Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 07.05.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, ІV-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на тринадесети април през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена
Александрова
ЧЛЕНОВЕ: Таня Орешарова
Димитринка
Костадинова-Младенова
при секретаря Антоанета
Петрова, като разгледа докладваното от съдия
Костадинова-Младенова в. гр. дело №
12858 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК
С Решение
№ 170953 от 07.08.2020г.,
постановено по гр. дело №52635/2019г. по
описа на Софийският районен съд, ІII ГО, 150-ти
състав, са отхвърлени изцяло предявените по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК от „С.в.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление:***, Бизнес парк № *****, срещу А.В.В., ЕГН
**********, с адрес: *** искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 198о,
ал. 1 от ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи сума в размер на 1332.04
лв., представляваща стойност на доставена ВиК услуги за периода 07.05.2015г. до
03.12.2017г. в обект, находящ се в гр. София, ж.
к. *****с клиентски номер **********, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК -18.07.2019г. до окончателното й изплащане, както и
сумата от 470.96 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода 07.06.22015г. -03.12.2017г. за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 41148/2019г. по описа на СРС, 150 състав.
Срещу
постановеното решение е подадена въззивна жалба от "С.в." АД – ищец в
първоинстанционното производство, в която се излагат съображения за
неправилност на постановения съдебен акт, поради нарушение на материалния и
процесуалния закон. Твърди се, че първоинстанционният съд необосновано е приел,
че не е проведено пълно и главно доказване на доставката на претендираните ВиК
услуги, т.к. не е съобразил всички доказателства и законовата уредба. Посочва,
че въпреки че ответникът не е оспорил, че е потребител на
ВиК услуги, а само на размера на претенцията и сам е посочил процесния имотза
свой, съдът е приел, че по делото не е доказано
наличие облигационно между страните. Въззивникът
счита, че исковете са доказани и моли първоинстанционното решение да бъде
отменено и да бъдат уважени предявените искове. Претендира разноски. В съдебно
заседание пред въззивния съд не се е явил представител на въззивника.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на въззивна жалба от въззиваемата страна
ответник по исковете М.П.И..
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна в процеса,
поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата. Първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Настоящият въззивен състав счита, че същото е правилно, а
въззивната жалба срещу него – неоснователна, поради следните съображения:
Ищецът - „С.в.“ АД
е сезирал първоинстанционния съд с искова молба, в която се твърди, че между
ищеца и ответника А.В.В., е
налице облигационно правоотношение по предоставяне на ВиК услуги, въз основа на
неформален договор, сключен при публично известни общи условия, одобрени от
ДКЕВР. Твърди се, че за периода от 07.05.2015г.
до 13.12.2017г.
ищецът е предоставил на ответникът ВиК услуги на
стойност от 1332.04лв., за
което издал фактури, но ответницата не заплатила същите в предвидения в чл. 31,
ал. 2 ОУ срок – 30 дни от датата на фактуриране, поради което на основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД се претендира заплащането им, както и
обезщетение за забава върху главницата в размер на 470.96
лв. за периода от 07.06.2015г.
до 03.12.2017г.
Претендира се и за присъждане на законна лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК от
18.07.2019год. до
окончателното изплащане на вземанията, както и разноските за производството и
след като в заповедното производство по гр.дело №41148/2013год. на
СРС, 150-ти състав ответникът
е подал възражение срещу издадената срещу нея за посочените вземания
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 26.07.2019год.
Ответникът
А.В.В. е депозирала отговор на исковата молба в срока по чл.131,
ал.1 ГПК. В него възразила относно размера на исковата
претенция.
Първоинстанционният
съд е отхвърлил предявените искове, като е приел, че ищецът – „С.в.“ АД, не е
провел пълно и главно доказване на обстоятелството, че ответницата е страна по договор за
предоставяне на водоснабдителни услуги, в това число, че ответницата е
собственик или носител на вещно право на ползване по отношение на имота,
предмет на делото за претендирания период. Изрично е посочено, че въпреки, че с
доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е разпределил в доказателствена
тежест на ищеца да докаже посоченото обстоятелство и което не е сторено по
делото и не са ангажирани никакви доказателства, че между страните е налице
договор за предоставяне на водоснабдителни услуги с клиентски № ********** -
имот, намиращ се в гр. София, ж. к. *****. Приел
е, че посоченото обстоятелство не е безспорно между страните, тъй като във
възражението срещу заповедта за изпълнение ответникът е оспорил изцяло
заявената претенция, и в исковото производство е възразил
срещу исковата претениция, като в изявленията не е налице изрично признание на този
факт.
Съдът намира за неоснователно твърдението на
жалбоподателя, че ответникът е възразил само срещу размера на исковата
претенция, с което е признал наличието наоблигационно правоотношение между
страните и в документите е посочила адреса на процесния имот като адрес на
който живее, поради което е направила признание на факта, че е ползвател. По
делото е направена справка в НБДН /л. 39 от делото/ от което е видно, че
ответникът има различни адреси за настоящ и постоянен адрес, поради което не
може да се приеме за признание на иска вписването й за адрес, този на
водоснабдения процесен имот. С оглед на което и при недоказване на
посочените факти при надлежно разпределена доказателствена тежест е приел, че между страните не е налице
договор за предоставяне на водоснабдителни услуги за клиентски № ********** -
имот, намиращ се в гр. София, ж. к. *****,
поради което и ответникът не дължи плащане
на претендираната цена за водоснабдителни услуги за цитирания клиентски номер.
По делото е приета
съдебно-теническа експертиза, от заключението на което е
установено, че процесният имот е водоснабден и ищцовото дружество е доставяло
ВиК услуги до него. По делото е назначена и Съдебно-счетоводна експертиза, в
която вещото лице е посочило, че по данните при ищеца за посочения клиентски
номер, използваното количество вода се начислява на база в
съотствие с разпоредбата на чл. 39, ал. 5, т. 1 и ал. 6 от Наредба № 4 на МРРБ.
Установено е, че за периода 07.05.2015г. до 03.12.2017г. са издадени 38 бр.
фактури, в които са начислени задължения, част от които платени, и извършено
служебно отписване на суми, в резултат на което размерът на незаплатения
остатък е в общ размер на 1803 лв. от които незаплатена главница 1332.04 лв. и
незаплатена лихва за забава в размер на 470.96 лв.
При така
изложената фактическа обстановка, въззивният съд намира следното от правна
страна:
По предявените
искове в тежест на ищеца - въззивник е да установи при условията на пълно и
главно доказване, че между него и ответника
съществуват договорни отношения за доставка и отвеждане на вода за процесния
недвижим имот, обема на реално доставената и отведена вода за имота и нейната
стойност, както и че паричното задължение е възникнало и е изискуемо.
Първоинстанционният
съд е приел, че между страните не е доказано, че същите са обвързани от
облигационно правоотношение за предоставяне на ВиК услуги по силата на
неформален договор, осъществен при ОУ, одобрени от ДКЕВР, независимо, че
ответницата по исковата молба не е подалата в срока по чл.131 ГПК отговор, но
след като ищецът не е представил доказателства, че
ответницата притежава качеството „потребител“ на ВиК услуги.
Съгласно § 1, т. 2, б. "а" и б. "б" от Допълнителната
разпоредба на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги "потребители" по смисъла на закона са: юридически или
физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят В и К услуги; юридически или физически лица – собственици или
ползватели на имоти в етажната собственост. В този смисъл е и разпоредбата на
чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Общите условия на ответното дружество, като в ал.
3 от същата разпоредба на Общите условия е прието, че потребител може да бъде и
наемател на имот, за който се предоставят В и К услуги. Съгласно чл. 3, ал. 1
от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи
потребители на услугите ВиК са: собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни
води; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради – етажна собственост;
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един
поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Следователно
потребители на ВиК услуги по смисъла на посочената нормативна уредба са
собствениците или лицата с учредено вещно право на ползване или на строеж за
съответните имоти, като в Общите условия на дружеството е предвидена
възможността такива да са и наемателите, но при подадена от наемателя нарочна
писмена декларация за това. В настоящия случай по делото не са ангажирани
каквито и да е доказателства, установяващи, че ответникът
притежава право на собственост или вещно право на ползване върху
процесния имот, както и не се твърди и не се доказва да е имал качеството
наемател на същия, от което следва, че не е установено да има качеството
"потребител" на ВиК услуги по смисъла на посочената нормативна
уредба. Неоснователен е доводът на въззивника, изложен в въззивната жалба, че
след като ответикът е възразил само срещу размера на исковата
претенция, обстоятелството, че е потребител на ВиК услуги не е спорно
и е следвало да се приеме за безспорно това обстоятелство между страните. Извод
за съществуването на валидно облигационно правоотношение между страните не може да се направи и от факта, че на името на ответника е
открита партида. Обстоятелството, че ответникът е
посочена като титуляр на партидата, не я прави потребител на услугите ВиК, а и
при изричното разпределение но доказателствената тежест в доклада по делото
ищецът не е установил правопораждащия претендираното право факт, което обуславя
извод за неоснователност на главния иск. Подаденото възражение
като отговор на исковата молба от ответницата не освобождават
ищеца да установи по делото, че ответникът е
собственик или вещен ползвател или наемател на процесния имот и от което да се
направи извод, че се явява и потребител на ВиК услуги.
В конкретния случай с оглед на представените
по делото доказателства – заключение на съдебно-техническа и
съдебно-счетоводна експертиза и от която не се установява и евентуално
да е постъпило плащане именно от ответника на
задължения към ищеца за потребена вода и без документи и за отчет на водомера
за обекта, не може да се направи извод, че ищецът е провел успешно пълно и главно доказване, както за
наличие на облигационно отношение между страните, така и за реалните количества
доставени или потребени В и К услуги в процесния имот. Съгласно разпоредбата на
чл. 32, ал. 1 ОУ доставянето на питейна вода и/или пречистване и/или отвеждане
на отпадъчни води се заплаща въз основа на измереното количество изразходвана
вода от водоснабдителната мрежа, отчетено чрез монтираните водомери на
сградните водопроводни отклонения. Отчитането на показанията на водомерите се
извършва от служител на оператора на ВиК услуги в присъствието на потребителя
или на негов представител (чл. 23, ал. 4 ОУ), като клаузата на чл. 24, ал. 1 ОУ
регламентира задължението на потребителя да осигурява свободен и безопасен
достъп на легитимните длъжностни лица на ВиК оператора.
С оглед
гореизложеното, настоящият въззивен състав на съда намира, че ищецът не е
доказал претенциите си в условията на пълно и главно доказване, което води до
отхвърляне на исковете и съответно следва да се потвърди решението
на СРС като правилно.
По разноските
При този изход на спора не се дължат разноски на въззивника ищец.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати на ответника действително направените
разноски във въззивното производство за възнаграждение за един адвокат в размер
на 400 лв.
Воден от
гореизложеното, Софийският градски съд
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 170953 от 07.08.2020г.,
постановено по гр. дело №52635/2019г. по
описа на Софийският районен съд, ІII ГО, 150-ти
състав.
ОСЪЖДА С.в.“ АД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление:***, Бизнес парк № *****, да заплати на А.В.В., ЕГН
**********, с адрес: *** на основание чл. 78,
ал. 3 сумата от 400 лв. сторени разноски във върззвното производство.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/