Решение по дело №10085/2019 на Окръжен съд - Габрово

                                            Р  Е  Ш   Е  Н   И   Е №181

                                             гр. Габрово,31.07.2020г.

                                      В  И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

            ГАБРОВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в публично  заседание на трети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:П.Пенкова

                                                             ЧЛЕНОВЕ

 при участието на секретаря М.Шаханова, като разгледа докладваното от съдия Пенкова  т.д.№85 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от  „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ”ЕАД София, чрез адв.Н.Д. срещу М.М.Х. иск по чл.422,ал.1 ГПК за съществуване на вземане на ищеца общо  в размер  на 22 968,18 евро главница и 409,70 евро договорна лихва ,за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение  по ч.гр.д.№809/2018г. на Габровски районен съд.

Изложените в исковата молба твърдения ,на които се основава исковата претенция са, че на 30.05.2006г. между лизингодателя „Уникредит лизинг България” ЕАД  и ЕТ”М.Х.”, като лизингополучател ,представлявано от М.М.Х.,  е подписан договор за  финансов лизинг №331 при Общи условия, с предмет :лек автомобил „  т.а.”. По договора лизингополучателят  се е задължил да заплаща лизингови вноски съгласно погасителен план, съставляващ Приложение 4 към него. Първоначално са извършвани плащания от лизингополучателя ,но впоследствие изпаднал в забава. На 18.12.2014г.  между страните по договора за финансов лизинг е сключено споразумение с нотариална заверка на подписите, уреждащо задълженията, произтичащи от договора. С него лизингодателят е признал  вида и размера на натрупаните неплатени задължения и се е задължил да ги заплати по начин и срокове ,съгласно подписан погасителен план – Приложение 2.1.Тези задължения не са изпълнени ,като остават дължими 6 броя вноски  за главница ,в общ размер от 22 968,18евро ,падежирала в периода 15.02.2015-15.07.2015г.,както е посочено в исковата молба  в п.І,т.1-т.6 за всяка от тези вноски. Не са заплатени и 6 броя вноски за възнаградителна лихва, общо в размер на 409,70евро, за периода 15.02.2015г. до 15.07.2015г.,за всяка вноска , както е посочено в исковата молба в п.ІІ,т.1 – т.6. На 28.09.2015г. ответникът Х.,в качеството си на собственик и представляващ ЕТ”М.Х.”, е продал на „ПИП”ЕООД собствеността върху търговското предприятие  на едноличния търговец ,което прехвърляне е вписано в ТР по партидата на  двете дружества. На основание чл.15 ТЗ прехвърлителят и правоприемникът отговарят солидарно  за задълженията на прехвърленото предприятие. Ищецът е подал пред компетентния съд заявление по чл.417 ГПК  за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. С разпореждане по ч.гр.д.№809/2018г. на Габровски районен съд е  издаден изпълнителен лист, по силата на който  ответникът М.Х.  и „ПИП”ЕООД са осъдени солидарно да заплатят  на ищеца исковите суми за главница и договорна лихва, както и сумата от 2373,47лв. разноски за заповедното производство. Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №398/2019г. След уведомяване на заявителя  на 29.08.2019г., че е подадено възражение от солидарния длъжник М.М.Х.  срещу издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№809/2018г., в указания срок е предявен настоящият иск за установяване на вземането.

Претендира се да бъде постановено решение ,с което  да се установи ,че ответникът М.М.Х. дължи на ищеца „Уникредит лизинг”ЕАД сумата от 22968,18евро, представляваща сбор от просрочени 6 бр. последователни вноски  за главница ,падежирали в периода от 15.02.2015г. до 15.07.2015г.,ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 30.04.2018г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 409,70 евро договорна лихва , представляваща сбор от просрочията по 6бр. последователни вноски за лихва , падежирали в периода 15.02.2015г.-15.07.2015г.,ведно със законните последици.

В депозирания писмен отговор ответникът М.Х. е оспорил исковата претенция като неоснователна и недоказана. Направено е възражение за погасяване на вземането по давност. Изложени са доводи, че по отношение вземанията по процесния договор за лизинг следва да се приложи  давността по чл.111,б”в ЗЗД. Съгласно погасителния план към договора последният падеж е на 16.06.2010г. Ответникът не спори, че е преустановил плащанията по договора през 2008г. Счита, че дори да се приеме като начален  срок на погасителната давност 16.06.2010г., то тригодишният срок е изтекъл на 16.06.2013г.,през който срок ищецът не е предприемал действия за събиране на вземанията си по процесния договор и  не е налице  някоя от хипотезите на чл.116 ЗЗД. Действия за принудително събиране на вземането са предприети едва на 07.06.2019г.,след настъпване на погасителната давност. Твърди ,че подписаното от ответника съглашение на 18.12.2014г. не  представлява ЮФ по смисъла на чл.116, б „а”  ЗЗД  , доколкото към тази дата вземането вече е погасено /юни 2013г./ и няма как признанието да прекъсне давността ,доколкото правната теория и съдебната практика приемат ,че признаване на вземането в тази хипотеза на ЗЗД  също трябва да е направено  в рамките на давностния срок ,като в случая той вече е изтекъл .Дори  и да се приеме, че споразумението е породило действие ,то по него   последният падеж на ежемесечната вноска е 15.07.2015г. и вземането отново е погасено по давност ,тъй като първото действие по принудително изпълнение е предприето  на 07.06.2019г. с образуването на изп.д.№398,което е след почти четири години ,като погасителната давност е настъпила към 15.07.2018г.

Съдът ,като взе предвид наведените от страните доводи и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

            Ищецът „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“ЕАД е упражнил правото си на иск по чл.422 ГПК с подаване на исковата молба на 27.09.2019г., в законния едномесечен срок, считано от уведомяването му  на 29.08.2019г. като заявител в заповедното производство по ч.гр.д.№809/2018г. на ГРС за постъпилото възражение  по чл.414 ГПК от солидарния длъжник  М.Х. .

От приложените по делото доказателства се установява ,че с издадена по чл.417 ГПК заповед за изпълнение на парично задължение  на 03.05.2018г. от Габровски районен съд по ч.гр.д.№809/2018г. е разпоредено  длъжниците М.М.Х. *** и „ПИП“ЕООД да заплатят  солидарно на кредитора „Уникредит лизинг“АД сумата от  22 968,18 евро - главница и от 409,70евро договорна лихва за периода 15.02.2015г.-15.07.2015г.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.04.2018г. до окончателното й изплащане, както и разноските в заповедното производство. В нея е посочено ,че вземането произтича от неизплатени шест вноски за главница и шест вноски за договорна лихва  по договор за финансов лизинг  №331/30.05.2006г. и споразумение към него  от 18.12.2014г.,с нотариална заверка на подписите на страните, както  и на основание чл.15,ал.3 ТЗ.

Не се спори по делото ,а това се установява и от писмените доказателства , че на 30.05.2006г. между  „УниКредит Лизинг България “ЕАД, като лизингодател   и ЕТ „М.Х.“ ,като лизингополучател е сключен договор №331  за финансов лизинг на МПС, съгласно който лизингодателят  се задължава да придобие  и отдаде за възмездно ползване ,а лизингополучателят се задължава да плати лизинговата цена и да ползва  при условията на финансов лизинг 1 бр. товарен автомобил ,марка „Т.“, модел „А.“, при предвидено право  на лизингополучателя да придобие правото на собственост  върху лизинговата вещ, ако е платил лизинговата цена ,в случай че са изпълнени всички условия на договора  за лизинг и ОУ. Срокът на договора е 48 месеца, който започва да тече от датата на плащане  на първата вноска, дължима  и платима съгласно погасителния план. Уговорена е лизингова цена  от 24 767,40 евро без ДДС, с включена лихва за периода в размер на 2717,25 евро без ДДС .Договореният начин на плащана е : първоначална лизингова вноска в размер на 2205,02 евро без ДДС, платима  в седемдневен срок от датата на сключване на договора,  и периодични лизингови вноски ,с размер и падеж за плащане ,както са определени в погасителния план в Приложение 4,неразделна част от договора. Съгласно погасителния план, включените в него вноски са общо в размер на 22662,38 евро, като  първата вноска е платима на 16.07.2008г.,а последната на 16.06.2010г.; дължимата главница е  общо 19845,13 евро ,а дължимата лихва общо  2717,25 евро.

 На 18.12.2014г. между лизингодателя „Булбанк Лизинг“ ЕАД / предходно наименование „УниКредит Лизинг България“ ,  впоследствие вляло се в „УниКредит Лизинг“ЕАД / и лизингополучателя ЕТ“М.Х. е сключено споразумение  към договор за финансов лизинг №331/30.05.2006г. с нотариална заверка на подписите ,с което  страните констатират, че към датата на подписване на споразумението лизингополучателят е в просрочие  на изискуеми задължения за плащане  по договора за лизинг, които към 09.12.2014г. представляват  просрочена главница в размер на 10629,83 евро ; неустойка за забава  в размер на 5672,82 евро; други задължения в размер на 4718,51 евро – общо 21021,16 евро. Страните се споразумяват да разсрочат изплащането на тези задължения на лизингополучателя, като  същият се задължава да ги погаси ведно с лихвата  по т.3, съгласно подписан между страните нов погасителен план. С този погасителен план в Приложение 2.1 са определени 7 месечни вноски за периода  от 15.01.2015г. / падежа на първата вноска / до 15.07.2015г. /падежа на последната вноска/, включващи главница общо в размер на 26428,16 евро  и лихва общо в размер на 564,55 евро. В този погасителен план в размера на главницата ,като последна вноска е включена сумата от 5407лв.  ,като съгласно т.28 от споразумението,  ако в срок  до 15.06.2015г. лизингополучателят плати изцяло и при условията на Приложение 2.1 задължението в размер на 21021,16 евро заедно с дължимите лихви, лизингодателят няма да претендира и ще отпише сумата от 5407лв.В споразумението са включени и клаузи, уреждащи отношенията между страните  относно условията и начина на ползване на лизинговото имущество, предмет на договора за лизинг №331/30.05.2006г., което лизингодателят предоставя  за временно ползване на лизингополучателя , считано от датата на подписване на споразумението до окончателното изплащане на задълженията по чл.1 и придобиването му с договор за покупко-продажба.

След сключване на споразумението, ответникът М.Х. ,в качеството си на собственик  и управител на ЕТ“М.Х.“, е продал на „ПИП“ЕООД търговското си предприятие ,което прехвърляне е вписано в ТР на 02.10.2015г., а едноличният търговец е заличен на 29.08.2016г.

От заключението на ССчЕ се установява,че по погасителния план по приложение 2.1 към сключеното споразумение  от  18.12.2014г. ,е погасена чрез плащане само една от вноските за главница, в размер на 3459,98 евро и за лихва в размер на 136,55 евро - вноската от 15.01.2015г.,като има плащане и на част от лихвата от втората вноска от 15.02.2015г – 18,30 евро. За останалата главница, в размер общо  на 22968,18 евро и лихва ,в размер общо на 409,70 евро, с вноските, от които са формирани,  отразени в табличен вид на стр.3 от заключението /л.86 от делото/ - 6 вноски за периода 15.02.2015-15.07.2015г. ,  от  счетоводните данни при ищеца вещото лице не е установило извършени плащания. Експертизата не е установила да има изплатена застраховка за процесния лизингов автомобил. Вещото лице  не е извършило проверка в счетоводството на дружеството, което е купило предприятието на ЕТ „М.Х.“, тъй като не е намерило офис на регистрирания в ТР адрес на „ПИП“ ЕООД.

            Констатациите на ССЕ не се опровергават от останалите данни по делото, предвид на което съдът приема заключението на вещото лице А. за обосновано.

Ответникът е противопоставил възражение за погасяване на вземането за исковите суми по давност, позовавайки се на тригодишния давностен срок по чл.111,б“в“ ЗЗД.

Ответникът се е позовал и на неосъществен фактически състав на чл.116 ЗЗД. Изложените за това твърдения са ,че подписаното на 18.12.2014г. споразумение не  представлява ЮФ по смисъла на чл.116, б „а”  ЗЗД  , тъй като към тази дата вземането по договора за лизинг  вече е погасено по давност /юни 2013г./ и няма как признанието да прекъсне давността , доколкото правната теория и съдебната практика приемат ,че признаване на вземането в тази хипотеза на ЗЗД  също трябва да е направено  в рамките на давностния срок ,като в случая той вече е изтекъл.

Съдът намира, че правното действие на споразумението от 18.12.2014г. не е обусловено от осъществяването на ЮФ по чл.116,б“а“ ЗЗД.С обективираното в него волеизявление на страните , ответникът като лизингополучател е направил признание за  съществуването  към 09.12.2014г. на непогасени задължения към лизингодателя по сключения договор за лизинг №331 от 30.05.2006г. Това признание обвързва страните и произвежда прякото си действие да потвърди пред кредитора, че длъжникът не оспорва както  съществуването на вземането, така и неговия размер. Вземането може да бъде признато,  включително след изтичането на давностния срок, което е изводимо и по аргумент на по-силното основание от чл.118 ЗЗД. Щом длъжникът може да изпълни и след изтичане на давността ,то би могъл и да признае вземането. Това признание по същество е отказ от позоваване на вече изтекла давност ,като няма пречка да бъде направено след изтичането на давностния срок /чл.113 ЗЗД/.Направеното от длъжника изявление за признание на дълга, което е с конкретен адресат - кредитора, поражда действие с факта на достигането му до него,  като в случая това е сключването на процесното споразумение на 18.12.2014г.

Исковите суми се претендират от ищеца като дължими от ответника  по сключеното  на 18.12.2014г. споразумение към договор за финансов лизинг №331/30.05.2006г., с нотариална заверка на подписите на страните , за неплатена главница в  общ размер на 22 968,18евро по 6 вноски с падеж  в периода от 15.02.2015г. до 15.07.2015г. и  неплатена договорна възнаградителна лихва  в общ размер на 409,70 евро по 6 вноски  с падеж  в периода от 15.02.2015г. до 15.07.2015г.

Процесните вземания не се претендират като дължими по погасителния план към договора за финансов лизинг №331/30.05.2006г. и за тях са неотносими  падежите на включените в този погасителен план вноски ,с последен падеж 16.06.2010г.

Съдът намира, че направеното от ответника възражение за погасяване на  процесното вземане по споразумението от 18.12.2014г. по давност ,е частично основателно.

За договорната  лихва ,уговорена по  по т.3 от процесното споразумение , е приложима на основание чл.111,б“в“ ЗЗД тригодишната погасителна давност. От данните по делото се установява ,че за част от исковата сума за падежиралите  вноски за лихва  на 15.02.2015г., 15.03.2015г. и 15.04.2015г. по погасителния план , обективиран в Приложение №2.1, неразделна част от споразумението от 18.12.2014г., тази давност е изтекла към датата на предявяване на иска ,като в случая съгласно чл.422,ал.1 ГПК  искът се счита предявен от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК - 30.04.2018г. За останалата част – за   падежиралите вноски за лихва по погасителния план към споразумението на 15.05.2015г., 15.06.2015г. и 15.07.2015г. , към датата на предявяване на иска на 30.04.2018г. тригодишната погасителна давност по чл.111,б“в“ ЗЗД не  е изтекла.

            Съдът намира, че по отношение на претендираната главница по процесното споразумение  от 18.12.2014г., е приложима петгодишната давност по чл.110 ЗЗД.

С оглед съдържанието на процесното споразумение , същото има правната характеристика на договор за извънсъдебна спогодба по смисъла на чл. 365 и сл. ЗЗД, тъй като с него страните по едно съществуващо правоотношение по договор за финансов лизинг №331/30.05.2006г. са установили задълженията на лизингополучателя и чрез взаимни отстъпки са прекратили един съществуващ спор, като лизингополучателят  е признал съществуването и размера на просрочени задължения  по договора за  финансов лизинг за главница ,неустойка за забава и разходи  - общо  21 021,16 евро, а лизингодателят  се е съгласил да разсрочи изплащането  на тези задължения, които лизингополучателя се задължава да погаси  ведно с лихвата по т.3 от споразумението  съгласно подписан между страните нов погасителен план. В споразумението е предвидено ,че ако в срок до 15.06.2015г. лизингополучателят плати  изцяло и при условията на Приложение 2.1 задължението в размер на 21021,16 евро  заедно с дължимите лихви /периода, за който е разсрочено по новия погасителен план/, лизингодателят няма да претендира сумата от 5407 евро /последната вноска от главницата по погасителния план с падеж 15.07.2015г/ ,като в противен случай лизингополучателят  ще остане задължен за тази сума.

Договорът за спогодба е самостоятелен, неформален, консенсуален договор за решаване на спор. С оглед целта на спогодбата да се внесе определеност и яснота в отношенията на спорещите, като се сложи край на спора, страните по нея се съгласяват правното положение между тях да е такова, каквото е прогласеното с нея. Спогодбата има декларативно действие, тъй като правните положения се считат за такива, каквито са признати в договора. Същевременно договорът има и регулиращо действие, доколкото страните се задължават занапред да изпълняват задълженията така, както са установени в спогодбата.В случая със сключването й със споразумението от 18.12.2014г.,за  поетото задължение за погасяване на дължимата по спогодбата главница от 26 428,16 евро  чрез  плащане   на  7 вноски  с посочени падежи по погасителния план към споразумението ,тече общата петгодишна давност  по чл.110 ЗЗД, тъй като уговореното разсрочено плащане  няма характера на задължение, за което да е приложима давността по чл.111 ЗЗД .

За претендираното с исковата молба вземане за незаплатена главница  от 22 968,18 евро , към  предявяване на иска по чл.422,ал.1 ГПК  на 30.04.2018г.  не е изтекъл петгодишния давностен срок по чл.110 ЗЗД с оглед настъпване изискуемостта на задължението с източник  договора за спогодба ,сключен  с процесното споразумение  от 18.12.2014г. , с договорените падежи на шестте вноски   за процесната главница  по погасителни план към споразумението  от 15.02.2015 до 15.07.2015г.

Ирелевантно за спора е има ли платено застрахователно обезщетение за лизинговия автомобил, като в случая такова плащане не е и доказано. Съгласно чл.343 ТЗ  рискът от случайното погиване или повреждане на вещта е за лизингополучателя. Това е предвидено  и в т.8 от процесното споразумение от 18.12.2014.

С подписване на процесната спогодба на 18.12.2014г., тя е породила правно действие за страните и при липсата на данни за изплащане на дължимата по спогодбата главница в размер на исковата сума от 22968,18 евро и на договорната лихва от 135,72 евро, за която не е изтекла към 30.04.2018г. тригодишната давност  по вноските с падеж на  15.05.2015г., 15.06.2015г. и 15.07.2015г, за ищеца съществуват тези вземания по отношение на ответника М.Х.. В случая ответникът като физическо лице, действащо като ЕТ „М.Х.“ , се е задължил по процесното споразумение и  следва да отговаря  за задълженията, поети от него в качеството на вече заличен едноличен търговец, както   и на основание чл.15,ал.3 ТЗ, съгласно който при прехвърляне на търговското предприятие , ако няма друго споразумение с кредиторите ,отчуждителят отговаря за задълженията  солидарно  с правоприемника до размера на получените права.

На основание изложеното съдът прие ,че предявеният иск по чл.422,ал.1 ГПК е частично основателен и следва да бъде уважен за претендираната като дължима главница в размер на 22968,18 евро  и договорна лихва от 135,72 евро.

Относно претендираната като дължима договорно лихва за три от вноските с падеж 15.02.2015, 15.03.2015г. и 15.04.2015г., общо в размер на 273,98 евро, вземането по споразумението от 18.12.2015г. е погасено по давност, и в тази част предявеният иск по чл.422,ал.1 ГПК следва да бъде отхвърлен.

Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ГПК , на ищеца следва да се присъдят разноски съразмерно уважената част на иска – сумата от 3357лв. за исковото производство и от 2346 за заповедното производство.

Процесуалният представител на ответника е направил възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение с довода, че не следва да се включва в размера на адвокатското възнаграждение заплатения ДДС, тъй като ищецът ще се обогати неоснователно ,веднъж като право на приспадане като данъчен кредит и втори път като разноски.

По делото са представени  доказателства /л.36 / за заплатено от ищеца по банков път адвокатско възнаграждение  в размер на 2282,03лв. по фактура №143/09.09.2019г. ЛД 331/30.05.2006г., приложена на л.37 от делото в заверен препис, съгласно която  сумата от 2282,03лв. е с включен ДДС в размер на 380,34лв. / начислен върху сумата от 1901,69лв./.Начисленият и платен  ДДС от 380,34лв. е дължим на ищеца   като разноски по делото съгласно §2а от ДР на Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно приетото в постановеното  от ВКС определение №109 по ч.т.д.№1983/2015,,І т.о. начисленият към адвокатското възнаграждение и заплатен от страната ДДС при облагаема по ЗДДС услуга се явява разноски по см. на чл.78 ГПК, независимо дали страната – получател на услугата има право на данъчен кредит. По чл.78 от ГПК отговорността за разноските обхваща заплатеното от страната възнаграждение за адвокат - пълномощник. Когато тази услуга попада под приложното поле на ЗДДС, и цената с вкл. ДДС е заплатена от страната, направените разноски обхващат пълния размер на възнаграждението с вкл. ДДС. Отношенията на страната с трети страни, вкл. с държавния бюджет, са ирелевантни, съгласно чл.78 ГПК, за отговорността за разноските. Дали страната – ползвател на облагаема по ЗДДС услуга, има право на възстановяване на данъчен кредит не е от значение при преценката за ангажиране на отговорността за разноските  на насрещната страна.

 На ответника следва да се присъдят разноски съразмерно отхвърлената част от иска – сумата от 36лв. за исковото производство и от 17лв за заповедното производство.

На основание изложеното ,съдът

                                                      Р   Е   Ш   И  

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422,ал.1 ГПК, че ответникът М.М.Х. , ЕГН**********,***, дължи на ищеца „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ”ЕАД, ЕИК121887948, със седалище и адрес на управление  гр.София, ул.”Гюешево”№14, със съдебен адрес *** , адв.Н.Д., по споразумение от 18.12.2014г. към договор за финансов лизинг №331 от 30.05.2006г.,  сумата от 22 968,18 евро главница  -  по незаплатени шест вноски с падеж  от 15.02.2015г. до 15.07.2015г. ,ведно със законната лихва върху главницата от 30.04.2018г. до окончателното  изплащане на вземането  и сумата от 135,72 евро  договорна лихва –  по незаплатени три вноски  с падеж от 15.05.2015г. до 15.07.2015г.,като солидарен длъжник на основание чл.15,ал.3 ТЗ с правоприемника „ЛИП“ЕООД, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение  по чл.417 ГПК  №2362 от 03.05.2018г. по ч.гр.д.№809/2018г. на Габровски районен съд.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.422,ал.1 ГПК в останалата част  за установяване съществуването на вземане на „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“ЕАД , ЕИК121887948,  за сумата  над 135,72 евро до размер на 409,70 евро  договорна лихва –  по три вноски, общо в размер на 273,98 евро,  с падеж  от 15.02.2015г. до 15.04.2015г., като дължима от ответника  М.М.Х., ЕГН**********,*** по споразумение  от 18.12.2014г. към договор за финансов лизинг №331 от 30.05.2006г , като солидарен длъжник на основание чл.15,ал.3 ТЗ с правоприемника „ПИП“ ЕООД, за което вземане е издадена заповед по чл.417 ГПК  №2362 от 03.05.2018г. по ч.гр.д.№809/2018г. на Габровски районен съд.

ОСЪЖДА М.М.Х., ЕГН********** *** да заплати на „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“ЕАД , ЕИК121887948  сумата от 3357лв. разноски за исковото производство и сумата от 2346лв. разноски за заповедното производство, съразмерно уважената част от иска.

ОСЪЖДА „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“ЕАД , ЕИК121887948  да заплати на М.М.Х., ЕГН********** *** сумата от 36лв. разноски за исковото производство и сумата от 17лв. разноски за заповедното производство, съразмерно отхвърлената част от иска.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд –Велико Търново в четиринадесетдневен срок от връчването му на страните.

 

                                                      Окръжен съдия :