РЕШЕНИЕ
№ 3
гр. гр. Видин , 26.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в закрито заседание на двадесет и шести януари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:В.В.
Членове:А.П.
В.М.
като разгледа докладваното от В.М. Въззивно гражданско дело №
20201300500365 по описа за 2020 година
Производството е по чл.435 ал.4 ГПК.
Образувано по жалба на М. Л. И., ЕГН :*от с.П., общ.В., чрез адв.Н.А. от АК-В. против
действията на ЧСИ-В.Т. по изп дело № 20127240400187, изразяващи се в извършване на
опис и оценка на НИ в с .П.-ПИ с идентификатор * по КК и КР на с.П., общ.В., целия с
площ от 1190 кв.м, ведно с построената в него триетажна еднофамилна масивна сграда с
идентификатор57131.501.208.1, със застроена площ по скица 227 кв.м, а по доказателства за
собственост-146.20 кв.м и едноетажна сграда от 73 кв.м и идентификатор*
Подържа в жалбата, че живее заедно с баба си в жилището в с.П. на посочения адрес и
така е научил за извършваната процедура по опис и оценка на недвижимия имот. Посочва
,че предмет на извършената оценка е имот, без пълни документи за собственост, с разлика в
застроената площ. Разликата в квадратурата на масивната триетажна сграда от 146 кв.м до
227 кв.м е собственост на жалбоподателя. Неговата баба М.Т. И. като собственица на
дворното място и сградата от 146 кв.м му е отстъпила право на строеж на трети етаж от
жилищната сграда и правото на пристрояване на първия и втория жилищен етаж от
сградата.
Подържа се, че жалбоподателят не е страна по изпълнителното дело и няма законова
причина неговия имот да бъде изнесен на публична продан. Посочва се, че по отношение на
1
този имот са налице и условията на чл.444 т.7 ГПК и същия несеквестируем.
Моли Съда да отмени действията на ЧСИ-В.Т., в частта им, в която е извършен опис и
оценка на третия жилищен етаж и пристройката от 61 кв. към първия и втория жилищен
етаж на масивната сграда 57131.501.208.1, построена в ПИ с идентификатор * по КК и КР
на с.П., общ.В., целия с площ от 1190 кв.м,.
Ответната по жалба страна „Първа инвестиционна Банка „АД, ЕИК* е депозирала писмени
възражения по чл.436 ал.3 ГПК.
Подържа , че подадената жалба е недопустима и неоснователна.
Посочва се, че обжалваните действия опис и оценка на недвижим имот, не са сред изрично
изброените в чл.435 ал.4 ГПК и не подлежат на обжалване.
Посочва се, че жалбата е неоснователна и по същество, тъй като третото лице може да
обжалва действията на съдебния изпълнител, когато изпълнението е насочено върху вещи ,
които в деня на запора, възбраната или предаването се намират във владението на това лице.
Жалбата не се уважава, ако се установи, че вещта е била собствена на длъжника към
момента на налагането на запора или възбраната. Владелческата защита по чл.435 ал.4 ГПК
може да се осъществи само ако в деня на възбраната, запора или предаването третото лице
упражнява фактическа власт върху вещта, предмет на принудително изпълнение.
Посочва се, че по отношение на „Първа инвестиционна банка „ успешно е проведено
производство по чл.135 ЗЗД и е обявена относителна недействителност на сделката, с която
Л.Й. и Й.Й. -длъжници по изп. Дело са дарили имота на майка си М.Т.И.
Исковата молба е вписана в ИР на 27.07.2012.
С решение № 485/16.10.2013 на РС-В., потвърдено с Решение № 21/05.03.2014г на ОС-
В., претенцията е уважена и решението е отбелязано към исковата молба на 07.08.2014г.
Посочва се, че от този момент, Банката в качеството си на кредитор е придобила
правото да удовлетвори вземанията си чрез продажба на процесния имот и всички
последващи вписвания не са й непротивопоставими.
Учреденото на 15.09.2014г право на строеж от М.Т.И. спрямо жалбоподателя е
непротивопоставимо на банката, тъй като липсват доказателства за реализиране на правото
на строеж. Възбраната върху имота по изпълнителното дело е вписана на 20.05.2015.
Посочват, че не е изпълнена предпоставката по чл.435 ал.4 ГПК-фактът на владението
да е съществувал към момента на налагане на възбраната. Към този момент вещта е била
собственост на длъжника , поради което жалбата не следва да се уважава.
На основание чл.436 ал.3 ГПК ЧСИ е депозирала мотиви, във връзка с постъпилата
2
жалба от третото лице.
