№ 1961
гр. София, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на
двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Виолета Йовчева
Членове:Мариана Георгиева
Димитър Ковачев
като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20211100513255 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 463 от ГПК.
Образувано е по жалба на “Б. Е” ЕООД – взискател по изпълнително
дело № 20158440400192 по описа на частен съдебен изпълнител С.Я., с рег. №
844 по описа на КЧСИ, срещу протокол за разпределение от 14.09.2021г. в
частта по отношение на признатата привилегия на вземанията на Столична
община за такса битови отпадъци по отношение на следните недвижими
имоти:
1. УПИ XXXIX, с идентификатор 68134.1200.801 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед 0 РД-18-49/16.09.2015г.
на изпълнителния директор на АГКК, с площ по скица от 3 483 кв.м.,
отреден „За озеленяване“, от кв. 16 по плана на гр. София, м. НПЗ
„Захарна фабрика“, одобрен със Заповед № РД-09-50/-367/05.04.2007г. на
Гл. архитект на София, целият с площ от 3 470 кв.м.
2. ОБОСОБЕНА ИЗТОЧНА ЧАСТ от втори етаж на южен производствен
корпус на сградата, находяща се в гр. София, район ******* 1,
предназначена за изграждане на складове и санитарни помещения, с
обща застроена площ 1 099, 25 кв.м., заедно с припадащите се идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
1
гореописаното място.
Жалбоподателят сочи, че за имот № 1 е разпределена ТБО в размер на
14 300, 12 лева, за която такса съдебният изпълнител е признал привилегия по
чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД. За имот № 2 е разпределена ТБО в размер на 35 228,
07 лева, за която такса съдебният изпълнител е признал привилегия по чл.
136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД. Изложени са съображения, че признаването на подобна
привилегия е неправилно и е в ущърб на ипотекарния кредитор „Б. Е“ ЕООД,
който е следвало да получи описаните по-горе суми, тъй като вземанията на
жалбоподателя са с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД – обезпечени с
ипотека върху продадените имоти. В жалбата са изложени подробни
съображения за липса на законово основание за приравняване на таксата за
битови отпадъци на данък за недвижими имоти, тъй като се касае за различни
по характер публични вземания, общото между които е единствено кръгът на
задължените лица, който от своя страна се определя от обекта на облагане с
данък върху недвижимите имоти. Наведени са съображения, че особената
привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД не се отнася за всички публични
вземания на държавата по смисъла на чл. 162 от ДОПК, а единствено на
вземанията на държавата, изчерпателно посочени в чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД.
Счита, че вземанията за такса „битови отпадъци“ се включва в реда на
привилигерованите вземания по чл. 136, ал. 1, т. 6 от ЗЗД, поради което
следва да се удовлетвори след удовлетворяването на вземанията на заложните
и ипотекарни кредитори, кредиторите с право на задържане на вземанията по
чл. 136, ал. 1, т. 5 от ЗЗД. По изложените съображения е направено искане за
отмяна на предявените на 14.09.2021г. разпределения в обжалваната им част.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК длъжниците „Е. – ТТТ“ АД, „Е. Х.“ АД
и „Т.Е.“ ЕООД, не са подали отговор на жалбата.
Присъединеният по право взискател – държавата, чрез ТД на НАП
София-град, не изразява становище по жалбата.
Присъединеният взискател Столична община е подала отговор на
жалбата, с който същата се оспорва като неоснователна. Счита, че вземането
за такса „битови отпадъци“ е привилегировано вземане по смисъла на чл. 136,
ал. 1, т. 2 от ЗЗД, тъй като е публично вземане по чл. 162, ал. 2, т. 3 от ДОПК.
Направено е искане за отхвърляне на жалбата.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител
2
заявява становище за неоснователност на жалбата. Излага, че таксата „битови
отпадъци“ е публично вземане, което би следвало да се удовлетвори с
предимство при извършването на разпределението, тъй като постъпилата по
делото сума е от публична продан на недвижимия имот, за който е дължима
таксата. Въпреки че срещу таксата за битови отпадъци, за общината възниква
задължението да предостави услуга, вземането за нея е оглед публичния
характер по повод имота, следва да бъде поставено като привилегировано от
втори ред, а не от шести. Счита, че уредбата в ЗЗД не е синхронизирана с
актуалната уредба на данъчното законодателство, поради което съдебната
практиката еднозначно е установила, че публичните общински вземания за
такси (в това число такса „битови отпадъци") се ползват с привилегията по
чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД. Аргумент в подкрепа на изложеното е и разпоредбата
на чл. 722 ТЗ, където сред привилегированите публични вземания на
държавата и общините са посочени и тези за такси.
Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните и
прецени данните по делото, намира следното:
Изпълнително дело № 20158440400192 по описа на частен съдебен
изпълнител С.Я., с рег. № 844 по описа на КЧСИ, е образувано въз основа на
молба от взискателя „У.К.Б.” АД, за дължими суми, съгласно представени
изпълнителни листа, както следва:
1. на СРС, 55 състав, издаден по гр. д. № 60791/2014 г. – за сумата от
300 000.00 евро - главница, ведно със законната лихва считано от
07.11.2014 г. до окончателното й изплащане и сумата 11 734.98 лв. -
разноски по делото на "У.К.Б." АД, с длъжници „С.“ ЕООД, „Д.Т.“
ЕООД, „Р.“ ЕАД, „П. БГ“ ЕООД, Д.Т.Т., Т.Д.Т., „Д.К.“ ЕООД, „Д.Т.“
АД, Е. – ТТТ“ АД, „Е. Х.“ АД и „Т.Е.“ ЕООД;
2. на СРС, 125 състав по гр. д. № 26561/2016 г. както следва: за сумата
от 252 065.85 евро — главница, ведно със законната лихва считано от
17.05.2016 г. до окончателното й изплащане, договорна лихва в размер
на 148 806.02 евро, сумата 15 680.74 лв. - разноски по делото с длъжници
„Х.Б.“АД, „Д.К.“ ЕООД, „Д.Т.“ АД, Д.Т.Т., „П. БГ“ ЕООД, „Р.“ ЕАД,
Т.Д.Т., „Т.Е.“ ЕООД и „Д.Т.“ ЕООД.
3. на СРС, 125 състав по гр. д. № 31733/2016 г. както следва: за сумата
от 495 625.01 евро - главница, ведно със законната лихва считано от
10.06.2016 г. до окончателното й изплащане, договорна лихва в размер
на 143 522.16 евро и сумата 25 001.26 лв. - разноски по делото с
длъжници „Е.- Х.“ АД, „Д.Т.“ ЕООД, „Е.- ТТТ“ АД, Д.Т.Т., Т.Д.Т.,
„Д.К.“ ЕООД, „Д.Т.“ АД и „Т.Е.“ ЕООД, ЕИК *******.
4. на СРС, 63 състав по гр. д. № 31735/2016 г. както следва: за сумата
3
от 203 141.92 евро - главница, ведно със законната лихва считано от
10.06.2016 г. до окончателното й изплащане и сумата 7 946.22 лв -
разноски по делото е длъжници „Е.- Х.“ АД, „Д.Т.“ ЕООД, „Е.- ТТТ“ АД,
Д.Т.Т., Т.Д.Т., „Д.К.“ ЕООД, „Д.Т.“ АД, „Т.Е.“ ЕООД.
С удостоверение, издадено на основание чл. 456, ал. 2 и ал. 3 ГПК,
„У.К.Б.“ АД, ЕИК ******* е конституиран като присъединен взискател по
отношение на длъжниците „Х.Б.“ АД, „Д.Т.“ ЕООД, „Д.К.“ ЕООД, „Д.Т.“ АД,
Д.Т.Т., “П. БГ“ ЕООД, „Р.“ ЕАД, Т.Д.Т., „Т.Е.“ ЕООД, за сумите, както
следва: 230 251.22 евро - главница, ведно със законната лихва, считано от
17.05.2016 г. и сумата 9 006.65 лева - разноски по делото.
С удостоверение, издадено на основание чл. 456, ал. 2 и ал. 3 ГПК,
„У.К.Б.“ АД, е конституиран като присъединен взискател по отношение на
длъжниците „Д.Т.“ ЕООД, Д.К.“ ЕООД, „Д.Т.“ АД, Д.Т.Т., “П. БГ“ ЕООД,
„Р.“ ЕАД, Т.Д.Т., „Т.Е.“ ЕООД, за сумите, както следва: 133 638.16 евро -
главница, ведно със законната лихва считано от 18.05.2016 г., 1381.51 евро -
такси и сумата 5281.95 лева - разноски по делото.
С удостоверение, издадено на основание чл. 456, ал. 2 и ал. 3 ГПК, П.Д.
П., ЕГН ********** е конституиран като присъединен взискател по
отношение на длъжника "Е.-ТТТ" АД за сумите от 29 124.82 лв. - главница,
66.00 лв. - разноски по обезпечителното производство, адвокатско
възнаграждение - 900.00 лв. и обикновени и пропорционална такса, съгласно
чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ - 2 583.40 лв., съгласно ТТР към ЗЧСИ по изп. дело
№ 20168390400392, по описа на ЧСИ И.К. и сумите от 1 653.71 лв.- законна
лихва върху главницата от 29 124.82 лв., 7 092.74 лв,- мораторна лихва,
сумата 1 532.89 лв.- разноски по гр. дело, сумата 900.00 лв.- адвокатско
възнаграждение и обикновени и пропорционална такса по т. 26 ТТР ЗЧСИ в
размер на 1 202.40 лв. по изп. дело № 20168390400454, по описа на ЧСИ И.К..
С удостоверение, издадено на основание чл. 456, ал. 2 и ал. 3 ГПК,
„У.К.Б.“ АД, ЕИК ******* е конституиран като присъединен взискател по
отношение на длъжниците „Д.Т.“ ЕООД, „Д.К.“ ЕООД, „Д.Т.“ АД, Д.Т.Т., “П.
БТ“ ЕООД, „Р.“ ЕАД, Т.Д.Т., „Т.Е.“ ЕООД, „С.“ ЕООД, “Е.- ТТТ“ АД и „Е.-
Х.“ АД за сумите от 1 688 834.24 евро - главница, ведно със законната лихва
считано от 18.05.2016 г., лихви в размер на 890 186.11 евро и сумата 4 347.98
лв. - разноски, по контракт № 950LNV131480001 по т. 2.1 от договор за
банков кредит № 85/23.07.2007 г. и сумата 98 703.74 евро- главница, ведно
със законната лихва, лихви в размер на 38912.58 евро и сумата 106 892.55 лв.-
разноски, по контракт № 950LREV131480401 по т.2.2 от договор за банков
кредит № 85/23.07.2007 г.
С удостоверение, издадено на основание чл. 456, ал. 2 и ал. 3 ГПК,
„У.К.Б.“ АД, е конституиран като присъединен взискател по отношение на
длъжниците „Д.Т.“ ЕООД, „Д.К.“ ЕООД, „Д.Т.“ АД, Д.Т.Т., “П. БТ“ ЕООД,
„Р.“ ЕАД, Т.Д.Т., „Т.Е.“ ЕООД, ЕИК „С.“ ЕООД, за сумите от 1 799 363.60 лв
- главница, ведно със законната лихва считано от 17.05.2016 г., лихви в размер
на 1 211 255.36 лв., сумата 2 249.20 лв.- такси и сумата 314.17 лв. - разноски,
по договор за банков револвиращ кредит № 97/09.08.2007 г.
Въз основа на Договор за прехвърляне на вземане от 16.11.2020 г между
„Уникредит булбанк“ АД и „Б. Е“ ЕООД и разпореждане от 09.02.2021г. за
взискател на мястото на „У.К.Б.“ АД е конституирано дружеството „Б. Е“
ЕООД.
4
По молба на взискателя „Б. Е“ ЕООД изпълнителното прооизводство е
прекратено по отношение на длъжниците „Д.Т.“ ЕООД, „П. БГ“ ЕООД, „Р.
„ЕАД, „Д.Т.“ АД, „Д.К.“ ЕООД „Х.Б.“ АД и „С.“ ЕООД с разпореждане на
съдебния изпълнител от 25.06.2021г.
По делото е насрочена и проведена в периода от 15.06. - 15.07.2021г.
публична продан на недвижим имот /ипотекиран в полза на взискателя/,
представляващ УПИ XXXIX, с идентификатор 68134.1200.801 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-
18-49/16.09.2015г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ по скица от
3 483 кв.м., отреден „За озеленяване“, от кв. 16 по плана на гр. София, м. НПЗ
„Захарна фабрика“, одобрен със Заповед № РД-09-50/-367/05.04.2007г. на Гл.
архитект на София, целият с площ от 3 470 кв.м. С протокол от 16.07.2021г.
за купувач на имота е обявен „М2М П.“ ЕООД за сумата от 264 001 лева,
която е внесена в срок и в полза на купувача е издадена постановление за
възлагане.
По делото е насрочена и проведена в периода от 15.06. - 15.07.2021г.
публична продан на недвижим имот /ипотекиран в полза на взискателя/,
представляващ ОБОСОБЕНА ИЗТОЧНА ЧАСТ от втори етаж на южен
производствен корпус на сградата, находяща се в гр. София, район ******* 1,
предназначена за изграждане на складове и санитарни помещения, с обща
застроена площ 1 099, 25 кв.м., заедно с припадащите се идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху гореописаното място.
С протокол от 16.07.2021г. за купувач на имота е обявен „М2М П.“ ЕООД за
сумата от 873 001 лева, която е внесена в срок и в полза на купувача е
издадена постановление за възлагане.
НАП е уведомил съдебния изпълнител с удостоверение изх.№
220372102837742/31.08.2021г., че длъжникът „Е.-Х.“ АД има публични
задължения в размер на 118 777. 98 лв.
Столична община, район „Илинден“ е уведомила органът по
принудително изпълнение, че за недвижимия имот, представляващ
ОБОСОБЕНА ИЗТОЧНА ЧАСТ, данъчните задължение са както следва: 3
350. 56 лв. - данък „недвижим имот“ и 35 228.07 лв. - такса „битови
отпадъци“, а за УПИ XXXIX длъжникът „Е.-Х.“ АД има дължим данък
„недвижим имот“ в размер на 7 154. 55 лв., както и такса „битови отпадъци“ в
размер на 14 300. 12 лв.
На 14.09.2021г по изпълнително дело № 20158440400192 са предявени
две разпределения на получените суми след извършена публична продан на
ипотекирани в полза на взискателя „Б. Е“ ЕООД недвижими имоти, както
следва: за ОБОСОБЕНА ИЗТОЧНА ЧАСТ от втори етаж на южен
производствен корпус на сградата, находяща се в град София, Столична
община, район Илинден, ул.******* /едно/, предназначена за изграждане на
складове и санитарни помещения, с обща застроена площ 1099.25 кв. метра и
за УПИ XXXIX, с идентификатор 68134.1200.801, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, с площ по скица от 3483 кв. м., отреден „За
озеленяване", от кв.16 по плана на град София, местността НИЗ „Захарна
фабрика", одобрен със Заповед № РД-09-50-367/05.04.2007 г. на Гл. архитект
на София, целият с площ 3470 кв.м.
С протокол от 14.09.2021г., съдебният изпълнител на основание чл. 460
ГПК е извършил разпределение на внесената от купувача „М2М П.“ ЕООД
5
цена от цена от 264 001 лева, с включен ДДС, за имот - УПИ XXXIX, с
идентификатор 68134.1200.801., както следва:
1. За разноски в изпълнителното производство на основание чл. 136, ал. 1,
т. 1 от ЗЗД – сумата от 9 849, 60 лева такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ;
2) За данъчни задължения на имота на основание чл. 136, ал. 1, т. 2 от
ЗЗД, в полза на присъединения взискател Столична община, както следва: за
данък недвижим имоти в размер на 7 154, 55 лева и за такса „битови
отпадъци“ в размер на 14 300, 12 лева;
3) в полза на ипотекарния кредитор и взискател „Б. Е“ ЕООД с първа
по ред договорна ипотека - сумата от 188 696, 56 лева – лихва.
В полза на НАП е преведен дължимият данък върху добавена
стойност в общ размер на 44 000, 17 лева и останалата част от сумата в
размер на 220 000, 83 лева е разпределена между взискателите по посочени
начин.
С протокол от 14.09.2021г. съдебният изпълнител на осн. чл. 460 ГПК е
извършил разпределение на внесената от купувача „М2М П.“ ЕООД цена от
цена от 873 001 лв. за имот - ОБОСОБЕНА ИЗТОЧНА ЧАСТ от втори етаж
на южен производствен корпус на сградата, находяща се в град София,
Столична община, район Илинден, ул.******* /едно/, както следва:
1. За разноски в изпълнителното производство на основание чл. 136, ал. 1,
т. 1 от ЗЗД – сумата от 23 118, 44 лева такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ;
2) За данъчни задължения на имота на основание чл. 136, ал. 1, т. 2 от
ЗЗД, в полза на присъединения взискател Столична община, както следва: за
данък недвижим имоти в размер на 3 350, 56 лева и за такса „битови
отпадъци“ в размер на 35 228, 07 лева;
3) в полза на ипотекарния кредитор и взискател „Б. Е“ ЕООД с първа
по ред договорна ипотека - сумата от 811 303, 93 лева – лихва.
Предявяването на разпределението е било първоначално насрочено за
08.09.2021г., но с разпореждане от 08.09.2021г. е било пренасрочено за
14.09.2021г.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК и от
легитимирана страна, поради което е допустима. Разгледана по същество
същата е основателна.
6
Съгласно разпоредбата на чл. 460 ГПК, ако събраната по
изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички
взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред
отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на
предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите
вземания по съразмерност. От това следва, че разпределението предпоставя
няколко взискатели по същото изпълнителното производство и
недостатъчност на сумата, постъпила от изпълнението, за цялостното
удовлетворяване на всички взискатели /решение № 74 от 23.06.2021 г.,
постановено по гр. д. № 4150/20 г., по описа на Г. К., ІV ГО. на ВКС/.
Както и в производството по частни жалба, така и в производството по
чл. 463 ГПК съдът не е ограничен от оплакванията в жалбата, а служебно
проверява законосъобразността на разпределението, тъй като правилата за
привилегиите по чл. 136 ЗЗД са императивни. При обжалване на
разпределение съдът разполага с правомощия служебно да провери
правилността на същото и при установена неправилност – да изготви ново
разпределение, независимо от обхвата и оплакванията в жалбата. Тази
специфика на този акт на съдебния изпълнител по необходимост налага
проверката за законосъобразността му да се извършва при пълен въззив, за
разлика от контролно-отменителния характер на проверката при обжалването
на типичните изпълнителни действия като форми на принуда /така
определение № 527 от 07.10.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 2731/2015 г., I ТО/. В
това производство съдът проверява кръга на взискателите, размера на
предявените от тях вземания и съответстващите им привилегии. Извън
предмета на проверката са другите нарушения в принудителното изпълнение.
/така Определение № 221 от 07.04.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 696/2015 г., I
ТО/. При съдебния контрол върху разпределението, като неограничен от
оплакванията въззив, подлежат на проверка всички законови изисквания,
отнасящи се до реда за удовлетворяване на взискателите в изпълнителното
производство. Съдът дължи служебна преценка на спазването на
разпоредбите на чл. 136 от ЗЗД и чл. 458-459 от ГПК дори и при бланкетни
жалби. Преценяват се само тези от вземанията, предявявани и подлежащи на
зачитане по право, които са заявени или установени до деня на
разпределението /решение № 394 от 21.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 610/2008
г., III ГО/.
7
Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който се определя кои
вземания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването
им и каква сума се полага за пълното или частично изплащане на всяко едно
от тях. В разпределението се включват тези вземания, които са били
предявени до деня на изготвянето му – на първоначалния взискател, на
присъединените по право или по искане взискатели, както и разноските по
изпълнението, които не са предварително внесени от взискател и които
съдебният изпълнител има право служебно да събери от длъжника съобразно
чл. 79, ал. 2 ГПК. Редът за удовлетворяване на вземанията се определя
съобразно реда на привилегиите по чл. 136 ЗЗД, а степента на
удовлетворяването им – от правилото за съразмерно удовлетворяване на
вземания с еднакъв ред /ал. 3 на чл. 136 ЗЗД/.
В конкретния случай съдебният изпълнител е включил в процесните
разпределения от 14.09.2021г. следните взискатели: съдебният изпълнител /за
вземанията си за такси/, взискателят „Б. Е“ ЕООД, както и присъединеният по
право взискател Столична община /за вземания за дължим за имота данък и
такса за битови отпадъци/. Така определеният кръг на взискателите изчерпва
същите по отношение на настоящото изпълнително производство.
От събраната сума най-напред подлежат на удовлетворяване в пълен
размер вземанията по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, включващи вземания за разноски
по обезпечаването и принудителното изпълнение, както и за исковете по чл.
134 и чл. 135 ЗЗД – от стойността на имота, за който са направени, спрямо
кредиторите, които се ползуват от тези разноски. Както е изяснено и в т. 6 от
ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС – ОСГТК не всички разноски по изпълнителното
дело се ползват с право на предпочтително удовлетворяване по този ред.
Критерият за това е дали тези разноски са относими към реализирането на
способа, от който се разпределят конкретните събрани суми. По-конкретно с
тази привилегия се ползват разноските на първоначалния взискател или на
ЧСИ по осъществяване на изпълнителния способ, постъпленията от който се
разпределят с процесното разпределение, вкл. разноските на първоначалния
взискател за образуване на изпълнителното дело и за възнаграждение за един
адвокат, които се считат за относими към всеки от приложените
изпълнителни способи, тъй като общото упълномощаване за
представителство по изпълнителното производство обхваща
8
представителството за всеки приложен способ на изпълнение до пълното
удовлетворяване на вземането по изпълнителния лист.
Настоящият съдебен състав споделя становище, че в привилегированите
вземания по чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД не се включват суми за такса „битови
отпадъци“ по следните съображения:
Според чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД (Изм. ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от
01.01.2000 г., доп. - ДВ, бр. 36 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г., изм. - ДВ, бр.
96 от 2017 г., в сила от 02.01.2018 г.) в този ред се включват вземанията на
държавата за данъци върху определен имот или за моторно превозно средство
– от стойността на този имот или на моторното превозно средство, както и
вземания, произтичащи от концесионни възнаграждения, лихви и неустойки
по концесионни договори. Разпоредбата ясно сочи, че от този ред са само два
вида публични вземания – за данъци върху определен имот и за данъци върху
МПС. Доколкото понастоящем същите са местни данъци, то очевидно, че
кредиторът по тях не е държавата /както е посочено/, а съответната община.
Всички други публични държавни или общински вземания, освен тези за
глоби, са с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД. В реда по чл. 136, ал. 1, т.
2 ЗЗД не влизат никакви такси – държавни или местни, дори и те да са
свързани с недвижим имот. По тази причина с тази привилегия не се ползва
местната такса за битови отпадъци. При това таксата битови отпадъци /ТБО/
се дължи за услуга, несвързана с имота, а с дейността на лицата, които го
стопанисват, като само начинът й на изчисляване все още се свързва с даден
имот – чрез данъчната му оценка. Вземания по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД са не
всички публични вземания, а само посочените в тази норма, която не подлежи
на разширително тълкуване. В този смисъл този ред на привилегии не
обхваща никакви такси, дори и свързани с недвижимия имот, въпреки че
държавни и общински такси, установени по основание със закон,
представляват публични взeмания съгласно чл. 162, ал. 2, т. 3 ДОПК.
Вземането на общината за такси за битови отпадъци, макар и определено в
нормата на чл. 162, ал. 2, т. 3 ДОПК като публично общинско вземане, е
различно от това за данъци. Данъкът е публично държавно вземане,
установено от закона, срещу което държавата /съответно общината при
дължим местен данък/ не дължи насрещна престация. Докато таксата за
битови отпадъци е заплащане за извършена от съответната община услуга по
извозване на битовите отпадъци.
9
Следва да се посочи, че в разпоредбата на чл. 722 ТЗ, която урежда реда
на погасяване на вземанията в производствата по несъстоятелност, е налице
специален режим на привилегии /различен от този на чл. 136 ЗЗД/. В чл. 722,
ал. 1, т. 6 ТЗ са посочени на отделен ред като привилегировани
публичноправните вземания на държавата и общините. При сравнение на
двата режима, които касаят различни видове принудително изпълнение
/индивидуално по ГПК и универсално по ТЗ/ се констатира различен подход
на законодателя при уредбата на посочения въпрос.
По отношение на правилността на извършеното разпределение по
отношение на получената цена за имот УПИ XXXIX, с идентификатор
68134.1200.801.:
В първи ред по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД са включени суми за разноски
в полза на съдебният изпълнител, дължими на основание чл. 26 от ТТРЗЧИ.
Не се твърди, нито се установява да са налице непогасени разноски на
първоначалния взискател или присъединените взискатели. В конкретния
случай в този ред са поставени само таксите за извършените изпълнителни
действия, изграждащи способа, в резултат на който е получена сумата,
предмет на разпределението. Включването на сумата от 9 849, 60 лева в
привилегированите вземания в първи ред – по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД е
правилно, тъй като таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ е част от разноските по
изпълнението. Същите представляват цената на предоставената от ЧСИ
услуга, без която предоставена услуга сумата не би била събрана. По тази
причина тя е пряко относима към реализирането на способа, от който е
събрана сумата, тъй като без предприетите от ЧСИ или наетите от него
служители /чийто труд не е безплатен/ изпълнителни действия тя не би била
събрана. Ето защо пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ също се
ползва с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД. След като разпределението
на постъпили суми е окончателно действие по всеки отделен изпълнителен
способ, без който не може да настъпи удовлетворяване на взискателите в
производството, се налага извод, че то е част от конкретния изпълнителен
способ и поради това разноските по разпределение на постъпили суми от
публичната продан, в това число и дължимите на ЧСИ такси, представляват
разноски по принудителното изпълнение, от които се ползват останалите
взискатели и каквито се ползват с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД,
10
съгласно цитираното тълкувателно решение. Относно таксата по т. 26
ТТРЗЧСИ следва и да се има предвид, че тя се дължи от взискателя, но не се
внася авансово от него съгласно чл. 29 ТТРЗЧСИ, тъй като размерът й зависи
от размера на събраната сума - т. 26, заб. 1 ТТРЗЧСИ. Ако таксата не е
внесена от взискателя, то същата следва да се събере от ЧСИ директно от
длъжника, по аргумент от чл. 79, ал. 2 ГПК.
Правилно е преведен и дължимият към НАП ДДС в размер на 44 000, 17
лева. Този данък се дължи в полза на държавата, независимо от
разпределението на останалите суми и поради това сумата не следва да се
включва в редовете на чл. 136 ЗЗД. Размерът на данъка е правилно изчислен
при прилагане на законоустановената ставка в размер на 20% върху
получената цена.
След приспадане на посочените две суми от цената от публичната
продан остава сума за по-нататъшно разпределение в размер на 210 151, 23
лева. Част от същата правилно е отредена за вземането със следваща по ред
привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД в размер на 7 154, 55 лв. – за взискателя
Столична община за данък върху процесния имот. Неправилно обаче в полза
на Столична община е отредена сума в размер на 14 300, 12 лева за такса за
битови отпадъци по съображенията, посочени по-горе в мотивите на
настоящото решение.
От останалата сума 202 996, 68 лева /при съобразяване, че сумата от
14 300, 12 лева е неправилно разпределена във втори ред на привилегиите по
чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД/ следва да се удовлетворят вземанията на
ипотекарния кредитор и взискател „Б. Е“ ЕООД, които са с привилегия по чл.
136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД.
Промяната на разпределението в реда на чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД
налага промяна в разпределението на сумите в следващия ред по чл. 136, ал.
1, т. 3 от ЗЗД. В този ред са вземанията на взискателя и ипотекарен кредитор
„Б. Е“ ЕООД по издадения изпълнителен лист по гр.д. № 6079/2014г. по описа
на СРС, ГО, 55 състав и изпълнителен лист, издадено по гр.д. № 26744/2016г.
по описа на СРС, ГО, 82 състав, въз основа на които е образувано
изпълнително дело по описа на ЧСИ С.Х., обезпечени с първа по ред
договорна ипотека № 166, том 2, дв. вх. рег. № 4412/2011г., подновена с акт
№ 130, том 4, дв. вх. рег. № 3223 от 26.01.2021г. върху продадения имот, като
11
за тези вземания следва да се разпредели оставащата сума от общо 202 996,
68 лева.
По отношение на правилността на извършеното разпределение по
отношение на получената цена за имот - ОБОСОБЕНА ИЗТОЧНА ЧАСТ от
втори етаж на южен производствен корпус на сградата, находяща се в град
София, Столична община, район Илинден, ул.*******:
В първи ред по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД са включени суми за разноски
в полза на съдебният изпълнител, дължими на основание чл. 26 от ТТРЗЧИ.
Не се твърди, нито се установява да са налице непогасени разноски на
първоначалния взискател или присъединените взискатели. В конкретния
случай в този ред са поставени само таксите за извършените изпълнителни
действия, изграждащи способа, в резултат на който е получена сумата,
предмет на разпределението. Включването на сумата от 23 118, 44 лева в
привилегированите вземания в първи ред – по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД е
правилно, тъй като таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ е част от разноските по
изпълнението. Същите представляват цената на предоставената от ЧСИ
услуга, без която предоставена услуга сумата не би била събрана. По тази
причина тя е пряко относима към реализирането на способа, от който е
събрана сумата, тъй като без предприетите от ЧСИ или наетите от него
служители /чийто труд не е безплатен/ изпълнителни действия тя не би била
събрана. Ето защо пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ също се
ползва с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД. След като разпределението
на постъпили суми е окончателно действие по всеки отделен изпълнителен
способ, без който не може да настъпи удовлетворяване на взискателите в
производството, се налага извод, че то е част от конкретния изпълнителен
способ и поради това разноските по разпределение на постъпили суми от
публичната продан, в това число и дължимите на ЧСИ такси, представляват
разноски по принудителното изпълнение, от които се ползват останалите
взискатели и каквито се ползват с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД,
съгласно цитираното тълкувателно решение. Относно таксата по т. 26
ТТРЗЧСИ следва и да се има предвид, че тя се дължи от взискателя, но не се
внася авансово от него съгласно чл. 29 ТТРЗЧСИ, тъй като размерът й зависи
от размера на събраната сума - т. 26, заб. 1 ТТРЗЧСИ. Ако таксата не е
внесена от взискателя, то същата следва да се събере от ЧСИ директно от
длъжника, по аргумент от чл. 79, ал. 2 ГПК.
12
След приспадане на посочената сума от цената от публичната продан
остава сума за по-нататъшно разпределение в размер на 849 882, 56 лева. Част
от същата правилно е отредена за вземането със следваща по ред привилегия
по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД в размер на 3 350, 56 лв. – за взискателя Столична
община за данък върху процесния имот. Неправилно обаче в полза на
Столична община е отредена сума в размер на 35 228, 07 лева за такса за
битови отпадъци по съображенията, посочени по-горе в мотивите на
настоящото решение.
От останалата сума 846 532 лева /при съобразяване, че сумата от 35 228,
07 лева е неправилно разпределена във втори ред на привилегиите по чл. 136,
ал. 1, т. 2 от ЗЗД/ следва да се удовлетворят вземанията на ипотекарния
кредитор и взискател „Б. Е“ ЕООД, които са с привилегия по чл. 136, ал. 1, т.
3 от ЗЗД.
Промяната на разпределението в реда на чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД
налага промяна в разпределението на сумите в следващия ред по чл. 136, ал.
1, т. 3 от ЗЗД. В този ред са вземанията на взискателя и ипотекарен кредитор
„Б. Е“ ЕООД по издадения изпълнителен лист по гр.д. № 26556/2016г. по
описа на СРС, ГО, 46 състав, въз основа на който е образувано изпълнително
дело по описа на ЧСИ Д.Н., обезпечени с първа по ред договорна ипотека №
147, том 34, вх. рег. № 133 от 29.12.2009г., подновена с акт № 264, том 59, вх.
рег. № 87418 от 19.12.2019г. върху продадения имот, като за тези вземания
следва да се разпредели оставащата сума от общо 846 532 лева.
По тези съображения подадената жалба е основателна и следва да се
уважи, като се извърши ново разпределение на постъпилите по
изпълнителното дело суми от проведената публична продан на процесните
имоти.
Така мотивиран, Софийският градски съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ разпределение, извършено с протокол от 14.09.2021г. по
изпълнително дело 20158440400192 по описа на частен съдебен изпълнител
13
С.Я., с рег. № 844 по описа на КЧСИ, на сумата от 873 001 лева, получена от
публичната продан на следния недвижим имот: ОБОСОБЕНА ИЗТОЧНА
ЧАСТ от втори етаж на южен производствен корпус на сградата, находяща се
в гр. София, ул. „******* и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
РАЗПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 463, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 460 от
ГПК, сумата от 873 001 лева, получена от публичната продан на следния
недвижим имот: ОБОСОБЕНА ИЗТОЧНА ЧАСТ от втори етаж на южен
производствен корпус на сградата, находяща се в гр. София, ул. „*******,
както следва:
1/ сумата от 23 118, 44 лева – такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в полза на
съдебния изпълнител /специална привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД/
2/. сумата от 3 350, 56 лева - дължим данък „недвижим имот“ на
Столична община, като присъединен по право взискател /специална
привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД/
3/ сумата от 846 532 лева – на взискателя и ипотекарен кредитор „Б.
Е“ ЕООД /специална привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД/, като
привилегирован кредитор по издадения изпълнителен лист по гр.д. №
26556/2016г. по описа на СРС, ГО, 46 състав, въз основа на който е
образувано изпълнително дело по описа на ЧСИ Д.Н., които вземания са
обезпечени с първа по ред договорна ипотека № 147, том 34, вх. рег. № 133 от
29.12.2009г., подновена с акт № 264, том 59, вх. рег. № 87418 от 19.12.2019г.
върху продадения имот.
ОТМЕНЯ разпределение, извършено с протокол от 14.09.2021г. по
изпълнително дело 20158440400192 по описа на частен съдебен изпълнител
С.Я., с рег. № 844 по описа на КЧСИ, на сумата от 220 000, 83 лева без ДДС
/264 001 лева с ДДС/, получена от публичната продан на следния недвижим
имот: УПИ XXXIX, с идентификатор 68134.1200.801, по кадастралната карта
и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-49/16.09.2015г. на
изпълнителния директор на АГКК, с площ по скица от 3 483 кв.м., отреден
„За озеленяване“, от кв. 16 по плана на гр. София, м. НПЗ „Захарна фабрика“,
одобрен със Заповед № РД-09-50-367/05.04.2007г. на Гл. архитект на София,
целият с площ от 3 470 кв.м. и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
РАЗПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 463, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 460 от
ГПК, сумата от 220 000, 83 лева без ДДС /264 001 лева с ДДС/, получена от
14
публичната продан на следния недвижим имот: УПИ XXXIX, с
идентификатор 68134.1200.801, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-49/16.09.2015г. на изпълнителния
директор на АГКК, с площ по скица от 3 483 кв.м., отреден „За озеленяване“,
от кв. 16 по плана на гр. София, м. НПЗ „Захарна фабрика“, одобрен със
Заповед № РД-09-50-367/05.04.2007г. на Гл. архитект на София, целият с
площ от 3 470 кв.м., както следва:
1/ сумата от 9 849, 60 лева – такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в полза на
съдебния изпълнител /специална привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД/
2/. сумата от 7 154, 55 лева - дължим данък „недвижим имот“ на
Столична община, като присъединен по право взискател /специална
привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД/
3/ сумата от 202 996, 68 лева – на взискателя и ипотекарен кредитор
„Б. Е“ ЕООД /специална привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД/, като
привилегирован кредитор по издадения изпълнителен лист по гр.д. №
60791/2014г. по описа на СРС, ГО, 55 състав и изпълнителен лист, издаден по
гр.д. № 26744/2016г. по описа на СРС, ГО, 82 състав, въз основа на които е
образувано изпълнително дело по описа на ЧСИ С.Х., обезпечени с първа по
ред договорна ипотека № 166, том 2, дв. вх. рег. № 4412/2011г., подновена с
акт № 130, том 4, дв. вх. рег. № 3223 от 26.01.2021г. върху продадения имот.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15