РЕШЕНИЕ
№ 4352
гр. София, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20251110215089 по описа за 2025
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189 ал. 8 от Закона за движението по
пътищата вр. чл. 58д, т. 4 вр. чл. 59 от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по жалба на Ю. П. Т., ЕГН **********, чрез адвокат С. Г. от
САК, против електронен фиш серия К № 8354918, издаден от СДВР, с който
на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП на жалбоподателката е
наложено административно наказание глоба в размер на 50,00 /петдесет/ лева,
за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
С жалбата се прави искане за отмяна на електронния фиш поради
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно
приложение на материалния закон. Навеждат се доводи, че към датата на
връчване на обжалвания електронен фиш на жалбоподателката, същата не е
собственик на автомобила, нито управител на юридическото лице - негов
собственик, поради което не е в състояние да упражни правото си по чл. 189
ал. 5 ЗДвП и да посочи лицето, управлявало автомобила, на посочената в
електронния фиш дата. Изтъква се, че не е допустимо да се издава електронен
фиш в случаите, когато нарушението е установено от мобилни
автоматизирани технически средства и системи /АТСС/, а
1
административнонаказателното производство следва да бъде образувано по
общия ред съобразно разпоредбите на ЗАНН със съставяне на акт за
установяване на административно нарушение. В тази връзка се излагат
аргументи, че е налице колизия между разпоредбите на Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата /Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., Наредбата/ и тези на
ЗДвП. Излагат се доводи, че е нарушен реда за установяване на нарушение на
режима на скоростта, предвиден в Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., предвид
липсата на протокол и снимков материал по чл. 10 от Наредбата. Сочи се, че
правото на защита на въззивника е ограничено, тъй като не й е връчен
снимков материал, от който да се установят мястото на извършване на
нарушението и нарушителя. Навежда се, че по този начин е ограничено и
правото на жалбоподателя по чл. 189 ал. 5 ЗДвП да посочи кое лице е
управлявало автомобила на процесната дата. Оспорва се техническата годност
на автоматизираното средство, използвано за установяване на процесното
нарушение. Твърди се, че в съдържанието на обжалвания електронен фиш
отсъстват задължителни реквизити – не е посочен издателя му, с което е
препятствана възможността да се извърши преценка за компетентността му.
По изложените съображения се прави искане обжалвания електронен фиш да
бъде отменен.
В съдебно заседание жалбоподателката Ю. Т., редовно призована, не се
явява. Представлява се от упълномощения си представител адв. С. Г. от САК,
който пледира за отмяна на електронния фиш по доводите във въззивната
жалба. В допълнение навежда, че извършването на нарушението, за което е
ангажирана административнонаказателната отговорност на доверителката му,
не е доказано по несъмнен и категоричен начин, тъй като на изготвеното с
техническото средство статично изображение /снимка/ са заснети два
автомобила, като на преден план е моторно превозно средство, различно от
посоченото в обжалвания електронен фиш. Излага доводи и че техническото
средство, с което е установено нарушението, не притежава удостоверение за
одобрен тип, тъй като решението за одобряване на типа е издадено от орган на
друга държава. Претендира присъждане на разноски на основание чл. 38 ал. 2
от Закона за адвокатурата.
Въззиваемата страна – СДВР, редовно уведомена, не изпраща
представител. Депозирани са писмени бележки от гл. юрк. С. Кондова,
упълномощена от директора на СДВР, с които се прави искане обжалвания
електронен фиш да бъде потвърден като правилен и законосъобразен, издаден
при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на
материалния закон. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и се навежда възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско такова.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от наказаното физическо лице и срещу подлежащ на
обжалване акт по чл. 58д, т. 4 ЗАНН. От въззиваемата страна не бяха
представени доказателства за датата на връчване на електронния фиш на
2
въззивния жалбоподател, поради което жалбата следва да се счете за подадена
в срока по чл. 189 ал. 8 ЗДвП и като допустима - да бъде разгледана по
същество.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалвания
електронен фиш, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН и
като прецени събраните по делото доказателства, съдът намери за
установено от фактическа страна следното:
Към 30.10.2023 г. лек автомобил, марка „Опел“, модел „Зафира“, с рег. №
СВ7830РР, бил собственост на "ТОП НЮ" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. "Лагера", бул.
"ХХХХХХХХХХ.
