№ 1681
гр. Сливен, 24.10.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Минчо Ст. Минев
при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА
Сложи за разглеждане докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело №
20232230104334 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Ищецът, редовно призован, не се явява. Представлява се по пълномощие от адв. Г. М..
Ответницата, редовно призована, явява се. Представлява се по пълномощие от адв.
П.Н..
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ход на делото.
Това не е първо съдебно заседание, а делото е отложено в хода на съдебното дирене-
за събиране на гласни доказателствени средства, чрез разпита на три лица като свидетели.
АДВ. М.: Уважаеми г-н председател. Първо представям доказателства на основание
за увеличаване размера на иска по отношение на имуществените вреди, в размер на 1200
лева- лечение на пострадалия и оказана медицинска помощ. На следващо място- взели сме
отношение по доклада, нямаме забележки, поддържаме всички пунктове на нашата искова
молба. Направили сме искане, по което съда не се е произнесъл, за назначаване на съдебна
дентална експертиза за установяване нивото и характера на телесната увреда, получена по
време на физическия инцидент, при който е пострадало нашето лице- детето.
1
Водим в днескашното съдебно заседание двама свидетели. Единият е, със снета
самоличност или посочена самоличност, а другия при режим на довеждане, които ще
докажат мъките, болките, страданията, усложненията, които са настанали в резултат на
инцидента и отново поддържаме нашето възражение, че ответната страна е пожелала
свидетели, които ще доказват механизма на инцидента, а не мъките, болките и страданията
на пострадалия. Механизмът на инцидента е безспорно установен и ако тези свидетели,
водими от ответната страна, ще доказват това, моля същите да не бъдат разпитвани в това
им качество, за механизма на инцидента.
АДВ. Н.: Уважаеми районен съдия, аз първо представям документ за извършено
плащане за адвокатското ми възнаграждение.
По отношение на депозираната молба от ищеца заявявам, че същата е допустима,
няма пречка да бъде приета и да бъде допуснато исканото увеличение, но не намирам
същата претенция за неоснователна. По отношение на това какви свидетели да се допускат
или не, с оглед на възражението, което беше заявено от пълномощника на ищеца заявявам,
че с нарочно определение от 26.01.2024г. съда се е произнесъл по тези искания и е допуснал
двама свидетели, които са посочени от наша страна, които са П. М. К. и Д. И. Д.. Посочвам
също, че свидетеля П. К. е пред залата, заедно със своята майка, тъй като същия е
непълнолетен, а втория допуснат свидетел- Д. И. Д. в момента има заболяване, което не му
позволява да се яви днес, но заявявам, че държа на разпита на този свидетел, тъй като
същия, заедно с П. К., са преки очевидци на инцидента и в заключение, тъй като съда
правилно е дефинирал нашата позиция и възражение за сериозно съпричиняване, от една
страна на вредоносния резултат от страна на пострадалия ищец, а от друга страна имаме,
разбира се и други възражения, и в този смисъл считам, че би следвало така допуснатите
свидетели да бъдат разпитани, за което, както казах, е налице предходно произнасяне на
съдебния състав. Ето защо, предлагам да пристъпим към изслушване на свидетелите, а по
отношение на искането за назначаването на съдебно-медицинска експертиза, която да бъде
изготвена от специалист- лекар по дентална медицина, предоставям на съда.
Становището на съда по изявленията на пълномощниците на страните днес, а и не
само, е следното: действително, както спомена пълномощника на ищеца, до момента съда не
е взел становище, но само по същество, по искането за назначаване на съдебна експертиза.
Все пак, в проекто-доклада си е указал, че ще направи това след разпита на свидетелите и
настоящия докладчик ще стори това, точно в този указан на страните момент- след като
бъдат разпитани свидетелите.
Без да изглежда като дребнавост, съдията-докладчик ще коментира, че с проекто-
доклада, обявен за окончателен, съда в предходен състав е допуснал и приел като писмени
доказателства заверени копия от протокол, споразумение и др., но според настоящия
докладчик част от тях не са за относими към делото обстоятелства и това са документите,
установяващи заболяване на ищеца. Без значение е за делото той нетрудоспособен ли е и от
2
какво заболяване страда, а от значение са само претърпените от него болки и страдания от
процесния инцидент- избиването на зъбите.
Във връзка със свидетелите: съда е допуснал до разпит един свидетел, в режим на
призоваване, по уважено доказателствено искане на ищеца и още един при режим на
довеждане. От настоящият докладчик по делото се преценя, че за обстоятелствата, за които
са искани тези свидетели, са допустими свидетелски показания, а и самите факти, за които се
искат свидетелите, са от значение за делото. За исканите от ответната страна свидетели-
съда, в предходен състав, също е допуснал двама, от общо петима поискани, свидетели, без
да се е аргументира. Т.е., казаното от адв. Н. преди малко е точно така- с нарочно
определение съда вече е допуснал до разпит двама от исканите от ответната страна
свидетели. Съдът в настоящия му състав обаче не е съгласен със становището, че веднъж
допуснати, те непременно следва да бъдат разпитани, а е съгласен с възражението на
ищцовата страна в писмен вид, поддържано и в съдебно заседание, че разпоредбата на чл.
300 от ГПК възпрепятства събирането на доказателства за визираните в нея обстоятелства. В
този смисъл съда счита, че макар и допуснати, посочените от ответника свидетели, не
следва да се разпитват, тъй като обстоятелствата, макар и възприети от тях като очевидци,
вече са установени в наказателното производство и независимо от възраженията в писмения
отговор за това, разбирал ли е ответника или не правната квалификация на престъплението,
в което е бил обвинен и др. в тази връзка, тези въпроси не могат да бъдат пререшавани от
гражданския, а и от никой друг, съд, разглеждащ гражданските последиците от деянието.
Впрочем, не само индиция, а и пряко доказателство за това е и произнасянето на Бургаския
апелативен съд, което Сливенски районен съд изчакваше известно време при спряно
производство по настоящото дело. Според съда обстоятелствата, за които се иска разпита
днес на двете деца- очевидци, не може да се установяват от гражданския съд, разглеждащ
гражданските последици от престъпното деяние, за което има влязла в сила присъда. Съдът
има това становище въпреки, че сравнително недостатъчно ясно са посочвани в
последователни изявления на ответната страна тези факти. Ето защо, съда
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определението си в частта му, с която до разпит са допуснати двама
свидетели по уважено доказателствено искане на ответника.
Това означава, че днес ще бъдат събрани гласните доказателствени средства чрез
разпит само на осигурените от ищеца свидетели. Преди да стори това съда ще вземе
становище и по предприетото от ищцовата страна изменение на единия от исковете, а
именно- този за обезщетение на претърпяни имуществени вреди, чрез увеличаване на
неговата цена. Това процесуално действие е редовно предприето- сторено е своевременно и
в този смисъл е допустимо. От друга страна, тъй като макар и да няма нарочно произнасяне
3
от съда, по силата на закона ищеца е освободен от заплащането на такси и разноски в
настоящото производство, той не трябва да заплаща държавна такса върху увеличената цена.
На основание чл. 214 от ГПК, съда
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА изменението на иска за обезщетяване на имуществени вреди чрез
увеличаване на цената му с 1 200лв. Така този иск вече е с цена 1 500лв.
АДВ. Н.: Въпреки определението на съда в днешното съдебно заседание досежно
наличието на разпоредбата на чл. 300 от ГПК считам, че тълкуването на тази разпоредба е
неправилно и с оглед на отмененото определение, с което предходно са допуснати двама
свидетели- очевидци на деянието, ще бъде допуснато съществено процесуално нарушение,
което фактически ще лиши ответната страна от възможността да доказва определени факти
и обстоятелства от съществено значение за определяне на това налице ли е съпричиняване
или не във вредоносния резултат. В тази връзка, според чл.300 от ГПК съответната присъда
на наказателния съд е задължителна за съда, който разглежда гражданските последици от
деянието само в три конкретни части, а именно: извършено ли е деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. А механизмът няма как да бъде и не е установяем
в наказателното производство, тъй като пред Сливенския районен съд делото е приключило
с постигнато споразумение. Ето защо и въпреки вече постановеното произнасяне на
настоящия съдебен състав аз считам, че няма процесуална пречка, напротив- би следвало
самия механизъм на причиняване на деянието да бъде установяем пред съда, с оглед на това
да бъде определен и въпроса: е ли е налице или не съпричиняване от страна на ищеца, вкл. и
в какъв размер или процент, а поради факта, че тези обстоятелства няма как да бъдат
доказвани заради недопускане на исканите от нас гласни доказателства, същите ща останат
неустановени.
