МОТИВИ към присъда №92/18.09.2019г., по НОХД №146/2019г., по описа на Окръжен съд – Видин.
Делото е образувано по обвинителен акт на Окръжна прокуратура – Видин, с който е повдигнато обвинение против Ц.Б.Ц. с ЕГН **********, за това че На 18.11.2018г. около 07.50 часа на път II-11 Видин-
Монтана през с.Арчар при километър
18+780, при управление на лек автомобил
марка „Ауди“,
модел „А4“
с рег. № *, собственост на Й. Г. от гр.Лом
в посока на движение от гр.Лом
към гр.Видин, нарушил правилата за движение по
пътищата, установени в
чл.21 ал.1 от ЗДвП - като водач на
МПС категория „В“ превишил максимално допустимата скорост за движение извън
населено място от 90 км/ч. движейки
се със скорост
от 123км/час при навлизане в десен завой, изгубил
контрол над управлявания от него лек автомобил,
навлязъл в насрещната пътна лента с което
е реализирал ПТП, като ударил насрещно движещия се в него
лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Пасат“
с рег. № * управляван от С. Г. Ш. от гр.Брегово, след което напуснал пътното платно и се е преобърнал в затревената площ встрани от пътя
и по непредпазливост причинил смъртта на Д. Б. И. с ЕГН ********** ***- престъпление по
чл. 343, ал.1,
б. „в“
във вр. с чл. 342, ал.1 от НК във вр.
с чл. 21,
ал.1 от ЗДвП.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Видин в с.з. заяви, че поддържа обвинението, така както е повдигнато с
обвинителния акт, като подсъдимия следва да бъде признат за виновен по
повдигнатото обвинение и да му се наложи наказание „лишаване от свобода“ около
4 години, а наказанието „лишаване от право да управлява МПС да се наложи в
максимален размер.
Частните обвинители И.Ц.Б. и Б.Б.И., лично и
чрез своя повереник- адвокат Е.Е., молят Съда да признае подсъдимия за виновен по
повдигнатото обвинение и да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ около
средния предвиден в закона размер, което съобразно чл.58а от НК да бъде намалено
с 1/3, да се приложи чл.66, ал.1 от НК с по-дълъг изпитателен срок, а
наказанието „лишаване от правоуправление на МПС“ да бъде с година по дълго от
срока на наказанието „лишаване от свобода“ .
Подсъдимият Ц. в с.з. изрази желание
производството по делото да протече съобразно чл.371, т.2 от НПК и заяви, че разбира
в какво е обвинен, признава за виновен по повдигнатото срещу него обвинение,
признава изцяло фактите визирани в обвинителния акт, съгласен е да не се
събират доказателства за тези факти, наясно е, че направените от него
самопризнания и доказателствата от ДП ще се ползват при постановяване на
присъдата, и съжалява за стореното.
Защитника на подсъдимия Ц. – адвокат Г.Г. заяви, че размера
на наказанието „лишаване от свобода“ следва да бъде минимален с приложение на
чл.58а, ал.4 и чл.55, ал.1 от НК и изпълнението му следва да бъде отложено с
оглед чл.66 от НК, а наказанието „лишаване от правоуправление на МПС“ да е с
минимален срок.
От доказателствата по делото, преценени
поотделно и в съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
На
18.11.2018г., по пътя 11-II /Монтана- Видин през с.Арчар/, подсъдимият
Ц.Б.Ц. управлявал лек автомобил марка
„Ауди“, модел „А4“
с рег. № *, собственост на Й. М. Г.. На предната седалка
до водача седял пострадалия – Д. Б. И..*** за полагане на изпит
във Видинския филиал на Русенски
университет.
На около километър преди табелата за населено място
с.Арчар при навлизане в десен завой, подсъдимият Ц.
с висока скорост навлязъл в лентата за насрещно движение,
в която се е движел лек автомобил
„Фолксваген“, модел „Пасат“
с рег. № * управляван от С. Ш.. Подсъдимият се е движел
със скорост от 123 км/час, която е била
по- висока от максимално допустимата-
90 км/ч, визирана в чл.21,ал.1 от ЗДвП. Ц. не е могъл да избегне
удара с насрещно движещия се автомобил
и причинил ПТП, вследствие на което автомобила
напуснал пътното платно и се преобърнал
в затревената площ встрани от пътя. Возещият
се с него пътник- пострадалия
Д. И. загинал. Пристигналия на
място екип на ЦСМП констатирали смъртта на Д. И..
Видно
от
заключението на съдебно-медицинската експертиза за изследване на труп № 110/2018г., установено е,
че причина за смъртта Д.Б. И. е съчетана травма /открита черепно-мозъчна травма, кръвоизлив под меките мозъчни
обвивки по основата на главния
и малкия мозък, общо мозъчен оток, разкъсвания на десния бял дроб, разкъсване на
възходящата аорта с кръвоизлив в сърдечната обвивка/, довела до остра
сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност. Смъртта е в пряка причинна връзка с
установените увреждания. По механизъм уврежданията отговарят да са получени от
действието на тъпи твърди предмети и могат да са получени по начи и време
посочени на ДП, т.е. в условията на ПТП- травма в купето на лек автомобил.
Горната фактическа обстановка се доказва от
самопризнанието на подсъдимия и останалите доказателствата събрани на досъдебното производство, които го подкрепят: Протокол за оглед на
местопроизшествие от
18.11.2018г.; Талон за изследване №0007235; Талон за
изследване №0007234; Медицинска документация,
л.47-55 от ДП; Писмо от
МБАЛ „Света Петка“ гр.Видин, л.60 от ДП; Протокол за
химическа експертиза №142Т от 21.11.2018г.; Протокол за химическо изследване
№498 от 21.11.2018г.; Протокол за
медицинско изследване от 18.11.2018г.,
л.69 от ДП; Протокол за химическо изследване
№500 от 21.11.2018г.; Протокол за
медицинско изследване от 18.11.2018г., л.72 от ДП; Медицинска документация,
л.89-114 от ДП; Удостоверение за
наследници №1277 от
19.12.2018г.; Справка за собственост на МПС от база
данни към КАТ – 2броя; Констативен протокол
за ПТП с пострадали лица №263/2018г.; Заключение на комплексна авто-техническа
и оценителна експертиза; Съдебно-медицинска експертиза по писмени
данни №408/2018г.; Съдебно-медицинска експертиза на труп
№110/2018г.; Справка за нарушител водач
на Ц.Б.Ц.; Повторна комплексна авто-техническа и оценителна експертиза; Характеристика на
Ц.Б.Ц. ***; Уверение че Ц.Б.Ц. е студент във Видинския филиал
на русенския университет „Ангел Кънчев“; Удостоверение за наследници №1165/21.11.2018г.; Удостоверение за
родствени връзки на Б.Б.И.; Препис извлечение от акт
за смърт №388/22.09.2007г.; показанията
от ДП на
свидетелите С. Г. Ш., Б. С. Ш., Д. И.Д., Н. Б. И., М. П. Т, В. З. Г., Н. В. К., М. Н. П., Й. М.Г.. Няма противоречие между визираните доказателства. Гласните кореспондират
с писмените, веществените и помежду си, и Съдът ги кредитира. Доказателствата събрани на досъдебното производство подкрепят самопризнанията на подсъдимия.
От така установената фактическа
обстановка, Съдът намира, че подсъдимия Ц.Б.Ц. е осъществил състава на чл.343, ал.1, б. „в“,
във вр. с
чл.342, ал.1 от НК, във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП. От обективна страна на 18.11.2018г., около 07:50ч. на път II-11 Видин-Монтана през с.Арчар, при
километър 18+780, при управление на лек
автомобил, марка „Ауди“, модел „А4“,
с рег.номер*, собственост на Й. Г. от гр.Лом,
в посока на движение от гр.Лом
към гр.Видин, нарушил правилата за движение по
пътищата, установени в
чл.21, ал.1 от ЗДвП - като водач на
МПС категория „В", превишил
максимално допустимата скорост за движение
извън населено място от 90км/ч., движейки се със
скорост от 123км/ч. и при навлизане в десен завой изгубил
контрол над управлявания от него лек автомобил,
навлязъл в насрещната пътна лента, с което е реализирал ПТП, като ударил насрещно
движещия се в нея лек автомобил
малка „Фолксваген“,
модел „Пасат“,
с рег. номер
* управляван от С. Г. Ш. от гр.Брегово, след което напуснал
пътното платно и се преобърнал в затревената площ встрани от пътя
и причинил смъртта на Д.Б.И., ЕГН **********
***.
От субективна страна престъплението е извършено по непредпазливост, под формата на
небрежност, тъй като Ц. не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици от деянието
си - причиняването на смъртта на
пострадалия Д.
Б. И., но е бил длъжен да ги
предвиди и е могъл да стори това,
предвид неговите възможности на правоспособен водач, макар и с малък опит. Налице е престъпна небрежност, тъй като той
е имал възможността да
предвиди настъпването на конкретното увреждане и да съобрази своето поведение с тази възможност. Ц. е следвало да
управлява МПС със скорост в рамките на разрешената. Вместо това, той е
управлявал л.а. със скорост чувствително над разрешената /с повече от 30км/ч
над нея/, с тази висока скорост е навлязъл в завой, изгубил контрол над
автомобила, навлязъл в насрещната лента и е последвало ПТП.
За извършено престъпление по чл. 343,
ал.1, б. „в“
във вр. с чл. 342, ал.1,
от НК, във вр. с чл.6, т.1 и чл.21,
ал.1 от ЗДвП е предвидено наказание „лишаване от свобода” от 2 до 6 години.
Подсъдимият е с чисто съдебно минало, в млада възраст, признал
се е за виновен и е изразил съжаление за извършеното още на ДП, каквото
съжаление изрази и пред Съда. Видно от характеристиката на Ц. ***, подсъдимия
не е санкциониран за противообществени прояви и нарушения на обществения ред по
Наредба на Общината. Горните обстоятелства са смекчаващи отговорността му. Отегчаващи
обстоятелства са, че Ц., видно от справка за нарушител/водач на л. 183
от ДП, само за няколко месечния си стаж като правоспособен водач на МПС е бил
наказан за нарушение на правилата за движение по пътищата, но най-вече обстоятелството, че непосредствено
преди възникване на опасността за ПТП, дееца е управлявал МПС със скорост много
над разрешената. Освен това, тежестта на престъпния резултат, респ. смъртта на
млад човек, който е бил морална и материална опора за близките си- майка
вдовица и сестра, с които е живеел в едно домакинство, сочи обществена опасност
на конкретното деяние, която не е занижена с оглед характерната за вида на
престъплението. Въпреки това, с оглед на превеса на смекчаващите
обстоятелства, и съобразно чл.54 и 36 от НК, Съдът намира, че наказанието на Г. следва да бъде индивидуализирано в
размер над минималния, но под средния,
респ. „лишаване от свобода” за срок от 3
години /три години/ и 6 месеца, който размер на основание чл.373, ал.2 от НПК във вр. с чл.58а, ал.1 от НК намалява с 1/3 и налага на подсъдимия наказание „лишаване от свобода”, за срок от 2
/две/ години и 4 /четири/ месеца.
Наложеното наказание
„лишаване от свобода“ не надвишава 3 години и подсъдимия е с чисто съдебно
минало. Ц., както бе посочено по – горе, е извършил деянието, което е по непредпазливост и при превес на
смекчаващи обстоятелства, като е изразил искрено съжаление за стореното. Съдът
намира, че за постигане на
целите на наказанието и преди всичко за поправянето на извършителя, не е
необходимо той да изтърпи наложеното му наказание. Налице са условията на
чл.66, ал.1 от НК и следва да намери приложение института на „условно
осъждане“. Предвид тежестта на деянието и реализиране на превенцията, срока на
отлагане на изпълнението на наказанието следва да бъде над минимума, т.е. 4
години, считано от влизане на присъдата в сила.
По
визирани по- горе съображения, респ. за тежестта на деянието и реализиране на
превенцията, на подсъдимия Ц., на
основание чл.343г във вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК, следва да бъде наложено
наказание „лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от 4 години, считано от
влизане на присъдата в сила.
На
основание чл.59, ал.4 от НК, следва да се приспадне от срока на наказанието
„лишаване от правоуправление на МПС“ времето през което подсъдимия е бил лишен
по административен ред да управлява МПС.
Водим
от горното Видинският Окръжен Съд постанови присъдата.
16.10.2019г. ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: