№ 430
гр. гр.Велинград, 23.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА
при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА
като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА Гражданско
дело № 20255210100627 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от П. П. П. с ЕГН
**********, с адрес: гр. Велинград, ул. П. № 28 чрез адв. Д. Р. Д., АК –
Пазарджик срещу Т. Н. Ш. с ЕГН **********, с адрес: гр. Пловдив, бул. В. А.
№ 132, ет. 4, ап. 12, с правно основание чл. 45, във вр. с чл. 52 и чл. 86 от ЗЗД,
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от престъпление .
Ищецът твърди, че на 04.09.2024 г. на Републикански път 111-862 при км.
0+500 между гр. Пловдив и село Първенец шофирал служебен автомобил на
фирмата „П. Ф.“ ООД, като по време на шофирането имало контакт между
управляваното от него МПС и това на ответника. Водачите спрели
автомобилите и слезли от колите. Твърди, че без да бъде провокиран от Ш.
той му се нахвърлил и му нанесъл побой по хулигански подбуди, като му
нанесъл лека телесна повреда, изразяваща се в кравонасядане и охлузване на
главата и лицето, както и болезненост на гръдния кош, с което му било
причинено страдание. От описаните увреждания изпитвал известно време
10- 15 дни болки по главата и по гръдния кош. Имало и моменти със
затруднено дишане и болки при хранене, предвид охлузванията на долната
устна. Цялата случка се отразила и на самочувствието на ищеца, като загубил
желание да шофира. Страхувал се, че някой отново ще го нападне на пътя.
Заявява, че по повод на гореописаното деяние било внесено
споразумение за решаване на делото, което било одобрено от РС Пловдив по
НОХД 1227 по описа за 2025 г., по силата на което ответникът е признат за
виновен, че е причинил на ищеца лека телесна повреда, изразяваща се в
кръвонасядане и охлузвания по главата и лицето, както и болезненост на
1
гръдния кош, с което е причинено страдание, като деянието е извършено по
хулигански подбуди, престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, във вр. с чл. 130, ал.
2 от НК.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът депозира отговор, чрез адв. С.
П., АК Пловдив. Намира искът за допустим, но частично неоснователен по
отношение на размера на претенцията. Признава наличието на одобрено от
съда споразумение. Оспорва обстоятелствата, изложени в исковата молба, а
именно, че по време на контакта с П., Ш. му е нанесъл удари без да бъде
провокиран. Напротив, твърди се, че провокация е имало и то от страната на
ищеца, който след слизането от автомобила приближил към Ш., хванал го за
блузата и започнал да го дърпа и да го псува, което било причината
ответникът да го удари. Оспорва наличието на твърдените страдания, при
положение, че именно ищецът е причината за конфликта. Счита, че
претенцията следва да се уважи до размера на 1000 лв., а за горницата над
тази сума - да се отхвърли.
Претендира разноски.
Съдът, след като съобрази доводите и твърденията на страните и
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
С протоколно определение № 1322/12..03.2025 г. постановена по НОХД №
1227/2025 г. по описа на РС Пловдив ответникът Т. Н. Ш. е признат за виновен
за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 2 от НК, а
именно за това, че на 04.09.2024г. на Републикански път 111-862 „П. П. Л. Ч.
М.“, при км. 0+500, между гр. Пловдив и село Първенец, обл. Пловдив, е
причинил лека телесна повреда на ищеца П. П. П. с ЕГН **********,
изразяваща се в кръвонасядане и охлузвания на главата и лицето, както и
болезненост на гръдния кош, с което му е било причинено страдание, като
деянието е извършено по хулигански подбуди. Признат е за виновен и за друго
престъпление с правно основание чл. 216, ал. 1 от НК.
Определението е влязло в сила в деня на постановяването му като
необжалваемо, а именно на 12.03.2025 г. В наказателното производство не е
разглеждан въпросът за гражданскоправните последици от престъплението.
