гр. София, 11.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско отделение, I-6 състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети март
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия: Гергана ТРОЯНОВА
при участието на съдебен секретар Антоанета Стефанова,
като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 12361 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени осъдителни искове от И.П. Ч.– Г.срещу Е.П.Ч., както следва:
- иск с правно основание чл.31, ал.2 от Закона за собствеността (ЗС) за
заплащане на сумата 30000.00 лева, ведно със законната лихва от 11.11.2020г. до окончателното
плащане, представляващо обезщетение за това, че в периода 11.11.2015г. – 11.11.2020г.
ответникът е лишил ищеца от правото да ползва по предназначение ½ ид.ч. от следния съсобствен между страните имот, а именно: апартамент
№ 2, находящ се в гр.София, кв. „******, със ЗП 90.79 кв.м., състоящ се от две
стаи, хол, кухня и други сервизни помещения, ведно с мазе № 16 със ЗП 12.45
кв.м. и таванско помещение № 15 със ЗП 11.20 кв.м., заедно с 4.29 % ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху държавна земя;
- иск с правно основание чл.31, ал.2 ЗС за
заплащане на сумата 24000.00 лева, ведно със законната лихва от 11.11.2020г. до
окончателното плащане, представляващо обезщетение за това, че в периода
11.11.2015г. – 11.11.2020г. ответникът е лишил ищеца от правото да ползва по
предназначение ½ ид.ч. от следния съсобствен
между страните имот, а именно: апартамент № 15, находящ се в гр.София, ул. ******,
ЖСК „******, със ЗП 60.91 кв.м., състоящ се от една стая, дневна, кухня и баня
с тоалетна, ведно с мазе № 30, заедно с 1.581 % ид.части
от общите части на сградата и от правото на строеж върху парцел XIV, кв.99 по плана на гр.София, м.
„Лозенец“;
- иск с правно основание чл.30, ал.3 ЗС за
заплащане на сумата 933.17 лева, съставляващи сбора от ½ част от
заплатения от ищцата местен данък за ап.2 в гр.София, кв. „******, и пълния
размер на платената такса битови отпадъци (ТБО) за същия имот за периода 2016г.
– 2020г., ведно със законната лихва от 11.11.2020г. до окончателното плащане;
- иск с правно основание чл.30, ал.3 ЗС за
заплащане на сумата 133.88 лева, съставляваща пълния размер на платената ТБО за
ап.15 в гр.София, гр.София, ул. ******, ЖСК „******, за периода 2019г. –
2020г., ведно със законната лихва от 11.11.2020г. до окончателното плащане.
Ищцата твърди, че с ответника са
съсобственици при равни квоти на горепосочените имоти, но същите се ползвали
единствено от ответника, който препятствал достъпа на ищцата до тях, не я допускал
до апартаментите, не й предоставял ключове от тях, въпреки искането й, като по
този начин я лишил от правото й да ползва имотите по предназначението им и
съобразно квотата си в съсобствеността. Уточнява, че имотът в кв. „Крива река“
бил ползван от ответника като жилище и като работно помещение, а апартаментът
на ул. „Крум Попов“ служел за седалище на търговско дружество, чийто едноличен
собственик на капитала бил Е.Ч.. Заявява, че след смъртта на родителите им,
многократно е искала от ответника, неин брат, да й осигури достъп до жилищата,
но същият я гонил и не се отзовавал на молбите, поради което отправила писмена
покана за разпределение на ползването им, евентуално за заплащане от страна на
ответника на обезщетение за лишаването й от правото на ползване. Претендира
разноски.
Ответникът
признава, че с ищцата са съсобственици на двата имота при равни квоти, както и
че на 11.05.2020г. и на 01.07.2020г. са му били връчени нотариални покани, с
които сестра му отправила искане към него да разпределят ползването им, респ.
