№ 622
гр. София, 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Снежана Бакалова
Рени Ковачка
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело №
20251001000393 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следв. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 38384/27.03.2025год. на „ ВМН Груп “ЕООД
срещу Решение № 359/10.03.2025год., постановено по т.д.№ 877/24год. на СГС, с което
жалбоподателят е осъден да заплати на „ Еко Петрол България“ ООД както следва : - на
основание чл. 327 от ТЗ сумата от 35 860 лева- представляваща цена на доставено гориво
съгласно фактури № **********/28.01.2021год., № **********/28.01.2021год., №
**********/10.02.2021год., № **********/10.02.2021год., № **********/10.02.2021год., №
**********/22.02.2021год., № **********/22.02.2021год., № **********/24.06.2021год., №
**********/24.06.2021год., № **********/06.07.2021год.,, № **********/06.07.2021год., №
**********/19.07.2021год., № **********/19.07.2021год., № **********/01.08.2021год., №
**********/01.08.2021год., № **********/01.08.2021год., № **********/11.08.2021год., №
**********/24.08.2021год., № **********/05.09.2021год., № **********/21.09.2021год., №
**********/21.09.2021год., № **********/21.09.2021год., № **********/05.10.2021год., №
**********/05.10.2021год.,, № **********/05.10.2021год., № **********/16.10.2021год., №
**********/16.10.2021год., № **********/26.10.2021год., № **********/26.10.2021год., №
**********/07.11.2021год., **********/24.11.2021год.№**********/24.06.2021год. и №
**********/08.09.2021год., ведно със законната лихва , считано от 25.04.2024год. до
окончателното й изплащане , както и на основание чл. 86, ал.1 сумата от 10 615.51 лева,
представляваща мораторна лихва за забава изчислена върху главницата от 35 860.92 лева за
периода от 25.04.2021год. до 25.04.2024год. .
Във въззивната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно като
постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон
и е необосновано.Твърди се, че първоинстанционния съд е постановил решението си без да
1
допусне поискани от жалбоподателя и релевантни към спора доказателства. По тази причина
защитната теза на ответника , че е платил в брой доставеното му от ищеца гориво било
останало недоказано. Предвид на това и и на основание чл. 266, ал.3 от ГПК е заявил
искане за събиране на тези доказателства във въззивното производство.
По изложените във въззивната жалба доводи се иска обжалваното решение да бъде
отменено и да бъде постановено ново за отхвърляне на предявените искове като
неоснователни и недоказани.
В подаден отговор на въззивната жалба от „ Еко Петрол България“ ООД са
изложени доводи за нейната неоснователност. Поддържано е , че обжалваното решение е
правилно и обосновано и че направените от жалбоподателя доказателствени искания са
неоснователни. По отношение спорният между страните въпрос- плащането на закупеното
от ответника гориво е заявено ,че липсват доказателства за плащането и че такива не
съставляват издадените за зареденото количество гориво фискални бонове.
По изложените доводи се прави искане за отхвърляне на въззивната жалба и за
потвърждаване на обжалваното решение,ведно с произтичащите от това последици.
В с.з. във въззивната инстанция процесуалните представители на страните са
поддържали изложените във въззивната жалба и в писмения отговор позиции по спора ,като
и двамата са направили възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК.
По делото се установява следното :
Пред СГС е депозирана искова молба от „ Еко Петрпол България“ ООД с искане
ответното дружество- „ ВМН Груп“ ЕООД да бъде осъдено да му заплати сумата от
35 751.31лева с включен ДДС, представляваща стойността на приети и незаплатени
доставки на горива- дизелово гориво и добавка ADBLUE, за които са издадени описаните в
исковата молба фактури, както и законна лихва върху всяко едно от задълженията по
фактурите, считано от деня, следващ падежа на съответната фактура до 25.04.2025год. в
размер на 10 627.35 лева, както и законна лихва, считано от датата предявяване на иска до
окончателното й изплащане.
В исковата молба ищецът твърди , че страните по делото са били в трайни
търговски отношения във връзка с доставка на дизелово гориво и добавка ADBLUE . След
зареждане на горивото на бензиностанциите на ищеца , приемащият горивото подписвал
документ, удостоверяващ доставката, след което доставчикът издавал фактура, която
изпращал по имейл и тя била осчетоводявана в ответното дружество. Посочил е , че 14-
дневния срок за плащане на доставката започвал да тече от получаване на стоката или
услугата и че ответното дружество спряло да плаща задълженията си още през 2021год. и
останали неиздължени сумите по процесните фактури. Тяхната обща стойност била в размер
на 35 860.92лева, а лихвата върху тях-в размер на 10 627.35лева.
