Р Е Ш Е Н И Е
№…………….
гр.София, 30.11.2017 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-13 състав в
публичното заседание на осми ноември две хиляди и седемнадесета година в
състав:
СЪДИЯ:
Владимир Вълков
при секретаря Весела Станчева
като разгледа докладваното от съдията т. д. № 1957 по описа за 2017 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на разглеждане е
иск с правно основание чл. 155 т. 3 от Търговския закон ТЗ).
Производството е
образувано по искане на С.Г.П.за прекратяване на „А.Г.2.“ ООД. В исковата молба
се твърди, че последният управител на дружеството е заличен на 08.08.2014 г.,
от която дата дружеството няма вписан управител.
В отговор по исковата
молба особеният представител на ответника – адв. А.А., назначен при условията
на чл. 29 ал. 4 ГПК, счита за налични обстоятелствата, на които ищецът основава
позицията си.
В съдебно заседание
процесуалният представител на ищеца – прокурор Стефанов, поддържа иска.
Особеният представител на
ответника намира иска за основателен.
Съдът като обсъди наведените в процеса доводи и събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235 ГПК, намира от фактическа страна следното:
От вписаните по партидата
на „А.Г.2.“ ООД обстоятелства се установява, че на 08.08.2014 г. е заличен
вписаният до момента управител на дружеството. Не се установява да е вписан нов
управител на дружеството както в предписания от закона тримесечен срок, така и
към датата на приключване на устните състезания.
При установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
Търговското дружество е
възприета от законодателя организационна форма, обуславяща правосубектност,
чиято воля се формира и изразява посредством други лица. От тази гледна точка и
функционирането му предпоставя изрично поет ангажимент и огласяване на това
обстоятелство в търговския регистър. Липсата на вписан управител, притежаващ
посочените вече характеристики за период по-дълъг от три месеца, овластява
прокурора да поиска прекратяване на търговското дружество. Наличието на това
състояние към датата на приключване на устните състезания ангажира съда да
наложи прекратяването.
Съдружниците в дружество
с ограничена отговорност са овластени, но и обществено задължени да обезпечат функционирането
на създадения от тях правен субект. Ето защо бездействието им да сторят това е
необходимо, но и достатъчно обстоятелство, за бъде постановено прекратяване на
дружеството. Невъзможността дружеството да формира и изразява правновалидна
воля лишава създадения от закона правен субект от безусловно необходимото му
качество – да формира и изразява воля. От друга страна липсата на надлежна
представителна власт спрямо дружеството при ангажиране на неговата отговорност
пряко засяга законните интереси на кредиторите на дружеството. Балансът между
честния интерес на съдружниците – да реализират стопанския си проект чрез
създаденото от тях дружество и публичния – да бъде обезпечена жизнеспособност
на всеки участник в стопанския живот, намира проявление в нормата на чл. 274 ТЗ.
Администрирането на
процедурата по ликвидация в това число и определяне на ликвидатор не
предпоставя разрешаване на правен спор. Нормата на чл. 70 ал. 3 ТЗ изрично
определя длъжностното лице за компетентно да определи ликвидатор при все, че
основанието за откриване на производството е постановен съдебен акт.
Същевременно участието на съда в ликвидационното производство и в частност за
определяне на ликвидатор е ограничено до хипотезата на чл. 266 ТЗ. От друга
страна назначаването на ликвидатор предпоставя отчитане на редица фактори,
предпоставка за което е служебно достъпната информация на длъжностното лице по
регистрация. По тези съображения настоящият състав приема, че назначаването на
ликвидатор е в правомощията на регистърната администрация.
По разноските
Прокурорът е освободен от
задължението да внася следващата се държавна такса и разноските по делото – чл.
83 ал. 1 т. 3 ГПК. Ето защо в тежест на дружеството следва да бъде възложена
дължимата в случая държавна такса.
Законът задължава съда да
осигури правото на защита на привлечена в процеса страна. Предприетите в
интерес на дружеството действия, ангажиращи бюджетни средства, определят
дружеството като задължено и за определената сума за особен представител.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 155 т. 3 ТЗ по предявен иск от С.Г.П.търговско
дружество с наименование „А.Г.2.“ ООД, ЕИК ********,
представлявано в процеса от особен представител – адв. А.Е.А. с адрес ***.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 6 ГПК
„А.Г.2.“
ООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление:***, партер, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
сумата 130,00 лв.
Решението може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен
съд – гр. София в двуседмичен срок от връчване на препис.
След влизане в сила на
решението заверен препис да бъде изпратен на Агенция по вписванията за
администриране на производство по ликвидация.
Съдия: