт пред НАП, като по този начин не може да бъде обоснована отговорността по чл.19 ал.1 ДОПК. Дори хипотетично да се приеме, че прехвърлянето на дружествени дялове е извършено с цел да се освободи от отговорност, това обстоятелство е индиция за наличие на умисъл, но не и доказателство за причинна връзка с невъзможността за събиране на задълженията на О. Ф. ЕООД.

Липсата на всяко едно от предвидените в чл. 19 ал. 1 ДОПК кумулативни условия, препятства възможността за ангажиране личната отговорност на управителя на задълженото юридическо лице за несъбраните задължения за ДДС, КД и ЗОВ на дружеството. Затова необоснован е изводът на приходните органи, че в хода на ревизията е установена пряка причинна връзка между действията/бездействията на управителя на юридическото лице, изразяваща се в непредставяне на изискана счетоводна документация и представяне на оборотна ведомост, съдържанието на която не съответства на ГФО и счетоводния баланс за 2022г. и невъзможността – декларираните данъци и ЗОВ да бъдат събрани. Съставът се позовава на Решение № 5906/2025г. по д. № 2681/2025г., ВАС : „За да бъде ангажирана отговорността на управителя по чл. 19, ал. 1 ДОПК е необходимо да е налице пряка причинна връзка между неговите действия и несъбирането на задълженията на представляваното от него юридическо лице, а не хипотетична такава. Трайно се приема в практиката на ВАС, че разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ДОПК, изисква уникалност на каузалната връзка между поведението на управителя и несъбирането на данъчните задължения на представляваното дружество т.е. твърдяното поведение на управителя следва да е единствената причина за обсъжданата несъбираемост на публичните вземания,…“.

Дори несъответствието в счетоводните данни да може да бъде квалифицирано за укриване и в този смисъл да се приеме, че този елемент от фактическия състав е налице, това е само от обективна страна. Субективната страна на деянието не е установена. От една страна, според данните в преписката не следва извод за трудно събираем дълг, от друга – дори паричните средства да са намалели, това също не се свързва автоматично с невъзможността да се съберат установените задължения. Не бе доказано твърдението за намаляване на паричните средства по счетоводни данни предвид приетата по делото документация от АВп.

В тази вр. се съобрази, че липсват индивидуализирани факти и обстоятелства, които се твърди да са били укрити от Д., вкл. липсва конкретна връзка между такива и твърдяната невъзможност да се съберат задълженията на юридическото лице. Тази невъзможност трябва пряко и непосредствено да произтича от укриването на факти и обстоятелства, които по закон лицето е било длъжно да обяви пред органа по приходите. Приходната администрация не е направила извод по отношение момента, от който е настъпила невъзможност задълженията на „Орфеус Фарма” ЕООД да бъдат събрани. Тоест, не е доказана причинно-следствена връзка и обусловеност между поведение на управителя и невъзможността да се съберат процесните задължения.

По отношение отговорността по чл. 19 ал. 2 ДОПК, приходните органи не са конкретизирали коя хипотеза имат предвид, което представлява съществено нарушение на общите изисквания за форма на административните актове.

В ревизионното производство липсват твърдения за обременяване с тежести на имуществото на задълженото търговско дружество за обезпечаване на чужд дълг, за осребряване в полза на третото лице. Отсъстват доказателства от обхвата на чл.19 ал.2 т.1 и т.2 ДОПК, освен което, предвид посочените по-горе факти относно плащания от клиенти на дружеството по банковата му сметка, не следва извод за затруднения при принудителното събиране на дълга, тъй като са наложени запори върху банковите сметки. Няма доказателства за извършено от РЛ разпореждане с пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчуждаване на имущество, включително предприятието на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните – чл.19 ал.2 т.1 ДОПК. Липсват и доказателства за извършени от РЛ действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и осребряването му в полза на третото лице – чл.19 ал.2 т.2 ДОПК. В този смисъл липсата на извършени плащания не може да доведе до извод за скрито разпределение на печалбата, извършено от управителя Д. или разпределен дивидент предвид разпоредбата § 1, т. 4 и т. 5, б. "а" от ДР на ЗКПО и на чл. 19 ал. 2 т. 1 ДОПК. Не е налице и т. 2 от ал.2 на чл. 19 ДОПК, тъй като от приходните органи не е установено по надлежния начин, че Н. Д. в качеството му на управител на дружеството през ревизирания период е извършил действия, като по този начин е обременил с тежести имуществото на задълженото дружество, нито че е обезпечил чужд дълг и то да бъде осребрено в полза на трето лице. В РА са изложени предположения, а не установени от приходните органи безспорни факти и обстоятелства, които да докажат хипотезата на чл. 19 ал. 2 ДОПК, поради което следва, че нито една от хипотезите на чл. 19 ал. 1 и 2 ДОПК не са доказани.

Жалбоподателят като съдружник е бил или е трябвало да бъде запознат и наясно с документите, дейността и резултатите на дружеството, както и с процесните задължения, но не е налице хипотеза, при която е изплатено завишено възнаграждение само на съдружниците, при която вместо да заплати задълженията, недобросъвестно намалява имуществото на дружеството /парични средства/, т.е. умишлено е поставил в невъзможност задълженото лице да погаси задълженията си и имуществото му е намаляло.

В случая се твърди несъответствие между официални счетоводни документи /оповестен ГФО и счетоводен баланс, подаден в НСИ – относно 2022г./ и междинен счетоводен документ, представен от РЛ в хода на ревизията /оборотна ведомост/, като дори да бъде прието, че оборотната ведомост обективно показва намаляване по счетоводни данни на парични средства на дружеството в каса, това обстоятелство в конкретиката на фактите, не е причина за невъзможност да бъдат събрани публичните задължения. Освен посоченото, по делото се установи, че ГФО не е обявен поради отказ на длъжностно лице при АВп., а поради отсъствието на изискуемите от ЗТРРЮЛНЦ декларации не може да се квалифицират вписаните данни за достоверни, вкл. не е установено лицето, подало заявлението. В реда на изложеното се отчита, че няма пряка последица за елемента от фактическия състав – укриване, предписаното в чл.25 ал.2 и ал.3 ЗСч. : „Финансовите отчети се подписват от: 1. ръководителя на предприятието; 2. физическото лице, което е съставило финансовия отчет, или от представляващия и/или управляващия счетоводното предприятие, когато финансовият отчет е съставен от счетоводно предприятие.; Във финансовите отчети се посочват имената на лицата по ал. 2. Печат на предприятието и печат на счетоводното предприятие се поставя само ако това се изисква от друг закон.“.

Съгласно чл. 19 ал. 10 ДОПК е налице недобросъвестност по смисъла на ал. 2 и 3, когато действието е извършено след деклариране и/или установяване на задълженията до една година от декларирането и/или издаването на акта за установяване на задължението. Събраните при ревизията доказателства не обосновават наличието на недобросъвестност по см. на чл. 19 ал. 10 ДОПК.

Може да бъде прието, че поведението на управителя има последица - публични задължения на дружеството, но не и че същото е причина за невъзможността, декларираните задължения за данъци и ЗОВ да бъдат събрани. Този извод не се променя и от обстоятелството, че Н. Д. е прехвърлил дружествените си дялове през м.03/2023г., преди възлагане със ЗВР от 17.06.2024г. на ревизия на „Орфеус Фарма“ ЕООД /в тази насока Решение № 1941/2023г. по д. № 2927/2021г.; Решение 9771/2023г. по д. № 2003/2023г., ВАС /. Възприето е, че само въз основа на прехвърлянето на дружествените дялове от ревизираното лице на трето лице, като в случая – преди ревизионното производство и при наличие на извършвани плащания по изпълнителното дело, не може да се обоснове недобросъвестното поведение на ревизираното лице, което да води до невъзможност за събиране на публичните задължения. До извод в обратната насока не води и възприетата от органите по приходите констатация на публичния изпълнител, че не може да бъде проведено успешно производство по събиране/погасяване на вземането, както и че дългът е прекатегоризиран в "трудно събираем", доколкото същите не са достатъчни да изпълнят изискването на чл. 19 ал. 2 ДОПК за невъзможност задължението да бъде събрано от лицето по чл. 14 т. 1 и 2 ДОПК.

Мотивиран така, съдът

 

Р Е Ш И :

 

Отменя Ревизионен акт № Р-16001624002926-091-001 / 07.01.2025г., издаден от А. Д. – Началник на сектор, възложил ревизията и П. Д. – гл. инспектор, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 52 / 18.02.2025г., с който на жалбоподателя, на основание чл.19 ал.1 и ал.2 ДОПК е установена отговорност за задължения на „Орфеус Фарма“ ЕООД : данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периода 01.06.2021г. – 31.03.2023г. в размер на 2 577,40лв. и лихви 787,05лв.; вноски за здравно осигуряване /ЗО/ за осигурители, период 01.06.2021г. – 28.02.2023г. в размер на 3 260,33лв. и лихви 998,04лв.; корпоративен данък /КД/ за периода 01.01.2021г. – 31.12.2022г. в размер на 424,74лв. и лихви 178,27лв.; универсален пенсионен фонд /УПФ/ за осигурители, период 01.06.2021г. – 28.02.2023г. в размер на 1 606,69лв. и лихви 473,06лв.; вноски за държавно обществено осигуряване /ДОО/ за осигурители, период 01.06.2021г. – 28.02.2023г. в размер на 8 430,86лв. и лихви 2 601,33лв.; ДДС за периода 01.01.2022г. – 31.03.2023г. в размер на 47 421,99лв. и лихви 11 941,09лв.; окончателен данък на местни и чуждестранни ФЛ по чл. 37 и чл.38 ал.5 и ал.11 ЗДДФЛ за периода 01.10.2022г. – 31.12.2022г. в размер на 112,50лв. и лихви 28,86лв. или общо в размер на 63 834, 51лв. главница и 17 007,70лв. лихви.

Решението може да се обжалва пред Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.