Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер IV – 19                      27.02.2020 г.             град Бургас

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав

На двадесет и седми януари, две хиляди и двадесета година,

В публично заседание в следния състав:

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

                                              ЧЛЕНОВЕ:  ДАНИЕЛА МИХОВА

                                                          мл.с. ДИАНА АСЕНИКОВА - ЛЕФТЕРОВА  

Секретар  ВАНЯ ДИМИТРОВА

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдията Н. ПЕНЕВА

въззивно гражданско дело номер 1871  по описа за 2019 година

 

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на „Уникредит Булбанк“ – АД – гр.София – ответник в производството, срещу Решение №186/01.10.2019г., постановено от Районен съд Карнобат по гр.д.№258/19г., с което въззивникът е осъден да заплати на И.Н.К. ***, общата сума от 6821,25 лв., представляваща заплатената от И.Н.К. без правно основание сума по договор №2 за банков ипотечен кредит на физическо лице, сключен на 31.03.2011 г., която съставлява разликата между размер  на договорената между И.Н.К. и Уникредит Булбанк АД месечна погасителна вноска в размер на 252, 67 лв. /включваща главница и лихви /за периода от 06.12.2017 година до 05.02.2019 година и изменения такъв, в резултат на едностранно увеличение от страна на „Уникредит Булбанк“ - АД на размера на дължимата се от кредитополучателя И.Н.К. месечна погасителна вноска за същия период, чрез прилагането на Общите условия на банката и с която сума ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, ведно със законната лихва върху горепосочената главница , начиная от датата на предявяването на иска – 26.02.2019 г.  до окончателното й изплащане, сумата от 1063, 91 лв. - съдебни разноски на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.

Въззивникът изразява недоволство от постановеното решение и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде отхвърлен. Излага съображения за частична недопустимост на иска, предвид формирана със съдебно решение СПН за част от исковия период. За част от заплатената на 17.01.18г. главница – 750.52 лева, доколкото е дължима, не са налице предпоставки за уважаване на иска; това се отнася и за заплатените наказателни лихви, заплатени на договорно основание. При анализ на извършената експертиза, приета според въззивника безкритично от съда, излага подробни съображения, че действителната разлика между размера на първоначално договорените анюитетни вноски – 14 на брой и действително заплатените, е 4491.80, а не приетата от съда сума. 

Анализира съдържанието и условията на сключения между страните договор за кредит при преференциални условия, поради съществувалото трудово правоотношение между страните, което е било прекратено на осн. чл.328, ал.1, т.5 КТ. Според въззивника, въпреки уговорената възможност, ищецът не се е възползвал от правото си предсрочно да погаси кредите след прекратяване на трудовото правоотношение, поради което и съгласно договора, дължимите по него лихви са били тези, съгласно лихвения бюлетин на Банката. 

Препис от въззивната жалба на ответника е връчен на ищеца И.Н.К.. В срока по чл.263, ал.1 ГПК – на 04.11.19г. представя писмен отговор. В него излага съображения за потвърждаване на решението. Подробно аргументира тезата, че не е налице подписан анекс към договора, относно промяна на лихвения процент, както е уговорено в т.9.5 от договора, нито ищецът е бил поканен за подписване на такъв анекс.

Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което същата е допустима.

 

Бургаският окръжен съд, като обсъди събраните по делото доказателства намира, че първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, относно сключен между страните договор за банков ипотечен кредит на физическо лице от 31.03.2011г., през време, в което ищецът и ответника са били в трудови правоотношения и ищецът е заемал длъжността „мениджър бизнес клиенти“, като условията на договора за преференциални спрямо служителите в Банката; установено и безспорно по делото е прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца и едностранното преуреждане на условията по договора за кредит съгласно стандартните условия на Банката, в следствие на което едностранно са променени условията и размера на дължимите от ищеца суми и вноски. Поради това и на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение.

 

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Като взе пред вид становищата на страните и събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира, че същото е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Мотивите на първоинстанционния съд и в тази им част следва да бъдат споделени на осн. чл.272 ГПК.

В допълнение следва да се каже: Не се спори, че с Решение № 76878 от 29.03.2017 г. на Софийски районен съд, постановено по гр.д. № 47111 / 2015 г., потвърдено с Решение №6733 от 09.10.2017 г. на Софийски градски съд постановено по гр.д. №6707, настоящият ответник е осъден да заплати на настоящия ищец, сумата от 9360,71 лв. представляваща заплатена без правно основание сума по процесния договор за банков ипотечен кредит, съставляваща разликата между размера на договорената между страните месечна погасителна вноска, включваща лихва и главница за периода от 05.07.2013 г. до 05.08.2015 г. и изменения такъв, в резултат на едностранното увеличение от страна на банката на размера на дължимата от кредитополучателя месечна погасителна вноска за същия период, ведно със законната лихва върху горепосочената главница считано от датата на подаване на исковата молба – 06.08.2015 г.  до окончателното й изплащане.

След последваща едностранна промяна на месечната вноска от страна на Банката, за периода от 05.09.2015 година до 05.12.2017 г., по иск на К. с Решение №200 от 09.10.2018 г. на Районен съд Карнобат, постановено по гр.д. №72/2018 г., потвърдено с Решение №V – 9 от 04.02.2019 г. на Бургаски окръжен съд по гр.д. №1924/ 2018 г., Уникредит Булбанк АД е осъдена да заплати на И.К. сумата от 7603, 10 лв.  лв. представляваща заплатена без правно основание сума по процесния договор за банков ипотечен кредит, съставляваща разликата между размера на договорената между страните месечна погасителна вноска, включваща лихва и главница за периода от 05.09.2015 г. до 05.12.2017 г. и изменения такъв  в резултат на едностранното увеличение от страна на банката на размера на дължимата от кредитополучателя месечна погасителна вноска за същия период, чрез прилагане на Общите условия на банката, ведно със законната лихва върху горепосочената главница  считано от датата на подаване на исковата молба – 11.01.2018 г. до окончателното й изплащане.

Настоящия иск е предявен от ищеца И.К. срещу Уникредит Булбанк АД, на същото правно основание, но по отношение на последващ период - 05.12.2017 г. - 05.02.2019 г., за сумата 6821,25 лв., ведно с лихва от датата на подаване на исковата молба -

В настоящия случай, доколкото по делото не се спори, че след постановяване на горните решения между страните по делото не е сключен допълнителен договор, с който двустранно да са изменени условията му, следва да се приеме, че по фактите по трите дела е налице идентичност; разликата касае различните периоди, в които е изпълняван договора. Следователно изводите на съдилищата, че буквалното приложение на клаузите чл. 9.1, 9.2, 9.3 и 9.4 от Договора, без да се държи сметка за връзката им с разпоредбата на чл. 9.5 от Договора, изискваща подписване на двустранно споразумение за изменение на първоначалните по-благоприятни в по-неблагоприятни за ищеца условия, противоречи на правилото на чл. 20 ЗЗД, намират приложение и в настоящия случай.

Ето защо, липсата на анекс, подписан между страните, относно приложените спрямо ищеца, по-неблагоприятни, условия от първоначално договорените между страните, следва да доведе до същия извод - че събраните в повече от ответника суми, са получени от него без основание, при първоначална липса на такова, и подлежат на връщане.

Решението на Карнобатския районен съд, постановено в този смисъл е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

В полза на въззиваемата страна следва да се присъдят направените във въззивното производство съдебно – деловодни разноски, в размер на 750.00 лева – адвокатско възнаграждение.

 

С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №186/01.10.2019г., постановено от Районен съд Карнобат по гр.д.№258/19г.

ОСЪЖДА „Уникредит Булбанк“ – АД – гр.София, ДА ЗАПЛАТИ на И.Н.К. ***, сума, в размер на 750.00 лева - съдебно – деловодни разноски, направени във въззивното производство.

 

Настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на осн. чл.280, ал.2 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

 

 

                    2.