РЕШЕНИЕ
№ 736
гр. Горна Оряховица, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VI СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Красимира Ив. Николова-Петрова
като разгледа докладваното от Красимира Ив. Николова-Петрова Гражданско
дело № 20254120100256 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.247 и чл.248 от ГПК.
Постъпила е молба по чл.248,ал.1 от ГПК с вх. № 7555/28.05.2025г. от ответника А. Е. Н.,
за изменение или поправка на очевидна фактическа грешка на Решение № 567 от
14.05.2025г. по гр. дело № 256/2025г. по описа на ГОРС, в частта за разноските. Ответникът
моли, с оглед допуснатите многобройни неточности и непоследователности в мотивите и
диспозитива на Решение № 567/14.05.2025 г., а също така с оглед необходимостта от пълна
яснота по отношение на дължимите публични вземания, на основание чл.247 от ГПК да
бъде коригирана ОФГ в частта относно присъдената държавна такса в размер на 129,60 лв.,
без дори да е посочена приложимата норма на материалния или процесуалния закон, на
която тя се основава. Алтернативно, в условията на евентуалност и при преценка, че
посочената неправилно държавна такса не представлява очевидна фактическа грешка по
смисъла на чл.247 от ГПК, моли същата да бъде коригирана по реда на чл.248 ГПК, тъй като
не е посочено на какво правно основание е изчислена, липсва формула, конкретен член от
Тарифата за ДТ, които се събират съдилищата по ГПК, и обвързване с реално уважената
част от иска, което води до несъразмерност и неяснота при определянето на публичното
вземане.
В предоставения срок по чл.248,ал.2 от ГПК, ищцата Д. Ц. К., действаща като майка и
законен представител на малолетното дете Р. А. Н., с пълномощник – адв. М. П. – Д. от
ВТАК, не депозира отговор на горепосочената молба.
1
Съдът, след като прецени обстоятелствата по делото, приема за установено следното:
С Решение № 567 от 14.05.2025г. по гр. дело № 256/2025г. по описа на ГОРС, съдът е
уважил частично предявения иск с правно основание чл.150 от СК, определената с Решение
№ 2 от 03.01.2023г. по гр.дело № 1435/2022г. по описа на ГОРС, влязло в сила на
24.05.2023г., издръжка в размер от 330 лева месечно за малолетното дете Р. А. Н. с ЕГН
**********, като е осъдил А. Е. Н. с ЕГН **********, да заплаща на малолетното дете Р. А.
Н. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Д. Ц. К. с ЕГН
**********, по банкова сметка с IBAN: ... с титуляр Д. Ц. К., месечна издръжка в размер от
420,00 лв. /четиристотин и двадесет лева/, до 15-то число на съответния месец, считано от
31.01.2025г. до настъпване на законни причини за изменяването или прекратяването на тази
издръжка, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на
изискуемостта на всяко вземане до окончателното му изплащане, както и е допуснал
предварително изпълнение на решението в частта му относно увеличения размер на
издръжката, на основание чл.242,ал.1 от ГПК. Със същото решение, съдът е отхвърлил като
неоснователен и недоказан иска с правно основание чл.150 от СК, в останалата му част, за
разликата от уважения размер от 420 лв. до пълния предявен размер от 450 лв. С решението,
съдът е осъдил А. Е. Н. да заплати по сметка на Горнооряховския районен съд, в полза на
бюджета Съдебната власт, сумата от 129,60 лв., представляваща държавна такса върху
увеличения размер на издръжката за детето Р., както и сумата от 5 лв. - държавна такса в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че молбата е допустима –
същата е подадена от ответника А. Е. Н. в едномесечен срок от получаване на преписа от
постановеното Решение № 567 от 14.05.2025г. по гр. дело № 256/2025г. по описа на ГОРС.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
На първо, съдът намира, че в случая не е налице очевидна фактическа грешка при
определяне и присъждане на държавната такса върху размера на увеличената издръжка.
Очевидна фактическа грешка е несъответствие между правилно формирана воля и на съда в
мотивите на акта и нейното отражение в диспозитива. За очевидна фактическа грешка
говорим, когато съдът е формирал воля относно направените искания от страните в
мотивите на постановения акт, но липсва произнасяне с отделен диспозитив или между
формираната в мотивите воля и диспозитива е налице противоречие. Видно от
постановеното съдебно решение, в случая липсва противоречие между мотивите, в които
съдът е приел, че предвид изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден, на основание
чл.78,ал.6 от ГПК, да заплати по сметка на ГОРС сума от 129,60 лв., представляваща
държавна такса върху присъденото увеличение на издръжката за детето Р., както и 5 лв. в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист, което е отразил и в диспозитива на
съдебното решение. В тази връзка, съдът счита, че диспозитивът на постановеното решение
кореспондира изцяло на мотивите, изложени в съдебното решение. Поради това, съдът
приема, че в случая не е допусната очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.247 от
ГПК, молбата в тази й част се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.
2
На второ място, съдът взе предвид, че съгласно разпоредбата на чл.81 от ГПК, във всеки
акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за
разноски. Според чл.83,ал.1,т.2 от ГПК, такси и разноски по производството на делата не се
внасят от ищците по искове за издръжка, каквато хипотеза в случая е налице. Съгласно
чл.78,ал.6 от ГПК, когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса
или от разноски по производството (каквото се явява малолетното дете Р. А. Н. с ЕГН
********** по предявения от него, чрез майката и законен представител Д. Ц. К., иск за
увеличаване на размера на присъдена издръжка), осъденото лице (каквото се явява
ответникът А. Е. Н. в конкретния случай) е длъжно да заплати всички дължащи се такси и
разноски, като съответните суми се присъждат в полза на съда. Според чл.1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, по искова молба, насрещна
искова молба и молба на трето лице със самостоятелни права се събира такса 4 на сто върху
цената на иска, но не по-малко от 50 лв. Съгласно чл.11 от цитираната Тарифа, по молба за
издаване на изпълнителен лист, както и в случаите на служебно издаване на такъв, се
събира такса 5 лв.
Видно от данните по делото, в случая производството по делото е приключило с Решение
№ 567 от 14.05.2025г. по гр. дело № 256/2025г., с което предявеният против ответника иск с
правно основание чл.150 от СК е уважен частично, като разликата от размера на издръжката,
присъден с Решение № 2 от 03.01.2023г. по гр.дело № 1435/2022г. по описа на ГОРС, влязло
в сила на 24.05.2023г. (издръжка в размер от 330 лв.) и увеличения размер от 420 лв. на
дължимата издръжка, присъден с Решение № 567 от 14.05.2025г. по гр. дело № 256/2025г. по
описа на ГОРС, възлиза на 90 лв.
Съгласно чл.69,ал.1,т.7 от ГПК, по искове за периодични платежи за неопределено време
или за пожизнени платежи, размерът на цената на иска се определя върху сбора на
платежите за три години. Предвид наличието на вече присъдена издръжка в полза на
малолетното дете Р. А. Н. с Решение № 2 от 03.01.2023г. по гр.дело № 1435/2022г. по описа
на ГОРС, влязло в сила на 24.05.2023г., имаща характер на периодични платежи по смисъла
на чл.69,ал.1,т.7,предл.1 от ГПК, и увеличаване единствено на размера на същата по
настоящото дело по реда на чл.150 от СК, с оглед изискванията на чл.78,ал.6 от ГПК, съдът
следва да присъди в полза на съда дължимата държавна такса в размер 4 на сто (чл.1 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК) върху окончателния
размер на цената на иска, формирана от тригодишните платежи на присъдената разлика на
дължимата издръжка (, тъй като ответникът вероятно е заплатил държавна такса върху
издръжката от 330 лв., определена с Решение № 2 от 03.01.2023г. по гр.дело № 1435/2022г.
по описа на ГОРС, влязло в сила на 24.05.2023г., и поради това не дължи повторно
заплащане на същата), при което дължимата по настоящото дело държавна такса възлиза на
129,60 лв. (36х90 = 3240 х 4% = 126,90 лв.). В случай, че ответникът не заплати доброволно
така определената и дължима държавна такса в полза на съда, то срещу него следва да бъде
издаден изпълнителен лист и същият ще следва да заплати държавна такса от 5 лв. за
служебното му издаване, съгласно чл.11 от Тарифата за държавните такси, които се събират
3
от съдилищата по ГПК.
Предвид изложеното дотук, съдът счита, че не са налице основания за изменение на
Решение № 567 от 14.05.2025г. по гр. дело № 256/2025г. по описа на ГОРС, в частта му, в
която съдът е присъдил в полза на съда държавна такса в размер от 129,60 лв. По тези
съображения, искането с правно основание чл.248,ал.1 от ГПК, предявено от ответника, се
явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено като такова.
Воден от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата, предявена от ответника А. Е. Н. за поправка на очевидна
фактическа грешка в Решение № 567 от 14.05.2025г. по гр. дело № 256/2025г. по описа на
ГОРС по отношение присъдената държавна такса в размер от 129,60 лв., като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТХВЪРЛЯ искането с правно основание чл.248,ал.1 от ГПК, предявено с молба вх. №
7555/28.05.2025г. от ответника А. Е. Н., за изменение на Решение № 567 от 14.05.2025г. по
гр. дело № 256/2025г. по описа на ГОРС в частта му относно присъдената сума от 129,60 лв.,
представляваща държавна такса върху увеличения размер на издръжката за детето Р., както
и сумата от 5 лв. - държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.,
като НЕОСНОВАТЕЛНО.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Великотърновски Окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от връчването му.
На страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
4