РЕШЕНИЕ
№ 50
гр. Горна Оряховица, 14.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пламен М. Дойков
при участието на секретаря ПЕТЯ В. РАДНЕВА
като разгледа докладваното от Пламен М. Дойков Гражданско дело №
20254120102674 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба от искова молба от К. Г. Т., с
адрес: гр. *****, ул. „*****“ № *** против Окръжен съд гр. Велико Търново, с
адрес: гр. Велико Търново, ул. „Васил Левски“ № 16, представляван от
Председателя Т. Д.а.
Ищецът сочи, че е подал искова молба за нематериална обезвреда на
деликтно основание, като по нея било образувано гр.д. № 3681/ 2024г. на
Районен съд гр. Велико Търново. Това производство било изпратено на
ответника, където било образувано гр.д. № 1187/ 2024г. на Окръжен съд гр.
Велико Търново. Ищецът твърди, че е нарушен разумния срок за разглеждане
на производството, ведно с множество процесуални нарушения и изначално
наличие на „обективна безпристрастност“ е претърпял и продължавал да
търпи неимуществени вреди. Сочи се, че търси репариране на тези вреди с
настоящия иск, след приключване на административната процедура по реда на
чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ.
Ищецът твърди, че болките и страданията били строго индивидуални и
зависели от субективното отношение на всяко лице към определено
противоправно поведение. Строго индивидуални били и мерките, които Т. бил
предприел , за да се справи с негативните изживявания. Причиняването на
усещане за тревога от нарушената сигурност в държавността било достатъчно
, за да се ангажира отговорността на държавата. Т. твърди, че ответникът като
компетентен орган не могъл своевременно да защити накърненото му право
да получи желания съдебен акт в срок, вследствие на което съществено била
засегната и неимуществената му сфера. Накърнено било чувството му за
справедливост , изпитвал безсилие, гняв от противоправното поведение на
1
ответника, обида от незачитане правото му като пострадало лице да получи
бързо и адекватно решаване на делото. Значителното било засягането на
неимуществената му сфера в резултат на генерираните негативни емоции –
бил нарушен сънят му, изпитвал в продължително време тревожност,
раздразненост, подтиснато настроение. Сочи, че с оглед психичната
индивидуалност на всеки човек , липсата или наличието на активно поведение
било начин за справяне с преживения стрес, но не и доказателство за липса на
такъв. Самото възприемане , че са нарушени конституционно признати права
било достатъчно да се приеме, че са налице настъпили неимуществени вреди.
Иска се постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден
да му заплати сумата в размер на 8000.00лева, представляваща обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди, които били последица от
нарушение на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на гр.д. №
3681/ 2024г. на РС Велико Търново, приключило в производството по гр.д. №
1187/ 2024г. на ОС Велико Търново, съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за
зашита на правата на човека и основните свободи, ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба. Представят се писмени
доказателства. Правят се доказателствени искания.
Ответникът Окръжен съд гр. Велико Търново представя писмен
отговор в срока по чл. 131 от ГПК чрез Х.Р. – съдебен помощник при съда,
упълномощена.
На първо място ответникът намира исковата молба за недопустима.
Сочи се, че същата не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК –
твърденията на ищеца били изложени хаотично и неясно.
Не били изложени и конкретни факти и обстоятелства, които да сочат с
какво ОС Велико Търново е допринесъл за твърдяното разглеждане на делото
извън разумния срок.
На следващо място се сочи, че ищецът е завел исковата молба при
злоупотреба с процесуални права. Твърди се, че целта на К. Т. не е да
преследва легитимен интерес и действията му представляват злоупотреба с
право по смисъла на чл. 57, ал. 1 от КРБ и чл. 17 от ЕКЗПЧ. Конкретно се
сочи, че ищецът подава множество искови молби , които обикновено били
нередовни и заведени в съдилища, които не се компетентни да се произнесат
по спора, изменял размер на иска, не се явявал по делата, което ставало повод
за отлагането им. С това се целяло да се удължи времето за разглеждане на
делата, което да стане повод за завеждане на нов иск за нарушено право на
разглеждане на делото в разумен срок. Всичко това представлявало
злоупотреба с права. Ищецът бил сред т. нар. „масови ищци“ и само пред ОС
Велико Търново имал заведени 73 първоинстанционни граждански дела за
периода 01.01.2025г. до 30.05.2025г.
Ответникът намира иска и за неоснователен. Сочи се, че гр.д. № 1187/
2024г. на ВТОС е образувано на 23.12.2024г. С Определение № 1790/
30.12.2024г. съдията – докладчик се е отвел от разглеждане на делото. С
Разпореждане № 15/ 06.01.2025г. съдът е дал указания на ищеца Т. за
отстраняване нередовности на исковата молба. С Определение № 71/
16.01.2025г. исковата молба е върната поради неотстраняване на
нередовностите на исковата молба. Определението е влязло в сила на
28.01.2025г. Видно било, че делото е разгледано в срок и искът на Т. е
неоснователен. Недоказани били и твърденията за претърпени болки и
2
страдания – негативни емоции, нарушен сън, тревожност, раздразненост,
потиснато настроение.
Прави се искане за отхвърляне на иска. Ответникът не възразява да се
приемат представените писмени доказателства. Възразява се срещу
допускането на събирането на гласни доказателства чрез разпит на свидетели
при условията на призоваване.
Прави се искане за прекратяване на делото или постановяване на
неприсъствено решение по чл. 238, ал. 2 от ГПК при наличие на
предпоставките за това. Претендират се разноски.
Предявен е иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ.
В съдебно заседание ищецът К. Г. Т. не се явява, не се представлява. Не
са направени доказателствени искания и не се сочат доказателства. Не е
направено искане производството да се разгледа в негово отсъствие.
Ответникът Окръжен съд гр. Велико Търново, редовно призован, не
изпраща представител. С изрично становище на процесуалния представител
на ответника се прави искане за разглеждане на делото в тяхно отсъствие.
Подаденият отговор на исковата молба се поддържа. Прави се искане за
отхвърляне на иска. Прави се искане за постановяване на неприсъствено
решение по реда на чл. 238, ал. 2 от ГПК.
Районна прокуратура гр. Велико Търново, ТО Горна Оряховица, се
представлява от прокурор Н. Прокурорът намира предявеният иск за
неоснователен и недоказан – предявеният иск бил разгледан в двумесечен
срок от ответника, не бил решен извън процесуалните срокове и липсвали
доказателства за претърпени от ищеца неимуществени вреди.
Настоящият състав намира, че са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение за отхвърляне иска на ищеца.
Съгласно чл. 238, ал. 2 от ГПК ответникът може да поиска
прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на
неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание
по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново същия
иск, прилага се чл. 232, изречение второ. За постановяване на неприсъствено
решение чл. 239, ал. 1 от ГПК поставя следните изисквания - на страните са
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание и искът вероятно е основателен с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства
или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и
подкрепящите ги доказателства. Законът не изисква мотивиране на решението
по същество , а в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на
наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
Ответникът е направил изрично искане за постановяване на
неприсъствено решение с отговора на исковата молба. Ищецът не се е явил в
първото заседание по делото, за което е редовно призован, не е взел становище
по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово
отсъствие. На страните, и в частност на ищеца, с Определение № 1345/
26.11.2025г. са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на
книжа и неявяването му в съдебно заседание. С оглед събраните доказателства
и направените възражения , искът може да се приеме за вероятно
3
неоснователен.
По горните съображение и при наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение, следва претенцията на ищеца да
бъде отхвърлена, без решението да се мотивира по същество.
По разноските. Ответникът е направи искане за присъждане на
разноски – сумата в размер на 450.00лева за юрисконсултско възнаграждение.
Следва искането за присъждане на разноски да се уважи за сумата от
200.00лева. Съгласно чл. 25 , ал. 1 от НЗПП за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 200 до 450 лв. С оглед правната и
фактическа сложност на делото, характера на производството и цената на
иска, сумата от 200.00лева се явява справедливо възнаграждение за
процесуалното представителство на ответника.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на К. Г. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, ул.
„*****“ № *** против Окръжен съд гр. Велико Търново, с адрес: гр. Велико
Търново, ул. „Васил Левски“ № 16, представляван от Председателя Т. Д.а, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 8000.00лева
(4090.34евро), представляваща обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди, които били последица от нарушение на правото на
разглеждане и решаване в разумен срок на гр.д. № 3681/ 2024г. на РС Велико
Търново, приключило в производството по гр.д. № 1187/ 2024г. на ОС Велико
Търново, съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи, ведно със законната лихва от завеждане на иска до
окончателното изплащане, като неснователен.
ОСЪЖДА К. Г. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, ул. „*****“ №
***, на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ във вр. чл. 37 от ЗПрП вр. чл. 25, ал.
1 от НЗПП, да заплати на Окръжен съд гр. Велико Търново, с адрес: гр.
Велико Търново, ул. „Васил Левски“ № 16, представляван от Председателя Т.
Д.а, сумата в размер на 200.00лева ( 102.26евро) юрисконсултско
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
4