№ 49340
гр. София, 23.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Частно гражданско дело
№ 20241110171322 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 5 ГПК, ред., ДВ, бр. 86/2017 г.
В полза на заявителя „Софийска вода“ АД е издадена по делото заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК против В. З. Д..
Препис от заповедта е връчен на длъжницата, която в срок е възразила.
На основание чл. 415, ал. 1 ГПК съдът е указал на заявителя, че може в 1-месечен
срок от получаване на съобщението да предяви иск относно вземанията си против длъжника.
Предупреден е и за последицата от неизпълнението на това указание.
Съобщението за така постановения съдебен акт, ведно със служебно изготвен препис
от същия, са били надлежно връчени на заявителя на 23.012.2025 г.
В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК – до 23.02.2025 г. – заявителят не е представил
доказателства да е предявил иск за установяване на вземанията си.
На основание чл. 415, ал. 5 ГПК, ред., ДВ, бр. 86/2017 г. издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК следва да бъде обезсилена.
Пълномощникът на длъжника претендира възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в
размер по Наредба № 1/2004 г. за безплатното представителство на длъжницата.
Както е посочено в договора за правна защита и съдействие и в чл. 38, ал. 2 ЗАдв.,
хонорарите са съобразени с минимумите по Наредба № 1/2004 г. Тези минимуми са
установени в национална правна норма. Съдът обаче има задължение да прилага правото на
Европейския съюз, което е с примат над националното. При това да го прилага служебно, а
не по възражение, каквото напр. е възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съгласно отговора на преюдициално запитване по решение от 25.01.2024 г. по дело
С-438/2022 г. на СЕС: 1. Чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
1
противоречи на посочения чл. 101, § 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи
тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните
разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала
никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. 2. Чл. 101, § 1 ДФЕС
във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба,
съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна
организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма
право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да
се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба.
При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които
се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към
разглежданото поведение установената в чл. 101, § 1 ДФЕС забрана на ограничаващите
конкуренцията споразумения и практики. 3. Чл. 101, § 2 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС
трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните
размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, нарушава забраната по чл. 101, § 1 ДФЕС, националният съд е
длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато
предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на
адвокатските услуги.
Обобщението на горното е, че минимумите по Наредба № 1/2004 г. не са пазарни,
нарушават конкурентното право на ЕС, а самата наредба няма правна сила и съдът следва да
откаже да я приложи. Същевременно, горното решение на СЕС не отрича нуждата от
осигуряването на качествени адвокатски услуги за обществото.
Съдът приема, че пропорционално на легитимната цел за осигуряване на качествени
адвокатски услуги е определяне на минимална ставка, която гарантират доход на адвоката,
достатъчен за неговото достойно съществуване, качествено изпълнение на задълженията и
възможност за усъвършенстване. При настоящите социално-икономически условия в
столицата съдът приема за приблизително достатъчен месечен нетен доход от 6100 лв. При
нормална натовареност от 8-часов работен ден, 21 работни дни и 11 месеца (30 дни на
година за почивка за адвоката), това прави около 85 лв./час.
Делото е с възможно най-ниска правна и фактическа сложност и съдът намира, че
възнаграждение се дължи в размер, съобразен с посочената по-горе ставка.
Съдът намира, че консултацията на клиента е отнела 1 час, а изготвянето и
подаването на възражението – 1 час. С оглед липсата на правна сложност и липсата на
явяване в съдебно заседание, дейността на адвоката се свежда до общо 2 часа труд, респ.
възнаграждението му общо трябва да бъде 2х85=170 лв.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
2
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
13.12.2024 г., издадена по гр.д. № 71322/2024 г. по описа на СРС, 161-ви с-в, в полза на
„Софийска вода“ АД против В. З. Д..
ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД, ЕИК *********, да заплати на адв. Д. Й. Ч., ЕГН
**********, на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. вр. чл. 78, ал. 4 ГПК сумата от 170 лв.,
възнаграждение за безплатно представителство на В. Д..
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски
съд в едноседмичен срок от връчването на препис.
Препис от разпореждането да се връчи на страните, което обстоятелство изрично
да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3