РЕШЕНИЕ
№ 485
гр. Стара Загора, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Таня Илкова
при участието на секретаря Анастасия П. Балабанова
като разгледа докладваното от Таня Илкова Гражданско дело №
20215530104724 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно осн. чл. 422 от ГПК.
Ищецът “ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, гр.София, чрез представителя си, твърди в
исковата си молба, че на 21.08.2018г. с ответницата сключили Договор за предоставяне на
кредит от разстояние №220425, чрез средствата за комуникация от разстояние, като
договорът е сключен като електронен документ при спазване на разпоредбите на ЗПФУР,
ЗПУПС, ЗЕДЕП, ЗЕТ, ЗПК. По силата на договора ищецът е предоставил на ответницата
сумата от 800,00лв., а последната се е задължила да върне сумата със съответното
оскъпяване на 18 погасителни вноски. Ответницата заплатила сумата от общо 190,00лв., с
което погасила главница, в размер на 88,88лв., лихва за забава, в размер на 44,56лв.,
неустойка в размер на 36,56лв., и разходи за извънсъдебно събиране – 20,00лв. За остатъка
от дължимите плащания по договора ответницата изпаднала в забава. Срокът на договора
бил изтекъл.
За дължимите суми ищецът подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение, по което е образувано ч.гр.дело №1369/2020г., по описа на РС Стара Загора, и
е издадена заповед за изпълнение. Тъй като същата била връчена на длъжника по реда на
чл.47, ал.5 ГПК, ищецът предявява настоящия установителен иск.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответницата му дължи заплащане на сумата от 711,12лв. – главница, представляваща
задължение по Договор за предоставяне на кредит от разстояние №220425/21.08.2018г.,
сумата от 197,45лв. договорна лихва за периода от 20.09.2018г. до 12.02.2020г., 5,93лв. –
1
лихва за забава за периода от 12.02.2020г. до 12.03.2020г., законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата.
Претендира за направените в заповедното и в настоящото производство разноски.
Ответницата С. Н. ИВ., в срока за писмен отговор не е депозирала такъв и не взема
становище по иска.
В открито съдебно заседание ищецът не изпраща представител, като е депозирал
молба, с която поддържа предявения установителен иск. Ответницата не се явява в съдебно
заседание и не изпраща представител.
Съдът на осн. чл. 214, ал.1 от ГПК е допуснал изменение в размера на предявената
от ищеца против ответницата претенция, касаеща договорна лихва, като е приел, че същата
се претендира в размер на 190.68 лв.
Съдът счита, че са налице предпоставките на чл. 239, ал.1 от ГПК за постановяване
на неприсъствено решение спрямо ответницата. Последната не е представила писмен
отговор на исковата молба, не се явява в съдебно заседание и не е изпратила представител,
без да посочва уважителни причини за това, и не е взела становище по претенцията.
Видно от приложеното ч.гр.дело № 1369/2020 г., по описа на СтРС, образувано по
подадено от ищеца “Изи Финанс“ ЕООД, гр. София, заявление по реда на чл. 410 и сл. от
ГПК, съдът е издал Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 260322/15.10.2020г., с която
е разпоредил ответницата С. Н. ИВ. да заплати на заявителя сумата от 711.12 лв.,
представляваща дължима главница от невърнат кредит по договор за предоставяне на
кредит № 220425/21.08.2018г., сумата от 197.45 лв., представляваща договорна лихва от
20.09.2018г. – 12.02.2020г., сумата от 5.93 лв., представляваща лихва за забава от
12.02.2020г. до 12.03.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
15.07.2020г. до изплащането й.Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника –
ответницата, по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК, като на заявителя – ищецът, е указано в
едномесечен срок, от съобщението да предяви установителен иск за вземането си. В
законоопределения едномесечен срок, заявителят – ищецът по настоящото дело, предявява
настоящия иск против длъжника – ответницата по настоящото дело.
От представените по делото писмени доказателства, и от заключението на
изслушаната съдебно счетоводна експертиза, се обосновава извод за основателност на
предявената искова молба. Безспорно се установява, че между „Изи Финанс“ ЕООД - гр.
София, и ответницата С.И. е сключен Договор за предоставяне на кредит от разстояние
Договор за предоставяне на кредит № 220425/21.08.2018г. , като заемната сума, по своето
предназначение, е усвоена от ответницата. Последната е извършила само едно
плащане по кредита – сумата от 190 лв., като остатъкът на неплатените задължения по
процесния договор възлиза на : 717.89 лв. – главница, 190.68 лв. – договорна лихва и
144.11 лв. лихва за забава.
Предвид гореизложеното, съдът следва да признае за установено по отношение на
ответницата, че дължи на ищцовото дружество сумата от 711.12 лв., представляваща
2
дължима главница от невърнат кредит по договор за предоставяне на кредит №
220425/21.08.2018г., сумата от 197.45 лв., представляваща договорна лихва от 20.09.2018г. –
12.02.2020г., сумата от 5.93 лв., представляваща лихва за забава от 12.02.2020г. до
12.03.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.07.2020г. до
изплащането й, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение № 260322/15.10.2020г. по
ч.гр.д. № 1369/2020г., по описа на СтРС.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца направените по делото разноски, в общ размер на 359 лв.,
от които 25.00 лв. - държавна такса /остатъкът от внесената държавна такса в размер на 25
лв. се явява недължимо внесена/, 234 лв. - възнаграждение за вещо лице, и 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение,съгл. чл. 78, ал.8 от ГПК, вр чл.37 от ЗПП, вр.чл. 25, ал.1 от
Наредба за изплащането на правната помощ/. Освен това ответницата дължи на ищеца и
разноските, направени в заповедното производство – в размер на 75.00 лв.
Водим от горните мотиви и съобразно разпоредбата на чл. 239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на С. Н. ИВ., ЕГН **********,
от гр. Стара Загора, кв. ..........., че дължи на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1408, р-н Триадица, жк Иван Вазов, ул. Балша
№ 17, ап.1, представлявано от Борислав Николчев, сумата от 711.12 лв., представляваща
дължима главница от невърнат кредит по договор за предоставяне на кредит №
220425/21.08.2018г., сумата от 197.45 лв., представляваща договорна лихва от 20.09.2018г. –
12.02.2020г., сумата от 5.93 лв., представляваща лихва за забава от 12.02.2020г. до
12.03.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.07.2020г. до
изплащането й, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение № 260322/15.10.2020г. по
ч.гр.д. № 1369/2020г., по описа на СтРС.
ОСЪЖДА С. Н. ИВ., ЕГН **********, от гр. Стара Загора, кв. ..........., да заплати
на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София 1408, р-н Триадица, жк Иван Вазов, ул. Балша № 17, ап.1, представлявано от
Борислав Николчев, сумата 359 лева, представляваща направени по настоящото дело
разноски, както и сумата 75 лева, представляваща направени разноски по ч.гр.д. №
1369/2020г., по описа на Старозагорския районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
3