Решение по дело №69053/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 835
Дата: 15 януари 2024 г. (в сила от 15 януари 2024 г.)
Съдия: Нора Владимирова Маринова
Дело: 20221110169053
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 835
гр. София, 15.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20221110169053 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.“ ЕАД, с която са предявени срещу ответниците
Х. Г. Г., В. П. Г. и Е. П. К. осъдителни искове за следните вземания:
ответницата Х. Г. Г. да заплати на ищеца „Т.“ ЕАД сумата от 1141,49 лв.,
представляваща цена на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019г. –
м.04.2021г. за топлоснабден имот в гр. С., сумата от 21,33 лв., представляваща цена на
услугата дялово разпределение за периода от м.12.2019г. до м.10.2021г., ведно със
законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба –
20.12.2022г. до окончателното изплащане на вземанията, сумата от 200,25 лв.,
представляваща обезщетение за забава при погасяване главницата за цена на топлинна
енергия за периода от 15.09.2020г. до 15.11.2022г. и сумата от 4,72 лв., представляваща
обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на услугата дялово
разпределение за периода от 31.01.2020г. до 15.11.2022г.;
ответницата В. П. Г. да заплати на ищеца „Т.“ ЕАД сумата от 285,38 лв.,
представляваща цена на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019г. –
м.04.2021г. за топлоснабден имот в гр. С., сумата от 5,34 лв., представляваща цена на
услугата дялово разпределение за периода от м.12.2019г. до м.10.2021г., ведно със
законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба –
20.12.2022г. до окончателното изплащане на вземанията, сумата от 50,06 лв.,
представляваща обезщетение за забава при погасяване главницата за цена на топлинна
енергия за периода от 15.09.2020г. до 15.11.2022г. и сумата от 1,18 лв., представляваща
обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на услугата дялово
разпределение за периода от 31.01.2020г. до 15.11.2022г.;
ответницата Е. П. К. да заплати на ищеца „Т.“ ЕАД сумата от 285,38 лв.,
представляваща цена на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019г. –
м.04.2021г. за топлоснабден имот в гр. С., сумата от 5,34 лв., представляваща цена на
услугата дялово разпределение за периода от м.12.2019г. до м.10.2021г., ведно със
законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба –
20.12.2022г. до окончателното изплащане на вземанията, сумата от 50,06 лв.,
1
представляваща обезщетение за забава при погасяване главницата за цена на топлинна
енергия за периода от 15.09.2020г. до 15.11.2022г. и сумата от 1,18 лв., представляваща
обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на услугата дялово
разпределение за периода от 31.01.2020г. до 15.11.2022г.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно – не са заплатил
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,,
изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата
„Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна
енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят месечните дължими суми, след изтичането на който са изпаднали в
забава. Прави искане за осъждане на ответниците да заплатят претендираните суми, както и
разноските за производството.
Ответниците са депозирали в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговори на исковата молба
с идентично съдържание, с които признават исковете в заявените размери. Изразяват
готовност за извънсъдебно уреждане на спора. Молят за присъждане на разноски в полза на
ищеца в минимален размер. В съдебно заседание заявяват становище, че са били подведени
от юрист на ищеца да подадат молбите за признаване на основанието и размера на исковете.
Заявяват становище, че не ги оспорват, тъй като нямат избор.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „П.“ ООД взема становище за
основателност на предявените искове.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна
квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи
възникването на облигационно отношение между него и ответниците, по силата на което е
доставил топлинна енергия на посочената стойност и за ответниците е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че в неговия
патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената услуга дялово
разпределение, както и нейният размер.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на
главен дълг, изпадането на длъжниците в забава и размера на обезщетението за забава.
При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответниците следва да
докажат, че е погасил задълженията си чрез плащане.
При така разпределената доказателствена тежест и след преценка на събраните по
делото доказателства, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 153 ЗЕ поначало определя като клиент на топлинна енергия
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Клиент на
топлинна енергия за битови нужди може да бъде и лице, което е ползвател на имота и е
сключило с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят дължи заплащането
на цената й – т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017г. на ОСГК на ВКС. Съгласно мотивите
на цитираното тълкувателно решение договорът между третото ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, като например
откриване на индивидуална партида на ползвателя, но не се презюмира с установяване на
факта на ползване на топлоснабдения имот.
С доклада по делото като безспорни и неподлежащи на доказване между страните са
отделени всички обстоятелства от фактическия състав на предявените искове, а именно, че
страните са били обвързани от договор за покупко-продажба на топлинна енергия за битови
2
нужди при общи условия за имот, находящ се в гр. С. за процесния период от м.05.2019г. до
м.04.2021г., че за този период до процесния топлоснабден имот с аб. № . е доставена
топлинна енергия на стойност от общо 1712,25 лв., че в сградата, в която се намира имота, е
извършвана услугата дялово разпределение, чиято стойност за периода от м.12.2019г. до
м.10.2021г. се равнява на сумата от общо 32,01 лв., както и че размерът на обезщетенията
върху посочените главници правилно е изчислен на сумата от общо 300,37 лв. върху цената
на топлинната енергия за периода от 15.09.2020г. до 15.11.2022г. и на сумата от общо 7,08
лв. върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 31.01.2020г. до
15.11.2022г., като в проведеното съдебно заседание е признато и че квотите от наследството
на П. И. Г. са както следва: 4/6 ид.ч. за ответницата Х. Г. Г. и по 1/6 ид.ч. В. П. Г. и Е. П. К.,
което се потвърждава и от представените по делото доказателства.
С оглед изричното признание на исковете в отговорите на исковата молба, подписани
лично от всяка от ответниците, което не може да бъде оттеглено (чл. 237, ал. 4 ГПК) и
предвид отделяне за безспорни на всички обстоятелства от фактическия състав на
предявените вземания, съдът намира, че исковете са основателни и следва да бъдат уважени
изцяло на предявеното основание и размери така, както е посочено в исковата молба.
При този изход на спора право на разноски има ищецът, който е претендирал и
доказал извършване на разноски в размер на 82,07 лв. – държавна такса. В производството
ищецът е бил защитаван от юрисконсулт и е претендирал заплащане на юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК (ред., ДВ, бр. 8/2017г.) на
сумата от 100 лв. на основание чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 ЗПП. Или разноските на ищеца за
производството са в общ размер на 182,07 лв., които следва да му се присъдят на основание
чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, като от посочената сума ответницата Х. Г. Г. дължи сумата от
121,38 лв. (4/6), а В. П. Г. и Е. П. К. – сумата от по 30,34 лв. всяка (1/6).
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Х. Г. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С. да заплати на „Т.“ ЕАД,
ЕИК ., с адрес и седалище на управление: гр. С., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
150 ЗЕ сумата от 1141,49 лв., представляваща цена на незаплатена топлинна енергия за
периода от м.05.2019г. – м.04.2021г. за топлоснабден имот в гр. С., сумата от 21,33 лв.,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.12.2019г. до
м.10.2021г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата
молба – 20.12.2022г. до окончателното изплащане на вземанията, сумата от 200,25 лв.,
представляваща обезщетение за забава при погасяване главницата за цена на топлинна
енергия за периода от 15.09.2020г. до 15.11.2022г. и сумата от 4,72 лв., представляваща
обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на услугата дялово
разпределение за периода от 31.01.2020г. до 15.11.2022г., както и на основание чл. 78, ал. 1
и ал. 8 ГПК сумата от 121,38 лв., представляваща разноски за производството.
ОСЪЖДА В. П. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С. да заплати на „Т.“
ЕАД, ЕИК ., с адрес и седалище на управление: гр. С., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 150 ЗЕ сумата от 285,38 лв., представляваща цена на незаплатена топлинна енергия за
периода от м.05.2019г. – м.04.2021г. за топлоснабден имот в гр. С., сумата от 5,34 лв.,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.12.2019г. до
м.10.2021г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата
молба – 20.12.2022г. до окончателното изплащане на вземанията, сумата от 50,06 лв.,
представляваща обезщетение за забава при погасяване главницата за цена на топлинна
енергия за периода от 15.09.2020г. до 15.11.2022г. и сумата от 1,18 лв., представляваща
обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на услугата дялово
разпределение за периода от 31.01.2020г. до 15.11.2022г., както и на основание чл. 78, ал. 1
и ал. 8 ГПК сумата от 30,34 лв., представляваща разноски за производството.
ОСЪЖДА Е. П. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С. да заплати на „Т.“
ЕАД, ЕИК ., с адрес и седалище на управление: гр. С., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
3
вр. чл. 150 ЗЕ сумата от 285,38 лв., представляваща цена на незаплатена топлинна енергия за
периода от м.05.2019г. – м.04.2021г. за топлоснабден имот в гр. С., сумата от 5,34 лв.,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.12.2019г. до
м.10.2021г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата
молба – 20.12.2022г. до окончателното изплащане на вземанията, сумата от 50,06 лв.,
представляваща обезщетение за забава при погасяване главницата за цена на топлинна
енергия за периода от 15.09.2020г. до 15.11.2022г. и сумата от 1,18 лв., представляваща
обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на услугата дялово
разпределение за периода от 31.01.2020г. до 15.11.2022г., както и на основание чл. 78, ал. 1
и ал. 8 ГПК сумата от 30,34 лв., представляваща разноски за производството.
Решението е постановено при участието на третото лице-помагач на страната на
ищеца „П.“ ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4