№ 649
гр. Перник, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ивайло Хр. Родопски
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Гражданско дело №
20241720101962 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова вх.№ 8715/19.04.2024 година от Й. С. М., ЕГН
**********, чрез адвокат Р. З., съдебен адрес: ********* срещу
„ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, гр.Перник, със седалище и адрес на
управление: гр.Перник, кв."Мошино" – ТЕЦ "Република", ЕИК *********.
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права по смисъла
на чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК, са следните:
Ищецът твърди, че ответното дружество се е снабдило срещу него с
изпълнителен лист от 25.06.2010 г., издаден въз основа на влязла в сила
Заповед за изпълнение от 13.11.2009 година по ч.гр.д.№ 5863/2009 г., по описа
на ПРС, за принудително събиране вземанията по който е образувано изп.д. №
174/2022 г. по описа на ЧСИ С. Б. (първоначално образувано на 13.10.2010 г.
при ЧСИ А.В. изп.дело под № 605/2010 година). Твърди се, че в рамките на
същото от 28.11.2010 година не били поискани и предприети своевременно
валидни действия по изпълнение, поради което производството следвало да се
счита прекратено по силата на закона, а вземанията, предмет на
изпълнителния лист - погасени по давност. Въпреки това делото било със
статут „висящо“ в кантората на съдебния изпълнител, с което се обосновава и
1
правен интерес от съдебна защита срещу материално незаконосъобразното
изпълнение.
При изложените твърдения се иска признаване за установено в
отношенията между страните, че в полза на „Топлофикация-Перник“ АД не
съществува изискуемо вземане спрямо ищеца Й. С. М. за следните суми:
сумата от 2707,63 лева, представляваща стойността на ползвана топлинна
енергия за периода от 01.01.2004 г. до 30.04.2009 г., включително, както и
законната лихва за забава за месечните плащания в размер на 1015,26 лева, за
периода от 01.03.2004 г. до 03.11.2009 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 2707,63 лева, считано от датата на заявлението - 12.11.2009
година до окончателно изплащане на сумата, както и направените по делото
разноски в размер на 181,69 лева, за които суми е издаден изпълнителен лист
от 25.06.2010 година, издаден въз основа на влязла в сила Заповед за
изпълнение от 13.11.2009 година по ч.гр.д.№ 5863/2009 г., по описа на ПРС, за
принудително събиране вземанията по който е образувано изп.д. № 174/2022 г.
по описа на ЧСИ С. Б. (първоначално образувано на 13.10.2010 г. при ЧСИ
А.В. изп.дело под № 605/2010 година).
Претендират се разноски: 700 лева – платени за един адвокат и 157 лева
– платена държавна такса по сметка на ПРС – общо 857,00 лева.
Ответната страна не е депозирала писмен отговор. В с.з. оспорва иска.
Претендира разноски – 200 лева за юрисконсултско възнаграждение, прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за процесуалния
представител на ищеца, съгл.чл.78, ал.5 ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с отрицателен установителен иск, с
правно основание чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за оспорване на
изпълнението по изп.д. № 174/2022 г. по описа на ЧСИ С. Б. (първоначално
образувано на 13.10.2010 г. при ЧСИ А.В. изп.дело под № 605/2010 година).
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника за
защита срещу материалната незаконосъобразност на принудителното
изпълнение. Предмет на този отрицателен установителен иск е оспорване
съществуването на изпълняемото право, въз основа на факти, непреклудирани
от формираната сила на пресъдено нещо и водещи до погасяване на
възникналото и претендирано право на взискателя или на отговорността на
длъжника. В хипотеза на предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в
доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си
интерес от търсената искова защита. В тежест на ответната страна е да
установи че в нейна полза съществува изискуемо вземане – в конкретния
2
случай настъпването на такива факти, водещи до прекъсване на давността за
вземането.
Между страните не е спорно, а от приобщеното копие от
изпълнителното дело се установява, че същото е образувано по молба на
взискателя Топлофикация-Перник“ АД от 13.10.2010 г. при ЧСИ А.В. изп.дело
под № 605/2010 година) - за принудително събиране на посочените в исковата
молба вземания срещу длъжника – настоящ ищец, съгласно изпълнителен
лист от 25.06.2010 г., издаден въз основа на влязла в сила Заповед за
изпълнение от 13.11.2009 година по ч.гр.д.№ 5863/2009 г., по описа на ПРС.
По изпълнителното дело, считано от 28.11.2010 година не били
поискани и предприети своевременно валидни действия по изпълнение повече
от 2 години.
Ответникът е взел изпълнителния лист в оригинал от ЧСИ А.В. и на
02.05.2018 година е образувал ново изпълнително дело № 1056 / 2018 г., по
описа на ЧСИ С. Б., което било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от
ГПК на 19.01.2021 година, поради настъпила перемпция, след което било
образувано ново, трето изп.дело № 174 / 2022 г., по описа на ЧСИ С. Б., след
като вземанията вече са били погасени по давност.
От горепосоченото е видно, че от 28.11.2012 година до датата на
образуване на новото изп.д. №1056 / 2018 година, по описа на ЧСИ С. Б. -
02.05.2018 година са изминали повече от пет години, т.е. правото на
принудително изпълнение за процесните суми се явява погасено по
давност.
Наличието на изпълнителен титул и висящо изпълнително дело,
образувано срещу ищеца по искане на взискателя „Топлофикация – Перник“
АД за събиране на процесните вземания, свидетелства за правния му интерес
от предявяване на отрицателните установителни искове. В настоящия случай
ищецът оспорва вземанията, като се позовава на нов факт – погасителна
давност, изтекла след издаване на процесния изпълнителен лист.
Към момента на образуване на ИД № 605/2010 г. е било в сила ППВС №
3/18.11.1980 г., съгласно което образуването на изпълнителното производство
прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не
тече. С т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е
дадено различно разрешение, а именно, че в изпълнителното производство
давността се прекъсва при предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ – поискано от
взискателя или предприето по инициатива на съдебния изпълнител, като от
момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира и
във връзка с това е отменено цитираното ППВС. Към настоящия момент е
налице противоречива практика и висящо тълк. дело по въпроса за това от кой
момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/1980 г. и дали ТР №
2/26.06.2015 г. се прилага за вземания по изпълнително дело, което е
образувано преди приемането му. До постановяването на решение по
3
новообразуваното т.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият съдебен
състав се съобразява с разрешението, застъпено в Решение № 170/17.09.2018 г.
по гр. дело № 2382/2017 г. ГК, IV г. о. на ВКС, че отмяната на ППВС № 3/1980
г. има действие занапред, а новото тълкуване на правната норма започва да се
прилага именно от момента на постановяването на новия тълкувателен акт, т.
е. от 26.06.2015 г.
Тъй като ответникът не е доказал, че в продължение на две години след
13.10.2010 г. е поискал извършването на изпълнителни действия, съдът
приема, че към 13.10.2012 г. производството се явява прекратено по право при
условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и от този момент е започнала да тече
новата давност за вземането, съгласно разясненията по приложението на
ППВС № 3/1980 г.
Макар да липсва произнасяне от страна на ЧСИ за наличие на
предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, това обстоятелство е ирелевантно,
тъй като при бездействие на кредитора в период от две години производството
се прекратява поради т. нар. „перемпция“. Прекратителното основание в тази
хипотеза настъпва ex lege (ТР № 2/2013г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС), без да е необходим допълнителен юридически факт.
Постановлението на съдебния изпълнител единствено констатира
осъществяването на предвидените в закона материални предпоставки – в
продължение на две години взискателят да не е поискал извършването на
изпълнителни действия.
В Решение № 37/24.02.2021 г. по дело № 1747/2020 г. на ВКС е прието,
че когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да
изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и
намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна
последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва
да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като
старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело,
или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи
искания изпълнителен способ. Затова ако искането от кредитора е направено
своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния
орган преди изтичането на давностния срок, по причина, което не зависи от
волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е
било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на
органа на изпълнителното производство. Не е необходимо предприемането на
действие от съдебния изпълнител в рамките на искания изпълнителен способ
да е задължително успешно, вкл. и когато длъжникът не разполага със сметка
в банка /арг. от т. 5 от ТР № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г. на
ОСТК на ВКС/, за да се счита давността прекъсната. Това следва и от
граматическото тълкуване на употребеното в чл. 116 б. "в" ЗЗД понятие "с
предприемане" на изпълнителни действия, а не с извършване. В ТР № 2 от
4
26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС
също се приема, че искането да бъде приложен определен изпълнителен
способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го
приложи /в този смисъл и Решение № 61/01.03.2021 г. по в. гр. д. № 714/2020 г.
на ОС-П. и Решение № 248/08.07.2021 г. по в. гр. д. № 268/2021 г. на ОС-П. /.
За приложимия давностен срок съдът следи служебно при направено
позоваване на изтекла давност. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е
установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет
години. В случая има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, изм. ДВ, бр. 12 от 1993 г. постановява, че
ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е
всякога пет години, като началната редакция на текста, обн. ДВ, бр. 275 от
1950 г., е предвиждала същото правило, изключвайки вземания срещу
държавата и държавните предприятия. При влизането в сила на редакцията на
чл. 117, ал. 2 ЗЗД с ДВ, бр. 275 от 1950 г. действащ е бил Законът за
гражданското съдопроизводство, който е уреждал заповедното производство и
изрично е предвиждал, че подаването на молба за издаване заповед за
изпълнение произвежда действието на подаване искова молба и само в случай
че молбата бъде оставена без уважение или не бъде връчена, тя няма такова
действие (арг. чл. 156г ЗГС). При действието на ГПК (отм.), заповедното
производство не е било уредено, а на процесуалния закон са били познати
т.нар. „несъдебни изпълнителни основания“ по чл. 237 ГПК (отм.),
предвидени от законодателя като преки основания за издаване на
изпълнителен лист.
Понастоящем в заповедното производство издаването на изпълнителен
лист се предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за
изпълнение, чрез която се установява дали вземането е спорно и която
съставлява съдебно изпълнително основание (арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК).
Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични
на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има
установително и преклудиращо действие в отношенията между страните.
Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства оспорването на
задълженията, въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били
известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да се снабди до
изтичането на срока за възражение.
Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен
чрез използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл. 423
ГПК и чл. 424 ГПК, аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК.
Същевременно практиката на ВКС по чл. 290 ГПК е наложила, че по
отношение на заповедното производство, по което е издадено изпълнителното
основание, е допустим и иск по чл. 439 ГПК, макар да не било проведено
съдебно дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал на
влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за
вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е
5
ограничено и атакуването на влезли в сила решения.
Същевременно вземането за периодични плащания, установено с
решение, постановено по реда на чл. 422 ГПК след подадено по реда на чл.
414 ГПК възражение срещу заповедта, се погасява с общата 5-годишна
давност. Ако се приеме, че същото вземане би се погасило с кратката 3-
годишна давност, в случай, че срещу заповедта не е подадено възражение и
същата е влязла в сила, това би създало ситуация в която обстоятелството
каква ще е давността за едно вземане, да зависи от процесуалното поведение
на длъжника.
Наред с изложеното, в постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК
Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о.
изрично е посочено: „Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на
пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането
съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение.“.
Следователно по действащия ГПК няма основание да се отрече
приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно
решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В подобен смисъл са и редица други
актове на ВКС (Решение № 37/24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г.,
Решение № 6/21.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 1562/2015 г., Определение № 480
от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., Определение № 443
от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о.; Определение № 576
от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о.; Определение № 480
от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV г. о.).
По изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за
вземането е общата 5-годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е
приложим и в настоящия случай.
В настоящия случай съдът приема, че от 28.11.2012 година до датата на
образуване на новото изп.д. №1056 / 2018 година, по описа на ЧСИ С. Б. -
02.05.2018 година са изминали повече от пет години, т.е. правото на
принудително изпълнение за процесните суми се явява погасено по
давност, изпълнението по процесното изпълнително дело се явява
материално незаконосъобразно, поради липсата на изпълняемо право в полза
на взискателя.
Ето защо искът е основателен и следва да бъде уважен така, както е
предявен.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцовата
страна следва да бъдат присъдени доказаните разноски в общ размер на
857,00 лева, от които: 700 лева – платени за един адвокат и 157 лева – платена
държавна такса по сметка на ПРС.
Неоснователно се явява своевременно въведеното възражение от
ответника по реда на чл.78, ал.5 от ГПК - за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение от ищеца в размер на 700 лева за адвокатски
6
хонорар, доколкото същото не надхвърля в значителна степен минималния
размер, установен в чл. 7, ал. 2, т.2 от Наредба № 1/2004 г., възлизащ на 690,46
лева.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Й. С. М., ЕГН
********** срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. „Мошино“, ТЕЦ
„Република“, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал.
1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за оспорване на изпълнението по изп.д. №
174/2022 г. по описа на ЧСИ С. Б. (първоначално образувано на 13.10.2010
г. при ЧСИ А.В. изп.дело под № 605/2010 година), че в полза на
„Топлофикация Перник“ АД не съществува изпълняемо право (право на
принудително изпълнение) спрямо Й. С. М. за следните суми: сумата от
2707,63 лева, представляваща стойността на ползвана топлинна енергия за
периода от 01.01.2004 г. до 30.04.2009 г., включително, както и законната
лихва за забава за месечните плащания в размер на 1015,26 лева, за периода от
01.03.2004 г. до 03.11.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата от
2707,63 лева, считано от датата на заявлението - 12.11.2009 година до
окончателно изплащане на сумата, както и направените по делото разноски в
размер на 181,69 лева, за които суми е издаден изпълнителен лист от
25.06.2010 година, издаден въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение
от 13.11.2009 година по ч.гр.д.№ 5863/2009 г., по описа на ПРС, поради
погасяването им по давност.
ОСЪЖДА ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК ********* да
заплати на Й. С. М., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 857,00 лева – разноски пред Районен съд Перник.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Окръжен съд Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7