да й заплаща обезщетение. Оспорва исковата претенция с твърдение, че не е
препятствал достъпа на сестра си до съсобствените имоти, че същата има ключове
от входните врати на апартаментите и можела да ги ползва, тъй като отрича да е
сменял заключващите им устройства, че двата обекта са необитаеми и не могат да
се ползват по предназначение, т.е. за живеене, тъй като имотът в кв. „Крива
река“ се нуждаел от ремонт, а този на ул. „Крум Попов“ не бил довършен.
Евентуално счита, че дължимото обезщетение е завишено, както и че такова не се
дължи преди 11.05.2017г., когато е бил поканен да плаща обезщетение,
евентуално, че вземанията, като периодични платежи, се явяват погасени по
давност. Поддържа, че ищцата е заплатила само припадащата й се част от дължимия
за процесния период местен данък за двете жилища, съответно частта й от ТБО,
поради което претенциите й по чл.30, ал.3 ЗС се явяват неоснователни.
Претендира разноски.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от
фактическа
и правна страна следното:
1.
По отношение
на исковете по чл.31, ал.2 ЗС
Отношенията, свързани с
ползването на съсобствена вещ са уредени в ЗС – чл.31-32. Въведено е общото
правило, че всеки съсобственик може да си служи с общата вещ, съобразно нейното
предназначение, и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с
нея според правата им, като в случай на разногласие общата вещ се използва и
управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от
половината от общата вещ – чл.31, ал.1 и чл.32, ал.1 ЗС. Съгласно чл.31, ал.2
ЗС когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те
дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са били лишени, от деня
на писменото поискване.
Предпоставките за успешното
провеждане на иска са: съсобствена вещ, ползването й изцяло само от другия
/другите съсобственици и отправяне на покана за заплащане на обезщетение за
ползите, от които неползващия собственик е бил лишен. В случай, че след
получаване на поканата адресатът й предостави възможност на съсобственика си
също да ползва вещта, обезщетение не се дължи, но ако откаже това е задължен да
обезщети в пари съсобственика си, който не е могъл поради собственото му
поведение да упражнява правото си на ползване на вещта, като част от сложното
право на собственост. В тежест на ищеца е било да установи кумулативното
наличие на тези предпоставки, на които основава претенцията си.
По отношение на съсобствеността за
процесния имот:
Видно от приложения
нотариален акт № 142, том LL, дело № 19865/96г.
на Първи нотариус при СНС на СРС, на 26.09.1996г. родителите на ищцата и на ответника
– Н.и П.Ч., са дарили на децата си И.П. Ч.и Е.П.Ч. апартамент № 2, находящ се в
гр.София, кв. „******, ведно с прилежащите мазе и таван и съответните идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж. Доколкото не е
посочено изрично при какви квоти се придобива имота от надарените, то по
презумпция квотите са равни. Установява се също, че с дарствения акт дарителите
са запазили за себе си пожизнено и безвъзмездно право на ползване по отношение
на дарения имот, като видно от два броя удостоверения за наследници дарителят П.Ч.
е починал през 2001г., а дарителката Н.Ч.– през 2010г., като със смъртта им се
е погасило учреденото им право на ползване, което е лично право.
Видно от приетия нотариален
акт № 47, том V, рег.№ 6902, дело № 344/99г. на
нотариус К.А., на 29.12.1999г. страните са закупили при равни квоти апартамент
№ 15, находящ се в гр.София, ул. ******, ЖСК „******, ведно с прилежащото към
обекта мазе и съответните идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж.
От така приетите документи
се доказва обстоятелството, че страните са съсобственици на процесните имоти
при равни права, което се признава от тях, поради което обстоятелството е
отделено за безспорно.
По отношение на личното ползване на
имота само от ответника Е.П.Ч.:
За да претендира по съдебен
ред обезщетение за лишаване от право на ползване, ищецът е следвало да докаже,
че само ответникът е ползвал изцяло двете съсобствени жилища през процесния
период и е препятствал достъпа на сестра си до тях, с което я е лишил от възможността
също да ползва имота, съобразно обема на правата си в съсобствеността.
За установяване на това
обстоятелство са били събрани гласни доказателства, както следва:
От разпита на свидетеля М.П.
се установява, че познава И.П. Ч.– Г.от 1996г., от когато започнала да помага
на майка й Н.в дома й в кв.„Крива река“, като по-късно помагала и на самата
ищца в грижите за сина й. Свидетелката посочва, че след смъртта на майка си
ищцата е посетила жилището, заедно с нея, тъй като искала да запали свещ в
стаята на починалата си майка, но не могли да отключат, поради подмяна на бравата.
Потвърждава, че е ходила с ищцата няколко пъти до този апартамент, в който се
намирали лични вещи на И., които тя искала да прибере, но брат й не я допускал
и дори се дължал грубо и арогантно с нея. Заявява, че И. искала ключове и от
двата имота, но не й били дадени.
Изслушан е свидетеля И.В.,
която заявява, че от 2017г. живее в страната и познава ищцата, с която няколко
пъти е ходила до имота на ул. „Георги Софийски“ (кв. „Крива река“) и веднъж до
апартамента на ул. „Крум Попов“, но брат й не я допускал до тях, дори да
прибере личните си вещи от жилището на майка й, което било важно за И..
Пояснява, че когато отишла до имота на ул. „Крум Попов“ било по повод искане на
И. да влезе в имота си, за което страните си разменили гневни думи и дори И.
смятала да повика полиция, поради което брат й ги завел до този обект и го отключил,
за да го види ищцата, но за кратко. Пояснява, че самата тя не е влизала в
имота, тъй като се страхувала от ответника, но И. се качила до жилището, тъй
като я видяла да влиза в кооперацията с брат си.
Разпитан е свидетеля К.К., живуща на съпружески начала с ответника, която заявява,
че имотът на ул. „Крум Попов“ е съседен с нейния и добре й е известно, че този
имот не се обитава, тъй като не са изпълнени довършителните СМР. Поддържа, че И.
разполага с ключ от това жилище, тъй като при продажбата му продавачът предал
два броя ключове и единият бил даден на ищцата. Заявява, че И. притежава ключ и
от апартамента в кв.„Крива река“, тъй като до 2014г. – 2015г. свидетелката е
живяла в този имот заедно с ответника и е имало случаи, в които ищцата идвала и
отключвала входната врата без предупреждение, макар да не живеела в него.
Приети като доказателства са
три броя покани, както следва:
Покана от 12.04.2020г., с
която ищцата е поискала от ответника да разпределят ползването на процесните
имоти, която покана е била изпратена с фирма „Еконт“. От приложената разписка
се установява, че получателят е отказал пратката.
Нотариална покана от
25.04.2020г., с която И. Ч.е отправила искане до Е.Ч. за разпределяне
ползването на двете жилища, евентуално за заплащане на наем за нейната част,
което по правната си природа е искане за плащане на обезщетение за лишаване от
правото на ползване. Поканата е била връчена на адресата на 11.05.2020г.
Нотариална покана от
25.06.2020г. с идентично на предходната покана съдържание, връчена на ответника
на 15.07.2020г.
Не се твърди и не се
представят доказателства за отговор от ответника на отправените искания до
него.
При така събраните
доказателства съдът намира за установено, че в периода след 2010г. (когато е
починала майката на страните, обитавала ап.2 в кв.„Крива река“) двете жилища са
били ползвани единствено от ответника Е.Ч., като същият не е осигурил достъп до
тях на съсобственика си И. Ч.– Г., въпреки отправените от нея искания за това.
