Р Е Ш Е
Н И Е №346/22.4.2021г.
Гр.Пазарджик, 22.04.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПАЗАРДЖИК, в открито заседание проведено на четиринадесети април , две
хиляди двадесет и първа година, в следния касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА
ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛИНА ПОПОВА
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
При
секретаря Тодорка Стойнова и с участието на прокурора Пешев като разгледа докладваното от съдия Попова касационно
административно дело № 169 по описа за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, във вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс
(АПК).
Образувано е по касационна жалба на „МОНТАЖИ КО“ ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление : гр.София, …, бул.“И. „ № .. представлявано
от управителя Б. М..,чрез адв. Д.П. от САК , със съдебен адрес *** против
Решение № 260055/17.12.2020 г. по АНД №
149 / 2020 г. по описа на Районен съд Панагюрище.
С обжалвания съдебен акт е потвърдено
наказателно постановление № 13-002038/15.05.2020 г. на Директора на
Дирекция „ Инспекция по труда „ – Пазарджик ,
с което на „МОНТАЖИ
КО“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление : гр.София, …,
бул.“И… „ № .. представлявано от управителя Б.. М.., на основание чл.416, ал.5
от КТ във връзка с чл.414, ал.З от КТ и за нарушение на чл. 16 т.1, б. „б“ от
Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд при извършване на строително
монтажни работи във връзка с 2.7.1 от приложение № 4 към чл. 2 ал.2 от същата
наредба , е наложена имуществена санкция в размер на 2000,00 / две хиляди /
лева и са присъдени сторените в производството
съдебно- деловодни разноски.
В жалбата се твърди, че решението на районния съд е неправилно, постановено при неправилно приложение на закона и съдопроизводствените
правила. Твърди се , че не е приложен закон, който е трябвало да бъде
приложен и решението е необосновано. Изложени
са подробни съображения в тази посока. От
касационния съд се иска да отмени решението на първата съдебна инстанция и да
реши делото по същество като отмени процесното наказателно постановление.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован,
се представлява от надлежно упълномощен
представител, който поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена.
Ответникът по жалбата, редовно
уведомен , не е депозирал в срока по чл.
213а, ал. 1 от АПК, писмен отговор по
същата. В съдебно заседание редовно призован – не изпраща представител, но
депозира писмено становище , като моли жалбата да бъде оставена без уважение, а
решението на районния съд да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Пазарджик намира касационната жалба за неоснователна. Предлага
решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно.
Административен съд – Пазарджик, като провери процесуалните предпоставки за
допустимост по чл. 215 от АПК и след като на основание чл. 218 от АПК обсъди
изложените в жалбата доводи и провери служебно валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с приложимия закон, намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по
чл. 210, ал. 1 от АПК - страна в производството по делото пред първа съдебна
инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима за разглеждане.
След извършена касационна проверка в пределите на чл. 218, ал. 2 от АПК
настоящият състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо,
като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по
допустима жалба.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
С НП № 13-002038/15.05.2020 г. на
Директора на Дирекция „ Инспекция по труда „ – Пазарджик , на жалбоподателя „МОНТАЖИ
КО“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление : гр.София, ..,
бул.“И. „ № .. представлявано от управителя Б. М.., на основание чл.416, ал.5
от КТ във връзка с чл.414, ал.З от КТ и за нарушение на чл. 16 т.1, б. „б“ от Наредба № 2 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително монтажни работи
във връзка с 2.7.1 от приложение № 4 към чл. 2 ал.2 от същата наредба , е
наложена имуществена санкция в размер на 2000,00 / две хиляди /.
Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд – Панагюрище,
който с решение № 260055/17.12.2020 г.,
постановено по АНД № 149/2020 г., е потвърдил наказателното постановление с мотиви за доказаност на вмененото нарушение. Районният съд, след събиране, преценка и
анализ на доказателствата е приел, че законосъобразно административно наказващият
орган е наложил имуществена санкция за неизпълнение на задължения по
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работещите на негов
обект.
Така
постановеното съдебно решение е правилно.
От анализа на доказателствата по делото касационният състав установява,
че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган, които да са довели до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Както акта, така и НП са
издадени в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Отразените в тях факти и обстоятелства
са обективно установени в хода на производството пред районния съд с надлежни и
достатъчно доказателства. В тази връзка неоснователни са изложените в
касационната жалба и поддържани в
съдебно заседание възражения, че фактическата обстановка не е била установена правилно
от съда. Обстоятелствата по делото са установени по един безспорен начин
от показанията на разпитаните по делото свидетели, които са ясни и логически
последователни. Тези показания се подкрепят от събраните в производството
писмени доказателства, а доказателствената им сила не се разколебава или опровергана от
други доказателства събрани по делото. При
така установеното районният съд обосновано е приел за доказано , че „МОНТАЖИ КО“ ЕООД в качеството му на строител
по смисъла на § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 2 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строително монтажни работи не е изпълнил задължението си, вменено
му с нормата на чл. 16 т.1, б. „б“ от Наредба № 2 за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд
при извършване на строително монтажни работи във връзка с 2.7.1 от
приложение № 4 към чл. 2 ал.2 от същата наредба , като е допуснал повдигането
на елементи с неозначена маса.
В съответствие със събраните
доказателства съдът правилно и законосъобразно е приел , че извършените СМР е следвало да бъдат осъществени съобразно
изискванията на ЗБУТ и наредбата към него. Обосновано е приел, че самото
поставяне на работната задача -
разчистване на земна маса по
необходимост е предвиждало повдигане на процесните тръби. При това положение , строителят е
следвало да вземе строги мерки за безопасност за живота и здравето на
работещите на място лица. Нарушаването на тези строителни правила при
извършването на СМР покрива признаците
на неизпълнение на задължение, вменено
на строителя с нормата на чл. 16 т.1, б.
„б“ от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на
строително монтажни работи във връзка с 2.7.1 от приложение № 4 към чл. 2 ал.2
от същата наредба, съгласно която строителят
е длъжен да осигурява здравословни и
безопасни условия на труд на работещите, като прилага необходимите мерки,
включително превенция на професионалните рискове, предоставяне на информация и
обучение, и осигуряване на необходимата организация и средства, като съобразява
изброените мерки с променящите се обстоятелства с цел подобряване на
съществуващото положение. В случая се установява, че жалбоподателят като
строител е наел подизпълнител , чиито работница са пострадали, но това не изключва
вината на този строител за посоченото по-горе нарушение , тъй като правилно е
отбелязал районния съд , нарушението представлява неизпълнение на задължения ,
което е довело до излагането на риск
живота и здравето на работещите на
обекта и не изисква да е настъпил
някакъв вредоносен резултат. Т.е. нарушението е формално и дори и да не е имало пострадали работници /
негови или чужди /, то ще е съставомерно , щом се установява, че тези задължения не са
изпълнени от строителя , който безспорно е работодател на други работници и служители, намиращи
се на строителната му площадка. В този
смисъл административно наказващият орган не е допуснал процесуално нарушение и
е посочил правилната санкционна норма на чл. 413 ал.2 КТ. Неоснователни са също
изложените в касационната жалба доводи , че според сключения с възложителя „Асарел Медет“ АД договор, лицата
имащи функции на координатори по безопасност на труда , следва да са служители
определени от фирмата възложител и
поради това възложителят , а не изпълнителят следва да носи отговорност. Тези
доводи не почиват на действително договореното между възложителя и изпълнителя,
тъй като анализа на клаузите на представения по делото договор за
строителство № Д –29 / 26.09.2018
г. сключен между „Асарел – Медет „АД и „Монтажи
Ко „ ЕООД съдържа изрична клауза на чл.
45 , според която изпълнителят „Монтажи
Ко „ ЕООД носи пълна отговорност за
евентуални трудови злополуки на обекта
за своите служители , работници, подизпълнители и трети лица посещаващи обекта. В договора, на който се
позовава жалбоподателя , лисват клаузи , които да го освобождават от
административно-наказателна отговорност , каквато той носи според този договор
и липсва основание да се приеме, че възложителят, а не изпълнителят е отговорен
при допуснато нарушение на правилата за безопасност на труда. Не на последно
място , следа да се посочи , че изложените от жалбоподателя доводи, за
причиняването на злополуката по изключителна вина на пострадалите работници -
не се включват в предмета на настоящия административно- наказателен спор , тъй
като отговорността на строителя е на друга плоскост и следва да се носи , дори и да не се е
достигнало да увреждане , понеже нарушението
е формално и не изисква настъпването на
вредоносен резултат.
Предвид горното, като е потвърдил наказателното постановление , районният
съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. Обжалваното решение не
страда от посочените в касационната жалба пороци.
С оглед на изхода от спора на основание чл. 78 ал.8 ГПК във връзка с чл.
144 АПК и чл. 24 НЗПП на процесуалната защита на ответника следва да се
присъдят разноски за възнаграждение на юрисконсулт в размер на 100,00 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, касационен състав
на Административен съд – Пазарджик :
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260055/17.12.2020 г. на Районен съд–Панагюрище, постановено по
АНД № 149 по описа на Районен съд – Панагюрище за 2020 година.
ОСЪЖДА „МОНТАЖИ КО“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление : гр.София, ..,
бул.“И.. „ № .. представлявано от управителя Б.. М..,чрез адв.
Д.П. от САК , със съдебен адрес *** да заплати на Дирекция „Инспекция по труда
„ гр. Пазарджик сторените в настоящото производство разноски в размер на 100,00
лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2.
/п/