Присъда по дело №787/2021 на Районен съд - Свиленград

М О Т И В И
към ПРИСЪДА № 12 от 20.10.2021 година
по НОХД № 787/2021 година на Районен съд (РС) – Свиленград

С Обвинителен акт (ОА) по Бързо производство (БП) № 297/2021
година по описа на РУ – Свиленград, преписка с вх.№ 2578/2021 година по
описа на Районна прокуратура – Хасково, Цветослав Лазаров – Прокурор при
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград
повдига обвинение на Н. Ш. АТ., родена на 11.06.1995 година в град
Свиленград, област Хасково, българка, българска гражданка, живуща в село
Георги Добрево, област Хасково, с начално образование, неомъжена, ЕГН
**********, неосъждана, за това, че в периода от месец февруари 2021
година до месец септември 2021 година, включително, в село Младиново,
област Хасково, след като е била осъдена със Съдебно решение №
260086/16.12.2020 година по гражданско дело (гр.д.) № 470/2020 година по
описа на РС - Свиленград, влязло в сила на 21.01.2021 година, да издържа
свои низходящи – дъщеря си ПД Ш.а, родена на 12.07.2009 година и сина си
ХД Ш., роден на 13.01.2014 година, съзнателно не е изпълнила задължението
си в размер на повече от две месечни вноски, а именно: 8 месечни вноски по
155 лв. месечно за детето ПД Ш.а и 8 месечни вноски по 155 лв. месечно за
детето ХД Ш., като общата дължима сума за издръжката възлиза в размер на
2 480 лв. - престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
Настоящата Присъда е постановена при условията на чл. 269, ал.
3, т. 3 от НПК в отсъствие на подсъдимия Н. Ш. АТ., тъй като
1./ отсъствието на подсъдимия А. няма да попречи за разкриване на
обективната истина;
2./ обвинението, за което е повдигнато обвинението не е за тежко
умишлено престъпление;
3./ редовно е призована за датата и часа на съдебното заседание
чрез защитника си – адвокат М.А. и по телефона;
4./ не е посочила уважителни причини за неявяването си и
5./ изпълнена е процедурата по чл. 247в, ал. 1 от НПК.
В съдебно заседание служебният защитник на подсъдимия Н. Ш.
АТ. – адвокат М.А., сочи, че е изяснена фактическата обстановка по делото
като пледира на А. да бъде определено наказание „Пробация” с двете
задължителни пробационни мерки за срок около минималния поради наличие
на многобройни смекчаващи вината обстоятелства.
1

Представителят на Районна прокуратура – Хасково, Териториално
отделение - Свиленград: Прокурор С.С. поддържа обвинението по отношение
на фактическата обстановка, изложена в ОА. Изразява становище същото да е
безспорно доказано от обективна и субективна страна, при изцяло потвърдена
фактическата обстановка от събраните доказателства в хода на процеса,
както и установени съставомерни – обективен и субективен признаци на
вмененото престъпление по възведената правна квалификация, така също и
неговото извършване и авторството му в лицето на подсъдимия Н. Ш. АТ..
Поради това, Прокурорът пледира за признаването й за виновна и осъждането
й, като й бъде наложено предвиденото в чл. 183, ал. 1 от НК наказание
„Пробация” с двете задължителни пробационни мерки, които да се
индивидуализират при условията на чл. 54 от НК при превес на смекчаващите
вината обстоятелства, в размер на всяка от тях от около 10 месеца.
Дирекция „Социално подпомагане” (ДСП) – Свиленград (по
настоящите адресе на децата П. и Х. Ш.и съгласно § 1, т. 15 от
Допълнителната разпоредба на Закона за закрила на детето (ЗЗДет)),
уведомена на основание чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
Видно от приложената актуална Справка за съдимост с рег.№ 1038
от 09.09.2021 година, издадена от Бюро за съдимост при РС - Свиленград,
подсъдимият Н.Ш. Атанасова не е осъждана.
Видно от приложената в кориците на БП Декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние, подсъдимият Н.Ш. Атанасова не
притежава недвижими имоти и моторни превозни средства (МПС), както и не
работи, има четири ненавършили пълнолетие деца.
Съгласно Характеристична справка, изготвена от Младши
полицейски инспектор В.К. (служител на Участък – Любимец при РУ –
Свиленград) подсъдимият Н.Ш. Атанасова няма регистрирани криминални
прояви и нарушения на обществения ред, не се издирва от органите на МВР и
няма наложени забрани за напускане на страната.
Подсъдимият Н. Ш. АТ. заживяла на семейни начала, без сключен
граждански брак, със свидетеля Д. Хр. Ш. през 2009 година. Двамата
заживели в къщата на свидетеля Д.Ш. в село Младиново, област Хасково. От
съвместното им съжителство се раждат дъщеря им ПД Ш.а, родена на
12.07.2009 година и сина им ХД Ш., роден на 13.01.2014 година. След като
свидетелят Ш. и подсъдимият А. са във фактическо съжителство около 8
години, отношенията им се влошават и те се разделят в средата на 2017
година. След раздялата им малолетните П. и Х. Ш.и остават да живеят в дома
на баща си в село Младиново, област Хасково. А. след раздялата им, полага
грижи за отглеждането на децата си, но не плаща никакви парични средства,
2

