РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 118337
гр. София, 21.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Частно гражданско
дело № 20241110146964 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление от И. К. Т. за издаване на заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК срещу В. Л. И..
Постъпило е заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417
ГПК и изпълнителен лист за сумите от: 15000 лева, представляваща главница по
заповед на заповед от 19.05.2023 г., сумата от 942,32 лева, представляваща лихва за
периода от 01.01.2024 г. до 12.06.2024 г., ведно със законна лихва за периода от
подаване на заявлението до изплащане на вземането. Претендира разноски.
Към депозираното заявление е представен документ по чл. 417, т. 10 ГПК –
оригинал на запис на заповед от 19.05.2023 г.
След преценка на представените към заявлението документи съдът намира
следното:
За да издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, съдът
проверява дали представеният документ е редовен от външна страна и дали
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.
От представения запис на заповед е видно, че в горния му край е записан падеж
на определена дата – 31.12.2023 г., а в текста на документа е посочено, че същият е
платим на посочения падеж срещу предявяване.
Записът на заповед е едностранна и абстрактна правна сделка, която е
регламентирана от закона, предвидена е писмена форма за действителност и
задължително определено законово съдържание, съгласно което следва да съдържа
посочените в чл. 535, ал. 1 ТЗ реквизити като условие за валидност на ефекта. Тези
реквизити са част от формата на ценната книга и липсата на който и да е от тях, с
изключение на т. нар. презумирани реквизити по чл. 536, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 ТЗ, води до
нищожност на менителничната сделка. Съгласно разпоредбата на чл. 537 вр. чл. 486,
ал. 1 ТЗ, падежът на записа на заповед може да бъде на предявяване, на определен
срок след предявяването, на определен срок след издаването или на определен ден.
В случая падежът в записа на заповед не е определен по предвидения в чл. 486
ТЗ начин. От една страна, като дата на падеж е посочен денят 31.12.2023 г., а
1
същевременно съдържа и текст, според който срещу предявяване на този запис на
заповед без протест и разноски ще се заплати сумата от 15 000 лева. Същевременно
има данни записът на заповед действително да е предявен за плащане на издателя на
31.12.2023 г., за което е положен подпис от последния. Следователно записът на
заповед няма валидно определен падеж съгласно чл. 486, ал. 1 ТЗ, като същият е
нищожен съгласно чл. 486, ал. 2 ТЗ и не е годно изпълнително основание
/Определение № 782/09.11.2010 г. по ч. т. д. № 127/2009 г., ВКС, II т. о./.
Запис на заповед, който съдържа падеж на определена дата – 31.12.2023 г., както
и израза, че е платим при предявяването му, е нищожен. Строго формалният режим за
валидност на записа на заповед, установен от закона, включително за определяне на
падежа, съгласно чл. 535, т. 3 вр. чл. 486, ал. 1 вр. чл. 537 ТЗ, налагат извод, че в
записа на заповед падежът следва да бъде посочен ясно и по начин, който не буди
съмнение и не дава основание за различно тълкуване. Издателят, като се е задължил да
плати посочената сума на 31.12.2023 г. и едновременно с това в записа на заповед е
посочил, че същият е „платим при предявяването му”, е поел задължение с неясно
определен падеж. Записът на заповед няма валидно определен падеж съгласно чл. 486
ал. 1 ТЗ и същият е нищожен /чл. 486, ал. 2 ТЗ/, поради което и не представлява годно
изпълнително основание – въз основа на този запис на заповед не може да се уважи
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист /в
този смисъл Определение № 749/23.12.2009 г. по ч. т. д. № 857/2009 г., ВКС, II т. о.,
Определение № 762/02.11.2010 г. по ч. т. д. № 712/2010 г., ВКС, II т. о. и много други/.
За да е редовен записът на заповед, трябва да съдържа падеж или на определена
дата, или на предявяване, но не едновременно да има два падежа. Представеният запис
на заповед, въз основа на който се претендира издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, няма валидно определен падеж, не е валиден менителничен ефект
и не е годно извънсъдебно основание.
Искането за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист в частта му
за сумата от 942,32 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от
01.01.2024 г. до 12.06.2024 г., също е неоснователно. Съгласно указанията, дадени с т. 4
на Тълкувателно решение № 1 от 28.12.2005 г. по тълк. д. № 1/2004 г., ОСТК на ВКС,
не е допустимо издаването на изпълнителен лист и за лихвата върху сумата по записа
на заповед, считано от датата на падежа до датата на подаване на молбата за издаване
на изпълнителен лист, защото не се касае за вземане, което е обективирано в
документа, а проверката на съда се изчерпва с това дали записът на заповед е редовен
от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу
лицето, против което се иска издаването на листа.
По гореизложените съображения заявление вх. № 248814/31.07.2024 г. за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист,
депозирано от И. К. Т. срещу В. Л. И. следва да бъде отхвърлено изцяло.
На основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК на заявителя следва да се укаже, че
съгласно чл. 415, ал. 3 и 4 ГПК в едномесечен срок от съобщението може да предяви
осъдителни искове за вземанията си, като довнесе дължимата държавна такса.
Водим от гореизложеното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 248814/31.07.2024 г. за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, депозирано от И. К. Т.,
ЕГН ********** против В. Л. И., ЕГН ********** за сумите от 15000 лева,
2
представляваща главница по заповед на заповед от 19.05.2023 г., както и за сумата от
942,32 лева, представляваща лихва за забава за периода от 01.01.2024 г. до 12.06.2024 г.
УКАЗВА на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК на заявителя, че в едномесечен
срок от съобщението може да предяви осъдителни искове за вземанията си, като
довнесе дължимата държавна такса до 4% върху цената на всеки от кумулативно
обективно съединените искове, но не по – малко от 50 лева по всеки от тях.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от разпореждането на заявителя.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис от него на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3