В подаден писмен отговор „ ВМН Груп“ ЕООД е оспорило исковите претенции ,
твърдейки че процесните суми са изцяло погасени на каса и в брой при зареждане на
доставеното гориво. За зареденото гориво били издадени касови бонове , а такива се
издавали след плащане на стоката или услугата. Оспорило е процесните фактури като
невалидни,т ъй като не съдържали необходимите по закон реквизити. Поддържало е също
така ,че ищецът бил неизправна страна по създалото се между тях правоотношение във
връзка с доставката на гориво, тъй като не бил изпълнил задължението си да достави гориво
в необходимото количество и качество. Направил е възражение за погасяване на процесните
задължения по давност.
В допълнителна искова молба ищецът е заявил , че вземанията за плащане на цената
на зареденото от ответника гориво не е погасено в брой и че представените от ответника
касови бонове не доказвали плащането. Уточнил е , че фискалната система на
бензиностанцията – „ NENUS“ издавала фискални бонове за зареденото гориво и на тях
било отбелязано „ НА КРЕДИТ“, което означавало че не се заплаща цената в момента на
доставката, тоест доставката е на „ кредит“ и доставките на ответника са въведени с
2
отложено плащане. Дубликатите на фактурите или касовите бонове били представени с
исковата молба и подписите върху тях не били оспорени,тоест стоката е получена. Посочил
е ,че възражението че доставеното гориво не било в необходимото качество били голословни
и несъстоятелни. Като несъстоятелно е посочил и възражението за изтекла погасителна
давност, тъй като в случая не се касаело за задължения за периодично изпълнение .
В допълнителен писмен отговор „ ВМН Груп“ ЕООД е потвърдило оспорванията си
, изложени в писмения отговор на исковата молба.
С обжалваното решение първоинстанционният съд се е произнесъл по така
предявените искове като ги е уважил частично . Предмет на обжалване в настоящото
производство е именно частта от първоинстанционното решение, с което исковете са
уважени .
За да уважи исковете първоинстанционният съд е приел за доказано наличието на
облигационно правоотношение между страните във връзка с доставката на гориво и добавка
към него ,по което ищцовото дружество е изправна страна. Приел е за доказано
задължението на ищеца като продавач да достави на ответника посоченото във всеки касов
бон коричество горива и горивни продукти ,с което е породено задължението на ответника
да заплати тяхната цена. По отношение плащането е приел ,че то не е доказано от ответника.
Издадените на ответника при зареждане на горивото фискални бонове не доказвали
плащането на цената на зареденото гориво ,тъй като в тях изрично и в съответствие с
предвидената в чл. 25, ал.5 от Наредбата за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти/, било посочено , че плащането е
отложено. В такава хипотеза и съгласно уговорките на страните ,плащането следвало да
бъде извършено по банков път,доказателства за което не били ангажирани поделото. Като
неоснователно съдът е приел и възражението за изтекла погасителна давност, тъй като
вземанията на ищеца за продажната цена на доставените стоки нямат периодичен характер,
не касаят лихви и неустойки, с оглед на което се ползват с общата 5-годишна погасителна
давност съгласно чл. 110 от ЗЗД.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми на закона. Същото е и правилно, в обжалваната част, като на
основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от
СГС, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявените искове с правно
основание чл.327 от ТЗ вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Фактическите и правни констатации на настоящия въззивен съд съвпадат с
направените от първоинстанционни съд в атакувания съдебен акт констатации,поради което
препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК .Следва да се посочи, че установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка по спора остава непроменена и във
въззивното производство , като направените от въззивника доказателствени искания са
оставени без уважение, мотиви за което са изложени в Определение № 612/10.10.2025год.
Така , при правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от
ГПК и при изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, изложил е
подробни мотиви, като е основал решението си върху приетите от него за установени
обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Изложил е конкретни и
ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно положение между страните и
разрешаването на правния спор. Изводите му са обосновани с оглед данните по делото.
Доводите в жалбата са основани на извършени от първоинстанционния съд процесуални
нарушения свързани с недопускане или несъбиране на относими, допустими и необходими
доказателства , по които оплаквания е налице произнасяне на настоящия съдебен състав с
цитираното по-горе определение, в което са приети за несъстоятелни.
Очертаният спорен въпрос по делото е дали издадените от ищеца фискални бонове при
зареждане на автомобилите на ответника с гориво удостоверяват плащане на цената на
3
продаденото гориво. Направеният от първоинстанционния съд извод , че фискалните
бонове не съставляват доказателство за плащане на цената на зареденото гориво се сочи от
ответника като неправилен и това оплакване във въззивната жалба е изводимо от
изложеното в нея във връзка с несъбраните в първоинстанционното производство
доказателства.
Оплакването е неоснователно.
Съдържащата се в Наредба № Н-18 от 13.12.2006год. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти , изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен
магазин , нормативната уредба относно реда и условията за издаване на фискална касова
бележка, придава на този документ и допълнително значение или функция – на платежен
документ. Това значение се извлича от разпоредбите на чл.3, ал.1 и чл. 25, ал.1 и ал.3 от
същата наредба , изискващи издаването на фискална касова бележка при извършване на
плащания на каса.
Действително разпоредбата на чл. 3, ал.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006год.
въвежда изключение от общото правило на чл. 3, ал. 1 относно продажбата на течни горива,
предвиждайки задължението продавачът да регистрира и отчита продажбите на течни
горива чрез издаване на фискална касова бележка от ЕСФП, включително за платените чрез
внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, наличен
паричен превод или пощенски паричен превод по ал. 1, тоест независимо от начина на
плащане. Това означава, че относно продажбите на течни горива, задължението за издаване
на фискална касова бележка или касов бон обхваща, както плащанията в брой или на каса,
така и всички останали начини на плащане, които в основната разпоредба са изключени от
приложението й – "чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод,
директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга
по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски
паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски
парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Това изключение от основното правило обаче не лишава касовия бон от
доказателствена сила в случаите, в които плащането на закупените течни горива е
извършено в брой. В случаите обаче, в които страните са уговорили друг начин на плащане,
включително и отложено, тогава не би била налице хипотезата на чл. 25, ал. 3 от Наредбата
и издаването на касовия бон не би било достатъчно, за да удостовери извършването на
плащане в момента на продажбата.
Настоящия случай е именно такъв. Във всички изхождащи от ищеца фискални
бонове е налице отбелязване относно плащането на цената на закупеното гориво по
следния начин : „на кредит“, тоест „ при отложено плащане „, а отложеното плащане
означава , че клиентът получава стоката/услугата, но я заплаща по-късно вместо веднага.При
съобразяване на последното и предвид уговорения в сключения между страните на
18.12.2020год. и действащ през периода на процесните продажби начин на плащане на
цената на закупеното гориво / по банков път/ следва да се приеме , че фискалните бонове не
съставляват доказателство за плащане в брой на цената на горивото при извършване на
продажбите. При така установените условия за плащане , ответникът следва да докаже , че е
извършил плащането съобразно тях , а именно в един следващ датата на продажбата момент
и то по банков път , което не е сторил по делото.
С оглед липсата на доказателства за заплащане от ответника на цената на
продаденото му от ищеца гориво, за което са издадени процесните фактури , предявеният
иск по чл. 327 от ТЗ във връзка с чл. 79, ал.1 от ЗЗД се явява основателен и доказан в
претендирания размер. До същия извод е достигнал и първоинстанционния съд в
обжалваното в настоящото производство решение, поради което следва да се потвърди.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК на въззиваемото
дружество се дължат разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, които се доказват от
4
приложена фактура № **********/14.11.2025год. и платежно нареждане от 20.11.2025год.
и са в размер на 3 000лева. Неоснователно е заявеното от процесуалния представител на
ответната страна възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК за неговата прекомерност, доколкото
същото надвишава с 322 лева минималния размер на възнаграждението по чл. 7, ал.2 ,т.4 от
Наредба № 1 /2004год. за възнагражденията за адвокатска работа и съответства на
фактическата и правна сложност на спора и обема на извършените от процесуалния
представител на страната процесуални действия.
Неоснователно се претендира от въззиваемото дружество присъждане с въззивното
решение на направени в първоинстанционното и обезпечително производство разноски. В
обжалваното решение липсва произнасяне по отношение разноските , дължими се на
страните в първоинстанционното и обезпечително производство , но този пропуск не може
да бъде отстранен от въззивния съд предвид разписания специален ред за това в
разпоредбата на чл. 248 от ГПК .
Мотивиран от горното , Апелативен съд-София, в настоящия си състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 359/10.03.2025год., постановено по т.д.№ 877/2024год.
на СГС, ТО, VI-7 състав.
ОСЪЖДА „ ВМН Груп“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление : гр.София, ж.к.“ Мотописта“ , ул.“ Рикардо Вакарини“ № 1 Б, ет.4, ап.14 да
заплати на „ Еко Петрол България“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление : гр.София, ул.“ Тирана“ № 23А, ет.5, ап.52 сумата от 3000лева с ДДС ,
представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД при наличие на предпоставките на чл.280 от ГПК в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5