Подържа се, че жалбата неоснователна, тъй като взискателя е насочил изпълнението си
срещу недвижим имот, по отношение на който е провел успешен иск по чл.135 ЗЗД за
обявяване на относителна недействителност на сделката, с която длъжниците са
прехвърлили на майка си недвижимия имот. Исковата молба е вписана на 27.07.2012г, а
влезлите в сила решения са отбелязани в ИР на07.08.2014г. Учреденото право на строеж
спрямо третото лице на 15.09.2014г е непротивопоставимо на взискателя.
Видинският окръжен съд, като взе предвид постъпилата жалба, становището на
ответната по жалба страна и съобразявайки данните по делото в тяхната съвкупност,
прие за установено следното :
Изпълнителното дело е образувано въз основа на изп. Лист издаден на 24.02.2012г от
РС-В. на основание Заповед за незабавно изпълнение –чл.417 ГПк по грд № 395/2012г на Рс-
В. , в полза на „Първа инвестиционна Банка „АД и Община Видин срещу Й. И. Й., Л. И. Й. ,
„Хидроекспрес –Йорданов и с-ие „СД и Е. В. В. , за събиране на сума в размер на главници
-99 055.66 лв., лихви -77560.47 лв., такси чл.79 ЗЧСИ- 6 498.26 лв..- общо 183 114.39 лв.
„Първа инвестиционна банка „ успешно е провела производство по чл.135 ЗЗД и е обявена
относителна недействителност на сделката, с която Л.Й. и Й.Й. -длъжници по изп. Дело са
дарили с договор за дарение на недвижим имот, материлизиран в нот. Акт за дарение на
недвижим имот, № 32 , том трети, рег. № 5548 нот. Дело № 212 от 2010г на нотариус Т.А., с
район на действие –Рс-В., с който Й. И. Й. и Л.И.Й. като дарители са дарили на М.Т.И. -
тяхна майка собствения си НИ-ПИ № 208 по кадастралния план на с.П., общ.В. , целия с
площ около 1184 кв.м, ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда със
застроена площ 146.20 кв.м и масивна стопанска сграда-70.60 кв.м.
Исковата молба е вписана в ИР на 27.07.2012.
С решение № 485/16.10.2013 на РС-В., потвърдено с Решение № 21/05.03.2014г на ОС-В.,
претенцията е уважена и решението е отбелязано към исковата молба на 07.08.2014г.
На 15.09.2014г е учредено право на строеж от М.Т.И. спрямо М. Л. И., ЕГН :* от с.П.,
общ.В., по силата на нот акт № 92, том IV рег № 5606, дело № 428/11.09.2014 на нотариус
Б.Т. Правото на строеж включва правото на пристрояване на сутеренния етаж, на
пристрояване на първия и втория жилищни етажи с по 75 кв.м, както и правото на
пристрояване на третия етаж с площ 221 кв.м. към съществуващата двуетажна масивна
жилищна сграда.
Възбраната върху имота по изпълнителното дело е вписана на 20.05.2015.
С проткола за опис от 11.09.2019г ЧСИ описва следния НИ ПИ № 208 по кадастралния план
на с.П., общ.В. , целия с площ около 1184 кв.м, ведно с построените в него двуетажна
3
масивна жилищна сграда със застроена площ 146.20 кв.м и масивна стопанска сграда-70.60
кв.м.
Определянето на пазарната цена на имота е възложено на лицензиран оценител, който да
даде становище за техническото състояние и пазарната стойност на имота. Такова е
изготвено по изп. Дело от С.В. П. , от дата 10.06.2020, като описва сградата като триетажна
еднофамилна масивна сграда със застроена площ 227 кв.мв момента / по актуална скица /, по
док. За собственост 146 кв.м, по представен архитектурен проект застроена площ 221 кв.м и
РЗП687.кв.м. пазарната стойност на така описания имот е 120 000 лв.
От така изнесената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата :
Жалбата е допустима, третото лице се намира във владение на имота, върху който е
насочено принудителното изпълнение, от което произтича възможността му да обжалва
действията на съдебния изпълнител по чл. 435, ал. 4 от ГПК.
Третото лице, което твърди, че е собственик на имота и го владее, може да брани
правото си както чрез жалба, така и чрез предявяването на иска по чл. 440 от ГПК.
Производствата по чл. 435, ал. 4 и чл. 440 от ГПК дават различна по вид и обем защита на
третото лице, като с предявяването на иска се защитава засегнато от изпълнението право и
се реализира искова защита, а с жалбата се брани упражняваната от третото лице фактическа
власт и преценката се фиксира върху законосъобразността на действията на съдебния
изпълнител.
В конкретния случай жалбоподателя е избрал да обжалва законосъобразността на
действията на съдия-изпълнителя и за него е налице интерес да предяви жалба срещу
действията на ЧСИ по отношение на спорния имот.
По основателността на жалбата :
Съгласно разпоредбата на чл. 435 ал.4 ГПК, всяко трето лице, чието право е засегнато от
изпълнението, т.е когато изпълнението е насочено върху имот, който във деня на възбраната
се намира във владение на това лице, може да обжалва действията на съдия-изпълнителя, за
да установи, че имуществото, върху което е насочено изпълнението за парично вземане, не
принадлежи на длъжника и спрямо него не следва да се насочва принудителното изпълнение
за погасяване на парични задължения на длъжника по образуваното изпълнително
производство.
В настоящия казус принудителното изпълнение е насочено върху недвижим имот, в частта
им, в която е извършен опис и оценка на третия жилищен етаж и пристройката от 61 кв. към
първия и втория жилищен етаж на масивната сграда 57131.501.208.1, построена в ПИ с
4
идентификатор 57131.501.208 по КК и КР на с.П., общ.В., целия с площ от 1190 кв.м,за
удовлетворяване на парични вземания на взискателя „ПИБ“АД.
На 15.09.2014г е учредено право на строеж от М.Т.И. спрямо М. Л. И., ЕГН * от с.П.,
общ.В., по силата на нот акт № 92, том IV рег № 5606, дело № 428/11.09.2014 на нотариус
Б.Т. Правото на строеж включва правото на пристрояване на сутеренния етаж, на
пристрояване на първия и втория жилищни етажи с по 75 кв.м, както и правото на
пристрояване на третия етаж с площ 221 кв.м. към съществуващата двуетажна масивна
жилищна сграда.
Възбраната върху имота по изпълнителното дело е вписана на 20.05.2015.
Следва да се разграничи правото на собственост върху урегулирания поземлен имот от
правото на строеж върху същия. Правилото е, че правото на строеж е съставна част на
правото на собственост и в този случай двете права принадлежат на едно и също лице. По
различен начин стои въпросът, когато правото на строеж бъде отделено от правото на
собственост, чрез учредяването му, както е в настоящия казус.
В този случай приобретателите на двете права са различни лица. Предвид изложеното, с
учредяването на право строеж върху поземления имот собственикът на земята М.Т.И. спира
да бъде титуляр на правото на строеж, учредено в полза на М. Л. И..
Павловият иск е уреден в чл. 135 ал. 1 от ЗЗД.Предмет на увреждащата сделка могат да
бъдат недвижими имоти, движими вещи или други имуществени права (например парично
вземане) на длъжника. Искът по чл. 135 от ЗЗД е конститутивен иск, с който се упражнява
едно преобразуващо (потестативно) право на кредитора да прогласи относителна
недействителност на правна сделка/правно действие, с които длъжникът го
уврежда.Съдебното решение, с което се уважава иск по чл. 135 от ЗЗД, има сила на
пресъдено нещо (СПН) и конститутивно действие.
По тълкувателно дело № 2/2017г. на ОСГТК на ВКС се дава отговор на въпроса
„Какъв е редът за защита на кредитора при последваща разпоредителна сделка, извършена
от третото лице, в чиято полза длъжникът му се е разпоредил с имуществото си?“
1. Редът за защита на кредитора при последваща разпоредителна сделка, извършена от
третото лице, в чиято полза длъжникът му се е разпоредил с имуществото си, е по исков път
чрез предявяване на искове срещу всички увреждащи по веригата правни сделки.
В този смисъл жалбата на третото по изпълнението лице е частично основателна.От
събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че М. Л. И. ИМА
КЕЧЕСТВОТО НА ТРЕТО ЛИЦЕ - собственик на част от описаната триетажна
еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 227 кв.м. и с идентификатор
57131.501.208.1. С НА № 92,том IV, рег.№ 5606, дело №428/11.09.2014г. на нотариус Б.Т.
5
М.Т.И. му е учредила безвъзмездно правото на пристрояване на сутеренния етаж, на
пристрояване на първия и втория жилищни етажи с по 75 кв.м., както и правото на
надстрояване на трети жилищен етаж с площ от 221 кв.м към съществуващата дотогава
двуетажна масивна жилищна сграда.
Именно тази двуетажна масивна жилищна сграда е собственост на М.Т.И. майка на
длъжниците по изпълнителното дело - Л. И. Й., Й. И. Й..
Прехвърлителната сделка, предмет на НА № 32/2010г., с която длъжниците подаряват
процесната двуетажна жилищна сграда на майка си М.Т.И. е относително недействителна -
тя няма действие спрямо кредитора ПИБ АД поради уважения им иск по чл.135 от ЗЗД.
При извършване на обжалваното действие на ЧСИ е констатирано, че е осъществено
пристрояването и надстрояването на двуетажната жилищна сграда и е извършен опис на
цялата сграда, без да е съобразено, че част от нея е собственост на жалбоподателя на
основание на реализираното право на пристрояване и надстрояване.
Извършена е и оценка на цялата сграда от вещо лице с цел изнасянето й на публична
продан.
Разпитаните свидетели установяват, че след учредяване правото на пристрояване и
надстрояване през септември 2014 г. веднага е започнало да се осъществява строителството
на новата пристройка и надстройка.
Същото се установява и от акт за приемане на конструкции от 27.11.2014г., от който е
видно, че са изпълнени конструктивни елементи на строежа към посочената дата.
Свидетелите установяват, че до м. март- април 2020 г. триетажната сграда е била построена,
иззидана и покрита в състоянието, в което се намира и в момента.Те дават показания, че
жалбоподателят винаги е живеел в сградата, той я владее и в момента, където живее със
семейството си и няма друго жилище.
По делото е прието заключение на строително-техническа експертиза, която дава
заключение, че триетажната сграда е построена във вида, в който установяват свидетелите, а
предишната двуетажна жилищна сграда е част от нея и има пазарна оценка в размер на 25
100 лева.
Установи, че триетажната сграда е собственост на жалбоподателя вследствие на учреденото
му право на пристрояване и надстрояване с цитрания нотариален акт, както и че е била
построена с покрив като „груб строеж“ към момента на възбраната и че жалбоподателят
живее и владее сградата от построяването й, т.е. опреди 20.05.2015г. когато е наложена
възбраната по изпълнителното дело.
Поради това действието на ЧСИ, с което на 11.09.2019 г. е извършен опис и е извършена
6
оценка на триетажната жилищна сграда е незаконосъобразно.
Неоснователен е доводът на „ПИБ „АД, че учреденото право на строеж на жалбоподателя-
трето лице през 2014 година било непротивопоставимо на кредитора поради вписване преди
него на съдебно решение по чл.135 от ГПК.
В ТР № 2/2017г. От 09.07.2019г. по тълк.д.№ 2/2017г. ОСГТК на ВКС / т.З/ е посочено, че
защитата на кредитора / ПИБ АД/ ,срещу последващи разпоредителни сделки, извършени от
лицето /М.Т.И. / в чиято полза се е разпоредил длъжникът / Л. И. Й., Й. И. Й./ е НА №
32/2010 г. /относително недействителна сделка съгласно чл.135 ЗЗД/ е предявяване на иск по
чл.135 ал.1 от ЗЗД за недействителност по отношение на него на всички ПОСЛЕДВАЩИ
сделки.
Кредиторът ПИБ АД не е предяяввал иск по чл.135 от ЗЗД за прогласяване на относителната
недействителност на учреденото право на строеж и пристрояване на жалбоподателя с
цитирания НА № 92,том IV, рег.№ 5606, дело №428/11.09.2014г. на нотариус Б.Т. и спрямо
имота на жалбоподателя не може да се извършва принудително изпълнение по настоящето
изпълнително дело.
Поради това жалбата е основателна и следва да бъде уважена.
„Първа инвестиционна Банка „АД, ЕИК * следва да заплати направените от М. Л. И., ЕГН
:********** от с.П., общ.В., разноски в настоящето производство в размер на 450 лв./
триста лева адвокатско възнаграждение-стр.31 от делото и 150 лв. възнаграждение за вещо
лице/.
Водим от горното, ВОС :
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЧАСТИЧНО ДЕЙСТВИЯТА НА ЧСИ В.Т. по изп.д. № 20127240400187,
извършени с протокол от 11.09.2019г. - изразяващи се в извършен опис и оценка на
ТРЕТИЯ жилищен етаж и пристройката от 61 кв. към първия и втория жилищен етаж на
масивната сграда 57131.501.208.1, построена в ПИ с идентификатор 57131.501.208 по КК и
КР на с.П., общ.В., целия с площ от 1190 кв.м,., като ПРИЕМА, ЧЕ ПРЕДМЕТ НА
принудително изпълнение е Недвижим Имот -ПИ № 208 по кадастралния план на с.П.,
общ.В. , целия с площ около 1184 кв.м, ведно с построените в него ДВУЕТАЖНА
МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА СЪС ЗАСТРОЕНА ПЛОЩ 146.20 КВ.М И
МАСИВНА СТОПАНСКА СГРАДА-70.60 КВ.М.
ОСЪЖДА „Първа инвестиционна Банка „АД, ЕИК * да заплати направените от М. Л. И.,
ЕГН :* от с.П*, общ.В., разноски в настоящето производство в размер на 450 лв./ триста
лева адвокатско възнаграждение-стр.31 от делото и 150 лв. възнаграждение за вещо лице/.
7
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8