№ 1985
гр. София, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20221110130104 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от „Т М“ ЕАД против П. М. Ц. и
М. Р. Т..
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД,
вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за
топлоснабден имот: апартамент № 72, находящ се в гр. ...... № 309924. Твърди, че за
процесния имот се дължат:
сумата 588, 02 лв. главница, представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2018 г. - м.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на
исковата молба - 07.06.2022 г. до изплащане на вземането;
сумата 134, 57 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 12.05.2022 г.;
сумата 28, 95 лв. главница, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.04.2019 г. – м.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата
на исковата молба – 07.06.2022 г. до изплащане на вземането;
сумата 7, 27 лв. мораторна лихва за периода 31.05.2019 г. – 12.05.2022 г.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му заплатят
исковите суми в условията на разделност – по 1/2. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответницата
П. М. Ц..
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата М.
Р. Т., с който оспорва исковете. Оспорва през исковия период наследодателят на
ответницата – Р. М Т. да е бил собственик/ползвател на имота. Оспорва начислените
суми да отговарят на реално доставената топлинна енергия. Сочи, че от страна на
ищеца не се ангажират доказателства в имота да има монтирани уреди за отчет на
топлинната енергия, както и последните да са технически годни. Оспорва дяловото
1
разпределение през исковия период да е осъществявано от „Т С“, с оглед на което се
противопоставя и на искането за конституиране на дружеството като трето лице
помагач на страната на ищеца. Излага съображения, че ищецът не е ангажирал
доказателства за установяване размера на претенцията си, като същият не може да бъде
установен от извлечения от счетоводството на ищеца. Оспорва фактурите за исковия
период да са й връчвани. Позовава се на давност. Оспорва претенцията за мораторна
лихва по съображения за акцесорния й характер. Моли съда да отхвърли исковете.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Т С“ ЕООД изразява становище за
основателност на исковете.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:
Представена е заповед № РД-41-139/25.01.1983 г., с която, на основание чл.100
ЗТСУ, апартамент № 72, находящ се в гр. ......... с площ от 84, 09 кв.м. е предоставен в
обезщетение на Р. М. Т. – двучленно семейство съгласно искане по чл.102 ЗТСУ.
Видно от представена по делото декларация по чл.14 ЗМДТ, процесният имот –
апартамент № 72, е деклариран от Р. М. Т., като в декларацията е посочен начин на
придобиване – отчуждаване.
Видно от удостоверение за наследници от 17.06.2022 г., Р. М. Т. е починал на
10.02.2013 г., като е оставил наследник по закон: М. Р. Т. – дъщеря.
Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на
собствениците на етажна собственост, находяща се в ......... бл. 119 от 13.09.2001 г.,
етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Т С“ ЕООД, което
дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в
режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните
собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение, в т.ч. под № 12 –
Р. М. Т..
На 30.04.2002 г. е сключен договор № 2202 между „Т С“ ЕООД и етажната
собственост с адрес: гр. гр. ............. по силата на който дружеството се е задължило да
достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на
топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и
индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45
дни след предоставяне на информация от „Т М“ ЕАД за показанията на топломера за
отчетния период.
Представен е договор, сключен между „Т М“ ЕАД – възложител и „Т С“ ЕООД –
изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е
възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение
на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда
с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите
условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия,
одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение
на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
От страна на третото лице-помагач са представени 2 бр. индивидуални справки
за отопление и топла вода за аб. № 309924 с клиент: Р. М. Т. за отчетните периоди
м.05.2018 г. – м.04.2019 г. и м.05.2019 г. м.04.2020 г., както и 2 бр. документи за
главен отчет от 25.05.2019 г. и 27.06.2020 г.
2
От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице
В. Т., се установява, че общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен
път в началото на всеки месец. Посредством т.н. „терминал“ се снема показанието на
топлинна енергия в 0.00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество
топлинна енергия се приспадат технологичните разходи в абонатната станция за
сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички
потребители – за отопление /имот и сградна инсталация/. В случая технологичните
разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие.
Дяловото разпределение през исковия период е извършвано от фирма „Т С“ ЕООД в
края на всеки отоплителен сезон. Изчисленията са извършени в съответствие с
действащата към процесния период нормативна уредба за топлоснабдяването. За
исковия период е начислена топлинна енергия за отопление на имота за 1 бр. щранг
лира, която е вид отоплително тяло без уред за дялово разпределение, като
инсталираната й мощност се определя по емпиричен път по реда на т.6.9 от Наредбата
за топлоснабдяването. Вещото лице е посочило, че има отчети от ФДР от 25.05.2019 г.
– 27.06.2020 г. За периода м.05.2019 г. – м.04.2020 г. няма начислена топлина енергия
за БГВ. Констатира се, че стойността на доставената топлинна енергия през исковия
период възлиза на сумата от 579, 31 лв., представляваща разликата между начислената
по прогнозни стойности сума от 1 090, 86 лв. и сумата за възстановяване от
изравнителни сметки в размер на 511, 55 лв. В посочената сума не са включени
предишни неплатени просрочени суми и лихви по тях. Констатира се също, че
стойността на дяловото разпределение за периода м.04.2019 г. – м.04.2020 г. възлиза на
сумата 28, 95 лв. Вещото лице е посочило, че общият топломер е преминавал
метрологични проверки, при които не са били констатирани отклонения извън
допустимите стойности, последната от които – със срок на валидност до 11.03.2021 г.,
т.е. и след края на исковия период.
Установи се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от
вещото лице Елена И., че няма извършени плащания на задължения за процесния
период, както и че стойността на дяловото разпределение за периода м.04.2019 г. –
м.04.2020 г. възлиза на сумата 28, 95 лв.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД,
вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в
§1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ
от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е
еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според
новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
3
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
От представената по делото заповед № РД-41-139/25.01.1983 г. по чл.100 ЗТСУ
се установява, че процесният имот е придобит от Р. М Т.. В потвърждение на горния
извод е и представената данъчна декларация по чл.14 ЗМДТ. Р. М Т. е починал преди
началото на исковия период, видно от представеното удостоверение за наследници,
като имотът е придобит по наследяване от дъщеря му М. Р. Т.. По изложените
съображения неоснователни се явяват възраженията на последната, че не се установява
Р. М Т. да е бил собственик на имота. Не са ангажирани доказателства заповедта по
чл.100 ЗТСУ да е обжалвана в предвидения за това срок, с оглед на което съдът приема,
че същата е влязла в сила.
По отношение на ответницата П. М. Ц. не са ангажирани доказателства, от
които да се установява последната да има качеството собственик или вещен ползвател
на имота. Видно от представената заповед № РД-41-139/25.01.1983 г. по чл.100 ЗТСУ,
имотът е предоставен в обезщетение на Р. М Т., като в заповедта е посочено и
двучленно семейство, без членовете му да са индивидуализирани в заповедта по
какъвто и да било начин. Същевременно по делото не се твърди и установява към
датата на заповедта П. М. Ц. да е била сред членовете на семейството на Р. М Т., за да
се изследва въпросът за действието на заповедта по отношение на нея. Видно от
представеното удостоверение за наследници, наследник по закон на Р. М Т. се явява
дъщеря му М. Р. Т.. С оглед изложеното от страна на ищеца не се доказва качеството
на ответницата П. М. Ц. на клиент на топлинна енергия за битови нужди за процесния
имот и за исковия период. Ето защо, следва да се приеме, че тази ответница не е
материалноправно легитимирана да отговаря по предявените срещу нея искове, с оглед
на което същите следва да бъдат отхвърлени.
От качеството на ответницата М. Р. Т. на собственик произтича качеството й на
клиент на топлинна енергия за битови нужди.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови
нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда
съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по
спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите
условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР,
публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.
4
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи
условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по
силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника –
потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и
съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г.
на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.
Изложените обстоятелства в своята съвкупност обосновават заключението, че за
исковия период между ищеца и ответницата М. Р. Т. е съществувало валидно
облигационно правоотношение с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди относно процесния имот, с оглед на което възраженията на ответницата в
обратен смисъл се явяват неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между
топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е възложено от
етажните собственици на „Т С“ ЕООД с договор, сключен от упълномощен
представител на етажните собственици. Третото лице – помагач е осъществявало
услугата дялово разпределение за топлоснабдения имот за исковия период, в какъвто
смисъл са ангажираните от него писмени доказателства и заключението на СТЕ.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно е
допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която е изготвена въз
основа на приложените по делото и допълнително изискани документи, въз основа на
които вещото лице е дало заключение относно доставената на ответника топлинна
енергия през процесния период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х
на ЗЕ. Вещото лице е съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за
имота през процесния период е извършено правилно, съобразно изискванията на
действащата през периода нормативна уредба. От заключението на вещото лице се
установява, че стойността на доставената топлинна енергия през исковия период
възлиза на сумата от 579, 31 лв., представляваща разликата между начислената по
прогнозни стойности сума от 1 090, 86 лв. и сумата за възстановяване от изравнителни
сметки в размер на 511, 55 лв.
От страна на ответницата М. Р. Т. своевременно е направено възражение за
погасителна давност, по отношение на което съдът намира следното:
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк.
д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, вземанията на топлоснабдителните дружества са
периодични по смисъла на чл.111, б. „в“ ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането
на тригодишна давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези
дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения,
имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално
определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен
5
размер.
Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече от
момента, в който вземането е станало изискуемо. Според Общите условия за продажба
на топлинна енергия от ищцовото дружество от 2016 г., купувачите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Настоящият иск е предявен на 07.06.2022 г., с
оглед на което към този момент е изтекла погасителната давност за вземания, станали
изискуеми преди 07.06.2019 г., каквито в случая се явяват вземанията за периода
м.05.2018 г. – м.03.2019 г.
Непогасени по давност са вземанията за периода м.04.2019 г. – м.04.2020 г.,
възлизащи на сумата от 257, 32 лв., определена при съобразяване на таблицата по т.4 от
констативно-съобразителната част на СТЕ.
От така посочената сума от ответницата се претендира ½, възлизаща в случая на
сумата 128, 66 лв. До посочения размер искът следва да се уважи, а над тази сума до
пълния предявен размер от 294, 01 лв. и за периода м.05.2018 г. – м.03.2019 г. – да се
отхвърли.
Задължението за заплащане стойността на топлинната енергия е парично, с
оглед на което в случай на забава съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането
му – чл.84, ал.1 ЗЗД, а когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в
забава, след като бъде поканен от кредитора – чл.84, ал.2 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава, както и размера на
претенцията си.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от 2016 г. месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по
смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването, се формира въз основа на
определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода
цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки, като клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.
Мораторна лихва върху погасената по давност главница не се дължи по арг. от
чл.119 ЗЗД.
С оглед изложеното ищецът има вземане към ответницата за мораторна лихва
върху главните вземания за м.04.2019 г. – м.04.2020 г. в размер на сумата 58, 92 лв.,
начислена за периода 15.09.2019 г. – 12.05.2022 г., определен по реда на чл.162 ГПК.
6
От така посочената сума от ответницата се претендира ½, възлизаща на сумата
29, 46 лв. До посочения размер искът следва да се уважи, а над тази сума до пълния
предявен размер от 67, 29 лв. – да се отхвърли.
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на
чл.61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран
от клиентите на ЕС, като съгласно ал.2 на същите клаузи – клиентите заплащат на
продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от
тях търговец.
В чл.61, ал.1 от Наредбата е предвидено, че дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна собственост, се извършва
възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от
клиентите или от асоциацията по чл.151, ал.1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази
наредба и приложението към нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена
на услугата дялово разпределение /извършвана от избран от клиентите търговец/, като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на
отчитане уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл.36, ал.2 от Общите
условия от 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се
определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. С общите условия,
одобрени от ДКЕВР, се урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна
енергия между страните, който на основание чл.20а ЗЗД има сила на закон за
последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има
право да получи цената на извършваната услуга дялово разпределение. Установи се по
делото, че дяловото разпределение през исковия период е извършвано от „Т С“ ЕООД.
