Решение по дело №3903/2022 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 1493
Дата: 14 октомври 2022 г.
Съдия: Дияна Атанасова Николова
Дело: 20224430103903
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1493
гр. Плевен, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Дияна Ат. Николова
при участието на секретаря Габриела Ст. Василева
като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело №
20224430103903 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:

Иск с правно основание чл.150 от СК.
Делото е образувано въз основа на подадена искова молба от Й. И. Й.,
ЕГН **********, адрес: ***, като майка и законен представител на
малолетните деца ***., ЕГН ********** и **** ЕГН **********, против М.
П. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***; адрес за призоваване по
последното му местоживеене: ***, в която се твърди следното : с влязло в
сила Решение №1638/29.10.2018г., постановено по гр.д. №2395/2018г. на
ПлРС, 3-ти гр. състав, ответникът е осъден да заплаща издръжка на децата,
както следва : на ***. - 140лв., а на ***. - 128лв. Ищцата твърди, че само тя
полага грижи и издържа децата, като ответникът нито полага грижи за тях,
нито я подпомага в отглеждането им по какъвто и да било начин, не
поддържа контакти с тях. Ищцата твърди, че живее под наем и заплаща
сумата от 60лв. – месечен наем. С оглед изтеклия период от време прави
искане към съда да измени размера на дължимата от ответника издръжка за
двете деца, като увеличи същата за всяко от децата на 400лв.
1
Претендира разноски по делото.
В срок не е депозиран писмен отговор от ответната страна.
В о.с.з. ищцата се явява, представлява се от адв.С.Г. и поддържа исковата
молба.
В о.с.з. ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява. Не
е ангажирал становище по предмета на делото.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, доводите на страните
и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Искът е допустим и частично основателен и доказан по отношение
размера на претендирана издръжка за децата.
Не е спорно, че страните по делото са родители на малолетните деца ***,
както и че издръжката, дължима до момента от ответника е в размер на 140лв.
за по-голямото дете и в размер 128лв. за по-малкото дете, определена с влязло
в сила на 03.01.2019год. съдебно решение. Това се установява и от
приложеното в цялост гражданско дело №2395/2018год. по описа на ПлРС.
Не е спорно, че децата са ученици съответно в 5-ти и 1-ви клас.
От събраните в хода на делото доказателства се установява, че децата и
майката живеят в с.Ставерци под наем, за което ищцата заплаща сумата от
60лв. месечно. Същата работи като „общ работник“ в ***, като общият
размер на полученото от нея трудово възнаграждение за периода от
м.ноември 2021год. до м.април 2022год. е в размер 5259,87лв., или същата
получава месечно трудово възнаграждение в размер малко над минималната
работна заплата за страната. Установява се също така, че майката полага
грижи и за друго нейно дете на 14години, на което ответникът не е баща.
Установява се, че ищцата няма финансова помощ от свои най-близки
роднини. Отскоро детето *** учи в гр.Д.Митрополия, като ежедневно пътува
с междуселищен транспорт. По отношение двете деца се установява, че не
посещават частни платени уроци и/или други форми на платено извънкласно
обучение и занимание. Нямат специфични нужди от издръжка, извън
обичайната. По отношение на ответника се установява, че същият няма
регистрирани трудови договори в страната и не се осигурява. От показанията
на свидетелката С.Й./сестра на ищцата/ се установява, че ответникът изобщо
2
не се интересува от това как живеят децата му, не поддържа контакт нито с
тях, нито с майка им; не изпраща подаръци, не поддържат контакт в социална
мрежа. От показанията на свидетелката се установява, че през м.февруари
2022год. ответникът изпратил 100лв., като това било инцидентно и реално
дължи издръжка още за 2018год. - 2019год. Твърди се, че ответникът работи в
чужбина, макар доказателства за това да не са налице.
Съгласно разпоредбата на чл.142 ал.1 от СК размерът на издръжката се
определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и
възможностите на лицето, което я дължи. Минималната издръжка на едно
дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата –
ал.2-ра на същия текст, която към настоящия момент е в размер 177,50лв.
Съгласно чл.143 ал.1 и 2 от СК всеки родител е длъжен съобразно своите
възможности и материално състояние да осигурява условия на живот,
необходими за развитието на детето. Родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си.
Към настоящия момент издръжката е определена по силата на влязло в
сила съдебно решение, като размерът й е съответно 140лв. и 128лв., т.е. много
под минималния размер. Изминал е период от повече от 3 години от
определянето на посочения по-горе размер издръжка. Ответникът е в
трудоспособна и млада възраст/33години/ и за същия не са налице
доказателства да дължи издръжка на други лица, освен на децата си ***; не са
налице нито твърдения, нито доказателства да страда от заболявания, които
да му пречат и /или да го затрудняват да полага труд.
Съдът, като взе предвид установените факти и обстоятелства по делото ;
начина на живот на семейството на ищцата; обстоятелството, че ищцата
полага грижи сама за три, ненавършили пълнолетие деца; обстоятелството, че
живее в жилище под наем, разгледани във вр. с периода, през който
издръжката не е била увеличавана, както и тоталната липса на грижа от
страна на ответника към двете деца, приема, че следва да увеличи размера на
дължимата издръжка, както следва : за детето *** - да увеличи същата от
140лв. – на 260лв., а за детето *** – да увеличи същата от 128лв. – на 220лв.
Или, общо увеличението следва да е в размер 212лв., а цялостната издръжка,
която ответникът следва да заплаща на двете си деца, следва да е в размер
3
480лв. Този размер издръжка съдът приема, че е поносим като стойност за
ответника, при все, че същият се съпоставя с минималния размер на работната
заплата в страната. Не е ясно какви точно доходи като размер реализира
ответникът, при все, ако получава същите в чужбина. Останалата издръжка,
от която децата имат нужда, следва да се осигури от ищцата, като тяхна
майка. За разликата до претендираните 400лв. искът следва да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан.
Ищцата претендира разноски и е представен списък на основание чл.80 от
ГПК. В случая се претендира адвокатски хонорар, но видно от приложения по
делото договор за правна помощ /л.28 от делото/ е, че уговореният хонорар не
е заплатен. Посочен е краен срок за заплащане на сумата - 10.10.2022год., но
не са представени доказателства това да е извършено. При това положение на
ищцата не се дължат разноски.
При този изход на процеса и на основание чл.71 от ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати Държавна такса по сметка на ПлРС върху
увеличения размер на издръжката за децата – 305,28лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл.150 от СК издръжката, определена с
решение, постановено по гр.д. №2395/2018год. по описа на Плевенски
районен съд, влязло в сила на 03.01.2019год., като ОСЪЖДА М. П. П., ЕГН
**********, с постоянен адрес: ***, с адрес за призоваване: ***, ДА
ЗАПЛАЩА на малолетното дете ***., ЕГН **********, чрез майката и
законен представител Й. И. Й., ЕГН **********, адрес: ***, МЕСЕЧНА
ИЗДРЪЖКА както следва : вместо по 140лв. – по 260лв., считано от датата
на подаване на исковата молба в съда – 18.07.2022год., до настъпването на
законни причини и условия за нейното изменение или прекратяване, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от датата на
изискуемостта й до окончателното й изплащане, като за разликата до
претендираните 400лв. ОТХВЪРЛЯ иска, като неоснователен и недоказан.
ИЗМЕНЯ на основание чл.150 от СК издръжката, определена с
решение, постановено по гр.д. №2395/2018год. по описа на Плевенски
4
районен съд, влязло в сила на 03.01.2019год., като ОСЪЖДА М. П. П., ЕГН
**********, с постоянен адрес: ***; адрес за призоваване: ***, ДА
ЗАПЛАЩА на малолетното дете **** ЕГН **********, чрез майката и
законен представител Й. И. Й., ЕГН **********, адрес: ***, МЕСЕЧНА
ИЗДРЪЖКА както следва : вместо по 128лв. – по 220лв., считано от датата
на подаване на исковата молба в съда – 18.07.2022год., до настъпването на
законни причини и условия за нейното изменение или прекратяване, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от датата на
изискуемостта й до окончателното й изплащане, като за разликата до
претендираните 400лв. ОТХВЪРЛЯ иска, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.71 от ГПК М. П. П., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***; адрес за призоваване: ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Плевенски районен съд държавна такса върху увеличения размер на
издръжката в размер 305,28лв.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок чрез
Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд, като срокът започва да
тече от 26.10.2022год. - обявената в съдебно заседание дата за постановяване
на съдебното решение съгласно чл.315 ал.2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5