необходими за тяхното отглеждане. В последствие А. се мести да живее в
село Георги Добрево, област Хасково и престава да се интересува от децата
си. Предвид тези обстоятелства, на 14.08.2020 година свидетелят Д.Ш. подава
граждански иск до РС - Свиленград, с който иска Съдът да му предостави
упражняването на родителските права върху малолетните деца, да определи
режима на лични отношения на децата с майката, както и А. да бъде осъдена
да им изплаща месечна издръжка. С Решение № 260086/16.12.2020 година по
гр.д. № 470/2020 година по описа на РС - Свиленград, упражняването на
родителските права върху малолетните П. и Х. Ш.и са предоставени на баща
им - свидетеля Д.Ш., а А. е осъдена да издържа своите низходящи - дъщеря
си П. и сина си Х., като им изплаща месечна издръжка в размер на по 155 лв.
за всяко едно от децата чрез техния баща и законен представител – свидетеля
Д.Ш., считано от датата на подаване на Исковата молба до настъпването на
законна причина за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
за всяка просрочена вноска от падежа до окночателното плащане. Решението
е влязло в сила на 21.01.2021 година.
След като Н.А. е осъдена да заплаща месечна издръжка за
малолетните си деца П. и Х., тя не изплаща нито една месечна издръжка. И
тъй като А. не изплаща дължимите от нея издръжки на свидетеля Д.Ш. като
баща и законен представител на малолетните деца П. и Х., същият на
26.05.2021 година подава Жалба до Районна прокуратура - Хасково,
Териториално отделение - Свиленград.
Видно от Социлния доклад, изготвен от ДСП – Свиленград е че
бащата отглежда децата в семейна среда, осигурява им подходящо жилище,
поддържа хигиената, задоволява нуждите и потребностите им събразно
възможностите си, децата са в добро здравословно състояние, получават
необходимите обич, внимание и топлина, осигурено е правото им на
здравеопазване и образование, на лице е подкрепяща среда, по информация на
бащата майката не подпомага децата финансово.
По делото не са установени данни, с оглед събраните
доказателства, в инкриминирания период, както и понастоящем да е
отпаднало основанието за плащане на месечните издръжки на децата П. и Х.
до месец септември 2021 година, включително. Също така към настоящия
момент липсват данни подсъдимият Н.А. да е изпълнила задължението си за
плащане на дължимите издръжки за периода от месец февруари 2021 година
до месец септември 2021 година, включително, за двете деца от общо по 8
месечни вноски от по 155 лв. всяка за всяко от двете деца, като общо
дължимата сума за целия период за двете деца е в размер на 2 480 лв.
Разпитана в хода на БП подсъдимият Н.А. заявява, че разбира в
какво е обвинена, признава се за виновна, изказва съжаление за стореното от
нея и дава обяснения във връзка с предявеното обвинение като сочи, че
причината да не плаща била затрудненото й материално положение, тъй като
3

отглеждала още две непълнолетни деца, поради което нямала възможност да
работи. Обясненията й от БП, дадени в присъствието на защитник пред орган
на досъдебното производство, бяха прочетени на основание чл. 279, ал. 2,
предложение второ, вр.ал. 1, т. 2 от НПК.
По делото се извършени множество процесуално-следствени
действия: разпит на свидетел, изискани са и са приложени можество писмени
документи и т.н.
Гореизложената фактическа обстановка, се установява по несъмнен
начин от доказателствата – писмени и гласни, събрани в хода на проведеното
предварително разследване (БП), които са приобщени във фазата на
съдебното производство по надлежния процесуален ред и се цениха, на
основание чл. 283 от НПК. В тази насока, Съдът кредитира писмените
доказателствени средства – Докладна записка, Жалба, Писма от Държавен
съдебен изпълнител при РС – Свиленград, Решение № 260086/16.12.2020
година, Решение № 260006/18.01.2021 година и Решение №
260024/18.01.2021 година, трите по гр.д. № 470/2020 година на РС –
Свиленград, Справка за съдимост, Актове за раждане, Писма от Районна
прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Свиленград, от ОДМВР –
Хасково и от ТД на НАП, офис – Хасково, Социален доклад,
Характеристична справка, Декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние и др. Така също, още и от свидетелските показания от БП,
материализирани в съответния Протокол за разпит на свидетел, а именно – Д.
Хр. Ш., както и от обясненията, дадени от подсъдимия А. в хода на БП пред
разследващия орган, прочетени на основание чл. 279, ал. 2, предложение
второ, вр.ал. 1, т. 2 от НПК.
В доказателствата по делото - писмени и гласни, противоречия не
се констатираха. Доказателствата, приобщени по делото, включително и
гласните, са събрани по съответния ред, условия и в съответната форма.
Анализирани с писмените доказателства, се налага извод същите да са
систематизирани, логически издържани и еднопосочни, с ясна конкретика за
фактите за които свидетелства Ш., като в тях не съществуват противоречия,
които да налагат критиката им или съмнение в безпристрастността им.
Липсват индиции за предубедеността на посочения свидетел, отчитайки
факта, че Д.Ш. е баща на двете деца П. и Х.. Същите Съдът кредитира изцяло
с доверие, тъй като са относими към предмета на делото и подкрепени и от
данните, съдържими се в писмените доказателствени източници, така и с
оглед начина на формирането им. Съдът възприе като достоверни и
изчерпателни показанията на посочения свидетел, макар и същият да се явява
пострадал от деянието, тъй като това a priori не е индиция за
недостоверността на твърденията му. Фактите и обстоятелствата, включени в
предмета на доказване по чл. 102 от НПК могат да бъдат установени с всички
допустими доказателствени средства, като нито едно от тях не се ползва с
4

предварително определена доказателствена сила. Показанията на
пострадалото лице са важен източник на преки доказателства и не могат да
бъдат игнорирани само поради евентуалната им заинтересованост от изхода
на делото. Предвид изложеното Съдът оцени показанията на посочения
свидетел като достоверен и надежден източник на информация, т.е. като
убедителни. Описаната фактическа обстановка относно периода, мястото,
механизмът на изпълнителното деяние, както и неговото авторство са
доказани пряко събрани на БП и надлежно приобщени към делото по реда на
чл. 283 от НПК, а именно: показанията на свидетеля, Справка за съдимост,
Социален доклад, Актове за раждане, Решение № 260086/16.12.2020 година,
Решение № 260006/18.01.2021 година и Решение № 260024/18.01.2021
година, трите по гр.д. № 470/2020 година на РС – Свиленград и др., както и от
събраните в съдебната фаза на процеса доказателства.
Що се отнася до писмените доказателства, те не се оспориха по
своето съдържание и/или истинността им, не се констатираха от Съда и техни
недостатъци от външна, формална страна на документите, поради което те се
кредитираха за достоверни. А онези от тях, представляващи официални
документи и/или доказателствени средства по смисъла на НПК за
извършените процесуално-следствени действия, съответно имат
необходимите реквизити, съставени са от компетентни органи и по
предвидения процесуален ред, в този смисъл същите са редовни и годни
такива, валидно удостоверяващи ги. Частните документи, също не се
оспориха по своето съдържание и следва да бъдат ценени относно
възпроизведените факти в тяхното съдържание, доколкото и са относими и
необходими за доказване на повдигнатото обвинение и за преценката на
личността на подсъдимия и неговото имуществено състояние, от тук и
релевантни за индивидуализацията на следващото се наказание.
Обясненията на подсъдимия Н.А., депозирани в това качество на
БП, прочетени на основание чл. 279, ал. 2, предложение второ, вр.ал. 1, т. 2 от
НПК, с характер на самопризнания, също се възприеха от Съда за достоверни,
тъй като кореспондират и се подкрепят от останалите доказателства и
доказателствени средства – кредитирани, поради което липсват основания
изложеното от тях в качество на обвиняем да се счита обективно невярно. Т.е.
доколкото се установява корелацията им с останалата доказателствена
съвкупност, липсват основания да не бъдат кредитирани.
Въз основа на гореизброените и обсъдени писмени и гласни
доказателства се формираха фактическите и правни изводи относно периода,
местото и изпълнителната форма на деянието и механизъмът на извършване,
както и авторството му.
В случая няма спор по фактите.
Няма спор и по дадената правна квалификация на деянието на
5

подсъдимия Н.А..
При така изяснената фактическа обстановка, Съдът достигна
до единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си
подсъдимият Н. Ш. АТ. е осъществила състава на престъплението по чл.
183, ал. 1 от НК.
Престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК е такова на просто
извършване и законът не се интересува от нищо друго, освен от факта на
неплащане на издръжката. От обективна страна трябва да е налице безспорно
установеният факт на неплащане на издръжката от подсъдимия за посочения
период, за който е била дължима, и което задължение е ежемесечно и не може
да бъде съзнателно прекъсвано. Всякакви други обстоятелства (включително
липса на доходи при наличие на трудоспособна възраст и на обективни
причини за неизпълнение за задължението) са без значение и са предмет на
други (включително и граждански) производства, които не могат да бъдат
взети предвид от наказателния Съд във връзка с предявено обвинение за
неплащане на издръжка по чл. 183, ал. 1 от НК. От наказателноправна гледна
точка са от значение единствено обстоятелствата, че е налице парично
задължение, което се дължи на равни месечни вноски, и което не е изпълнено
за повече от два месечни периода. Т.е. изпълнителното деяние на посоченото
престъпление се състой в това, че деецът като е осъден да издържа свой
низходящ и съзнава напълно, че не плаща ежемесечните вноски за
издръжката - съзнателно не изпълнява задължението си за издръжка.
Престъплението по чл. 183 от НК е продължено престъпление, което се
осъществява с едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и
непрекъснато в определен период от време. От друга страна, съгласно
наказателноправната теория престъплението е формално, което се
осъществява чрез бездействие.
Както вече бе посочено съвкупната преценка на установените по
делото факти, изведени въз основа на анализа на събраните доказателства по
делото, обосновава категорично правно съждение, да е доказано
извършването на престъплението - предмет на обвинението и неговото
авторство. С деянието си подсъдимият Н. Ш. АТ. е осъществила, както от
обективна, така и от субективна страна, престъпния състав по чл. 183, ал. 1
от НК.
Доказани по делото, с преки доказателства и надлежните
доказателствени средства, са релевантните фактите: произходът на децата -
низходящи на подсъдимия А. и осъждането й с влязло сила Решение №
260086 от 16.12.2020 година по гр.д. № 470/2020 година по описа на РС –
Свиленград, да заплаща месечна издръжка на същите, в конкретно определен
размер, а именно от по 155 лв., считано от 14.08.2020 година, както и
неизпълнението на тези й задължения, за повече от две месечни вноски за
6

всяко едно от двете деца. Така, в частност, предвид установеният период на
нейното бездействие, обхващащ времето от месец февруари 2021 година до
месец септември 2021 година, включително, подсъдимият А. е неизправен
длъжник за общо от 8 месечни вноски за паричната издръжка на детето Петя
и за общо от 8 месечни вноски за паричната издръжка на детето Х., които е
осъдена да плаща, тъй като упражняването на родителските права и
непосредствени грижи за отглеждането им, са предоставени, респ. поети от
другия родител (бащата - свидетеля Д.Ш.). До тези основни обективни
признаци се свеждат и предвидените в престъпния състав на чл. 183, ал. 1 от
НК, елементи, които безспорно в настоящия казус са налице и са доказани –
постановен е Съдебен акт за присъждане на ежемесечни издръжки на двете
деца, както и неплатени повече от две вноски от същите за всяко едно от
двете деца. Всички неизплатени месечни издръжки, сборно възлизат на 8
месечни вноски от дължимата издръжка за детето П. и толкова за детето Х. и
в това си цифрово изражение, очевидно надхвърлят и то значително
предвидения в НК минимум - две неплатени вноски съгласно фактическия
състав на чл. 183, ал. 1 от НК. Липсват данни за плащане на част или някои от
месечните издръжки за някое от децата за времето на инкриминирания
период, като категоричен и безспорен извод за валидното надлежно
погасяване на същите, не може да се формира от събраните по делото
писмени и гласни доказателства, при съвкупното им обсъждане. Поради това,
Съдебният състав прие, че е налице бездействие и неизпълнение на
родителското задължение по отношение на двете деца за инкриминирания
период, визиран в обвинението.
Не са налице факти, от които да се направи извод за настъпила
промяна в обстоятелствата или настъпила обективна невъзможност от страна
на подсъдимия А. да заплаща присъдените издръжки на всяко едно от двете
деца. Същата е в трудоспособна възраст, следователно и няма пречки да
реализира доходи от трудово или друго правоотношение. Липсата на
имущество, като източник на доходи, обстоятелството, че същата е била
безработна в посочения период от време, влошеното финансово състояние и
факта, че полага грижи и за други две ненавършили пълнолетие деца, не я
освобождават от задължението като родител да издържа ненавършилите си
пълнолетие деца П. и Х., с оглед обективния, безусловен характер на това
задължение. Следва да се отбележи и следното: фактът, че подсъдимият А. не
е работила през инкриминирания период, не е релавантен за наказателното
производство, доколкото при наличието на обективни пречки, има специален
ред, по който следва то да се установи и с изричен Съдебен акт, което
предполага да е инициирала гражданско производство за прекратяване на
присъдените издръжки или тяхното намаляване. Липсват данни, съгласно
които препятстващи плащането на издръжките обстоятелства да са били
установявани по предвидения за това ред (чл. 150 и чл. 151 от СК).
Единствено в производството по иск за издръжка се вземат предвид доходите
на родителя, който е задължен да дава издръжка, както и възможностите му за
7