От събраните по делото показания на свидетеля С. Малинов се установява,
че същият е приятел на сина на ищеца. В деня на инцидента, или на следващия
ден П. П. се обадил на св. Малинов, който е адвокат и му разказал за
случилото се. Свидетелят го посъветвал да отиде на лекар и да му издадат
медицинско свидетелство за пред съда. Чували се няколко пъти в този период
по повод на инцидента. Оплакванията от страна на ищеца били, че го боли в
областта на главата и гръдния кош, като болките продължили около 10 – 15
дни, след което изчезнали. П. изпитал силно възмущение от поведението на
младия човек, който го нападнал. Освен това се страхувал да шофира, тъй като
се притеснявал да не се повтори инцидента и да не бъде нападнат отново.
2
Свидетелят научавал за състоянието на ищеца лично от него, тъй като често се
виждали в гората през есента и пролетта. Следва да се даде доверие на
показанията на свидетеля, които са логични, тъй като зачестелите контакти
между свидетеля и ищеца след инцидента съдът отдава на това, че свидетелят
е адвокат и като приятел на сина на П., Малинов е участвал в даване на
съвети, заради което е и запознат с фактите, които изложи.
Основателността на предявения иск с правно основание чл. 45 ЗЗД се
обуславя от наличието на елементите от фактическия състав на деликтната
отговорност за виновно лично поведение, а именно извършването от
ответника на описаното в исковата молба виновно и противоправно деяние,
довело до настъпване на вреди от претендирания вид. На основание чл. 300
ГПК, отчитайки, че има значението на влязла в сила присъда, одобреното
споразумение по НОХД 1227/2025 г. по описа на РС Пловдив е задължително
за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Ето защо съдът приема за установено по делото, че Т.
Н. Ш. е причинил на ищеца П. П. П. лека телесна повреда, изразяваща се в
кръвонасядане и охлузвания на главата и лицето, както и болезненост на
гръдния кош. Гражданският съд няма право да пререшава тези въпроси и
следва тези факти да се приемат за установени.
Деянието е причинило на ищеца болки, страдания и неприятно усещане и
страх, че ако излезе да шофира отново ще бъде нападнат, като оздравителният
процес по отношение на физическите увреждания е протекъл за период от
около десет – петнадесет дни. Изхождайки от нормалното житейски възможно
в този случай, след като няма твърдения, а и доказване ищецът да
продължава да търпи в повече от обичайните болки и страдания, настоящият
съдебен състав счита, че П. П. и е изпитвал болки и емоционални страдания в
резултат на уврежданията, както и от предизвиканата страх от нови такива
изживявания.
Доколкото понесените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, представляват пряка и непосредствена последица от
деянието, същите подлежат на обезвреда, като обезщетението следва да се
определи от съда по справедливост с оглед на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
Законодателят е дал възможност на съда да прецени във всеки конкретен
случай какъв е справедливият размер на това обезщетение. Според приетото в
Постановление № 4/23.12.1968 год. на Пленума на ВС понятието
”справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението. Такива обстоятелства при телесни увреждания са характерът,
броят и начинът на увреждането, обстоятелствата при които е извършено,
евентуално допълнителното влошаване на здравословното състояние на
3
пострадалия, причинените морални страдания, отражението им върху
здравето на увреденото лице, годността на увредения за нормален живот,
продължителността на страданието във времето. Целта на законовата
разпоредба е да се репарират в относително пълен обем претърпените болки,
страдания и неудобства.
Предвид изложеното предявеният иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде уважен за
сумата от 1000 лв., ведно със законната лихва за периода от 04.09.2024 г. до
окончателното погасяване, като за разликата над тази сума до пълния
предявен размер от 5 000 лв. следва да бъде отхвърлен.
Настоящият състав на съда, като взе предвид, че причинените
травматичните увреждания в областта на главата и гръдния кош са причинили
болки и страдания на ищеца, който е преживял и психически дискомфорт а
времето на оздравяване е протекло между 10 и 15 дни, с оглед и на неговата
възраст към момента на увреждането, съдът счита, че обезщетение от сумата
от 1000лв., съответства на принципа на справедливост и ще репарира
причинените неимуществени вреди на ищеца. Съгласно трайната съдебна
практика /ППВС№4/68год. и в решения на ВКС/решение №
№749/05.12.2008год. по т.дело №387/2008год. на ІІ ТО, решение
№124/11.11.2010год. по т.дело №708/2009год. на ІІ ТО, решение
№66/03.07.2012год. по т.дело №619/2011год. и решение №31/25.03.2014год. по
т.дело №1203/2013год. на ТО и др./, понятието „неимуществени вреди“
включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и
претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето,
намиращи не само отражение върху психиката, но и създаващи социален
дискомфорт за определен период от време. Като критерият за справедливост с
оглед който се определя обезщетението за неимуществени вреди, поради
паричния израз на обезщетението всякога е детерминиран от съществуващата
в страната икономическа конюктура и от общественото му възприемане на
даден етап от развитието на обществото в конкретната държава. До този
размер предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен, а в останалата
част до пълния претендиран размер като неоснователен и недоказан следва да
се отхвърли /Решение от 29.04.2020 г., постановено по гр. д. № 13221 по
описа за 2019 г. по описа на СГС/. В конкретния случай няма данни за
наличието на трайни последици в здравословното и емоционално състояние
на ищеца, оставени от деянието. Не се доказаха вреди, по-големи от
обичайните при извършване на този вид престъпления, заради което и искът се
явява частично основателен в посочения размер.
При този изход на производството следва съдът да се произнесе по
разноските. Ищецът е освободен от плащане на ДТ и разноски на основание
чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК. Представляван е от адвокат, при платено адвокатско
възнаграждение в размер на 1000 лв. Направено е възражение за прекомерност
на възнаграждението, което съдът счита за основателно, отчитайки
4
свършената от адвоката работа – изготвена е искова молба, процесуалният
представител се е явил в ОСЗ, участвал е в събирането на доказателства,
представя писмена защита, но същото време делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, поради което следва да се намали до
минимално предвидения в Наредбата за адвокатска работа в размер на 800 лв.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се осъди ответникът да плати
адвокатско възнаграждение, пропорционално на уважената част от иска, или
равняващо се на 160 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът имат право на разноски,
които е сторил съразмерно на отхвърлената част от иска. Претендира
сторените разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 800 лв. платени
в брой. Следва да се осъди ищецът да плати на ответника сумата от 640 лв.
разноски за един адвокат.
Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. Н. Ш. с ЕГН **********, с адрес: гр. Пловдив, бул. В. А. №
132, ет. 4, ап. 12 да плати на П. П. П. с ЕГН **********, с адрес: гр.
Велинград, ул. П. № 28 сумата от 1000 лв. /хиляда лева/, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на нанесена лека телесна
повреда по хулигански подбуди, изразяваща се в кръвонасядане и охлузвания
по главата и лицето, както и болезненост на гръдния кош, с което му е
причинено страдание, престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, във вр. с чл. 130,
ал. 2 от НК, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 04.09.2024
г. до окончателното плащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата
над 1000 лв. до пълния претендиран размер от 5000 лв. като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Т. Н. Ш. с ЕГН **********, с
адрес: гр. Пловдив, бул. В. А. № 132, ет. 4, ап. 12 да плати на П. П. П. с ЕГН
**********, с адрес: гр. Велинград, ул. П. № 28 сумата в размер на 160 лв.
/сто и шестдесет лева/.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК П. П. П. с ЕГН **********, с
адрес: гр. Велинград, ул. П. № 28 да плати на Т. Н. Ш. с ЕГН **********, с
адрес: гр. Пловдив, бул. В. А. № 132, ет. 4, ап. 12 сумата от 640 лв.
/шестстотин и четиридесет лева/ разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
пред ПОС.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
5