Р Е Ш Е Н И
Е
№
260611 19.04.2021 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
районен съд ІІІ-ти
граждански състав
На
осми април две хиляди двадесет и първа година
В
публично заседание в състав
Председател: Ивелина Мавродиева
при
секретаря Кина Киркова
като
разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско
дело № 3121 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
исковата молба на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК ***** със
седалище и адрес на управление гр. София, район Л., ж.к. Л. 10, ****, офис -
сграда ****, ет. 2, офис 4, представлявано от *****, действащо чрез
пълномощника си юрисконсулт *****, против Н.И.З. с ЕГН **********, настоящ
адрес: ***, с която се претендира установяването дължимостта на сумите по
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 338/10.02.2020
г. по ч.гр.д. № 879/2020 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата
от 1000 лева - главница, представляваща задължение по договор за паричен заем №
3397467/13.12.2018 г., сключен между „Изи асет мениджмънт” АД и длъжника,
сумата от 96. 81 лева - договорна лихва за периода 30.12.2018 г. до 16.06.2019
г. и сумата от 81. 30 лева - обезщетение за забава, начислено за периода от
30.12.2018 г. до 07.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението – 07.02.2020 г., до изплащане на вземането.
Моли се и за присъждане на разноските по делото, в това число и на
юрисконсултско възнаграждение.
Основанията
за дължимост на търсените суми се основават на твърдения за сключен на
13.12.2018 г. между ответника и “Изи Асет Мениджмънт” АД договор за паричен заем, по силата на който дружеството му е
предоставило сумата от 1 000 лева, а той се е задължил да я върне, ведно с
уговорената договорна лихва 96. 81 лева, или общо сумата от 1 096. 81 лева, платима по уговорения погасителен план на
13 равни двуседмични вноски от по 84. 37 лева до 16.06.2019 г., когато е
уговорения краен падеж. На 16.11.2010
г. е сключен рамков договор за цесия между заемодателя и “Агенция за
събиране на вземания” ООД /с правоприемник – ищецът/, по силата на който и
съгласно приложение № 1/01.07.2019 г.
към него, вземанията, произтичащи от горния договор, са изкупени от последното.
Ответникът следва да се счита за уведомен за цесията с получаването на исковата
молба и приложенията към нея, тъй като преди това не е бил открит на посочените
от него адреси.
Правното основание на
предявените искове е чл. 422 от ГПК във вр. чл. 99 във вр. с чл. 79, ал. 1 и
чл. 86 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/.
В
законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, чрез назначения
му особен представител адвокат З.. Исковете се оспорват като неоснователни,
като се излага, че ищецът няма материалноправна легитимация, тъй като липсва
надлежно уведомяване за извършената цесия в съответствие с относимата
императивна нормативна уредба, като се излага подробни доводи в тази връзка,
поради което и се моли за отхвърлянето на исковете.
Бургаският
районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в същата факти и
обстоятелства, становището на насрещната страна по нея и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № № 338/10.02.2020
г. по ч.гр.д. № 879/2020 г. по описа на Бургаския районен съд е разпоредено
длъжникът - ответник да заплати на ищцовото дружество търсените в настоящото
производство суми. Длъжникът не е бил открит
по постоянния и настоящия си адрес, като не е открит и адрес по месторабота на
същия, поради което и съдът е указал на заявителя на основание чл. 415, ал. 1,
т. 2 от ГПК да предяви иск за установяване на вземанията по заповедта, което и
обосновава правния интерес на ищеца от водене на установителния иск по
настоящето производство.
С
договор за предоставяне на паричен заем № 3397467 от 13.12.2018 г., сключен между
ответника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД с ЕИК *****, последното му е предоставило в
заем сумата от 1 000 лв. Съгласно договора сумата подлежи на връщане на 13 двуседмични
вноски от по 84. 37 лв. т.е. общо сумата от 1 096. 81 лв. или с договорна
/възнаградителна/ лихва в размер на 96. 81 лв., при фиксиран годишен лихвен
процент /ГЛП/ от 35 % и годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 40. 24
%. Падежът на първата вноска е 30.12.2018 г., а на последната такава на 16.06.2019
г. Съобразно уговорките между страните по договора същият съставлява и разписка
за получаването на сумата /чл. 3/, като част от нея в размер на 496. 22 лв. е
използвана за рефинансиране на старо задължение по договор за паричен заем №
3321306.
Представен
е и сключеният между ищеца и “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ООД рамков
договор за цесия от 16.11.2010 г., като съгласно препис –извлечение от
приложение № 1 към него от 01.07.2019 г.
са прехвърлени и вземанията на ответника по процесния договор за паричен
заем.
Цедентът
е упълномощил ищеца-цесионер да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне
на вземанията им с изрично пълномощно, представено по делото, като в тази
връзка са изпратени няколко уведомителни писма до длъжника – ответник по
постоянния му адрес и посочения в договора настоящ такъв, като същите са върнати
с отбелязване, че няма такова лице на адреса и всъщност не са връчени.
Въз
основа на така установените факти, релевантни за решаването на спора,
съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
чл. 99 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане на друго лице, за
което е задължен да уведоми длъжника.
При
това съдът намира, че в случая е налице валиден договор за цесия, съгласно
който „Изи Асет Мениджмънт“ АД е прехвърлило на ищеца вземанията си по
процесния договор за паричен заем. Същевременно съдът намира, че е налице
редовно уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне на вземанията, тъй
като първоначалният кредитор – цедент е упълномощил цесионера да стори това,
като са налице изрични пълномощни в този смисъл и уведомление, приложени към
исковата молба. Така описаните книжа следва да се считат за редовно връчени на
ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Получаването
на отпуснатия заем в размер на 1 000 лева се потвърждава от сключения между
страните договор, като същият съставлява разписка за получаването на сумата. При
това и по отношение на дължимостта на търсените суми, съдът намира, че процесният
договор е за потребителски кредит, при все че в самият него е налице
отбелязване в този смисъл в чл. 7, ал. 1, т. 1. Съответно за него са приложими
разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/. Съгласно разпоредбата на
чл. 19, ал. 4, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В
случая ГПР не надвишава така посочения размер. Това се отнася и договорната
лихва. При това и по отношение на дължимостта на търсените суми, съдът намира,
че исковете за главница и възнаградителна лихва като основателни следва да
бъдат уважени, тъй като не се представиха доказателства за изпълнение на
поетите задължения за тяхното плащане. Дължима се явява и търсената мораторна
лихва, с оглед в забава в плащанията от страна на длъжника, като същата
изчислена върху главницата от 1 000 лева за периода от 30.12.2018 г. до
07.02.2020 г. възлиза на 112. 50 лв. /изчислена с calculator.bg/ и следователно следва да се уважи иска за
заявения размер от 81. 30 лева.
При
този изход и с оглед претенцията на ищеца за присъждане на направените по
делото разноски следва да се осъди на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
да му заплати сумата от 405 лв. При определянето им съдът взе предвид разноски
за заплатена държавна такса от 125 лв., депозит за особения представител в
размер на 180 лв. и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено по
реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, с оглед на материалния интерес и с оглед степента на фактическа
и правна сложност на делото. При това се налага извода, че се дължат и
направените в заповедното производство разноски в размер на 75 лв., които
съгласно дадените указания в т. 12 от тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС следва да бъдат присъдени в настоящото производство. При това общата
дължима сума за разноските от страна на ответника е в размер на 480 лв.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 422 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
Приема за установено, че Н.И.З. с ЕГН **********, настоящ адрес: ***, дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр. София, район Л.,
ж.к. Л. 10, ****, офис - сграда ****, ет. 2, офис 4, представлявано от *****, сумите по заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 338/10.02.2020 г. по ч.гр.д. № 879/2020 г. по
описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от 1000 лева - главница, представляваща задължение по
договор за паричен заем № 3397467/13.12.2018 г., сключен между „Изи Асет
Мениджмънт” АД и длъжника, сумата от 96.
81 лева - договорна лихва за периода 30.12.2018 г. до 16.06.2019 г. и
сумата от 81. 30 лева - обезщетение за
забава, начислено за периода от 30.12.2018 г. до 07.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението – 07.02.2020 г., до изплащане на вземането.
Осъжда Н.И.З. с ЕГН **********, настоящ
адрес: ***, да заплати на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр.
София, район Л., ж.к. Л. 10, ****, офис - сграда ****, ет. 2, офис 4,
представлявано от *****, сумата от 480 лв.
/четиристотин и осемдесет лева/ за направените по делото разноски, от които 75 лв. по ч.гр.д. № 879/2020 г. и 405 лв. по
гр.д. № 3121/2020 г., двете по описа на Бургаския районен съд.
Решението може да се обжалва пред
Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: подпис/не се чете
Вярно с оригинала!
К.К.