Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………
гр. София, 11.06.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК,
ІІ- Б въззивен състав в публично съдебно заседание на осми юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ИВА НЕШЕВА
при участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия К.Анастасова гр. дело №14015 по описа за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С Решение № 157137 от 03.07.2019 г., СРС,
24-ти състав, постановено по гр.дело №80789/2017
г. е отхвърлил като неоснователни предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *********, с
адрес: *** обективно, субективно, кумулативно съединени осъдителни искове, с
правна квалификация чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД срещу Т.К.И. с ЕГН **********, с адрес: *** за заплащане на сумата от
336,64 лева, от която 260,26 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатена ТЕ за периода 01.05.2014г. до 30.04.2015 г., отразена в обща
фактура № **********/31.07.2015Г. и за отоплителен сезон 01.05.2014г. до
30.04.2015г., както и незаплатена ТЕ, отразена в обща фактура № **********/30.09.2014г.
за периода от м.08.2013г. до м.04.2014г. и 56,38 лева - законна лихва за забава
за периода от 15.09.2015г. до 30.10.2017г., както и сума за дялово
разпределение в общ размер на 20,00 лева за м.05.2015г., от която 16,20 лева -
главница и 3,80 лева - лихва, ведно със законната лихва върху главницата.
С постановеното
решение на основание чл.78, ал.3 ГПК „Т.С.” ЕАД е осъдена да заплати на Т.К.И.
сумата от 350,00 лева, представляваща сторени по делото разноски.
Решението е постановено
при участието на “Т.с.” ЕООД - трето лице помагач на ищеца.
Решението е
обжалвано в частта, с която са отхвърлени предявените искове от ищеца „Т.С.“ ЕАД с въззивна жалба, с основни
доводи, че е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон,
необосновано и незаконосъобразно.
Изложено е
становище, че първоинстанционният съд не е съобразил при разрешаване на спора,
че чрез представеното пред първата инстанция писмо на СО, Район Красно село е
установено, че наследодателят на ответницата е закупил имота, за който са били
доставяни количества ТЕ за битови нужди, чиято стойност възлиза на исковата
сума. С оглед това, според въззивника, неправилно СРС е възприел, че в
производството не е установено, че ответника е потребител на ТЕ за битови нужди
и се намира в облигационни отношения с ищеца, поради което и не дължи заплащане
на стойността на потребената в имота ТЕ.
Моли, да се отмени
постановеното решение в обжалваната част, като бъде постановено друго, с което
исковете бъдат уважени в цялост. Претендира
разноски.
В срока по чл.263,
ал.3 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ответницата Т.К.И.,
с който жалбата се оспорва като неоснователна. Изложени са правни и фактически
доводи, че съдът се е произнесъл правилно и законосъобразно с постановеното
решение в частта, с която исковете са отхвърлени като неоснователни. Претендира
разноски.
Третото лице-помагач “Т.с.” ЕООД не изразява
становище по въззивната жалба на ищеца.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, приема за
установено следното:
Предявени са за разглеждане осъдителни искове
с правно основание с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 150 ЗЕ и с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
решение е валидно и допустимо в обжалваните части. Не е допуснато нарушение на
императивни материални норми.
Решението на СРС е и правилно, като на
основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС.
Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да
се добави и следното:
Установено е по делото, че процесният имот е
бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира
процесния имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа.
В производството не е доказано обаче според
изложените от ищеца правни и фактически доводи в исковата молба и в хода на
производството пред първата инстанция, че собственик на имота, за който са били
доставяни количества ТЕ за битови нужди в периода 01.05.2014г. до 30.04.2015
г., отразена в обща фактура № **********/31.07.2015г. е праводателят на
ответницата Т.Т.И., поч. на 06.01.2015 г. Доказателства за установяване на така
твърдените факти не са ангажирани и пред настоящата инстанция при съобразяване
процесуалните правила на чл.266 ГПК.
Чрез представеното пред първата инстанция
удостоверение за наследници от 05.02.2018 г. издадено от СО, Район Овча купел
се установява, че ответницата Т.К.И. е преживяла съпруга на Т.Т.И. и е негов
законен наследник заедно с неговата сестра М.Т.А.– чл.8, ал.1 и чл.9, ал.2 от ЗН, която не е страна в производството.
Противно на изложените във въззивната жалба
доводи в производството не е установено, че наследодателят Т.Т.И. е бил
собственик на имота апартамент № 143, находящ се в гр.София, общ.Красно село,
ж.к. „*******с аб.№ 071287. В представеното пред първата инстанция от СО, Район
Красно село писмо от 20.04.2016 г. е посочено, че на апартамент № 143, находящ
се в гр.София, общ.Красно село, ж.к. „******* е била извършена продажба през
1992 г. с купувач Т.Т.И.. Това обстоятелство обаче е оспорено от ответника в
производството и съответно именно от ищеца е представено писмо на СО, Район
Красно село от 09.10.2017 г., в което е посочено, че няма данни за извършена
продажба на същия този имот. Документ за собственост в производството не е
представен от ищеца с оглед правилно разпределената доказателствена тежест в
производството според указанията на чл.127, ал.1 ГПК. Именно поради недоказване
на посочения факт без съмнение /при пълно и главно доказване/ ищецът следва да
понесе неблагоприятния изход на делото.
Доколкото не е доказано, че ответника е
собственик на процесния имот- ап.143, то същият не се явява потребител на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /приложима
редакция, Изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 год./, респ. имат качеството на битови
клиенти по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /нова – ДВ, бр. 54 от 2012 год., в
сила от 17.07.2012 год./.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде
оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено в обжалваните му части,
като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските:
При този изход на
спора в полза на въззивника не следва да бъдат присъждани разноски.
С оглед на цената
на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на
280, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Воден от гореизложеното, Софийският
градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 157137 от 03.07.2019
г., СРС, 24-ти състав, постановено по
гр.дело №80789/2017 г.
Решението е постановено с участие на
подпомагаща страна на страната на ищеца “Т.с.” ЕООД.
Настоящото
решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.