Р Е
Ш Е Н
И Е
19.08.2020 год.
Номер 364 / 19.08.
година 2020 Град Перник
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пернишки Районен съд 05
наказателен състав
На 20
юли
Година две хиляди и двадесета
В публично заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Христина Ангелова
ЧЛЕНОВЕ:
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ
Секретар : Катя Василева
Като разгледа докладваното от
Председателя АНД №00751/2020 година по описа
на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. чл.72 ал.4 от ЗМВР.
Образувано
е по жалба на Б.П.А. против Заповед за
задържане на лице за срок от 24 часа рег. № 1970зз-225/13.05.2020 година,издадена
от ст.полицейски инспектор В.Б.Б. ***.
В жалбата се
застъпва становище,че издадената заповед е неправилна и незаконосъобразна и
като такава следва да бъде отменена.В съдебно заседание жалбоподателят,редовно
призован не се явява.Вместо него се
явява адв.Б.,който доразвива доводите му,изложени в жалбата.Намира,че
издадената от ст.полицейски инспектор 01 РУ Перник заповед за задържане на Б.П.А.
следва да бъде изцяло отменена поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при нейното издаване. Излага доводи,че същата е издадена
при неизяснена фактическа обстановка.Намира,че противоречи на целта на закона.Предлага
в този смисъл съдът да постанови своето решение.
Ответникът по жалбата В.Б.Б. в качеството си на
полицейски орган–„ст.полицейски инспектор“ при 01 РУ ОД на МВР Перник не се
явява.Вместо него се явява гл.ю.к.. З.В.Същата
твърди,че издадената заповед за
задържане на лице е правилна и законосъобразна и като такава следва да бъде
изцяло потвърдена.
Жалбата е процесуално допустима и като подадена от лице, пряко засегнато от
административния акт се дължи разглеждането й по същество.
Районен съд-гр.Перник, след като обсъди становищата на
страните и доказателствата по делото и направи проверка на основание чл.168 ал.1
от АПК на законосъобразността на оспорената заповед и на посочените в жалбата
основания приема за установени следните обстоятелства по делото.
По фактите:
На 06.04.2020 година в ОДЧ на МВР Перник бил подаден сигнал от Г.Г.Ж.за
извършена кражба на моторно превозно средство-лек автомобил марка „Фолксваген“
модел „Голф“ с ********сив на цвят.В сигнала се съдържала информация,че същото
е било паркирано в гр.Перник на ул.“Св.Св.Кирил и Методий“ на паркинг ,находящ
се пред химическата лаборатория.Ж.информирала ОДЧ на МВР Перник,че моторното
превозно средство било на посоченото място от 4 дни и че последно е
установила,че е там на 05.04.2020 година около 20,00 часа.Било образувано ДП
№196/2020 година срещу Неизвестен извършител за престъпление по чл.195 ал.1
т.12 вр. с чл.194 ал.1 от НК.С постановление на РП Перник от 02.06.2020 година по
пр.пр.№1058/2020 година по описа на РП Перник наказателното производство по
досъдебното производство е спряно на основание чл.244 ал.1 т.2 от НПК.Прокурорът
е мотивирал становището си с
установеното в хода на проведеното разследване ,че извършителят на
престъплението не е разкрит,както и че не са установени свидетели-очевидци или
други лица ,които могат да дадат относими към предмета на доказване показания.На
13.05.2020 година с рег.№1970зз-225/13.05.2020 година ст.полицейски инспектор В.Б.Б.
е издал Заповед за задържане на Б.П.А. на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР с
мотивировка:“данни за извършено престъпление във връзка с Д №196/2020 година по
описа на 01 РУ Перник.
По доказателствата:
Горната
фактическа обстановка се възприе от представената по делото
административна преписка и писмените доказателства,представени от ответникът по
жалбата,приети, като годно доказателство.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното:
По допустимостта на жалбата:
Заповедта за
задържане,предмет на съдебен контрол не съдържа указания пред кой орган и в
какъв срок подлежи на обжалване.Съдът приема,че оспорващия е получил заповедта
на 13.05.2020 година,когато е бил
освободен,а жалбата е депозирана на 18.05.2020 година т.е същата е депозирана в законоустановения
срок.Подадена е от лице ,пряко засегнато от административния акт.Същата съдържа
предвидените в закона форма и реквизити,т.е. отговаря на изискванията на чл.150
и чл.151 от АПК и в този смисъл е допустима.
По основателността на
жалбата:
Жалбата е основателна.За да се приеме от
съда,че оспорената заповед е законосъобразна е необходимо да бъдат установени в
тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а
именно да е издаден от компетентен орган,в изискуемата форма,при спазване на
административно наказателните правила,да не противоречи на материално правните
разпоредби и да съответства на целта на закона.Наличието на някое от тези
основания ,установени в чл.146 от АПК води до недействителност на
административния акт.
Разпоредбата на чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР предоставя процесуална възможност на
полицейските органи да задържат лице,за което има данни,че е извършило
престъпление.Съдът намира,че заповедта е издадена от компетентен орган по см.
на чл.72 ал.1 от ЗМВР-видно от приложената към материалите по делото служебна
бележка,издадена от 01 РУ Перник към датата на издаване на оспорената заповед В.Б. Б.
е заемал длъжността „старши полицейски инспектор“ 01 РУ Перник.
Съдът
намира,че са налице отменителните основания на чл.146 т.2 от АПК-заповедта е
издадена при съществено нарушение на административно производствените правила и
в противоречие със закона.Реквизитите на съдържанието на заповедта са
определени в чл.74 ал.2 от ЗМВР.Точка 2-ра на същата разпоредба въвежда
изискването заповедта да съдържа както фактически,така и правни основания за
издаването й.По силата на съдържанието на специалната правна норма в заповедта
следва да бъде посочено не само правното основание ,но и конкретните фактически
обстоятелства ,дали основание дадено лице да бъде задържано.Мотивите към
административния акт могат да бъдат изложени отделно от него/Съгласно
Тълкувателно решение №16/31.03.1975 година на ОСГК на ВС/ най-късно до
изпращане на жалбата срещу акта на по-горния
административен орган.По делото не се установи В.Б.Б. в качеството на административен орган
,който е издал процесната заповед да е изложил каквито и да било фактически
основания по издаването й нито в самата
заповед,нито в друг документ ,съпровождащ административната
преписка.Фактическите и правни основания,посочени в заповедта следва да бъдат
във взаимна връзка помежду си.Недопустимо е съдът да бъде поставен в положение
да подвежда установените факти под съответната правна норма,когато това не е
направено от компетентния орган.Задължение на съда е да провери дали посочените в акта фактически основания се установяват от
събраните по делото доказателства и съответни ли са на извършената правна
квалификация.От това се извежда задължението на административния орган да
мотивира своя акт, така че при съдебния контрол да се извърши проверка за
законосъборазност и правилност на властническото волеизявление,което в случая
засяга пряко правото на свободно придвижване на конкретно лице.Единствено
цитирането в заповедта на приложимата правна норма на чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР не
е достатъчно, за да се приеме,че са спазени изискванията на закона.В заповедта
липсват изложени фактически основания за нейното издаване.Описанието на
фактическата обстановка в нея се свежда до бланектното отбелязване в последната,че има данни за
извършено престъпление във връзка с ДП №196/2020 година по описа на 01 РУ
Перник. Абсолютно неизяснен остава въпросът на базата на кои безспорно установени факти и обстоятелства
административният орган е направил обосновано предположение,че Б.П.А. е
извършил конкретното престъпление или за евентуалната му съпричастност към
неговото извършване.Фактическата обстановка наложила задържането е неизяснена.Дори
да се приеме,че представените документи по образуваното досъдебно производство
запълват липсата на фактически основания ,непосочени при издаването на
заповедта те не отговарят на целта-да се доведе до знанието на страните
съображенията,по които административния орган
е издал заповедта.Непосочването на фактическите и правни основания за издаване
на заповедта е нарушение на изискването за форма на акт и във всички случаи
ограничава правото на защита на засегнатото лице.Същото е самостоятелно и
достатъчно основание за неговата отмяна.
Оспорената заповед за
полицейско задържане е незаконосъобразна и поради издаването й в противоречие с
целта на закона-самостоятелно основание за отмяната й по реда на чл.146 т.5 от АПК.Целта на принудителната административна мярка-задържане за срок от 24 часа,
налагана по реда на чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР не е да се наложи наказание за
установеното по категоричен начин престъпление ,а да се попречи на уличения да
се укрие,да заличи улики или да извърши друго престъпление,като по този начин
осуети наказателното преследване.Тези данни за всеки конкретен случай следва да
бъдат категорично установени.Издаването на оспорената заповед категорично не
допринася за постигане на горепосочените цели и съставлява акт на неоснователна
принуда,тъй като липсват каквито и да било данни ,че жалбоподателят може да се
укрие или да осуети разследването.От формална гледна точка предвид изложеното
издадената заповед не сочи на конкретна цел,наложила задържането на
лицето-основание за нейната отмяна.
Така
мотивиран и на основание чл.172 ал.2 пр. 2-ро от от АПК, съдия при Районен съд-гр.Перник.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по
жалба на Б.П.А. ЕГН:********** *** чрез
адв.Вл.Б.-***/6 Заповед рег.№ 1920зз-225/13.05.2020 година,издадена от ст.полицейски
инспектор В.Б.Б. ***.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва от страните, пред Административен съд-Перник в 14-четиринадесетдневен
срок от връчването му.
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала,
ИЕ