това, като важи правилото, че размерът на издръжката се определя от
нуждите на търсещия, но не повече от възможностите на дължащия. Съгласно
чл. 150 от СК единствено при изменение на обстоятелствата, при които
размерът и основанието за даване на издръжката е определен, присъдената
издръжка може да бъде изменена или прекратена. Ирелеванвантно за
съставомерността на деянието е и обстоятелството за липса на образувано
изпълнително производство за събиране по принудителен ред на дължимите и
неплатени месечни издръжки за децата по осъдително Решение на
гражданския Съд. С тези съображения и Съдът приема, отсъствие на
обективни обстоятелства, които да са попречили на подсъдимия А. да
изпълни задължението си и да плати издръжките на своите нидходящи –
децата П. и Х., след като е била осъдена да плаща такива със Съдебен акт.
Доказани са авторството на деянието, времето и мястото на извършването му
– село Младиново, област Хасково, където се дължат действията за
престиране на носимите парични задължения за издръжки (престъплението за
издръжка по чл. 183 от НК е с място на извършване - местожителството на
кредитора по време на изпълнение на задължението за плащане на паричната
сума, предназначена за издръжка, съгласно разпоредбата на чл. 68, б. „а” от
ЗЗД).
В резултат на пълното си бездействие, през инкриминирания
период, изразило се в цялостно неплащането на дължимите вноски за
месечните издръжки на децата, считано от месец февруари 2021 година до
месец септември 2021 година, включително, за децата П. и Х., настъпил е и
престъпният резултат по отношение на кредитора – децата П. и Х., като
малолетни действащи чрез своя баща и законен представител – родителят,
упражняващ родителските права. Забавата е за общо по 8 месечни вноски за
всяко едно от децата, които са еднакви по размер – по 155 лв., а общата сума
на неплатените издръжки в резултат на просто математическо пресмятане за
двете деца, възлиза на стойност общо 2 480 лв. Неизпълнението на
посоченото задължение - периодично, месечно е за срок, надхвърлящ
минимално изискуемия от закона - две месечни вноски, като в случая
непрестираните са по 8 вноски за всяко едно от децата.
Предвид изложеното като пълнолетно вменяемо лице подсъдимият
Н. Ш. АТ. е годен субект на престъплението. Създаването на деца поражда
отговорност за отглеждането им, част от която е изплащането на издръжки
при разделянето на родителите.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено
виновно по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза първа от НК. Налице е умисъл,
като форма на вината. Бездействието на подсъдимия Н. Ш. АТ. и
неизпълнението на задължението й за издръжка е напълно съзнателно.
Деянието е извършено с цялостно изразени волеви и интелектуален моменти
на умисъла, при съзнаване неговия общественоопасен характер, както и
8

последиците – общественоопасни. Подсъдимият Н.А. е имала знание за
дължимостта на издръжката на всяко едно от двете деца – низходящи, с цел
предоставяне на средства за задоволяване на потребностите за физическото и
духовното развитие на децата, съгласно Съдебния акт за присъждането им,
който й е бил известен, знаела е и точния размер на тези издръжки, че се
дължат ежемесечно, както и периода, за който не е внесъла вноските,
разбирала е и характера (неотменимост и периодичност с месечно престиране
на суми) на задължението си. Въпреки това напълно осъзнато е бездействала
за прякото им изпълнение, чрез плащане, поради това от волева страна,
безспорно е предвиждала сигурното и възможно настъпване на престъпния
резултат - вредните последици, обхващащи ежемесечните издръжки, от които
са били лишени децата й и по този начин лишава децата си от необходимите
материални средства, определени по съответния гражданскоправен ред, и тъй
като и последните са били предвиждани от нея – налице е прекият й умисъл
за извършване на престъплението. Обективната невъзможност за изпълнение
на задължението за издръжки, поради липсата на материални възможности за
това, няма за последица липса на субективна страна на деянието. За да бъде
то съставомерно и от субективна страна (както вече бе посочено), достатъчно
е само и единствено деецът А. да съзнава, че - първо, има установено с влязъл
в сила Съдебен акт парично задължение (изискуемо и ликвидно) да заплаща
издръжка, и второ - че не плаща. Причините за неплащането са без всякакво
правно значение, както вече бе посочено по-горе в настоящото изложение.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че макар
подсъдимият Н. Ш. АТ. да не притежава в собственост движимо и недвижимо
имущество и да не получава доходи, то няма данни за тежки здравословни
проблеми на подсъдимия, които да възпрепятстват възможността й да полага
труд, при условие, че се касае за млада жена в трудоспособна възраст.
По изложените съображения, Съдът призна подсъдимият Н. Ш. АТ.
за виновна в извършването на престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, която
правна квалификация и е възведена с внесения ОА.
Подсъдимият Н. Ш. АТ. е родена на 11.06.1995 година в град
Свиленград, област Хасково, с ЕГН **********. Българска гражданка е от
български произход. Живее в село Георги Добрево, област Хасково. С
начално образование е. Не е омъжена. Не е осъждана. Не работи.
При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия А.,
Съдът се съобрази с двата основни принципа на наказателноправната ни
система, а именно принципът на законоустановеност и принципът на
индивидуализация на наложеното наказание.
Съгласно първият принцип на наказателноправната ни система за
извършеното от подсъдимия А. престъпление в специалния текст на чл. 183,
ал. 1 от НК се предвиждат наказание „Лишаване от свобода” до 1 година или
9

„Пробация”. Наказанието „Лишаване от свобода” няма специален минимум,
което позволява замяна на наказанието „Лишаване от свобода” с друг вид
наказание при условията на чл. 55 от НК. При условията на чл. 55, ал. 1, т. 2,
б. „в” от НК наказанието „Пробация” може да бъде заменено с „Глоба”.
За пълнота следва да се посочи, че по отношение на подсъдимия А.
не може да се приложи разпоредбата на чл. 78а от НК, тъй като не са
възстановени причинените от престъплението имуществени вреди.
Обсъждайки въпроса за следващото се наказание, което да бъде
наложено на подсъдимия Н. Ш. АТ., за престъплението, в извършването на
което тя беше призната за виновна, при спазване на правилото на чл. 54 от
НК, Съдебният състав взе предвид обществената опасност на деянието, която
не е завишена предвид стойността на неплатените издръжки (сравнено с
минималната работна заплата за страната за 2021 година – 650 лв.) и
обществената опсаност на дееца, която не е завишена предвид изложеното по
– долу в настоящото изложение. Взеха се предвид и причините за извършване
на престъплението - незачитане на установения в страната правов ред,
ниското правосъзнание на подсъдимия, ниския оценъчен критерий на
поведение, липсата на доходи и факта че се грижи за още две деца. Отчетоха
се и смекчаващи отговорността обстоятелства, с която правна характеристика
се съобрази Съдът – чистото съдебно минало, младата възраст на дееца,
добрите характеристични данни (приложената по делото Характеристична
справка разкрива положителна оценка за личността й), направеното
признание от подсъдимия (макар последното да играе процесуалната роля
като предпоставка за провеждане на съдебното следствие при условията на
глава ХХVІІ от НПК), съдейства за разкриване на обективната истина,
осъзнала е поведението си, тъй като чрез процесуалния си представител
изразява критично отношение към деянието и декларира желание за в бъдеще
добросъвестно да заплаща дължимите суми за месечните издръжки на
ненавършилите пълнолетие деца. Като отегчаващо вината обстоятелство се
констатира липсата на чувство за отговорност и родителски дълг. Взе се
предвид и фактът, че подсъдимият Н. Ш. АТ. се намира в трудоспособна
възраст и изключително сложната световна обстановка, свързана с
пандемията от Ковид – 19 и финансовите затруднения, които създава.
Съобразно относителната тежест на тези релевантни за отговорността
обстоятелства, Съдът прецени че индивидуализацията на наказанието следва
да се проведе в хипотезата на чл. 54 от НК, като се прие съотношение на
превес на смекчаващите над отегчаващите обстоятелства. Смекчаващите
обстоятелства в случая не са нито многобройни, нито пък изключителни,
поради което не обосновават основание за смекчаване на наказателната
репресия при условията на чл. 55, ал. 1 от НК, когато и най – лекото,
предвидено в закона наказание, би се оказало несъразмерно и неоправдано
тежко.
10