От една страна, изводът се основава
на показанията на свидетелите П. и В., които съдът кредитира като логични,
последователни, непротиворечиви и кореспондиращи си. Свидетелите са били
очевидци на неколкократните посещения на ищцата в дома на майка си в кв. „Крива
река“, при които същата е търсила брат си, за да осъществи достъп до жилището
за прибиране на лични вещи, но ответникът е отказвал да осигури такъв. Видно е
от показанията на първия свидетел, че е придружила ищцата до този дом след смъртта
на майката, но не са могли да влязат в жилището, поради подмяна на ключалката
на входната врата, което правело невъзможно използването на ключа, който
притежавала И. Ч.. Тези показания не бяха опровергани от показанията на
свидетеля Капанова, чиито възприятия, освен, че са
отнесени назад във времето, са и откъслечни и не се подкрепят от останалите
доказателства. От друга страна, не се установи по делото ответникът да е
предоставил ключове от съсобствените жилища на ищцата след получаване на нотариалните
покани, разписани от него лично. В негова тежест е било да проведе пълно и
главно доказване на това обстоятелство, за да се освободи от отговорност. Няма
събрани доказателства в тази насока. В решение № 129/1986г. на ОСГК на ВС е
прието, че претенцията по чл.31, ал.2 ЗС е основателна при наличието на
отправена до ползуващия съсобственик писмена покана, при което последният има
право да предложи на неползващия съсобственик да ползува общата вещ, за да се
освободи от отговорност. Аналогично разрешение се съдържа и в решение № 721/28.10.1992г.
по гр.д. №580/1992г. на І ГО на ВС, Решение № 269/18.10.2013г. по гр.д.№
1282/2012г. на ВКС, IV ГО, както и в мотивите на ТР №
7/02.11.2012 г. на ОСГК на ВКС.
Предвид изложеното, съдът
намира за доказана и втората предпоставка на исковете по чл.31, ал.2 ЗС.
По отношение на поканата за плащане на
обезщетение и началният момент, от който се дължи такова:
За да постави ответника в
забава ищецът по така предявената претенция е следвало да установи, че е
поканил писмено съсобственика си, ползващ изцяло вещта по начин,
изключващ правата му, да преустанови това поведение или да му заплаща
обезщетение.
По делото са приети две
нотариални покани, с които И. Ч.- Г.се е противопоставил на поведението на съсобственика
си и го е поканила да й заплаща обезщетение, задето я е лишил също да ползва
вещта съобразно правата й. Първата покана е била получена лично от адресата на 11.05.2020г.,
от който момент последният е бил поставен в забава. Веднъж отправена поканата
се разпростира неограничено във времето - докато трае съсобствеността или се
прекрати неправомерното ползването от съсобственика, т.е. изпълнена е и
последната предпоставка за възникване правото на ищеца, заявено за защита в
настоящия процес. Така и в решение № 129/1986г. на ОСГК на ВС, респ. Решение №
119/11.03.2010г. по гр.д.№ 3204/2008г. на ВКС, II ГО, с които отново е
обоснован извод, че задължението за заплащане на обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС
се свързва с факта на осъществено ползване на съсобствената вещ от единия от
съсобствениците и то независимо от
обстоятелство дали като последица от това е настъпил някакъв прираст за имуществото
на ползуващия вещта.
С оглед изложеното,
обезщетението по чл.31, ал.2 ЗС се дължи от ответника, считано от 11.05.2020г.
(датата на получаване на писменото поискване) до 11.07.2020г. (датата на
подаване на исковата молба) – така и Решение от 15.11.2010г. по гр.д.№ 478/2009г.
на ВКС, и Решение от 21.05.2010 г. на ВКС, ІV г.о. по гр. дело № 4249/2008 г. По
отношение на така възникналото вземане и за сочения период не е настъпила
погасителна давност, като е уместно да се посочи, че вземането по чл.31, ал.2
ЗС се погасява с общата петгодишна давност, тъй като не е периодичен платеж по
смисъл на закона.
По отношение на размера на претенцията:
По делото са приети две
съдебно-технически експертизи, вещите лица по които са обосновали изводи
относно дължимото обезщетение за лишаване от право на ползване, което е
съизмеримо с наемната цена на имота, съобразно правата на лишения да го ползва
съсобственик.
Съдът кредитира и се
ръководи от основното заключение на вещо лице М., което намира за обосновано и
обективно. Същото не се опорочава с факта, че огледът не е извършен в
присъствието на двете страни по делото. Съдът намира, че именно в това
заключение е даден обективен отговор на дължимото обезщетение, съизмеримо със
средния пазарен наем за ползване на процесните имоти, тъй като е видно, че и
двете жилища са в райони с добра
инфраструктура и по тези критерии оценката не би могла да ги разграничи,
поради което от съществено значение е квадратурата на обектите. Съгласно
заключението средният пазарен наем на апартамента в кв. „Крива река“ е в размер
на 700.00 лева на месец или 350.00 лева за ½ ид.ч.,
поради което за периода 11.05.2020г. – 11.11.2020г. (шест месеца) средният
пазарен наем за ап.№ 2 в кв. „******, възлиза на 4200.00 лева, съответно за ½
част от него е 2100.00 лева. В този размер исковата претенция по чл.31, ал.2 ЗС
за имота в кв. „Крива река“ следва да бъде уважен, съответно отхвърлен за
горницата до търсените 30000.00 лева, както и за периода 11.11.2015г. – 10.05.2020г.
Сумата се присъжда ведно със законната лихва от 12.11.2020г.
За същия период средният
пазарен наем за ап.15 на ул. ******, *****, е 3240.00 лева, съответно за ½
част от него е 1620.00 лева. В този размер исковата претенция по чл.31, ал.2 ЗС
за имота на ул. „Крум Попов“ следва да бъде уважен, съответно отхвърлен за
горницата до търсените 24000.00 лева, както и за периода 11.11.2015г. – 10.05.2020г.
Сумата се присъжда ведно със законната лихва от 12.11.2020г.
Заключението по повторната
експертиза не се възприема от съда. Видно е от същото, че за имот с 1/3 част
по-малка квадратура, но в съпоставим район, средният пазарен наем и в по-висок
размер от имота с по-голяма площ. Това разколебава обосноваността на заключението, в което не се
сочи причината за направения извод.
2.
По отношение
исковете по чл.30, ал.3 ЗС
Разпоредбата постановява, че
всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ, съразмерно с частта си. По
смисъла на тази норма под тежести се имат предвид всички разноски за запазване
и поддържане на общата вещ, без които тя би погинала или състоянието й би се
влошило, а също и обикновените разноски по текущо поддържане, които включват
публичните задължения за данъци и такси. За
тях отговорност носят съсобствениците, съобразно правата си в съсобствеността.
По делото са приложени
вносни бележки за заплатен местен данък за имота в кв. „Крива река“ от
приносителя ищец, ½ от които са
припадащата се част на ответника. Общата стойност на платения местен данък за
2016г. – 2020г. е 234.15 лева, съответно припадащата се на ответника ½
част е 117.07 лева. Размерът на платените вноски ТБО за същия
период и имот е 836.03 лева, съответно ½ част от тях възлиза на 418.01 лева.
Платеният местен данък за
имота на ул. „Крум Попов“ за периода 2019г. – 2020г. е 149.05 лева, а
припадащата се част за ответника възлиза на 74.52 лева. Заплатените ТБО за
същия период и имот са 133.87 лева, а ½ част е в размер на 66.93 лева.
Съдът намира твърдението на
ответника, че ищцата е платила само припадащата й се ½ част от данъка и
таксата, за недоказано. Липсва проведено насрещно доказване чрез представяне на
доказателства за платена или дължима от ответника ½ част за местен данък и ТБО за същия
период за двата имота, с което да обори твърденията в исковата молба. Нещо
повече, видно е, че партидата за имота в кв. „Крива река“ е на името на тяхната
майка, т.е. дарението не е било отразено в отдел МДТ при общината, поради което
е логично задължението да касае целия имот.
3.
По разноските
При този изход на спора по
делото отговорността за разноски се разпределя по правилата на чл.78, ал.1 и
ал.2 ГПК.
Разноските на ищеца възлизат
на 4860.00 лева, от които 4000.00 лева реално заплатено адвокатско
възнаграждение, удостоверено с приложени два броя договори за правна помощ с
вписване на плащането в брой, 50.00 лева разходи за преводач и 810.00 лева
депозити за вещо лице. Съдът намира, че не е налице прекомерност на търсеното
като разход адвокатско възнаграждение с оглед броя и цената на исковете, поради
което не уважава заявеното от насрещната страна възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
От тази сума в тежест на ответника се възлагат 387.83 лева, съобразно уважената
част от исковата претенция.
Разноските на ответника са
3200.00 лева, от които 3000.00 лева реално заплатено адвокатско възнаграждение
по представения договор и 200.00 лева депозит за вещо лице. От тях в тежест на
ищеца се възлагат 2944.64 лева, съобразно отхвърлената част от исковата
претенция. Търсеният като разход хонорар също не се намалява по възражението на
ищеца, тъй като е съобразен с броя и цената на предявените искове.
Мотивиран от гореизложеното,
Софийският градски съд, Първо гражданско отделение, I-6 състав,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Е.П.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен
адрес:*** (чрез адв.К.М. и адв. Ж.Ж.),
да заплати на И.П. Ч.- Г., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***
(чрез адв.Е.П. и адв.Д.Г.),
следните суми:
-
на основание
чл.31, ал.2 ЗС – сумата 2100.00 лева - обезщетение
за лишаване от право на ползване на ½ ид.ч. от
следния съсобствен между страните имот, а именно: апартамент № 2, находящ се в
гр.София, кв. „******, със ЗП 90.79 кв.м., състоящ се от две стаи, хол, кухня и
други сервизни помещения, ведно с мазе № 16 със ЗП 12.45 кв.м. и таванско
помещение № 15 със ЗП 11.20 кв.м., заедно с 4.29 % ид.части
от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, дължимо
за периода 11.05.2020г. – 11.11.2020г., ведно със законната лихва от 12.11.2020г.
до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над
присъдения до пълния предявен размер от 30000.00 лева и за периода 11.11.2015г.
– 10.05.2020г., като неоснователен.
-
на основание
чл.31, ал.2 ЗС - сумата 1620.00 лева - обезщетение
за лишаване от право на ползване за ½ ид.ч. от
следния съсобствен между страните имот, а именно: апартамент № 15, находящ се в
гр.София, ул. ******, ЖСК „******, със ЗП 60.91 кв.м., състоящ се от една стая,
дневна, кухня и баня с тоалетна, ведно с мазе № 30, заедно с 1.581 % ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху парцел XIV, кв.99 по плана на гр.София, м. „Лозенец“, дължимо за периода
11.05.2020г. – 11.11.2020г., ведно със законната лихва от 12.11.2020г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над
присъдения до пълния предявен размер от 24000.00 лева и за периода 11.11.2015г.
– 10.05.2020г., като неоснователен.
-
на основание
чл.30, ал.3 ЗС – сумата 535.08 лева,
представляващ ½ част от платените от ищцата суми за данък недвижими
имоти и такса битови отпадъци за имот - ап.2 в гр.София, кв. „******, за
периода 2016г. – 2020г., ведно със законната лихва от 11.11.2020г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за горницата над присъдения до пълния предявен размер от 933.17 лева, като
неоснователен;
-
на основание
чл.30, ал.3 ЗС – сумата 141.45 лева,
представляващи ½ част от платените от ищцата суми за данък недвижими
имоти и такса битови отпадъци за имот - ап.15 в гр.София, ул. ******, ЖСК „******,
за периода 2019г. – 2020г., ведно със законната лихва от 11.11.2020г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за горницата над присъдения до пълния предявен размер от 133.88 лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Е.П.Ч., ЕГН **********,
да заплати на И.П. Ч.- Г., ЕГН **********, сумата от 387.83 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, И.П. Ч.- Г., ЕГН **********,
да заплати на Е.П.Ч., ЕГН **********, сумата от 2944.64 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия:
(Гергана
Троянова)