РЕШЕНИЕ
№ 2961
гр. Варна, 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Тотева
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20213110104994 по описа за 2021 година
Ищцовото дружество „Енерго-про продажби“ АД сочи, че
първоначалният ответник Г.Г. починал в хода на производството и заместен
от тримата си наследника-Ж.Г., К.Г. и Пл.Г. е бил негов абонат ползващ
доставка на ел.енергия за адрес гр.Варна, ***, като последният му дължи
останали незаплатени суми за ползвана ел.енергия в общ размер от 3
011.50лв. главница за консумирана ел.енергия за времето от 27.06.2020г. до
27.10.2020г., 48.97лв. лихва за времето от 2.09.2020г. до 11.12.2020г. за
събиране на които суми ищецът е инициирал заповедно производство по реда
на чл.410 от ГПК, но починалият е подал възражение срещу уваженото
заявление и поради това се предявява настоящия иск с искане да се приеме за
установено по отношение на ответниците, че дължат следните суми:
от съпругата на починалия Ж. Г. 2 007.67лв. главница за времето от
13.08.2020г. до 13.11.2020г., 32.65лв. мораторна лихва върху тази главница за
времето от 2.09.2020г. до 11.12.2020г.
от сина на починалия П. Г. 501.92лв. главница за времето от
13.08.2020г. до 13.11.2020г., 8.16лв. мораторна лихва върху тази главница за
времето от 2.09.2020г. до 11.12.2020г.
и
от втория син на починалия К. Г. 501.92лв. главница за времето от
13.08.2020г. до 13.11.2020г., 8.16лв. мораторна лихва върху тази главница за
времето от 2.09.2020г. до 11.12.2020г.
заедно със законната лихва върху главниците от датата на сезиране на
съда със заповедното производство до окончателното им изплащане и
сторените по заповедното и исковото производства разноски.
1
Първоначалният ответник по реда на чл.131 от ГПК в дадения му срок е
посочил, че не е било налице основание за издаване на процесиите фактури,
тъй като за периода, посочен във всяка една от тях, ищцовото дружество не е
предоставяло услугата, предмет на договора, а именно доставка на
електрическа енергия до процесният обект, респективно ответникът не е
получавал и не е ползвал такава. Твърди, че електрозахранването към обекта е
прекъснато от ищцеца преди отчитане на потреблението и преди издаване на
същите. В подкрепа на претенцията си „Енерго - Про Продажби" АД
представя главно изходящи от дружеството документи - извлечение от
счетоводството си, справка за потребление, както и фактури, които не са
подписани нито от получателя, нито от издателя. Представени са също така и
общи условия и доказателства за публикуването им, които не изхожда от него
и не ги е подписал. Сочи, че представените фактури и справки изхождат от
ищеца и като частни документи не се ползват с материална доказателствена
сила, поради което обективираните в тях констатации не са обвързващи за
него и съгласно чл.180 ГПК установяват само, че издателят им е направил
определено изявление. Не доказват обаче, че това изявление е истинно или че
фактите са се осъществили така, както се сочи в изявлението. Счита, че от
ищцовото дружество не се сочат никакви доказателства за реална доставка на
ел.енергия. Оспорва изправността на СТИ.
Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание чл.422
от ГПК
По делото е приложено гр.д.№164/21г. на ВРС образувано по подадено
от настоящия ищец заявление по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника,
което е уважено, като срещу ответницата е издадена заповед за изпълнение за
сумите от 3 011.50лв. главница за ползвана ел.енергия за времето от
13.08.2020г. до 13.11.2020г., 48.97лв. лихва за забава за времето от 2.09.2020г.
до 11.12.2020г. и разноски по делото.
Искът е предявен в предвидения в законния преклузивен едномесечен
срок, което обуславя допустимостта на производството.
Предмет на настоящия установителен иск е съществуването на вземане
по издадената заповед и успешното му провеждане предполага установяване
дължимостта на сумите по същата на посоченото основание – неформален
договор за търговска продажба.
В тежест на ищеца по делото е по пътя на главно и пълно доказване да
установи наличието на договорни правоотношения с ответника, произтичащи
от договор за продажба на ел.енергия.
Страните не спорят относно това, че праводателят на ответниците и
първоначален ответник е собственик на имот находящ се в гр.Варна, ***,
електроснабдяван от ищеца, като това се установява и от представената
справка от АВ Варна. Няма спор и относно обстоятелството, че
първоначалният ответник е обитавал имота, че е починал в хода на исковото
производство като е оставил за наследници съпругата си и двамата си сина.
Ищцовата страна е представила по делото четири броя фактури
издадени от нея за начислени суми за консумиране ел.енергия за 759.92лв. за
времето от 28.08.2020г. до 27.09.2020г., 887.84лв. за времето от 27.06.2020г.
до 27.07.2020г., 652.84лв. за времето от 28.09.2020г. до 27.10.2020г. и
710.90лв. за времето от 28.07.2020г. до 27.08.2020г., всички за коментирания
по-горе имот. Съгласно чл.15 от ОУ са ищеца, той е длъжен да доставя
2
ел.енергия на потребителите, като задължението за непрекъснатост на
услугата се извлича от чл.16, ал.2 от ОУ в която е посочено правото на
потребителя да бъде своевременно уведомяван за прекъсване на
захранването. От друга страна факта, че ищецът разполага с личните данни на
Г.Г. и липсата на спор, че същият е бил абонат на ТД обуславя извода, че
имота на Г. е бил надлежно присъединен към електропреносната мрежа и е
бил електроснабдяван по нея. Ответниците се бранят с възражение, че имота
на наследодателя им е бил със спряно ел.захранване, но по делото липсват
писмени доказателства за извършено прекъсване на ел.захранването и период
в който да е било извършено то. Твърденията на ответниковите свидетели, че
в имота е нямало ток не се отнасят до конкретен период, като също толкова
неуточнени по период са и показанията на ищцовата свидетелка, която сочи,
че неколкократно е прекъсвала захранването на обекта, но то е било
възстановявано неправомерно, като причината за тези прекъсвания е била
голямата дължима се сума към него момент за вече ползвана ел.енергия.
Вещото лице по приетата СТЕ е дало становище, че начислената сума за
ползвана ел.енергия е голяма, но ел.инсталацията и СТЕ позволяват такава
консумация макар и необичайна. Настоящия състав намира, че консумацията
на ел.енергия за имота е била толкова висока поради факта посочен от
свидетелите, че става дума за консумация отчитана от няколко потребителя с
едно общо СТИ, като това се установява от свидетелските показания на
ответниковите свидетели. При това положение предвид, че СТИ е записано на
името на починалия ответников праводател следва да се приеме, че
задължението за заплащане на консумираната енергия е било негово, а
вътрешните отношения между отделните потребители ползващи общото СТИ
следва да се уреждат самостоятелно помежду им.
Следва да се има предвид, също така, че вещото лице е дало становище
в заключението си, че конструкцията на СТИ, с което е отчетена
консумираната редовна ел.енергия не позволява външна намеса с цел
манипулация на данните.
От друга страна вещото лице по ССчЕ е дало становище, че
изчисленията за определяне размера на дължимото се възнаграждение са
правилно извършени.
Воден от горното и отчитайки наследствените права на всеки от
ответниците съответно преживяла съпруга и деца съставът намира, че
претенциите са доказани по основание и размер и следва да се уважат така
както са заявени, като се присъдят и сторените по делото разноски.
Предвид извода за основателност на претенцията ответниците следва да
бъдат осъдени да заплатят на ищеца и направените в настоящото и в
заповедното производства разноски съответно от 1 265.46лв. и 111.21лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено в отношенията между „Енерго-про продажби“
ЕИК103533691 със седалище и адрес на управление гр.Варна,
бул.“Вл.Варненчик“ №258, Варна Тауърс Г и Ж. П. Г. ЕГН**********, П. Г.
Г. ЕГН********** и К. Г. Г. ЕГН********** всички от гр.Варна, ***, че
общият на ответниците наследодател Г. П. Г. ЕГН********** починал на
3
*****г. дължи на търговското дружество сумите от 3 011.50лв. главница за
консумирана ел.енергия за времето от 27.06.2020г. до 27.10.2020г. и 48.97лв.
лихва за времето от 2.09.2020г. до 11.12.2020г. присъдени по заповедното
гр.д.№164/2021г. на ВРС, като сумите поради настъпилата смърт и с оглед
наследствените права на ответниците се дължат от тях както следва:
Ж. П. Г. 2 007.67лв. главница за времето от 13.08.2020г. до 13.11.2020г.,
32.65лв. мораторна лихва върху тази главница за времето от 2.09.2020г. до
11.12.2020г.
П. Г. Г. 501.92лв. главница за времето от 13.08.2020г. до 13.11.2020г.,
8.16лв. мораторна лихва върху тази главница за времето от 2.09.2020г. до
11.12.2020г.
и
К. Г. Г. 501.92лв. главница за времето от 13.08.2020г. до 13.11.2020г.,
8.16лв. мораторна лихва върху тази главница за времето от 2.09.2020г. до
11.12.2020г.
заедно със законната лихва върху главниците от датата на сезиране на
съда със заповедното производство до окончателното им изплащане, на осн.
чл.422 от ГПК.
ОСЪЖДА Ж. П. Г. ЕГН**********, П. Г. Г. ЕГН********** и К. Г. Г.
ЕГН********** всички от гр.Варна, *** да заплатят на „Енерго-про
продажби“ ЕИК103533691 със седалище и адрес на управление гр.Варна,
бул.“Вл.Варненчик“ №258, Варна Тауърс Г разноски по настоящото исково
производство в размер общо на 1 265.46лв. и по заповедното производство в
размер на общо 111.21лв. разпределени между тях пропорционално на дълга
им от общото задължение, на осн. чл.78 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС с въззивна жалба в
двуседмичен срок от датата на уведомяването.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4