На 12.08.2019 г. била вписана промяна по партидата на дружеството в
ТРРЮЛНЦ и като негов управител била вписана жалбоподателката Ю. П. Т..
Т. била вписан управител на дружеството и към 30.10.2023 г. На 09.05.2024 г.
била вписана промяна по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ,
жалбоподателката Ю. Т. била заличена като негов управител и като такъв бил
вписан Георги Мачугански.
На 30.10.2023 г. в 13:27 часа лек автомобил марка „Опел“, модел
„Зафира“ с рег. № СВ7830РР се движел в гр. София по бул. „Ботевградско
шосе“ № 421 с посока на движение от Околовръстен път към бул. "Владимир
Вазов". В посочения пътен участък към 30.10.2023 г. максималната разрешена
скорост на движение на пътни превозни средства от категория „В“ била 50
км/ч, като липсвали пътни знаци В26, въвеждащи ограничение на скоростта,
различно от посоченото в чл. 21 ал. 1 ЗДвП. Въпреки ограничението на
скоростта от 50 км/ч, лекият автомобил се движел със скорост от 70 км/ч.
Нарушението било установено с видео-радарна система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни
номера и комуникации тип „Cordon M2“, с идентификационен номер MD
1193, представляваща ЕИО одобрен тип средство за измерване, която била
преминала проверка на техническата изправност за периода от 13.03 до
14.03.2023 г. в Български институт по метрология, Главна дирекция "Мерки и
измервателни уреди", отдел "Изпитване на средства за измерване и софтуер",
със заключение, че съответства на метрологичните изисквания. Видео -
радарната система била разположена на триножник на участък от пътя,
работела в стационарен режим на заснемане и заснемала приближаващите
автомобили.
На 09.11.2023 г. от СДВР бил издаден обжалваният електронен фиш серия
К № 8354918, с който на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 1 т. 2 ЗДвП на
жалбоподателката Ю. Т. като законен представител на дружеството –
собственик на автомобила било наложено административно наказание глоба в
размер на 50,00 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото доказателства и доказателствени средства -
писмените доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК - справка за
3
собствеността на лек автомобил марка „Опел“ модел „Зафира“ с рег. №
СВ7830РР, заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните
работи, протокол № 019-СГ-ИСИС/14.03.2023 г. на Български институт по
метрология, Главна дирекция "Мерки и измервателни уреди", отдел
"Изпитване на средства за измерване и софтуер" от проверка на видео-радарна
система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено
разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип „Cordon M2“,
идентификационен номер MD 1193, извлечение от регистъра на вписани
типове средства за измерване от сайта на БИМ, решение за одобрение на типа
на уреда за измерване на Държавен институт по метрология на Република
Хърватия, ведно с превод на български език, справка за датата на издаване на
обжалвания електронен фиш, ежедневна форма на отчет от 30.10.2023 г.,
протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система
рег. № 4332р-73298/31.10.2023 г., отговор от Столична община, Дирекция
"Управление и анализ на трафика", ведно с копие от действащия към
30.10.2023 г. проект за организация на движението на бул. "Ботевградско
шосе“ в района на административен номер 421, сертификат за успешно
завършен курс на обучение на Венцислав Атанасов - служител в СДВР, ОПП,
за работа с технически средства за стационарен и мобилен контрол на
скоростен режим тип „CORDON M2” № CORDON-M2 20200826/22, справка
за нарушител/водач, справка от ТРРЮЛНЦ по партидата на "ТОП НЮ" ЕООД,
ведно с история на промяната по отношение на вписаните управители на
юридическото лице, ръководство за работа със стационарно преносими уреди
за осъществяване на контрол на пътното движение CORDON - M2;
веществените доказателствени средства – снимка към електронен фиш серия
К № 8354918 и снимка на разположението на използваното АТСС.
Съдът кредитира писмените доказателства по делото като ги оцени като
последователни, взаимно кореспондиращи си и съответни на приобщените
веществени доказателствени средства.
От отговора от Столична община, Дирекция "Управление и анализ на
трафика", ведно с копие от действащия към 30.10.2023 г. проект за
организация на движението на бул. "Ботевградско шосе“ в района на
административен номер 421, се установява, че към посочената дата в пътния
участък не са били разположени пътни знаци от вида В26, въвеждащи
ограничение на скоростта, различно от указаното в чл. 21 ал. 1 ЗДвП, от което
следва, че максимално разрешената скорост на движение на пътни превозни
средства към посочената дата е била именно предвидената в разпоредбата на
чл. 21 ал. 1 ЗДвП максимално разрешена скорост на движение в границите на
населеното място, а именно - 50 км/ч.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес. С оглед на изложеното
съдът кредитира изцяло приложената снимка към електронен фиш серия К №
8354918 като годно веществено доказателствено средство. От същaта се
4
установяват регистрационния номер на управлявания автомобил, както и
измерената от използваното АТСС скорост. Съдът кредитира и приложеното
към протокол за използване на АТСС с рег. № 4332р-73298/31.10.2023 г.
фотоизображение на използваната на процесната дата видео-радарна система,
от което е видно разположението й върху контролирания пътен участък.
Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е неоснователна, а електронният фиш следва да бъде потвърден,
тъй като е издаден в съответствие с административнопроизводствените
правила и при правилно приложение на материалния закон.
Не са основателни възраженията на жалбоподателя, че в конкретния
случай и доколкото нарушението е установено с мобилна автоматизирана
система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения,
административнонаказателното производство е следвало да се образува със
съставяне на АУАН, тъй като установяването на нарушението е станало в
присъствието на контролен орган. Съгласно чл. 189 ал. 4 ЗДвП "При
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се
издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение". Съгласно §
6 т. 65 от ДР на ЗДвП "автоматизирани технически средства и системи" са
уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично
заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат
да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично
от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес". Разпоредбата на § 6 т. 65 ДР на ЗДвП е въведена със ЗИД на ЗДвП,
обн. ДВ, брой 19 от 2015 г., за да се съобразят постановките на ТР №
1/26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСК на ВАС. Предвиденото в
разпоредбата на чл. 189 ал. 4 ЗДвП "в отсъствие на контролен орган и на
нарушител" се отнася до издаването на електронния фиш, а не извършване и
установяване на нарушението, поради което присъствието на контролен орган,
който поставя начало и край на работния процес в случаите на използване на
мобилни автоматизирани технически средства и системи, не обуславя
неприложимост на облекчения ред по чл. 189 ал. 4 ЗДвП. Ето защо към
настоящия момент издаването на електронен фиш е допустимо и когато
нарушението е установено с мобилна система при спазване изискванията на
Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, приета на основание чл. 165 ал. 3 ЗДвП (така и
решение № 4662 от 13.07.2021 г. по адм. д. № 5560/2021 г. на
Административен съд - София-град, решение № 7059 от 23.11.2022 г. по адм.
д. № 6953/2022 г. на Административен съд - София-град, решение № 6670 от
5
06.11.2023 г. по адм. д. № 6715/2023 г. на Административен съд - София-град и
др.).
Не са основателни и възраженията на въззивника за липса на изискуеми
реквизити в съдържанието на електронния фиш. Съгласно ТР № 1/26.02.2014
г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСК на ВАС „легалната дефиниция на
понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена
и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От
това произтича, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с
установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към
АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189,
ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване.
От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за
издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са
неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на
електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.
189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва
да се изписва името на издателя му и негов подпис, а само териториалната
структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението“.
Обжалваният електронен фиш серия К № 8354918 е издаден от
компетентна държавна институция – Столична дирекция на вътрешните
работи и съдържа всички реквизити, изискуеми съгласно разпоредбата на чл.
189 ал. 4 ЗДвП: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика на моторното превозно средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока
и сметката за доброволното й заплащане. Посочени са времето на извършване
на нарушението, пътя, отворен за обществено ползване, по който се е движел
автомобилът, и конкретното място, където е установено превишението на
скоростта, посочена е посоката на движение на автомобила, както и
действащото според административнонаказателното обвинение ограничение
на скоростта - 50 км/ч, измерената скорост на движение и установеното
превишение. Мястото на извършване на нарушението е определено ясно и
конкретно, като е посочено, че се касае за участък в границите на населеното
място, посочен е пътя, отворен за обществено ползване, по който се е движел
автомобилът, както и точния административен адрес – № 421 на бул.
„Ботевградско шосе“ в посока на движение от Околовръстен път към бул.
"Владимир Вазов".
Не се споделят и оплакванията във въззивната жалба за нарушено право
на защита на жалбоподателя, тъй като с връчването на електронния фиш не й
е било връчено вещественото доказателствено средство - снимката на
автомобила. В разпоредбите на ЗДвП не е предвидено наред с електронния
фиш на санкционираното лице да се връчат и доказателствата, въз основа на
6
които е издаден. Жалбоподателят се защитава срещу формулираното в
електронния фиш административнонаказателно обвинение, поради което
връчването на електронния фиш е достатъчна гаранция, за да може
жалбоподателят да упражни правото си на защита. На следващо място, с
всички доказателства по административнонаказателната преписка
жалбоподателката е могла да се запознае след изпращането им в съда, така че
да ги оспори и да направи доказателствени искания в тази връзка.
Спазени са изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В материалите по
административнонаказателната преписка е приложен протокол за използване
на автоматизирано техническо средство или система рег. № 4332р-
73298/31.10.2023 г. с дата на използване 30.10.2023 г. съгласно чл. 10 ал. 1 от
Наредба № 8121з-/12.05.2015 г., в който са посочени времето и мястото на
контрол – в населено място – гр. София, по бул. „Ботевградско шосе“ № 421,
посочена е посоката на движение на контролираните моторни превозни
средства – от Околовръстен път към бул. "Владимир Вазов", отразено е, че
контрол е осъществяван за времето от 11:50 до 14:00 часа на 30.10.2023 г.,
режима на измерване - стационарен, посоката на задействане на системата за
видеоконтрол - приближаващи автомобили. В протокола са посочени имената
на служителя от СДВР, ОПП, който е разположил и настроил
автоматизираната система за контрол на скоростта – В. Атанасов, като по
отношение на него е приложен и сертификат, че същият успешно е завършил
курс на обучение за работа с технически средства за стационарен и мобилен
контрол на скоростни режими тип „CORDON M2“, каквото е и използваното в
конкретния случай.
В съответствие с чл. 10 ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. и
доколкото автоматизираната техническа система е била разположена на
триножник на участък от пътя, е изготвена снимка на разположението на
уреда, която съдът цени като веществено доказателствено средство.
Съгласно чл. 4 ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за
осъществяване на контрол на участниците в движението по пътищата се
използват АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона за
измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в
регистъра на Българския институт по метрология. Според чл. 26 ал. 2 от
Закона за измерванията, когато се допуска от наредбата по чл. 28 от Закона за
измерванията, средства за измерване могат да се пускат на пазара и/или в
действие без одобряване на типа или без извършване на първоначална
проверка. Съгласно чл. 1а ал. 3 от Наредба за средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол (обн. ДВ. бр.98 от 7 ноември 2003г., отм.
ДВ, брой 103 от 06.12.2024 г., в сила към датата на нарушението и
установяването му) средствата за измерване с ЕИО одобрен тип и извършена
ЕИО първоначална проверка, пуснати на пазара на Европейския съюз (ЕС)
или на Европейското икономическо пространство, или на Турция, подлежат
само на последваща проверка по реда на Наредбата. От писмените
доказателства - протокол за използване на автоматизирано техническо
7
средство или система рег. № 4332р-73298/31.10.2023 г. с дата на използване
30.10.2023 г. се установява, че за времето от 11:50 до 14:00 часа на 30.10.2023
г., спазването на режима на скоростта по бул. „Ботевградско шосе“ № 421 в
посока на движение от Околовръстен път към бул. "Владимир Вазов" се е
осъществявало с видео-радарна система за наблюдение и регистрация на
пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и
комуникации тип Cordon M2, № MD 1193, която представлява одобрен тип
съгласно Решение за одобряване на типа на уреда на Държавен институт по
метрология на Република Хърватия, Загреб. Видно от Решение за одобрение
на типа на уреда за измерване сред одобрените типове е и Cordon M2, каквото
средство е използвано в настоящия случай. Видно от протокол от проверка №
019 - СГ - ИСИС/14.03.2023 г. на БИМ, ГД "Мерки и измервателни уреди",
отдел "Изпитване на средства за измерване и софтуер" видео-радарната
система с идентификационен номер MD 1193 е преминала за периода от 13.03.
до 14.03.2023 г. периодична проверка на техническата изправност със
заключението, че отговаря на метрологичните изисквания. Предвид горното
не се споделят всички възражения на въззивния жалбоподател досежно
годността на техническото средство, с което е установено нарушението.
От вещественото доказателствено средство се установява, че измерената
скорост на движение на лекия автомобил е 70 км/ч. От протокола за проверка
№ 019 – СГ - ИСИС/14.03.2023 г. се установява стойността на относимата
възможна грешка предвид измерената скорост на движение - 3 км/ч при
скорост до 100 км/ч. Коментираната стойност от 3 км/ч е приспадната в полза
на жалбоподателя, като при измерена скорост от 73 км/ч
административнонаказателната й отговорност е ангажирана за движение със
скорост от 70 км/ч.
Не са основателни възраженията на въззивния жалбоподател, че
извършването на нарушението не е установено по несъмнен и категоричен
начин, тъй като видно от вещественото доказателствено средство са заснети
два автомобила, като не е ясно за кой от тях се отнася измерената скорост.
Съгласно ръководството за работа със стационарно преносими уреди за
осъществяване на контрол на пътното движение CORDON - M2, системата
притежава способност да контролира едновременно скоростите на движение
на приближаващи се или отдалечаващи се превозни средства на няколко
съседни пътни ленти, извършва автоматично разпознаване на
регистрационните номера, като измерената скорост се свързва уникално с
всяко заснето превозно средство. Фото радарните системи Cordon M2
позволяват точно да се индивидуализира конкретното МПС, чиято скорост е
измерена чрез Doppler frequency offset и относителното фазово изместване на
отразените сигнали за определяне на разстоянието от центъра на предната
повърхност на радарната антена FRS (фото радарна система) до центъра на
набелязаното превозно средство (разстояние), като измерва точна скорост на
движение, специфична позиция (разстояние и ъгъл) на превозното средство
върху него. Индивидуализираното конкретно МПС, чиято скорост е измерена,
е с маркировка върху доказателствената снимка. Посредством наличието на
видеокамера и радар и начина на свързването им се гарантира точно
8
индивидуализиране на МПС, чиято скорост е измерена, както в случаите на
едновременно движение на повече моторни превозни средства, така и при
разминаване. В случая макар на статичното изображение да са заснети два
автомобила, е видно, че маркировката е поставена върху предната част на лек
автомобил с рег. № СВ7830РР и измерената скорост се отнася именно до него.
Според чл. 21 ал. 1 ЗДвП максималната разрешена скорост на движение
за пътни превозни средства от категория "В" в населено място е 50 км/ч, като
в случай, че в конкретен пътен участък е въведено различно ограничение на
скоростта, то се сигнализира с пътен знак /чл. 21 ал. 2 ЗДвП/. От писмените
доказателства - отговор от СО, Дирекция "Управление и анализ на трафика" и
копие от действащия към 30.10.2023 г. проект на организация на движението в
пътния участък на бул. „Ботевградско шосе" № 421 се установява, че
максимално разрешената скорост на движение в пътния участък към
30.10.2023 г. е била 50 км/ч, тъй като липсват поставени пътни знаци В26,
които да въвеждат ограничение на скоростта, различно от посоченото в чл. 21
ал. 1 ЗДвП.
Предвид изложеното съдът намери, че от събраните в съдебното
следствие доказателства по несъмнен и категоричен начин се установява
извършването на нарушението по чл. 21 ал. 1 ЗДвП, която разпоредба въвежда
задължение при движение в населено място водачите на пътни превозни
средства от категория „В“ да не превишават скорост от 50 км/ч.
Правилно е определен и субектът на нарушението. Съгласно чл. 188 ал. 2
ЗДвП (в редакцията й към датата на нарушението) „Когато нарушението е
извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на
юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия
законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил
управлението на моторното превозно средство“. В случая от справката от
АИС – КАТ се установява, че моторното превозно средство, с което е
извършено нарушението, е собственост на юридическо лице - "ТОП НЮ"
ЕООД, ЕИК *********. Същевременно от справка в ТРРЮЛНЦ по партидата
на дружеството се установява, че негов управител и законен представител към
датата на нарушението е била именно жалбоподателката Ю. П. Т..
Ирелевантно е обстоятелството, че впоследствие Т. е заличена като управител
на дружеството, доколкото към датата на извършване на нарушението именно
тя е била законен представител на юридическото лице, чиято собственост е
автомобилът. Съгласно посоченото в съпроводителното писмо, с което
материалите по административнонаказателната преписка са изпратени в съда,
жалбоподателката не е подала декларация пред СДВР, в която да е посочила
конкретното физическо лице, управлявало автомобила на 30.10.2023 г.
Предвид горното правилно е ангажирана административнонаказателната й
отговорност за установеното нарушение на режима на скоростта.
Не са основателни и оплакванията на въззивния жалбоподател, че като че
не й е връчена снимката на автомобила, е ограничено правото й по чл. 189 ал.
5 ЗДвП да посочи кое лице го е управлявало на процесната дата с оглед на
изминалия период от датата на нарушението и обстоятелството, че към датата
на връчване на електронния фиш жалбоподателката вече не е управител на
9
дружеството, чиято собственост е моторното превозно средство. Съгласно чл.
102 ал. 1 т. 1 ЗДвП на собственика на моторното превозно средство се
забранява да го предоставя на водач, който е с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни
аналози, или на лице, което не е правоспособен водач или не притежава
съответното свидетелство за управление, валидно за категорията, към която се
отнася моторното превозно средство. От горното следва, че собственикът на
моторното превозно средство/законният представител на юридическото лице -
собственик е длъжен да знае във всеки един момент кое лице управлява
собственото му моторно превозно средство, а в случай, че не знае или не го
посочи, за извършеното с превозното средство нарушение се ангажира
административнонаказателната му отговорност като собственик на
автомобила или като законен представител на юридическото лице, собственик
на автомобила, съобразно чл. 188 ЗДвП.
Извършеното нарушение не би могло да се квалифицира като маловажно.
Нарушението е формално такова, като законодателят не е предвидил
настъпването на каквито и да е съставомерни вреди от същото. Не се твърдят
и не се установяват никакви смекчаващи отговорността обстоятелства. Освен
това следва да се отбележи, че нарушенията, свързани с управлението на МПС
с превишена скорост, застрашават в значителна степен обществените
отношения, обект на защита от ЗДвП, тъй като създават опасност от
настъпването на вредни последици - причиняване на ПТП, увреждане живота,
здравето и имуществото на останалите участници в движението по пътищата.
В настоящия случай се касае и за превишение с 20 км/ч и то в границите на
населено място, което категорично сочи, че обществената опасност на
конкретното нарушение не е по-ниска в сравнение с други нарушения от
същия вид.
Съгласно чл. 182 ал. 1 т. 2 ЗДвП в случаите на превишаване на
максимално разрешената скорост на движение в населено място за
превишаване от 11 км/ч до 20 км/ч се налага административно наказание
глоба размер на 50,00 /петдесет/ лева, каквото наказание е наложено на
жалбоподателката. Административното наказание "глоба" е предвидено в
абсолютно определен размер, като с оглед разпоредбата на чл. 27 ал. 5 ЗАНН
размерът на глобата не може да бъде намаляван.
Предвид всичко изложено, съдът намери, че въззивната жалба следва да
се остави без уважение, а обжалваният електронен фиш – да се потвърди.
Предвид извода за неоснователност на въззивната жалба, жалбоподателят
няма право на присъждане на разноски.
Право на разноски има наказващият орган, каквато претенция е заявена с
депозираното по делото писмено становище. Като взе предвид, че делото не се
отличава с фактическа и правна сложност, в производството пред районния
съд е проведено едно съдебно заседание, както и че процесуалното
представителство на въззиваемата страна в настоящото производство се е
изразило единствено в депозиране на писмени бележки, без явяване на
процесуален представител в съдебно заседание, съдът намери, че
10
юрисконсултското възнаграждение, което въззивникът следва да заплати на
въззиваемата страна за процесуално представителство следва да е
минималния размер, предвиден в чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ (редакция, в сила от 01.20.2025 г.), а именно 130, 00 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. ал. 9 ЗАНН , съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 8354918, издаден от СДВР,
с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП на Ю. П. Т., ЕГН
**********, е наложено административно наказание глоба в размер на 50,00
/петдесет/ лева, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д ал. 4 ЗАНН вр. чл. 37 от Закона за
правната помощ вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
Ю. П. Т., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Столична дирекция на
вътрешните работи, с адрес гр. София, ул. "Антим I" № 5, сумата от 130, 00
/сто и тридесет/ лева - юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11