Причина за извършване на престъплението са ниското правно
съзнание и култура на подсъдимия и незачитането на установения в страната
ред за поведение в обществото.
За престъплението, в което подсъдимият А. беше призната за
виновна – чл. 183, ал. 1 от НК, в материалната наказателна норма, както вече
бе посочено, предвидени в условия на алтернативност, са две наказания –
„Лишаване от свобода” и „Пробация”. Целта на законодателя с
криминализиране на деянието „неплащане на издръжка” е да мотивира
длъжника да плаща издръжката под страх от наказателна отговорност. Видът
на предвидените наказания за извършеното престъпление и размерът на
наказанието „Лишаване от свобода” до 1 година, сочи че наказанието
„Лишаване от свобода” следва да се налага в краен случай, при изключително
висока степен на обществена опасност на деянието и дееца, каквато
настоящата не е. Измежду посочените алтернативи и мотивиран от
предходните съображения, относно индивидуализацията, респ.
обстоятелствата, релевантни за отговорността, Съдът прецени по-лекото
измежду двете алтернативно предвидени такива, а именно наказанието
„Пробация” (по втората алтернатива на разпоредбата) за по-подходящо в
случая, с оглед целите, предвидени в чл. 36 от НК и личността на дееца.
Наказанието „Пробация”, е по-подходящо в случая и с оглед възможността за
подсъдимия да го изтърпява и да се превъзпитава, като същевременно
реализира доходи от трудова функция и заплаща дължимите в бъдеще
издръжки. Поради това, съобразно изложените правни аргументи и в рамките
на предвидените в чл. 183, ал. 1 от НК санкции, Съдебният състав определи и
наложи на подсъдимия А. наказание „Пробация” със следните пробационни
мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” с периодичност на
явяването 2 пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител”. Съдът счита че за даване възможност на подсъдимия
да изпълнява трудова функция (разбира се при условие, че си намери работа)
и да изплаща издръжките на ненавършилите си пълнолетие деца П. и Х. ще е
достатъчен срок на определените пробационни мерки в размер, малко над
минималния, а именно: 7 месеца. За да определи точно този размер на
наказанието „Пробация”, Съдът се съобрази с обстоятелствата, че
подсъдимият А. изразява критично отношение към деянието и декларира
желание за в бъдеще добросъвестно да заплаща дължимите суми за
месечните издръжки на ненавършилите си пълнолетие деца.
Целесъобразността подсъдимият А. да бъде превъзпитавана чрез санкция,
несвързана с Лишаване от свобода в контекста на накърнения обект е
очевидна с оглед изложеното по-горе.
Наказанието „Пробация” следва да се изпълни по настоящия адрес
на подсъдимия Н.А..
Така индивидуализираното по вид и размер наказание, ще
11

въздейства в достатъчна степен върху личността на подсъдимия А. като
предизвика положителни промени в съзнанието и я мотивира към правомерно
поведение в бъдеще, без с тази по-малка по обем принуда да се намалява
ефективността на наказателната репресия, съответна на целите на
индивидуалната превенция, предвидени в чл. 36 от НК. В случая наказанието
би допринесло със своята неизбежност, а не толкова със строгостта си, като с
него Н.А. ще бъде предупредена, че подобно поведение не може да бъде
толерирано, а само наказвано, едновременно с което ще даде възможност тя
да преосмисли напълно извършеното. Съдът се надява с това да се повиши
чувството й за отговорност и гражданско правосъзнание, за да не допуска
занапред подобно престъпление на законовия ред. От друга страна
определеното при горепосочените съображения наказание на подсъдимия,
Съдът намира за една адекватна на извършеното престъпление санкция и
прецени за необходимо, достатъчно и справедливо за постигане целите на
наказателната репресия, дефинирани в чл. 36 от НК и преди всичко с оглед
поправянето и превъзпитанието на подсъдимия А., както и за постигане на
генералната превенция, а именно: да се поправи и превъзпита подсъдимия
към спазване на законите и добрите нрави, да се въздействува
предупредително върху нея и да й се отнеме възможността да върши други
престъпления, да се въздействува възпитателно и предупредително върху
другите членове на обществото.
Относно разноските:
По делото не се констатираха такива.
Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

(Кремена Стамболиева)

12

Номер на акта:	12
Дата:	20 октомври 2021 г. (в сила от 5 ноември 2021 г.)
Съдия:	Кремена Тодорова Стамболиева Байнова

Дело:	20215620200787
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	13 октомври 2021 г.

Присъда по дело №787/2021 на Районен съд - Свиленград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите