Р Е Ш Е Н И Е
№
…........./07.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание проведено на единадесети
юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева
при
секретаря Цветелина Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 135
по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от "В И К.В " ООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление:*** с правно основание чл.422, ал.1 ГПК
срещу П.Н.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, ПИ – **, за приемане за установено
спрямо ищеца, че ответникът му
дължи следните суми: 73.87 лева /седемдесет и три лева и 0.87 ст./, представляваща
главница за ползвани ВиК услуги по партида с номер *****за
периода от 31.12.2019 г. до 17.07.2020 г., за обект, находящ
се в гр.*****, ПИ
– **,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 14.08.2020г. до окончателното изплащане на задължението,
сумата от 1.65 лева /един лев и 0.65 ст./,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 26.03.2020г.
до 12.08.2020г..
Твърди се в исковата молба, че в периода 31.12.2019 г. до 17.07.2020 г. ищцовото дружество е доставяло
ВиК услуги на ответника, който ги е ползвал по партида с абонатен № *****, за обект –
имот, находящ се в гр.*****, ПИ – **, но не е заплащал тяхната цена на доставчика. По силата на чл. 5,
т. 6 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги,
потребителите били длъжни да заплащат ползваните от тях услуги в срок. На
основание чл.33, ал.2 от ОУ, дължимите суми за ползвани ВиК
услуги, следвало да се заплащат в 30-дневен срок след датата на фактуриране.
Предвид неизпълнение на задълженията от страна на ответника, по инициатива на
ищеца било образувано заповедно производство по ч.гр.д. № 9780/2020г. по описа
на ВРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК. Срещу така издадената в негова полза заповед за изпълнение,
длъжникът е депозирал възражение в срок, поради което за него е налице правен
интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. Моли за постановяване на положително
решение по предявените искове.
В срока
по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който искът се оспорва,
като неоснователен. Не оспорва наличието на договорни отношения между страните, в т.ч.
качеството на потребител на ВиК услуги. Оспорва, че ищецът е доставил, а ответникът потребил
соченото количество ВиК услуги. Оспорва количествата
на доставена вода по фактури от 31.12.2020г. и
24.02.2020г. Твърди, че не дължи сумите, начислени за канал и
пречистване на отпадна вода, тъй като няма канал, а септична яма, като услугата
за почистването й не се извършва от ищцовото
дружество. Моли
исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, като прецени
по реда на чл.12 ГПК събраните по делото доказателства във връзка с доводите и
съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От
приобщеното в настоящото производство ч.гр.д.№9780/2020г. на ВРС се установява,
че същото е образувано по подадено от „В И К.В “ ООД с ЕИК ***** заявление от 14.08.2020г. срещу П.Н.Д., ЕГН **********, с адрес: ***,
ПИ – **,
за следните суми: 305.99 лева /триста и пет лева и 0.99 ст./, представляваща
главница за ползвани ВиК услуги по партида с номер *****за
периода от 31.12.2019 г. до 17.07.2020 г., за обект, находящ
се в гр.*****, ПИ
– **,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 14.08.2020г. до окончателното изплащане на задължението,
сумата от 10.23 лева /десет лева и 0.23 ст./, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за периода 31.01.2020 г. до 12.08.2020г., като са
присъдени разноски в общ размер на 75 лева.
В
срока по чл.414, ал.2 ГПК е постъпило възражение от П.Н.Д., за недължимост на присъдената в полза на заявителя сума, което
обуславя и правния интерес от водене на настоящия иск.
Приети са като доказателства по делото ОУ за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор на "В.и к." ООД, както и решения на
КЕВР от 28.12.2018г. и 23.12.2019г. за ценообразуване на ВиК
услугите, предоставяни от „В.и к." ООД.
Представена е като доказателство
по делото Справка за недобора
на частен абонат № *****от 31.12.2019г. до 21.07.2020г., издадена от
"В.И.К." ООД.
От представените справка по лице от Служба
вписвания-Варна за периода 01.01.1993г.-01.06.2021г.
и Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № **, том ***, рег.№ ***, дело № ***/2012г се установява, че П.Н.Д. е собственик на обекта на
потребление.
Представено
е Заявление вх.№****/07.11.2019г. за откриване на партида за обект, находящ се в гр. *****, парцел **.
На
26.09.2018г., ответникът е подал и Заявление за изграждане на водоснабдителни и
канализационни съоръжения, като след изпълнение на водоснабдяването да бъде
открита постоянна партида за плащане на такси вода, канал и пречистване.
От Приемо-предавателен протокол № 542/18.02.2019г. се установява, че е монтиран водомер в шахта на обкт в гр. *****, ПИ **.
Представен е Констативен
протокол от 18.02.2019г. за изградено ново
водопроводно отклонение за обкт в гр. *****, ПИ **.
На основание чл.146, ал.1, т.3 ГПК за безспорно и ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните е прието, че към датата на исковата
молба показанията на водомера са били 38 куб. м.
Ищецът
е представил Сметка към фактура №**********/31.12.2019г., Сметка към фактура
№**********/24.02.2020г., Сметка към фактура № **********/24.02.2020г., Сметка
към фактура №**********/09.04.2020г., Сметка към фактура
№**********/16.03.2020г..
От заключението на вещото лице по допуснатата
по делото СТЕ, прието в с.з. на 11.06.2021г., се установява, че имотът на П.Н.Д. ПИ-** представлява неограден вилен парцел с едноетажна новоизградена къща. В имота има недоизградена водомерна
шахта, до регулацията. В недоизградената водомерна шахта е
наличен водомерен възел изолиран против замръзване. Водомерният възел притежава
водомер с дистанционен отчет №011011 с отчет 44 м3 и прилежащата
арматура. Водомерът №011011 притежава пломба на холендера № 0189254,
регистриран във BиK-Варна
под абонатен № *****. За поливане и строителство има неукрепен кладенец.
Битовите води от сградата се отвеждат от тръба ПВЦф160. Поради липса на
канализационно отклонение към имота, площадковата тръба
ПВЦф160 излива
водите в открита поливна яма. ВиК съоръженията в
неоградения имот ПИ-** не са изградени, съгласно Наредба №4/2005 и са опасни за
природата и здравето на хората. В имота
на ищеца има водопроводно отклонение, на което е монтиран водомер с №011011,
който отговаря на абонат №*****. Водомер с №011011 на абонат №*****има
показание 44 м3 и пломба на холендера №0189254. В имота на ответника
не е налично канализационно отклонение.
При така установените факти и обстоятелства
по делото, съдът възприе следните правни
изводи:
С оглед характера на предявения иск, с който се иска
съдебно установяване на съществуването в полза на ищеца на вземане срещу
ответника, доказателствената тежест за установяване
на вземането се носи от ищеца, който следва при условията на пълно и главно
доказване да установи наличието на основание за възникване на вземането и
неговия размер. По конкретно по предявения иск съобразно правилата на чл. 154,
ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената
тежест в процеса, в тежест на ищеца бе да докаже наличието на договорни
отношения между страните, качеството си на изправна страна по договора, а в
тежест на ответника бе да докаже извършено плащане за доставените услуги.
Срещу претенцията на ищеца ответната страна противопоставя
възражения, че същият не дължи претендираните суми.
Съгласно пар.1, т.2
от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги,
потребители на ВиК услуги са юридически или физически
лица – собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги. С идентично
съдържание е и текстът на разпоредбата на чл.2, ал.1 от Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на „В.И.К.” ООД, гр.Варна.
Съдът приема, че ответникът притежава
качеството „потребител на ВиК услуги” по смисъла на
чл.3 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и
по смисъла на чл.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от ВиК оператор „В.И.К.” ООД
– Варна.
От представените справка от Служба вписвания
и Нотариален акт е видно, че същият е собственик на имота – обект на
потребление за целия исков период.
С оглед на така изложеното, съдът
приема, че между страните по делото е налице правоотношение по предоставяне на ВиК услуги за питейно - битови нужди до потребител -
ползвател на жилище.
Ответникът не оспорва реалното доставяне на
калкулираното количество вода до имота, като признава, че към датата на
исковата молба показанията на водомера са били 38 куб.м., а претенцията на
ищеца е за стойността на доставени 23
куб. м.
Съдът счете, че претенцията на ищеца за задълженията
по фактури, издадени за аб. № *****в периода от 24.02.2020г. до 21.07.2020
г. в общ размер на 73.87 лева е основателна,
тъй като водомерът е отчитан редовно.
Предявеният иск за главница е основателен в
заявения размер. Ответникът дължи и
законната лихва върху съдебно признатото вземане, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 14.08.2020г.,
до окончателното му изплащане.
Втората претенция е за установяване
съществуването на вземане на ищеца за лихва за забава върху горното задължение.
Съгласно нормата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато
денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му. В случая, съгласно чл. 31, ал. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК
оператор „ВиК-Варна” ООД, потребителите
са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок
след датата на фактурирането.
Следователно, ответникът е изпаднал в забава за заплащане на
цената на доставените му ВиК услуги по издадените фактури за периода от 24.02.2020 г. до 21.07.2020 г., считано от деня, следващ изтичането на
30-дневния срок от издаване на съответната фактура. Претенцията следва да бъде
уважена в заявения размер.
Относно разноските:
Имайки предвид частично установяване на
вземанията по издадената заповед за изпълнение, то следва да се постанови
осъдителен диспозитив за разноските направени в
заповедното производство, съгласно ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г., т.12 и
съобразно уважената част от исковете /17.91 лева/.
Изходът на спора и релевираното
от ищеца искане за присъждане на реализираните от него разноски, подкрепено с
доказателства за действително реализирани такива, обосновават положителното
произнасяне на съдебния състав по искането за разноски, реализирани в рамките
на настоящето производство в доказаните им параметри и съобразно уважената част
на исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. В настоящото производство ищцовото
дружество претендира разноски за държавна такса /75 лв./ и юрисконсултско
възнаграждение /300 лв./. Предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в
редакцията й към датата на приключване на устните състезания, съдът приема, че
дължимото в производството юрисконсултско
възнаграждение е в размер на 300 лв., изчислено съгласно разпоредбата на чл.
25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ. С оглед крайния изход на
делото, съдът приема, че от общо претендираните в
производството разноски, в полза на страната следва да бъдат присъдени разноски
в размер на 89.56
лева, на основание
чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
На основание чл.78, ал.4 ГПК в полза на
ответника следва да се присъдят разноски в размер на 380.59 лева.
Мотивиран от така изложените съображения,
Варненски районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл.
415, ал. 1 ГПК в отношенията между "В И К.В "
ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, от
една страна и ответника П.Н.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, ПИ – **,
от друга, че В ПОЛЗА НА ДРУЖЕСТВОТО ИЩЕЦ СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ ПРОТИВ ОТВЕТНИКА, в
размер на 73.87 лева /седемдесет и три
лева и 0.87 ст./, представляващи главница за ползвани ВиК
услуги по партида с номер *****за периода от 31.12.2019 г. до 17.07.2020 г., за
обект, находящ се в гр.*****, ПИ – **, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 14.08.2020г. до
окончателното изплащане на задължението и в размер на 1.65 лева /един лев и 0.65ст./, представляващи обезщетение за
забава върху главницата за периода 26.03.2020г. до 12.08.2020г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д.9780/2020г. на ВРС.
ОСЪЖДА П.Н.Д., ЕГН **********, с адрес: ***,
ПИ – ** ДА ЗАПЛАТИ на "В И К.В " ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление:*** сумата 17.91 лева, представляваща
реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски в заповедното производство по
ч.гр.д.9780/2020г. на ВРС, на основание чл. 78, ал. 1 вр.
ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА П.Н.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, ПИ – ** ДА ЗАПЛАТИ на "В И К.В "
ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 89.56 лева, представляваща реализирани от ищеца съдебно
деловодни разноски при настоящото разглеждане на делото, на основание чл. 78,
ал. 1 вр. ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА "В И К.В "
ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на П.Н.Д., ЕГН **********, с адрес: ***,
ПИ – ** сумата от 380.59 лева, представляваща реализирани от ответника съдебно
деловодни разноски при настоящото разглеждане на делото, на основание чл. 78,
ал. 4 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му страните.
Препис от настоящето
решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: