№ 20424
гр. София, 11.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20251110136971 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД срещу Н. И. М..
Ищецът твърди, че между „СТИК КРЕДИТ“ АД и Н. И. М. в качеството
на кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит №
*****/***** г., по силата на който „СТИК КРЕДИТ“ АД е предоставило на Н.
И. М. потребителски кредит в размер на сумата 800 лв. срещу задължение да
върне сумата на три вноски в срок до 09.03.2020 г., при лихвен процент от 40,
05 % и ГПР по кредита от 49, 59 %.
Ищецът твърди, че ответницата има задължение по сключения договор
за следните суми:
сумата 576, 06 лв., представляваща главница;
сумата 26, 63 лв., представляваща договорна лихва за периода ***** г. –
09.03.2020 г.;
сумата 386, 98 лв., представляваща мораторна лихва за периода
09.03.2020 г. - 29.01.2025 г.;
сумата 1 345, 46 лв., представляваща неустойка.
С договор за цесия от 22.03.2024 г. „СТИК КРЕДИТ“ АД е прехвърлило
в полза на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД свои вземания, в т.ч. към
ответницата Н. И. М..
Твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение от 26.02.2025 г. по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 9244/2025 г. на СРС, ГО, 62 състав, връчена по реда
на чл.47, ал.5 ГПК.
Моли съда да признае за установено по отношение на ответницата
съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение.
1
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата Н. И. М..
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Със заявление от 13.02.2025 г. заявителят „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“
ЕООД е сезирал СРС с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
ГПК срещу длъжника Н. И. М. за:
сумата 576, 06 лв., представляваща главница;
сумата 26, 63 лв., представляваща договорна лихва за периода ***** г. –
09.03.2020 г.;
сумата 386, 98 лв., представляваща мораторна лихва за периода
09.03.2020 г. - 29.01.2025 г.;
сумата 1 345, 46 лв., представляваща неустойка.
С разпореждане от 26.02.2025 г. съдът е издал заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, като е присъдил в полза на заявителя и разноски, както следва:
държавна такса в размер на 46, 70 лв. и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50 лв.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5
ГПК.
В срока по чл.415 ГПК заявителят е предявил искове за установяване
съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение, по исков
ред.
По делото е представен неподписан договор за потребителски кредит №
*****/***** г., по силата на който „СТИК КРЕДИТ“ АД предоставя на Н. И.
М. паричен заем в размер на сумата 800 лв. за срок от 3 месеца срещу
задължение на последната да върне заема на три вноски в размер от по 367, 94
лв., съгласно погасителен план – Приложение № 1, при общ размер на всички
плащания по заема – 850, 63 лв., фиксиран лихвен процент от 36%, ГПР – 42,
58%.
Представен е стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредити.
Представено е платежно нареждане от ***** г., с което е наредено
извършването на превод по сметка на ответницата на сумата 800 лв. с
основание – договор *****.
С договор за цесия от 22.03.2024 г. „СТИК КРЕДИТ“ АД прехвърля на
„АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД портфолио от необслужвани от длъжници
вземания, описани в Приложение № 1.
По делото е представено извлечение от Приложение № 1 /лист 60 от
делото/, в което се съдържа първи ред от таблица, без данни за длъжника,
2
сключения със същия договор за кредит или каквито и да било други
индивидуализиращи данни за длъжника и вземанията към него.
С уведомление за цесия, приложено към исковата молба, „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД уведомява длъжника за извършената цесия.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК,
вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК, вр. чл.99 ЗЗД;
чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК,
вр. чл.92 ЗЗД.
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в
срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, връчена на длъжника по
реда на чл.47, ал.5 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на
пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията,
предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
По делото е представен договор за потребителски кредит №
*****/***** г. между „СТИК КРЕДИТ“ АД и Н. И. М., който не носи подписи
на страните. Ищецът твърди договорът да е сключен по електронен път по
реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.
Съгласно чл.6 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част
от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана
от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от
разстояние - едно или повече.
По силата на § 1, т.2 от ДР на ЗПФУР „средство за комуникация от
разстояние“ е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на
услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие
на доставчика и на потребителя.
Съгласно чл.18, ал.1 ЗПФУР при договори за предоставяне на
финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е: 1.
изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; 2.
спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2; 3. получил съгласието на потребителя
за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през
периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения
договор.
За доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на
изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага чл. 293 ТЗ, а за
електронните изявления – Законът за електронния документ и електронния
подпис (с изменено заглавие с ДВ, бр. 85 от 2017 г., както следва – Закон за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги), по силата на
чл.18, ал.2 ЗПФУР.
3
В настоящия случай от ангажираните по делото доказателства не може
да се приеме за доказано в условията на пълно и главно доказване, че между
кредитора и ответника е възникнало договорно правоотношение по сключен
договор за заем от разстояние по реда на ЗПФУР.
За пълнота следва да се посочи и че по делото не се установява в
условията на пълно и главно доказване предаване на сумата в размер на 800
лв. на ответницата. По делото е представено платежно нареждане от ***** г.,
от което се установява, че е било наредено извършването на превод по сметка
на ответницата на сумата 800 лв. с основание – договор *****. Не се
установява по делото сметката на ответницата да е била заверена с посочената
сума, с оглед на което не може да се приеме за доказано предаването на
сумата.
Наред с посоченото, ищецът твърди в негова полза да са цедирани
вземанията по процесния договор за потребителски кредит. Представен е
договор за цесия от 22.03.2024 г., по силата на който „СТИК КРЕДИТ“ АД е
прехвърлило на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД парични вземания по
договори за кредит, за които се сочи, че са индивидуализирани в Приложение
№ 1. По делото е представено извлечение от Приложение № 1, в което се
съдържа първи ред от таблица, без данни за длъжника, сключения със същия
договор за кредит, вида и размера на вземанията или каквито и да било други
индивидуализиращи данни за длъжника и вземанията към него. По тази
причина не може да се приеме за доказано и че вземанията по процесния
договор за потребителски кредит, са цедирани в полза на ищеца.
По изложените съображения исковете се явяват неоснователни и като
такива следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
С оглед неоснователността на предявените искове ищецът няма право
на разноски по делото.
Ответницата има право на разноски, но доколкото не претендира
такива, нито ангажира доказателства за извършването им, разноски не следва
да й се присъждат.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК
********* срещу Н. И. М., ЕГН ********** искове за признаване на
установено, че Н. И. М. дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, на
основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 и
ал.2 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК, вр. чл.99 ЗЗД; чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86,
ал.1 ЗЗД и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.92 ЗЗД, както следва:
сумата 576, 06 лв., представляваща главница по договор за
4
потребителски кредит № *****/***** г. между „СТИК КРЕДИТ“ АД и Н. И.
М.;
сумата 26, 63 лв., представляваща договорна лихва за периода ***** г. –
09.03.2020 г.;
сумата 386, 98 лв., представляваща мораторна лихва за периода
09.03.2020 г. - 29.01.2025 г.;
сумата 1 345, 46 лв., представляваща неустойка,
за които суми е издадена заповед за изпълнение от 26.02.2025 г. по
ч.гр.д. № 9244/2025 г. на СРС, ГО, 62 състав – като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5