Съдът, след като изслуша изявлението на пълномощника на ответната страна остава
на същото мнение като вече изразеното по отношение на двамата допуснати от съда в
предходен състав свидетели. Въпреки, че изслушваше внимателно становището на адв. Н.
председателя на съдебния състав, без да се прави на много умен с това, което ще каже,
изчете отново съдържанието на писмения отговор и не констатира ответната страна да е
правила възражение за съпричиняване или пък да е правила доказателствени искания за
установяване на съпричиняване от страна на ищеца за настъпване на вредоносния резултат.
Предвид предмета на делото и приключилото наказателно производство съда дори е
невъзможност да си представи в какво може да се изрази това съпричиняване. От друга
страна е вярно, че в наказателното производство не е установяван с доказателствени
средства механизма на възникване на вредите, в смисъл нанесени удари и избити зъби и др.,
4
но те са посочени в обвинителната теза на прокуратурата и в текста на протокола, в който е
оформено сключеното споразумение, т.е. според съда механизма на деянието не може да се
установява в настоящото производство, именно поради въведената с чл. 300 от ГПК забрана
за пререшаване на някои въпроси, установени в наказателното производство, която пък
забрана е въведена именно, за да се предотврати възможността в наказателното
производство и в гражданския процес да бъдат установени по различен начин едни и същи
факти.
При това положение, съда
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит, в качеството на свидетели, лицата Д. М. О. и И.А.Т.- осигурени
за процеса от ищеца.
Съдът ВЪВЕДЕ в залата свидетеля и на осн. чл.170 от ГПК сне самоличността му
както следва:
Д. М. О. – ЕГН: **********, български гражданин, неосъждана, живее на семейни
начала с вуйчото на ищеца.
Предупредена за наказателната отговорност по чл. 290 от НК, която носи при
лъжесвидетелстване – ако каже неистина или ако затаи истина, обещава да говори истината.
На осн.чл.171 от ГПК съда ПРИСТЪПВА към провеждане на разпита.
На въпроси, формулирани от адв. М., свидетеля отговори:
За инцидента между В. и Б. знаете ли; от къде и от кога сте научили?
СВИДЕТЕЛ: Научих на третия ден от инцидента. Отидох до моята зълва- майката на
В. и видях, че той нямаше зъби. Тя ми се обади и аз отидох да я видя и тогава видях, че
действително В. няма зъби, счупени му бяха. След това майка му се погрижи за него. Той не
можеше да говори, болеше го, не можеше да се храни.
АДВ. М.: Видя ли колко зъба му ги нямаше?
СВИДЕТЕЛ: Два зъба, предните.
АДВ. М.: Какво лечение направи майката на В., след като той пострада?
СВИДЕТЕЛ: Лечение с обезболяващи, даваше му лекарства. Аз отидох с тях на
зъболекар. Направиха му някаква операция на счупените зъби. Майка му плати за
операцията, за да направят зъбите на В..
Той не излизаше навън, не ходеше на училище.
АДВ. М.: Спомняш ли си колко време В. не ходи на училище?
СВИДЕТЕЛ: Два- три месеца.
АДВ. М.: Видя ли го да е уплашен, да е спрял да излиза навън?
5
СВИДЕТЕЛ: Да, той не излизаше, срамуваше се да излиза навън.
АДВ. М.: През това време освен вас, някой друг ходил ли е при В. и майка му да ги
посещава в къщи?
СВИДЕТЕЛ: Не си спомням.
АДВ. М.: Къде му лекуваха зъбите?
СВИДЕТЕЛ: В Сливен.
АДВ. М.: А след това В. тръгна на училище ли, след като му сложиха зъбите?
СВИДЕТЕЛ: Да.
АДВ. М.: Нямам въпроси към свидетеля.
АДВ. Н.: Нямам въпроси към свидетеля.
Съдът ОСВОБОДИ разпитания свидетел и ВЪВЕДЕ в залата другия. На осн. чл.170
от ГПК сне самоличността му както следва:
И.А.Т. – ЕГН: **********, български гражданин, неосъждана, без родствена връзка
със страните.
Предупредена за наказателната отговорност по чл. 290 от НК, която носи при
лъжесвидетелстване – ако каже неистина или ако затаи истина, обещава да говори истината.
На осн.чл.171 от ГПК съда ПРИСТЪПВА към провеждане на разпита.
На въпроси, формулирани от адв. М., свидетеля отговори:
Отдавна ли познавате семейството на В.?
СВИДЕТЕЛ: Вече 10 години ще стане откакто взех къща в с.Желю войвода и живея
там. Случайно, когато отидох на центъра до магазина чух, че са ударили В. и отидох до тях,
за да го видя. Майка му ми е приятелка, съседи сме. Когато отидох видях, че детето кърви.
Попитах майка му какво се е случило, а ти ми каза, че някой му е счупил зъбите.
СЪДЪТ: Ти видя ли го момчето?
СВИДЕТЕЛ: Да, същия ден бях там.
АДВ. М.: Какво имаше, болки ли имаше?
СВИДЕТЕЛ: Имаше да, аз всеки ден ходех в тях. Майка му му правеше супички,
защото детето не можеше да дъвчи от болки.
АДВ. М.: Как се хранеше?
СВИДЕТЕЛ: Супи му правеше майка му, течности му даваше и това е.
АДВ. М.: А той уплашен ли беше?
СВИДЕТЕЛ: Да, дори не искаше да каже на майка си кой му е счупил зъбите.
АДВ. М.: След инцидента той ходеше ли на училище?
СВИДЕТЕЛ: Не, спря. Срамуваше се.
6
СЪДЪТ: Колко време не е ходил?
СВИДЕТЕЛ: Около месец.
АДВ. М.: Той къде учеше В.?
СВИДЕТЕЛ: В Стара Загора ли беше, не си спомням.
АДВ. М.: Продължаваше ли да контактува, да излиза от вкъщи навънка или не?
СВИДЕТЕЛ: Той се срамуваше да излезе, докато майка му не изтегли кредит да му
сложи зъби.
АДВ. М.: Тя ли плати, за да му сложат зъби на В..
СВИДЕТЕЛ: Да, тя плати.
АДВ. М.: Някой друг идвал ли е да види В. и майка му, докато се лекуваше той?
СВИДЕТЕЛ: Не знам.
АДВ. М.: Сега вече той с нови зъби ли е?
СВИДЕТЕЛ: Да.
АДВ. М.: Може да говори нормално?
СВИДЕТЕЛ: Да, говори нормално.
АДВ. М.: Нямам други въпроси.
АДВ. Н.: Аз нямам въпроси към свидетеля.
Съдът ОСВОБОДИ разпитания свидетел
След като бяха изслушани свидетелите съда ще вземе становище по същество по
искането за назначаване на съдебно-медицинска експертиза- то се преценя като основателно,
тъй като експертизата е подходящ способ за събиране и проверка на доказателства за
обстоятелства като процесните, в известен смисъл е частично основателна, тъй като съда
преценя, че не всички от формулираните в исковата молба въпроси трябва да се поставят на
експертизата. Така напр. от първия въпрос- т.2.1, според съда може да бъде поставен само
въпроса във връзка с разклащането на зъб №22, тъй като има такова твърдение в исковата
молба; за зъби № 11 и № 21 въпроса е разрешен с приключилото наказателно производство.
На експертизата може да се постави и целия въпрос по т. 2.2. Въпросът в т.2.3 е неотносим
към настоящото производство, още повече, че с направеното днес изменение на иска за
обезщетение на имуществените вреди и представения документ е даден отговор на този
въпрос. На експертизата ще бъде поставен и въпрос № 2.4. Поставеният в 2.5 въпрос е за
неотносимо към настоящото дело обстоятелство. За въпросите в т. 2.6 важи казаното по т.
2.1- този въпрос ще бъде поставен на експертиза, но само във връзка със зъб № 22. Очевидно
вещото лице трябва да бъде дентален специалист, който съда допълнително ще издири, а
експертизата ще бъде извършена при първоначално възнаграждение в размер на 300 лева,
вносими от бюджетните средства на съда, тъй като ищеца е освободен от заплащането на
7
такси и разноски, на осн. чл.83 ал.1 от ГПК.
АДВ. М.: Г-н съдия ако разрешите да посоча, че в други производства са ползвали
услугите на д-р Живка Г.ева, която е съдебен лекар, но ако съда прецени, нека назначи друго
вещо лице.
Предвид необходимостта от изготвяне на заключение е ясно, че съдебното дирене не
може да бъде приключено днес. Ето, защо съда
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 28.11.2024г. от 13:30 часа, за която дата и час
страните да се считат редовно призовани от днешното заседание.
Съдът указва, че постановените днес актове не подлежат на обжалване.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 14:30 часа.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
8