Общият размер на дължимата цена на дяловото разпределение за периода м.04.2019 г.
– м.04.2020 г. възлиза на сумата от 28, 95 лв., определена по реда на чл.162 ГПК при
съобразяване заключението на СТЕ, ССЕ и счетоводна справка на ищеца на л. 23 от
делото.
От така посочената сума от ответницата се претендира ½, възлизаща на сумата
14, 48 лв., с оглед на което искът следва да се уважи в пълния предявен размер.
Съдът намира, че лихва върху главницата за цената на дяловото разпределение
не се дължи, доколкото от страна на ищеца не се установява при условията на пълно и
главно доказване изпадането на длъжника в забава по отношение на главния дълг – не
е предвиден срок за заплащане на задължението, с оглед на което ответникът изпада в
забава след покана, каквато не се установява да е била отправена до него.
По разноските:
Ответницата М. Р. Т. следва да бъде осъдена да заплати на ищеца, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 148, 99 лв. разноски по делото, съобразно уважената част от
исковете.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата М. Р. Т., на основание
чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 299, 80 лв. разноски, съобразно отхвърлената част от
предявените срещу нея искове.
Съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност на
7
претендираното от ответницата адвокатско възнаграждение. Като съобрази естеството
на правния спор, както и вида и обема на осъществената правна зашита, свързани с
депозиране на отговор на искова молба, в т.ч. с формулиране становище по
доказателствените искания на ищеца, и процесуално представителство в проведеното
открито съдебно заседание, съдът намира, че уговореното адвокатско възнаграждение
не надвишава минимално установеното по чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения до степен, обуславящ извод
за неговата прекомерност.
Ответницата П. М. Ц. не дължи разноски на ищеца с оглед неоснователността на
предявените срещу нея искове.
Ответницата П. М. Ц. има право на разноски, но доколкото такива не се
претендират и не се ангажират доказателства да са били сторени, разноски не следва да
й се присъждат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Р. Т., ЕГН ********** да заплати на „Т М“ ЕАД, ЕИК ..........., на
основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, както следва:
сумата 128, 66 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
периода м.04.2019 г. – м.04.2020 г., ведно със законна лихва от исковата молба –
07.06.2022 г. до окончателното изплащане;
сумата 29, 46 лв., представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. –
12.05.2022 г.;
сумата 14, 48 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за
периода м.04.2019 г. – м.04.2020 г, ведно със законна лихва от исковата молба –
07.06.2022 г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за стойността на доставената топлина енергия за сумата над
128, 66 лв. до 294, 01 лв. и за периода м.05.2018 г. – м.03.2019 г. – като ПОГАСЕН ПО
ДАВНОСТ; иска за сумата над 29, 46 лв. до 67, 29 лв. – мораторна лихва върху
стойността на топлинната енергия, и иска за сумата от 3, 64 лв. – мораторна лихва
върху цената на дяловото разпределение за периода 31.05.2019 г. – 12.05.2022 г. – като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т М“ ЕАД, ЕИК ........... срещу П. М. Ц., ЕГН
********** искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД
за
сумата 294, 01 лв. главница, представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2018 г. - м.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на
исковата молба - 07.06.2022 г. до изплащане на вземането;
сумата 67, 29 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 12.05.2022 г.;
сумата 14, 48 лв. главница, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.04.2019 г. – м.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата
на исковата молба – 07.06.2022 г. до изплащане на вземането;
сумата 3, 64 лв. мораторна лихва за периода 31.05.2019 г. – 12.05.2022 г. – като
8
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА М. Р. Т., ЕГН ********** да заплати на „Т М“ ЕАД, ЕИК ..........., на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 148, 99 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА „Т М“ ЕАД, ЕИК ........... да заплати на М. Р. Т., ЕГН **********, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 299, 80 лв. разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца „Т С“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9