реш е н И Е
№ 655/3.9.2020г.
гр.
Пазарджик
в името на народа
Административен съд – Пазарджик, VIII-и състав, в открито
заседание на двадесет и осми август, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОМИР БАБАКОВ
при секретаря Антоанета Метанова, като разгледа докладваното
от съдия Бабаков административно дело № 278, по описа на съда за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона
за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано
е по жалба на „АЛЕКСАНДРИНА 97“ ЕООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Велинград, ул. „Радецки“ № 4, чрез адв. В.Д. срещу Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № 0042872/11.02.2020 г.,
издадена от началник на отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, с
която на „АЛЕКСАНДРИНА 97“ ЕООД е
наложена принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС –
запечатване на търговски обект магазин
за хранителни стоки, находящ се в гр. Велинград, ул. „Банска“ № 9а, стопанисван
от „АЛЕКСАНДРИНА 97“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.
С
жалбата се иска отмяна на оспорената заповед, като се сочат конкретни пороци на
заповедта.
В
съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателя не се явява, но
представя писмено становище, в което се навеждат доводи за основателността й.
Претендира разноски.
Ответникът
– началник на отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, в писмено
становище на процесуалния си представител юрк. Т., оспорва жалбата. Моли
издадената заповед за налагане на принудителна административна мярка да бъде потвърдена
като правилна и законосъобразна. Претендира разноски.
След
като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и
становищата на страните, Административният съд приема за установено от
фактическа страна следното:
На
02.02.2020 г. в 12,15 ч. при извършена оперативна провека на търговски обект по
смисъла на §1 т.41 от ДР на ЗДДС- магазин за хранителни стоки, находящ се в гр.
Велинград, уул. „Банска“ № 9А, стопанисван от жалбоподателя е констатирано, че
търговецът в качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба Н-18 от
13.12.2006 г. на МФ е допуснало нарушение на същата, като не регистрира и
отчита всяка извършена продажба на стоки от тъговския обект чрез издаване на
фискални касови бележки от ъведеното в експлоатация за обекта ФУ.
При
проверката е извършена покупка от клиент на сирене „Ситово“ на стойност 5,90
лв., платени в брой в присъствие на ОП преди легитимация, за което от лицето,
приело плащането Н.Д. не е издаден
фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ или от кочн с
ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба Н-18 от 13.12.2006
г. на МФ. След легитимацията на органите
по приходите е изведен служебен бон № 0150973, с кйто номер е следвало да бъде
регистрирана покупката.
Прието
е, че е извършено нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението или изискванията към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
На
11.02.2020 г. била издадена Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № 0042872/11.02.2020 г., издадена от началник на отдел „Оперативни
дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка
по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „б“ ЗДДС – запечатване на търговски - обект магазин
за хранителни стоки, находящ се в гр. Велинград, ул. „Банска“ № 9а, стопанисван
от „АЛЕКСАНДРИНА 97“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.
Заповедта
е връчена лично на управителя на дружеството на 27.02.2020 г.
При
така установеното от фактическа страна Съдът обосновава следните правни изводи:
По
допустимостта на жалбата:
Жалбата
е допустима, като подадена в срок, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол,
от лице, което е адресат на акта.
Настоящият
съдебен състав, като обсъди наведените в жалбата доводи и представените от
страните доказателства намира, че разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно
чл. 186, ал. 3 принудителната административна мярка „запечатване на търговски
обект, за срок до 30 дни, независимо от наложените глоби и имуществени санкции“
се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от
него длъжностно лице. Видно от представената Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г.
на Изпълнителния директор на НАП, оспорената заповед е издадена от компетентен
орган, тъй като съгласно т. 1 от цитираната заповед началниците на отдели :Оперативни
дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“
в ЦУ на НАП са определени с нарочен акт за органи, компетентни да налагат ПАМ
от процесния вид.
Оспорената
заповед е издадена и в предвидената от закона форма и съдържа фактическите и правни основания за
издаването ѝ. Спазено е изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, като
съдът намира, че заповедта е в достатъчна степен мотивирана.
Съгласно
разпоредбата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този
закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до
напускането на обекта.
По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8.
Съгласно
чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда за издаване на
съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.
Настоящият
съдебен състав намира, че фактическият състав на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“
от ЗДДС е изпълнен в конкретния случай, което обуславя законосъобразността на
наложената ПАМ. Установената липса на издаден фискален бон от въведеното в
експлоатация ФУ или от кочан ръчни касови бележки във връзка с документираната
продажба на сирене на стойност 5,90 лв. е основанието за прилагане на ПАМ от
процесния вид.
По
делото не се спори, че са налице материалноправите предпоставки за налагането
на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС. Спорът се концентрира около
обстоятелството, дали органът е изложил мотиви относно продължителността на
срока на наложената ПАМ. В оспорената заповед се сочи, че срокът на запечатване
на търговския обект е съобразен със значимостта на охраняваното обеществено
отношение.
Според
съда, определянето на срока от 14 дена, за който ще бъде запечатан търговския
обект е съобразен с принципа за съразмерност, визиран в чл. 6 от АПК.
Администативният орган е действал целесъобразно, при упражняване на
предоставената му оперативна самостоятелност, като срокът отговаря на характера на извършеното нарушение, с което
се засяга фискалната дисциплина,
съобразен е с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните
практики в обекта, както и с необходимото време за създаване на нормална организация
за отчитане на дейността на търговеца.
ПАМ
е издадена и в съответствие със специфичната цел на закона. В
конкретния случай и предвид разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН, ПАМ се налага с цел да бъде предотвратено и
преустановено извършването на административни нарушения от същия вид. В случая
издадената заповед цели именно това с оглед защита интересите на държавния
бюджет от правилно отчитане на продажбите и определяне размера на публичните
задължения.
В
рамките на дължимата проверка от страна на съда, не се констатират процесуални
нарушения или неправилно приложение на материалния закон.
По изложените
съображения съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна и не страда
от сочените в жалбата пороци.
От
страна на процесуалния представител на ответника е направено искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което с оглед изхода на спора се
явява основателно, като на основание чл. 78 ал.8 ГПК вр. чл. 144 от АПК вр. чл.
24 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим от горното
и на основание чл. 172, ал.1 и ал. 2, пр. 2 АПК, Административен Съд Пазарджик
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
оспорването на „АЛЕКСАНДРИНА 97“ ЕООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Велинград, ул. „Радецки“ № 4, чрез адв. В.Д. срещу Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № 0042872/11.02.2020 г.,
издадена от началник на отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА
„АЛЕКСАНДРИНА 97“ ЕООД, с ЕИК ********* да заплати по сметка на Националната агенция
по приходите сума в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му
пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ:
/П/