Р Е Ш Е Н И Е
Номер
345 19.10.2018 година Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, граждански
състав
На четвърти октомври две хиляди
и осемнадесета година
В
публично заседание в следния
състав:
Председател:
Янко Новаков
Членове: -
Секретар: Цветанка Арнаудова
Прокурор: -
като разгледа докладваното от
съдия Новаков
гражданско дело номер 1648 по описа за 2017 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 135, ал. 1, изр.
ІІІ от Закона за задълженията и договорите.
Ищцата Т.Т.А., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес: гр.
Пловдив, ул. „Райко Даскалов“ № 53, ет. 3, офис 3 - адв. Стефан Харизанов е предявила против ответницата М.Г.Б. с ЕГН **********, с постоянен
адрес: ***, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Цар Симеон I“ № 58-60, ет. 1,
офис 1 – адв. Красимира Астакова и ответниците З.Г.Д., ЕГН ********** и Ж.Г.Д.,
ЕГН *********** – съпрузи, с адрес гр. Созопол, ул. „Средна гора“ № 4, със
съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Възраждане“ № 28, ет. 2 – адв. Вирджиния Хайк, иск за обявяване за относителната
недействителност на сключен с Нотариален акт № *** на нотариус № 449 с район на действие PC
- гр. Бургас договор за продажба, с който ответницата М.Г.Б. прехвърлила на
ответницата З.Г.Д. собствеността върху следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА, който е с кадастрален идентификатор 67800.502.469.3.8, с
административен адрес: гр. Созопол, ул. „Странджа“ № 24, ет.2, представляващ
АПАРТАМЕНТ № 8, с площ от 45,60 кв.м., заедно с прилежащите идеални части от
общите части на сградата, равняващи се на 3,97 кв.м. и 6,89 % идеални части от правото на строеж,
при граници и съседи - обекти със следните кадастрални идентификатори: на същия
етаж – 67800.502.469.3.7, под обекта – 67800.502.469.3.4, над обекта – 67800.502.469.3.11,
67800.502.469.3.10, както и 8,65/324 ИДЕАЛНИ ЧАСТИ ОТ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ С
ИДЕНТИФИКАТОР 67800.502.469 с площ от 324 кв.м., при граници и съседи поземлени
имоти със следните кадастрални идентификатори: 67800.502.468, 67800.502.422,
67800.502.428, 67800.502.112 и 67800.502.113.
Продавачката М.Б. от своя страна била
закупила имота от лицата К.Т.В. и Л.Г.В. с Нотариален акт № *** на нотариус № 426. Тази сделка обаче била
прогласена с влязло в сила решение по гражданско дело № 1010/2013 г. на ОС –
Бургас за относително недействителна по отношение на ищцата на основание чл.
135, ал. 1 от ЗЗД. Ищцата имала против К.Т.В. съдебно признато вземане, произтичащо от неоснователно обогатяване
за сумата от 30546,50 лева, чието принудително събиране било затруднено.
В настоящия процес е атакувано
последващото прехвърляне на имота в полза на ответницата З.Д., което станало
преди вписването на исковата молба по цитираното гр. дело № 1010/2013 г.
В обстоятелствената част на настоящата
искова молба и уточненията към нея са изложени доводи в смисъл, че ответницата З.Д.
действала недобросъвестно.
Ответниците са оспорили иска. Изразили са
становища, че атакуваната сделка е извършена без купувачката по нея да
предполага за съществуването на вземането, легитимиращо ищцата като кредитор по
чл. 135 от ЗЗД.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по
делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По силата на Решение № 1793 от 28.11.2012
г. по гр. дело № 806/2012 г. на Пловдивския окръжен съд, влязло в сила на
28.12.2012 г. (л. 63-67) ищцата Т.А. се легитимира като кредитор на лицето К.Т.В. (неин брат) с вземане по чл. 57, ал. 2 от вр. чл. 55, ал. 1,
предл. ІІІ от ЗЗД за сумата от 30546,50 лева, представляваща равностойността на
½ идеална част от жилищен имот в гр. Пловдив, придобита на отпаднало
основание – по развален договор за гледане и издръжка, сключен на 06.12.1991 г. К.В. бил придобил
жилището от родителите си съгласно договор за гледане и издръжка. След смъртта
им ищцата развалила договора по съдебен ред до размера на наследствената си
част. Тъй като преди вписването на исковата молба по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД В. се бил разпоредил с имота, съдът присъдил
в полза на ищцата равностойността на ½ идеална част от него заедно със
съдебни разноски.
Понеже не можела да събере вземането си
принудително ищцата предявила по приложеното гр. дело № 1010/2013 г. на Окръжен
съд – Бургас иск чл. 135, ал. 1 от ЗЗД
за обявяване на относителната недействителност на извършено от К.В. на 11.03.2013 г. имуществено разпореждане с процесния
жилищен имот в гр. Созопол в полза на доведената си дъщеря – ответницата М.Г.Б..
Искът е бил уважен изцяло. Преди вписването на исковата молба (на 06.06.2013
г.) обаче бил сключен атакуваният в
настоящия процес договор за продажба от 12.04.2013 г., по силата на който
ответницата З.Д. придобила собствеността върху имота (в режим на съпружеска
имуществена общност с ответника Ж.Д.).
Съгласно чл. 135, ал. 1, изр. ІІІ от ЗЗД в
случай, че е действала недобросъвестно при сключването на договора за покупко-продажба
ответницата Д. не би могла да противопостави на ищцата правата си върху
придобитото. В настоящия процес обаче такава недобросъвестност не се установява.
Нито от снетите по делото свидетелски
показания, нито от обясненията на ответницата З.Д. по реда на чл. 176 от ГПК, нито
пък от показанията й като свидетел по приложеното гр. дело № 1010/2013 г. на
БОС, може да се направи дори и косвен извод, че към момента на процесната
сделка тя е имала някакви представи за имуществените спорове между ищцата Т.А.
и нейния брат К.В.. Преговорите преди продажбата са се състояли предимно по
телефона, като В. е
действал от името на доведената си дъщеря М.. Последните двама са се намирали в
чужбина – ***.
На ответницата Д. просто било споменато, че установилото се в чужбина семейство
имало нужда от пари във връзка с изтеглен банков кредит. Тя не е била близка с ищцата, която живеела
в ***, и следователно не
е можела да предполага за воденото пред тамошния съд дело за разваляне на договор
за гледане издръжка за друг имот. По това дело К.В. е бил представляван от особен представител по чл. 47, ал.
6 от ГПК, тъй като адресът му в чужбина бил неизвестен.
Няма спор, че ответницата Д. е братовчедка
на ищцата и К.В.. Тя живеела в сграда, разположена в близост до процесното жилище в
Созопол, и имала собствен бизнес с курортисти. Първоначално В. поискал съдействието й за намиране на купувачи.
Д. се съгласила. Показала апартамента на неколцина, проявили интерес, сред
които и свидетелката Ж.Т.. Самата ответница и съпруга й обаче лично харесали имота и
изявили желание да го закупят. М. пристигнала от чужбина за изповядването на сделката пред нотариус в
Бургас. В деня на сделката – 12.04.2013 г. – цената от 25000 евро (след съответно
превалутиране в британски лири) били преведена от сметка на купувачката по
сметка в чужбина, открита на името на майката на М. – Л.В. (виж платежното нареждане и банковото извлечение,
приложени на л. 91-93 от делото). Пред нотариуса страните по сделката заявили,
че отношенията им са уредени. Плащането на недвусмислено овластено от
продавачката лице е валидно съгл. чл. 75 от ЗЗД.
Показанията
на ангажираната от ищцата свидетелка З.Т. са твърде общи и не обосноват извод за някакво съмнително
поведение на ответницата.
Вярно е, че процесната сделка е извършена
скоро след като самата продавачка е придобила имота от доведения си баща.
Ответницата обаче е действала със съзнанието, че преговаря с хора, които са си
близки и имат общи потребности.
Предвид изложеното предявеният иск по чл.
135, ал. 1, изр. ІІІ от ЗЗД следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съдът присъжда в
полза на ответниците З.Д. и Ж.Д. съдебноделоводни разноски в размер на 2200
лева.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на Т.Т.А., ЕГН **********, с адрес: ***,
със съдебен адрес: гр. Пловдив, ул. „Райко Даскалов“
№ 53, ет. 3, офис 3 - адв. Стефан Харизанов против ответницата М.Г.Б. с ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, със съдебен адрес гр. Бургас,
ул. „Цар Симеон I“ № 58-60, ет. 1, офис 1 – адв. Красимира Астакова и
ответниците З.Г.Д., ЕГН ********** и Ж.Г.Д., ЕГН *********** – съпрузи, с адрес
гр. Созопол, ул. „Средна гора“ № 4, със съдебен адрес гр.
Бургас, ул. „Възраждане“ № 28, ет. 2 – адв. Вирджиния Хайк, за обявяване за относителната недействителност на
сключен с Нотариален акт № *** на нотариус
№ 449 с район на действие PC - гр. Бургас договор за продажба, с който
ответницата М.Г.Б. прехвърлила на ответницата З.Г.Д. собствеността върху
следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, който е с кадастрален
идентификатор 67800.502.469.3.8, с административен адрес: гр. Созопол, ул.
„Странджа“ № 24, ет.2, представляващ АПАРТАМЕНТ № 8, с площ от 45,60 кв.м.,
заедно с прилежащите идеални части от общите части на сградата, равняващи се на
3,97 кв.м. и 6,89 % идеални части от
правото на строеж, при граници и съседи - обекти със следните кадастрални
идентификатори: на същия етаж – 67800.502.469.3.7, под обекта –
67800.502.469.3.4, над обекта – 67800.502.469.3.11, 67800.502.469.3.10, както и
8,65/324 ИДЕАЛНИ ЧАСТИ ОТ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ С ИДЕНТИФИКАТОР 67800.502.469 с площ от
324 кв.м., при граници и съседи поземлени имоти със следните кадастрални
идентификатори: 67800.502.468, 67800.502.422, 67800.502.428, 67800.502.112 и
67800.502.113.
ОСЪЖДА Т.Т.А., ЕГН **********, с адрес: ***, със
съдебен адрес: гр. Пловдив, ул. „Райко Даскалов“ №
53, ет. 3, офис 3 - адв. Стефан Харизанов да заплати на З.Г.Д., ЕГН ********** и Ж.Г.Д., ЕГН *********** –
съпрузи, с адрес гр. Созопол, ул. „Средна гора“ № 4, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Възраждане“ № 28, ет. 2 – адв. Вирджиния
Хайк,
съдебноделоводни разноски в размер на 2200 (две хиляди и двеста) лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския
апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: