Р Е Ш Е Н И Е
№…........../09.03.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на десети февруари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 16523 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от С.Р.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Областна
дирекция на МВР-Варна с адрес: гр. Варна, ул. ***, осъдителен иск с правно
основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т.
2 ЗМВР за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 1867 лв. (след допуснато изменение на предявения иск чрез
намаляване на неговия размер), представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 268 часа за периода от
01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен
нощен труд с коефициент 1,143, ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба –
14.10.2019 г., до окончателното изплащане на задължението.
По твърдения в исковата молба, в
периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. ищецът е полагал труд като младши
инспектор в Сектор „П.п.“, което е структурно
подчинено на ОД на МВР – Варна, като е бил със статут на държавен служител. В
процесния период ищецът е работел на 12-часови смени при сумирано изчисляване
на работното време, като е положил общо 1648 часа нощен труд, който,
преизчислен с коефициент 1,143, възлиза на 1883,66 часа. Преизчисляването на
нощния към дневен труд води до извънреден труд от 235,66 часа, който ищецът
счита, че следва да му бъде допълнително заплатен от ответника в размер на
сумата от 1965,44 лв. Аргументира дължимостта на претендираната сума с
наличието на празнота в специалната уредба, регламентираната в ЗМВР и
подзаконовите актове по неговото прилагане, която намира, че следва да бъде
преодоляна чрез приложението на общите правила на КТ и Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата.
В съответствие с изложените твърдения е и формулираното искане по същество
– за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1965,44 лв. като
допълнително възнаграждение за положения извънреден труд, ведно със законната
лихва. Претендира и сторените по делото разноски, включително адвокатско
възнаграждение.
В открито съдебно
заседание ищецът, чрез процесуалния му представител адв.
Ц.Б., поддържа наведените твърдения и предприема изменение на иска чрез намаляване
на неговия размер до сумата от 1867 лв. Представя списък на разноските по чл.
80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът депозира отговор на исковата молба, в който излага
становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва, че в процесния
период ищецът е бил държавен служител по служебно правоотношение
в МВР. Поддържа, че общите разпоредби на КТ и ЗДСл са неприложими за процесното
правоотношение, доколкото е налице специална уредба в ЗМВР и Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016 г. В тази връзка излага, че няма основание за
преизчисляване на нощния труд в дневен такъв с посочения в исковата молба
коефициент от 1,143, тъй като нормалната продължителност на дневното работно
време на държавните служители в МВР е 8 часа и положеният труд през нощта е
също 8 часа за всеки 24-часов период, респ. коефициентът е единица. Излага, че
размерът на възнаграждението за нощен труд е установен в специалната уредба,
предвиждаща, че за всеки отработен час през нощта (между 22.00 ч. и 6.00 ч.) на
държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в
размер на 0,25 лв. Поддържа, че положеният от ищеца в процесния период нощен
труд е правилно отчетен и полагащото му се допълнително възнаграждение е правилно
определено, съобразно действащите специални правила, както и че същото е
заплатено в пълен размер. В условията на евентуалност – в случай че се приеме
за основателен предявения иск, оспорва направените в исковата молба изчисления
на положените от ищеца часове нощен труд, доколкото същите не съответстват на
представените доказателства.
По изложените аргументи по същество моли за отхвърляне на предявения иск и
претендира разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния му представител
гл. юрк. Б.Й., поддържа депозирания отговор и
формулираното искане по същество. В представена писмена защита излага подробни
правни аргументи, с които обосновава становището за неоснователност на предявения
иск.
След като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа страна
следното:
С обявения за окончателен доклад по делото като безспорно и ненуждаещо се
от доказване е отделено обстоятелството, че периода от 01.10.2016 г. до
30.09.2019 г. страните са били в служебно правоотношение, по което ищецът е
работил в Сектор “П.п.” при ОД на МВР - Варна. Същото
се потвърждава и от приложената кадрова справка от 04.11.2019 г. (л. 15), от
която се установява, че в посочения период ищецът е заемал длъжността „младши автоконтрольор I степен“ в група „Организация на
движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на сектор „П.п.“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР - Варна.
Към доказателствения материал по делото са приобщени представените от
ответника документи, относими към определяне часовете положен нощен труд и
размера на дължимото възнаграждение, а именно: протоколи за отчитане на
отработеното време между 22.00 ч. и 6.00 ч., времето на разположение и положен
труд по време на официални празници в Сектор „П.п.“
при ОД на МВР – Варна и месечни графици на служителите от ППД на Сектор „П.п.“ при ОД на МВР – Варна за периода от 01.10.2016 г. до
30.09.2019 г. (л. 52-400), платежни бележки за периода от 01.10.2016 г. до 31.10.2019
г. (л. 35-50), справка за часове положен извънреден труд за периода м.10.2016
г. – м. 09.2019 г. (л. 34), заявления за ползване на платен годишен отпуск в
периода 2016 – 2019 г. (л. 16-28) и справка за въведени болнични листи и вида
обезщетение за временна неработоспособност в периода 01.10.2016 г. – 30.09.2019
г. (л. 29-30).
От приетото и неоспорено от страните заключение по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза (л. 408 и сл.), което съдът кредитира напълно
като правилно и обосновано, се установява, че положените от ищеца за периода от
01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. часове нощен труд, преизчислени с коефициент
1.143 за превръщането им в дневен труд, водят до 268 часа извънреден труд,
който не е заплатен от ответника. Дължимото възнаграждение за същия вещото лице
определя общо в размер на 1867 лв.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Безспорно е между страните, а и от събраните доказателства се установява,
че ищецът е бил назначен на длъжността „младши автоконтрольор
I степен“ в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна
дейност“ на сектор „П.п.“ към отдел „Охранителна
полиция“ при ОД на МВР – Варна и като такъв е държавен служител по смисъла на чл.
142, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Не се спори още, че за процесния период от 01.10.2016 г.
до 30.09.2019 г. ищецът е полагал труд на 12-часови смени, включващи и нощен
труд.
Правният спор се съсредоточава върху въпроса дали е приложимо превръщането
на часовете положен нощен в дневен, респ. върху дължимостта на възнаграждението
за извънреден труд, получен в резултат от така преобразуваните часове.
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗМВР статутът на държавните служители в МВР се
урежда от Закона за Министерство на вътрешните работи. Разпоредбата на чл. 178,
ал. 1, т. 3 ЗМВР предвижда, че към основното месечно възнаграждение на
държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за извънреден труд.
Според бланкетната норма на чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън работното време,
режимът на дежурства, времето за отдих и почивките за държавните служители се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
По силата на тази законова делегация е издадена Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., обн. ДВ, бр. 60, от 02.08.2016
г., влязла в сила от деня на обнародването й съгласно § 6 от ЗР на Наредбата и
действаща в процесния период от 01.09.2016 г. до 31.08.2019 г.
Според чл. 3, ал. 3 във вр. ал. 1 от Наредбата за
дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваемост
на работния процес, работното време се организира в 8-, 12- или 24-часови
смени, като за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през
нощта между 22,00 и 6,00 ч., но работните часове не следва да надвишават средно
8 часа за всеки 24-часов период. В Наредбата липсва изрична норма, предвиждаща
превръщане на часовете положен нощен труд в дневен, каквато възможност е била
налице в действащата до 31.03.2015 г. Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. - чл.
31, ал. 2, според която разпоредба при сумирано отчитане на отработеното време
общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се
умножава по 0,143 и полученото число се сумира с общия брой отработени часове
за отчетния период. Липсата на такава норма в приложимия подзаконов нормативен
акт не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на
положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява
празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. Същата следва да бъде
преодоляна чрез субсидиарното приложение на Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата (обн.
ДВ, бр. 9 от 26.01.2007
г.). Обратното разбиране би поставило в неравностойно положение държавните
служители в МВР спрямо работниците и служителите по трудови правоотношения, за
които е приложима посочената наредба. В този смисъл са и мотивите към т. 23 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.
№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, които, макар да са изложени по друг въпрос и да
нямат задължителен характер, изразяват принципно разбиране, базирано на
основния гражданскоправен принцип на справедливостта,
който следва да бъде съобразен и в настоящия случай.
Така, според приложимата норма на чл. 9 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място.
От събраните по делото доказателства се установява, че за периода от 01.10.2016
г. до 30.09.2019 г. положеният от ищеца извънреден труд след преобразуване на
часовете нощен труд в дневен е 268 ч., като дължимото възнаграждение съобразно експертното
заключение възлиза в размер на претендираната сума от 1867 лв.
С оглед на изложеното, съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва
да бъде изцяло уважен.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на делото, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение от 360 лв., доказателства за заплащането на което са представени
по делото - договор за правна защита и съдействие от 10.02.2020 г. (л. 419), ведно
с отбелязване, че уговореното възнаграждение е изплатено изцяло в брой. Съдът
намира направеното от процесуалния представител на ответника възражение по чл.
78, ал. 5 ГПК за неоснователно, тъй като минималният размер на адвокатското
възнаграждение, изчислено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2, вр.
ал. 1, т. 1, предл. последно от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, възлиза в размер на 360,69 лв., което надвишава
претендираното такова от 360 лв.
На
основание чл. 78, ал. 4 ГПК и предвид своевременно направеното искане за това,
в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно с прекратената част от производството по предявения
иск за разликата над 1867 лв. до първоначално предявения размер от 1965,44 лв. (98,44
лв.). На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 23,
т. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ съдът определя дължимото
юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 100 лв., от което в полза на
ответника следва да бъде присъдена сумата от 5,01 лв.
Доколкото делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса и
разноски, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен
съд – Варна, всички дължащи се такси и разноски в общ размер на 274,68 лв., от
които 74,68 лв. за държава такса по уважения иск, дължима на основание чл. 1 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, и 200 лв. за разноски за
възнаграждение на вещото лице по проведената съдебно-счетоводна експертиза.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Варна с адрес: с адрес: гр. Варна, ул. ***, да заплати на С.Р.С., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 1867 лв.
(хиляда осемстотин шестдесет и седем лева), представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 268 часа за периода от
01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен
нощен труд с коефициент 1,143, ведно със
законната лихва, считано от датата на исковата молба – 14.10.2019 г., до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР;
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Варна с адрес: с адрес: гр. Варна, ул. ***, да заплати на С.Р.С., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 360 лв. (триста и шестдесет
лева) за сторените по делото разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК;
Присъдените суми могат
да бъдат преведени по посочената от ищеца банкова сметка *** ***, открита в
„Банка ДСК“ ЕАД с титуляр адв. Ц.Н.Б.;
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Варна с адрес: с адрес: гр. Варна, ул. ***, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна, сумата от 274,68 лв. (двеста седемдесет и четири лева и шестдесет и
осем стотинки) за дължимата държавна такса и разноски по производството, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК;
ОСЪЖДА С.Р.С., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на Областна дирекция на МВР - Варна с адрес: с адрес: гр. Варна,
ул. ***, сумата от 5,01 лв. (пет
лева и една стотинка) за разноски за
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с прекратената част от производството
по предявения иск, на основание чл. 78, ал. 4 и ал. 8 ГПК във вр. чл. 23, т. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ;
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните;
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им представители, на
основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: