№ 163
гр. Варна, 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело
№ 20253000500386 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано по въззивни жалби, подадени
от Л. Н. Г. от гр. Варна, чрез адв. Т. П. от АК-Варна, насочени съответно
против решение № 509/10.05.2024г. и решение № 403/14.04.25г., постановени
по гражданско дело № 336/2023г. на Окръжен съд-Варна. С първото решение е
бил отхвърлен предявеният иск от Г. К. Г. (починала на *г., заместена в хода на
производството от Л. Н. Г., на основание чл. 227 от ГПК) против В. Н. Т. и В.
В. Т., с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5, вр. с. чл. 17, ал. 1 ЗЗД, с който се
иска да се обяви за нищожен договор за покупко-продажба, обективиран в
Нотариален акт за № 141, том II, рег. № 2743, дело 306/26.07.2004г. на
нотариус с рег. № 193 на НК и район на действие РС-Варна, вписан с вх. рег.
№ 15686/26.07.2004г., акт. № 190, том LI, дело 11776, рег. № 332304 на СВ-
Варна, с който Г. К. Г. продава на П. Н. Т. следния недвижим имот, а именно:
апартамент 1, в гр. Варна, ж. к. „*“, бл. *, ет. 1, с площ от 92.72 кв. м., състоящ
се от три стаи с кухненска ниша и сервизни помещения, заедно с избено
помещение без посочен номер и с площ от 6.16 кв. м., както и 2.2266 % ид. ч.
от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, за цена от
25 000 лева, като привиден и обявяване за действителен на прикрития договор
за прехвърляне на недвижимия имот срещу задължение за издръжка и
гледане; и ищецът е бил осъден да заплати на ответниците направените по
делото разноски. С второто решение е било допълнено първото решение по
1
реда на чл. 250 от ГПК, като е отхвърлен като неоснователен предявеният иск
от Г. К. Г. (починала * год., заместена в хода на производството от Л. Н. Г., на
основание чл. 227 от ГПК), против В. Н. Т. и В. В. Т., за разваляне на
прикрития договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт за № 141, том II, рег. №
2743, дело 306/26.07.2004 г. на нотариус с рег. № 193 на НК и район на
действие РС-Варна, вписан вх. рег. № 15686/26.07.2004 г., акт. № 190, том LI,
дело 11776, рег. № 332304 на СП –Варна, с който Г. К. Г. продава на П. Н. Т.
описания по-горе недвижим имот, поради пълното му неизпълнение от страна
на длъжника, на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД.
В жалбата, подадена срещу първото решение, се поддържа, че същото е
неправилно, незаконосъобразно и немотивирано. Посочено е, че съдът
погрешно е приел за неясна волята на прехвърлителката, въпреки направените
от нея уточнения по делото, че волята й при извършването на сделката е била
да прехвърли имота си срещу задължението на приобретателката да полага
грижи за нея - „да се грижи за старините й“, така както е било посочено и в
декларацията от 19.05.22г. Смисълът на декларираното е, че деклараторката не
получава цена за имота от дъщеря си, което е считала като акт на дарение, но
продължението на текста е, „за да се погрижи тя за мен, старините ми“. Това
според въззивника означава, че причината да се извърши сделката при липсата
на плащане на цена, е полагането на грижи. Липсата на правна грамотност се е
отразила при документалното оформяне на волята на ищцата в двете
съставени от нея декларации на 09.09.04г. и на 19.05.22г., но волята й
еднозначно може да бъде извлечена в горния смисъл. Използваната дума в
декларациите „дарявам“ неправилно е била тълкувана от съда и въз основа на
това е формиран неправилен решаващ правен извод. Съдът не е изложил
мотиви кои свидетелски показания кредитира и кои не, приемайки, че по
делото липсват доказателства за наличието на относителна симулация при
сключването на процесния договор. В жалбата е направен самостоятелен
анализ на гласните доказателства по делото, които в съвкупна преценка с
представените декларации, се счита, че установяват основателността на
установителните искове. Отделно от това, след анализ на доказателствата, са
изложени подробни съображения и за тезата, че е налице неизпълнение на
задълженията на приобретателката по прикрития алеаторен договор да полага
грижи и да издържа прехвърлителката. Претендира се отмяна на обжалваното
решение и уважаване на предявените искове, ведно с присъждане на
разноските за двете инстанции.
В указания срок е бил депозиран отговор на въззивната жалба от
насрещните страни В. Н. Т. и В. В. Т. чрез общия им процесуален
представител адв. Св. Н. от АК-Варна. Въззивната жалба е оспорена като
неоснователна и се претендира потвърждаване на обжалваното решение.
Счита се, че същото е правилно и законосъобразно, тъй като направените от
съда правни изводи напълно се потвърждават от изяснената по делото
фактическа обстановка. Споделя се извода на съда, че представените по
2
делото две декларация, изходящи от ищцата и датирани с дати от 09.09.04г. и
19.05.22г., не съдържат изявления за това, че договорът за покупко-продажба
от 26.07.04г. е симулативен и прикрива договор за издръжка и гледане. В
декларациите било отразено, че първоначалната ищца не е получила продажна
цена и че волята й била да надари своята дъщеря. Счита се, че декларациите
нямат характера на „обратно писмо“ и „начало на писмено доказателство“, тъй
като те не са съставени от двете страни по договора и не разкриват
съдържанието на един прикрит договор, а освен това не изхождат от
насрещната страна по сделката. Чрез заключението на СГЕ е било установено,
че декларацията от 09.09.04г. е антидатиран документ и същата е била
съставена много по-късно за целите на настоящото дело. Поддържа се, че
липсата на воля следва да се преценява към момента на сключването на
договора, тъй като последващата липса на съгласие е ирелевантна. Счита се,
че съдът е направил анализ на свидетелските показания и е достигнал до
правилния извод, че не се установява наличието на симулация на
волеизявлението на продавачката. Излага се, че от гласните доказателства се
установява, че купувачката по процесната сделка е имала желанието да закупи
имот в този квартал и за целта е теглила заем от взаимно-спомагателна каса.
Липсват доказателства, че дъщерята на първоначалната ищца се е съгласила да
сключи с майка си привидна сделка, която да прикрива договор за издръжка и
гледане. Отделно от това, изявлението на продавачката в нотариалния акт, че е
получила продажната цена, има силата на извънсъдебно признание, което не е
било опровергано, а наследниците й са обвързани от това признание. На
последно място се изтъква, че уговореният размер на продажната цена също
не може да бъде индиция за симулативност на договора, тъй като данъчната
оценка на имота е била 37 112.70 лв., а уговорената цена е била 29 500 лв.
Освен това прехвърлителката е запазила пожизнено и безвъзмездно правото
на ползване върху жилището и по този начин приобретателката е получила
само „голата собственост“. Не е без значение и обстоятелството, че страните
по договора са били в много близки отношения, което безспорно е повлияло на
уговорения размер на продажната цена. Претендират се направените по
делото съдебно-деловодни разноски.
Във втората си въззивна жалба Г. сочи, че решението от 14.04.25г., с
което е отхвърлен предявения конститутивен иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, е
неправилно и необосновано, тъй като в същото липсват мотиви за
произнасянето по този иск, което съставлява нарушение на нормата на чл. 236,
ал. 2 от ГПК. Препраща се към оплакванията, изразени в първата въззивна
жалба, относно иска за разваляне на прикрития договор. По прикритата
сделка приобретателката не е могла да изпълнява задълженията си поради
обективна невъзможност – заболяване, довело до необходимостта да се
полагат грижи за самата нея, и настъпилата й смърт. Претендира се отмяна на
допълнителното решение и уважаване на предявените искове, ведно с
присъждане на разноските за двете инстанции.
В отговора на втората жалба, подаден от В. Т. и В. Т., чрез общия си
3
процесуален представител адв. Св. Н. от АК-Варна, поддържат, че същата е
допустима, но неоснователна. Изцяло се препраща към аргументите,
изложени в подадения първоначален отговор и се претендира решението да
бъде потвърдено, ведно с присъждане на разноските по делото.
Въззивните жалби са подадени в срок, от страна с правен интерес от
обжалването на обжалваеми съдебни актове и при надлежна представителна
власт, поради което същите се явяват допустими.
В с.з. становищата, застъпени с въззивните жалби и отговорите им, се
поддържат от процесуалните представители на страните. В депозираното от
въззивника писмено становище чрез адв. Т. П. се излага, че съдът неправилно
е преценил писмените и гласни доказателства по делото, както и житейската
логика, поради което е постановил съдебен акт, който е в противоречие със
съдебната практика на ВКС. Счита се, че от двете подписани от
прехвърлителката декларации, независимо от момента на тяхното съставяне,
се установява нейното действително намерение при сключването на
процесния договор – имотът да остане в семейството и да си гарантира
спокойни старини. Това разкрива елементите на прикрит договор за издръжка
и гледане, тъй като не е получавана продажна цена. Житейски нелогично и е
неоправдано майка да продава апартамента на дъщеря си срещу пазарна цена,
когато страните живеят заедно и прехвърлителката като възрастна жена е
разчитала на нейните грижи. Недоказани са останали твърденията на
ответниците, че приобретателката е получила заем от ВСК и сумата е
послужила за заплащане на апартамента. Поддържа се, че в допълнителното
решение липсват мотиви. Позовава се на конкретни актове на ВКС, за да се
обоснове становището, че тълкуването на договорите следва да се извърши
съобразно общата воля на страните и конкретните обстоятелства; че ако няма
доказателства за реално плащане на цена и при наличие на грижи, продажбата
е привидна и прикрива договор за издръжка и гледане; че свидетелските
показания и признанията на страните имат ключово значение при доказване на
симулация.
За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от
фактическа и правна страна:
Исковата молба е била подадена на 13.12.22г. (първоначално образувана
в гр. д. № 16352/22г. на ВРС, ХХХІІІ с-в, изпратено по подсъдност на ВОС) от
Г. К. Г. против В. Н. Т. и В. В. Т. (първият е съпруг, а втората дъщеря на
починалата на *г. дъщеря на ищцата П. Н. Т. – така от удостоверението за
наследници на л. 22) с предявени в условията на обективно кумулативно
съединяване на следните искове: за прогласяване нищожността поради
относителна симулация на договор за покупко-продажба, обективиран в НА
№ 141/26.07.2004г. на нотариус с рег. № 193 на НК и район на действие РС-
Варна, с който ищцата е продала на дъщеря си П. Н. Т. следния недвижим
имот: апартамент 1, в гр. Варна, ж. к. „*“, бл. *, ет. 1, с площ от 92.72 кв. м.,
заедно с избено помещение с площ от 6.16 кв. м., както и 2.2266 % ид. ч. от
4
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, като
прикриващ договор за прехвърляне на имота срещу задължение за издръжка и
гледане, на осн. чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД; за разкриване на прикрития
договор за прехвърляне на недвижимия имот срещу задължение за издръжка
и гледане, на осн. чл. 17, ал. 1 от ЗЗД; за разваляне на прикрития договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане
поради неизпълнението му от страна на приобретателката, на осн. чл. 87, ал. 3
от ЗЗД.
Наведените в исковата и уточняващите молби твърдения, относими към
разглежданите по настоящото дело искове, са били, че по сключения с
посочения нотариален акт договор цена от 25 000 лв. за апартамента и 4 500
лв. за движимите вещи, не е била заплащана, а освен това същата е под
размера на данъчната оценка. Тези две обстоятелства сочили на привидността
на договора за продажба, който прикривал алеаторен договор с поето
задължение на приобретателката в бъдеще да полага грижи и да дава
издръжка на своята майка. В тази връзка прехвърлителката е удостоверила
действителната си воля в подписаната на 09.09.04г. декларация, в която
декларирала, че за процесната и за още две други сделки с имоти, оформени
като продажби, цена не е била заплащана, а прехвърлянето е било единствено
с цел приобретателката да се погрижи „за старините“ й. Съдържанието на
волята си прехвърлителката е потвърдила и в съставената нова декларация с
нотариална заверка на подписа от 19.05.22г., с която е декларирала, че
прехвърлянето на имотите е било с оглед получаване на бъдещи грижи и
издръжка от приобретателката – „за да се погрижи за мен за старините ми“.
Наведено е и твърдението, че въпреки действителните уговорки,
приобретателката не е полагала грижи и не е давала издръжка на майка си,
или е полагала такива, които не са били достатъчни за водене на нормален и
спокоен живот. За времето от сключването на договора и до 2020г. ищцата
сама се обслужвала, пазарувала и грижила за своите битови и здравословни
нужди, а дъщеря й е предоставяла епизодични и непълни грижи. През 2020г.
приобретателката заболяла и заживяла в дома на майка си (тъй като П.
споделила, че не е в добри отношения със съпруга си и е проучвала
възможността да се разведе), като двете взаимно се грижили една за друга,
като жилището и домакинството били в крайно лошо състояние – липса на
хигиена, храна и поддръжка. След смъртта на приобретателката, настъпила на
*г. полагането на грижи и издръжка е невъзможно, а и никой от наследниците
на приобретателката не е проявил загриженост за прехвърлителката. Допълва
се, че поради настъпилата смърт на приобретателката и липсата на съгласие на
прехвърлителката наследниците да изпълняват задълженията си за издръжка и
гледане, е налице основание за разваляне на договора.
С депозирания отговор на исковата молба ответниците са изразили
становище за допустимост, но неоснователност на исковете. Изложено е
становище, че атакуваният договор е действителен, уговорената по него цена е
била заплатена от купувача, а подписаните от ищцата декларации от 09.09.04г.
5
и 19.05.22г. са били съставени изцяло за целите на настоящото производство.
Оспорена е била като антидатирана декларацията от 09.09.04г. Поддържа се,
че ищцата се намира под въздействието на сина си Л. Г. и целта на настоящия
процес е при евентуално разваляне на договора имотът да му бъде прехвърлен
на него. Освен това в текста на декларациите е записано, че ищцата е имала
воля да „надари“ своята дъщеря, което не кореспондира на изложените в
молбата твърдения. Тъй като декларациите не изхождат от страната, на която
симулацията се противопоставя, то и свидетелски показания за разкриването й
са недопустими, на осн. чл. 165, ал. 2 от ГПК. Освен това декларациите от
ищцата обективират единствено и само изгодни за нея обстоятелства, поради
което и не следва да се кредитират. Изразено е несъгласие за допускане на
свидетелски показания в хипотезата на чл. 164, ал. 2 от ГПК. Навежда се
твърдението, че между ищцата и нейната дъщеря са съществували силна
привързаност и топли и любящи взаимоотношения, поради което и в
продължение на много години ищцата е разчитала единствено и само на
помощта и грижите на дъщеря си и на нейното семейство - ответниците В. и
В.. Била е убедена, че и без сключен алеаторен договор, грижите от тях ще й
бъдат предоставени. Сочи се още, че продажната цена за апартамента е от
25 000 лв. и за обзавеждането - от 4 500 лв., а данъчната оценка на имота е
била 37 112.70 лв. Освен това обаче следва да се има предвид, че
прехвърлителката е запазила пожизнено и безвъзмездно ползването на
жилището, а освен това страните са били в близки отношения, които
обстоятелства са повлияли върху уговорения размер на продажната цена.
Ответниците са навели твърдение, че ако съдът уважи иска по чл. 17, ал. 1 от
ЗЗД, то тяхната наследодателка и те самите са изпълнявали задълженията в
пълен обем, полагайки грижи за здравето, домакинството и хигиената на
прехвърлителката, съответстващи на нейните нужди и желание. Обемът от
грижи и издръжка са се изменяли за времето на действие на договора, но
винаги са били предоставяни в пълен обем. В тази връзка е посочено, че от
края на 80-те години синът на ищцата е преустановил контактите с майка си и
не е проявявал никаква загриженост, въпреки напредналата й възраст и
влошено здравословно състояние. Ежедневно дъщерята П. и нейният съпруг
В. са посещавали дома на ищцата, пазарували са, приготвяли храна,
почиствали и плащали консумативите и необходимите лекарства. Те са я
водили на медицински прегледи при специалисти в гр. Варна и други градове.
Дъщерята на ищцата и съпругът й са организирали извършването на ремонти
в дома на ищцата. След пенсионирането си П. и В. се преместили да живеят
при ищцата и са полагали денонощно грижи. След смъртта на П. от Канада се
прибрала дъщеря й В., за да помага на баба си и в продължение на месец е
полагала грижи за нея. През това време ответникът е намерил жена, която да
помага за грижите за ищцата и за нейното лично обслужване, а самият В. е
продължил да пазарува, готви и плаща сметките. Едва през есента на 2021г. в
дома на ищцата се появил синът й, който заявил, че ще се грижи за майка си
като неин асистент, ще смени патрона на входната врата и не желае
6
ответникът повече да посещава дома на майка му. Опитите на ответника да
посети ищцата в следващите месеци останали неуспешни. С полагането на
грижи от сина на ищцата, ответниците са били освободени от своето
задължение, тъй като кредиторът е бил задоволен напълно. До момента на
получаването на книжата по настоящото дело, ищцата не е изявявала
претенции по отношение на ответниците, защото е считала, че нуждите й са
били задоволени.
По делото е регистрирана молба с вх. рег. № 24527/10.10.23г., заверена с
КЕП от адв. П., с която Л. Н. Г. е заявил, че като законен наследник на Г. К. Г.
желае да продължи производството по делото, образувано по нейна искова
молба. Моли да се приеме пълномощно, с което е упълномощил адв. П. да го
представлява по делото, както и представя удостоверение за наследници на
майка си (л. 74, а пълномощното е на л. 73 от делото на ВОС). Видно от
удостоверението за наследници, приложено на л. 72 от делото на ВОС, че на
*г. е починала ищцата Г. К. Г. и нейни наследници по закон са синът й Л. Н. Г.
и внучката й В. В. Т. (дъщеря на починалата на *г. нейна дъщеря П. Н. Т.). С
молба вх. № 24525/10.10.23г. (л. 71 от делото на ВОС) адв. П., е направила
изявление до съда, че тъй като ответницата В. В. Т. е наследник на ищцата, то
искът не се поддържа от Л. Г. срещу нея, като се счита за предявен само за ½
ид.ч. от имота, насочен срещу ответника В. Н. Т.. Не е уточнен процесуалният
способ за десезиране на съда по отношение на ответницата.
С определение № 3903/11.10.23г. първоинстанционният съд е
конституирал на осн. чл. 227 от ГПК Л. Н. Г. като ищец, в качеството му на
наследник на починалата ищца Г. К. Г. и е прекратил производството по
делото за ½ ид.ч. по иска за разваляне на прикрития договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължението за издръжка и
гледане, обективиран в НА № 141/26.07.04г. на нотариус с рег. № 193 на НК,
на осн. чл. 87, ал. 3 от ЗЗД. За останалите искове – за прогласяване
нищожността на договора като привиден и за обявяване за действителен на
прикрития договор, съдът е приел, че същите не могат да бъдат предявени
само за ½ ид.ч. Определението като необжалвано е влязло в сила.
Поради горното следва да се приеме, че постановеното решение №
403/14.04.25г. по гр. д. № 336/23г. на ВОС в частта му, с която съдът е
допълнил първоначалното решение по делото като е отхвърлил предявеният
от ищеца против ответниците конститутивен иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД в
пълен обем, е недопустимо като произнесено свръхпетитум - за разликата над
½ ид. ч., надхвърляща предмета на делото след прекратителното определение
на съда. В тази част посоченото решение следва да се обезсили.
Отделно от горното, съдът намира, че процесуално недопустимо е и
първоинстанционното решение № 509/10.05.24г., с което е отхвърлен иска на
ищеца за прогласяване нищожността на процесния договор като привиден и
прикриващ алеаторен договор за прехвърляне на недвижими имот срещу
задължение за издръжка и гледане и за обявяване за действителен прикритият
7
договор, за разликата над ½ ид. ч., надхвърляща наследствената квота на
ищеца в собствеността. Това е така, защото съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК, всеки
може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на
едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това, а
съгласно чл. 26, ал.2 ГПК, освен в изрично предвидените от закона случаи,
никой не може да предявява от свое име чужди права пред съда. По въпроса
допустим ли е иск за прогласяване на нищожността на целия договор за
покупко-продажба на недвижим имот от лице, което не е страна по договора и
не е собственик на целия, а притежава само идеална част от собствеността
върху прехвърления имот, съответно - процесуално допустимо ли е съдебното
решение, постановено по такъв иск, е налице задължителна съдебна практика,
обективирана в решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК, а именно
решение № 397 от 03.10.2012 г. по гр. д. № 1604/2011 г. на ВКС, IV г. о. В
същото е прието, че за ищеца, предявил установителен иск за прогласяване
нищожност на договор за прехвърляне на недвижим имот, е налице правен
интерес и той е процесуално легитимиран да предяви този иск, когато твърди
и представя доказателства, че е собственик на целия процесен имот, макар и
да не е страна по договора. В този случай ищецът брани правото си на
собственост, тъй като с предявения иск за нищожност се домогва до
постановяването на положително за него съдебно решение, с което със силата
на пресъдено нещо да бъдат отречени правните последици на атакувания
договор - неговото облигационно действие между страните по договора, и
най-вече - вещно-прехвърлителния ефект на договора, имащ за предмет
имота, собственост на ищеца. Когато обаче от доказателствата по делото се
установява, че ищецът не е собственик на целия, а само на идеална част от
процесния имот, предмет на договора, предвид принципната процесуална
забрана по чл. 26, ал.2 ГПК да не се предявяват пред съда чужди права от свое
име (освен в изрично предвидените от закона случаи на процесуална
субституция), този ищец е процесуално легитимиран и има правен интерес да
води иска за нищожност само до размера на своето право на собственост,
чиято защита търси по съдебен ред, т. е. той може да предяви иска за
прогласяване нищожността на договора само относно идеалната част от
процесния имот, която е негова собственост. Процесуално легитимирани да
предявят иск за нищожност на останалата част от договора, и признат от
закона правен интерес от това имат единствено останалите съсобственици на
имота. Поради това, когато само един от съсобствениците предяви иск за
нищожност на целия договор, този иск като предявен в нарушение на
императивната процесуална забрана по чл. 26, ал.2 ГПК, а следователно - и
поради липса на признат от закона правен интерес, е недопустим в частта му,
с която нищожността се претендира относно идеалните части на останалите
съсобственици, които не са предявили иска като обикновени другари в
процеса на съсобственика си - ищец. Образуваното исково производство и
постановените съдебни решения по така предявен частично недопустим иск
за нищожност, съответно са също частично недопустими - в частта, с която
8
искът е разгледан по същество и е уважен или отхвърлен от съда относно
идеалните части на съсобствениците на ищеца, които не са предявили
установителен иск. В тази насока са и решения №397/03.10. 2012г. по гр.д.
№1604/11г., ВКС, IV гр.о., решение №205/05.11.2013г. по гр.д.№1415/ 12г.,
ВКС, III гр.о., решение №208/14.07.2014г. по гр.д.№6302/13г., ВКС, IV гр.о.,
решение №140/17.11.2020г. по гр.д.№4530/19г., ВКС, III гр.о., решение № 295
от 27.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2141/2013 г., III г. о. решение № 170 от
18.12.2017 г. на ВКС, по гр.д. № 950/2017 г., III ГО и др. Няма основание това
разрешение в посочената задължителна практика да не се прилага и при
атакуване от наследник на сделки на наследодателя, доколкото изискването за
правен интерес от предявения иск е общовалидно. Ищецът е процесуално
легитимиран по исковете само до размер на квотата си в наследството,
каквато би била тя и съответно в собствеността при благоприятно решение.
Процесуално легитимиран да предяви иск за нищожност на останалата част би
имал другият наследник, който в случая е ответник по този иск и поддържа, че
договорът е действителен. Още повече, че след като ищецът е надлежно
легитимиран да предяви иск за разваляне на прикрит алеаторен договор само
съобразно размера на субективните си права, произтичащи от наследяването
(в този смисъл т. 3 от ТР № 30/17.06.81г. на ВС), то той няма правен интерес
да претендира прогласяване на нищожността договора в по-голям обем от
наследствената си квота, тъй като предявеният иск за установяване на
нищожността има за цел да разкрие прикрит алеаторен договор, чието
разваляне ищецът може да претендира само в обема на наследствената си
квота. Поради това и посоченото решение следва да бъде частично
обезсилено за надхвърлящата наследствена квота на ищеца и
производството в тази му част да бъде прекратено като недопустимо.
По исковете за прогласяване нищожността на процесния договор
като относително привиден и за разкриване на прикрит алеаторен
договор.
Видно от представеното с исковата молба заверено копие на НА №
141/26.07.04г. за продажба на недвижими имот на нотариус Св. Ст., рег. № 193
на НК, че Г. К. Г. продава на П. Н. Т., собствения си недвижими имот,
придобит в лична собственост чрез продажба, а именно: апартамент № 1, в гр.
Варна, ж. к. „*“, бл. *, ет. 1, с площ от 92.72 кв. м., състоящ се от три стаи с
кухненска ниша и сервизни помещения, заедно с избено помещение без
посочен номер и с площ от 6.16 кв. м., както и 2.2266 % ид. ч. от общите части
на сградата и от правото на строеж върху мястото, за общата сума,
представляваща продажна цена за апартамента и движимите вещи от 29 500
лева, от които 25 000 лв. за апартамента и 4 500 лв. за движимите вещи, която
обща сума продавачката е заявила, че е получила напълно в брой от купувача
преди подписване на този договор. Освен това продавачката е заявила, че
запазва за себе си правото на ползване върху апартамента пожизнено и
безвъзмездно. Данъчната оценка на недвижимия имот е била в размер на
37 112.70 лв.
9
С декларация с посочена дата 09.09.04г. Г. К. Г. е декларирала, че не е
получила пари по сделките, по които прехвърля на дъщеря си П. Н. Т. описани
имоти – апартамента в гр. Варна и земеделски земи в землището на гр. Шабла.
Деклараторката е посочила, че волята й е била да надари дъщеря си, за да се
погрижи тя за нея „старините ми“. Допълнила е, че се съгласява на тези
сделки поради тежкото си заболяване, което я обездвижило. Записаните в
нотариалните актове цени на имотите били фиктивни и такива пари тя не е
получавала от дъщеря си. Посочено е, че декларацията е подписана, за да се
предпази от злоупотреби с добрата й воля (л. 6 от делото на ВРС).
С нотариална заверка на подписа (в случая отпечатък от палеца на
дясната ръка, заменил подписа поради старост) с рег. № 3028/19.05.22г. на
нотариус Ил. М., рег. № 195 на НК, Г. К. Г. е декларирала отново по повод
сключените с дъщеря си сделки за апартамента в гр. Варна и земеделските
имоти в землището на гр. Шабла, че не е получила пари, представляващи
продажна цена. Волята й била да надари дъщеря си, за да се погрижи за нея и
старините й. Съгласила се на тези сделки поради тежкото си здравословно
състояние – заболяване, което я обездвижило. Записаните в договорите цени
са фиктивни и такива суми тя не е получавала от дъщеря си. Декларацията е
подписана, за да се предпази деклараторката от злоупотреба с добрата й воля и
да служи като доказателство, че сделките са фиктивни покупко-продажби,
прикриващи дарение. С настоящата декларация се потвърждава предходната
от 09.09.04г., но се повтаря, тъй като предходната нямала нотариална заверка
(л. 7 от делото на ВРС).
Съобразно предприетото от ответниците оспорване на датата на
съставяне на първата декларация, по делото е била проведена съдебно-
почеркова (графологична) експертиза, вещото лице по която дава заключение,
че подписът, положен за „декларатор“ в декларация от 09.09.04г. не отговаря
на почерка, отразен в подписите на Г. К. Г. към 2004г., а същият отговаря на
подписите полагани от нея през 2022г. В с.з. експертът допълва, че
изследваният подпис категорично наподобява подписа на лицето към 2021г. в
заявлението за издаване на документи за самоличност и в другите изследвани
документи от този период на 2022г. Категорично документът не е подписан
през 2004г. Допълва още, че след подписването чрез отпечатък на десния
палец върху втората декларация от 19.05.22г., Г. Г. е положила саморъчни
подписи върху по-късно съставени документи.
От горното следва да се направи извода, че декларацията от 09.09.04г. е
антидатиран документ и същият е съставен в периода 20121г.-2022г.
Съобразно приетото в съдебната практика (например решение № 763 от
4.02.2011г. на ВКС по гр. д. № 356/2010 г., III г. о.), обратното писмо (пълният
обратен документ) по чл. 165, ал. 2 от ГПК е нарочно съставен за разкриване
привидността на сделката разпоредителен документ; той съдържа писмени
изявления на страните, недвусмислено разкриващи симулативността на явната
сделка и действителната им воля. Без значение е кога е съставен - преди, след
10
или заедно с явния договор. За да разкрие прикрит договор, който ако е
действителен, урежда отношенията на страните (чл. 17, ал. 1 от ЗЗД),
обратното писмо следва да съдържа всички елементи от съдържанието му и е
диспозитивен документ. Когато обратното писмо доказва привидността на
явната сделка и разкрива съдържанието на прикритата, то е достатъчно за
признаване на симулацията и други доказателства не са необходими на
позоваващата се страна, нито допустими за оспорващата, защото би се
стигнало до опровергаването му със свидетелски показания.
В случая обаче не е налице обратно писмо, а едностранно изявление на
първоначалната ищца, която е страна по процесния договор, поддържано от
нейния универсален правоприемник в процеса, че атакуваната сделка е
симулативна („фиктивна“) и цена по нея не е плащана. Същото не изхожда от
другата страна по сделката, поради което и не съставлява начало на писмено
доказателство по смисъла на чл. 165, ал. 2 от ЗЗД. Същевременно, в така
съставените непосредствено преди предявяването на настоящия иск
документи, е инкорпорирано изявление на прехвърлителката, че договорът е
дарение; сключен е с цел да надари дъщеря си и така да осигури старините си
чрез нейните грижи.
Според задължителната практика на ВКС (Решение № 50052 от
12.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2802/2022 г., I г. о., ГК), съгласно
разпоредбата на чл. 165, ал. 2 ГПК, когато една от страните по сделката се
домогва да докаже, че изразеното в договора съгласие е привидно,
свидетелски показания се допускат само при наличието на писмени
доказателства, изходящи от другата страна или удостоверяващи нейни
изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението й, че
съгласието е привидно. Изискването за начало на писмено доказателство важи
както за страните по сделката, така и за техните частни и универсални
правоприемници. Това ограничение не се отнася за третите лица и за
наследниците на страната, когато сделката е насочена срещу тях, тъй като
същите не биха могли да се снабдят с обратно писмо или с начало на писмено
доказателство. Нормата на чл. 165, ал. 2, изр. 2 ГПК приравнява наследниците
на страните по сделката с третите лица само тогава, когато сделката е
насочена срещу тях, а сделката би била насочена срещу наследниците тогава,
когато засяга техни законно защитени права, които наследодателят няма право
да накърни. Наследодателят няма право да се разпорежда безвъзмездно, чрез
дарение или завещание, с частта от имуществото си, представляваща запазена
част на неговите наследници с право на запазена част (низходящи, родители
или съпруг), а ако направи това, наследниците му с право на запазена част
имат право да искат намаляване на завещанията или даренията до размера,
необходим за допълване на запазената им част (чл. 28 и чл. 30 ЗН). Затова
прехвърлителната сделка ще е насочена срещу наследника, ако същият има
право на запазена част и ако препятства възможността му да упражни правата
си по чл. 30 ЗН - например симулативен договор за продажба, прикриващ
договор за дарение (относителна симулация по смисъла на чл. 17 ЗЗД). При
11
абсолютната симулация наследодателят си запазва собствеността върху
прехвърленото имущество, сделката не може да бъде насочена срещу
наследниците и последните разполагат със същата възможност за разкриване
на симулацията, каквато е имал и наследодателят им – страна по договора, а
изключението по чл. 165, ал. 2, изр. 2 ГПК е неприложимо.
В настоящия случай се поддържа, че е налице относителна симулация
като прикритата с договор за покупко-продажба сделка е алеаторен договор за
прехвърляне на имот срещу задължението за издръжка и гледане. Последният
договор обаче не е безвъзмезден и поради това не може да се приеме, че е
насочен срещу наследника на прехвърлителката. Поради това и свидетелски
показания за разкриване на симулацията са недопустими. Поради липсата на
други писмени доказателства за разкриване на привидността, предявеният иск
се явява неоснователен.
Същевременно ищецът е навел твърдение за наличието на относителна
симулация на договора поради уговорена по-ниска продажна цена за
апартамента спрямо пазарната такава, включително и данъчната оценка. Това
може да е косвен факт за симулативност само ако бъде подкрепен от
множество други косвени факти, които в своята съвкупност могат да наложат
еднозначен извод за твърдяната симулация. Освен, че липсват други такива
установени по делото факти, то в случая уговорената за апартамента цена е от
25 000 лв. при данъчна оценка от 37 112.70 лв., което представлява 2/3 от
размера на данъчната оценка. В случая обаче следва да се има предвид, че
сделката е сключена между майка и дъщеря, които са били в изключително
близки отношения, а освен това продавачката е запазила безвъзмездното и
пожизнено право на ползване върху апартамента. Поради това и така
уговорената цена не може да сочи нито на безвъзмездност на договора, а още
по-малко може да разкрие елементите на алеаторен договор за издръжка и
гледане.
Но дори и да не се сподели изводът за недопустимост на свидетелски
показания за разкриване на твърдяната симулация, то по настоящото дело не
се събраха гласни доказателства, които еднозначно да наложат извода, че
сключеният договор не е бил за покупко-продажба, а такъв за прехвърляне на
имота срещу задължение за издръжка и гледане. В показанията на св. Р. данни
в тази насока не се съдържат. В показанията на св. Н. се сочи, че поради
заболяването си и след пенсионирането си П. е отишла да живее при майка си,
тъй като не се разбирала със съпруга си. Веднъж Г. споделила на свидетелката,
че иска да развали някаква сделка и поради това търсела адвокат. Споделила,
че синът й Л. много добре я гледа. Доколкото свидетелката е разбрала, Г. била
направила тази сделка, за да я гледа дъщеря й, но след като тя починала,
нямало кой да я гледа и се наложило синът й да я гледа.
Напротив, от показанията на свидетелката К. се установява, че П. е
имала намерение и предпочитала да купи апартамента от майка си, както и че
според свидетелката, тя е платила пари на майка си, предполагайки за
12
произхода им – взаимно-спомагателна каса, в която двете са членували, а
свидетелката е поръчителствала. П. е съветвала и свидетелката да си купи
жилище в кв. „*“, след като споделила, че е купила апартамента от майка си.
Свидетелката Ангелова сочи, че е чувала от Г., че тя е продала на дъщеря
си имота; споделила, че ще го продаде, защото имала нужда от пари.
От съвкупния анализ на тези показания не може да се установи, че
процесният договор е привиден и прикрива договор за издръжка и гледане.
Поради това неоснователни се явяват установителните искове за разкриване
на относителната симулативност на договора за продажба и за разкриване на
прикрита сделка, а поради това неоснователен се явява и обусловеният от тях
конститутивен иск за разваляне на алеаторен договор. Решенията
(първоначално и допълнително) в тези им части, но в обема от наследствени
права на настоящия ищец, следва да бъдат потвърдени.
Въззиваемите са претендирали разноски за настоящото производство,
които според представените доказателства са в размери от по 1 000 лв.,
представляващи заплатени в брой адвокатски възнаграждения – договорите за
правна защита и съдействие на л. 28 и 30 от настоящото дело. Същите следва
да се възложат в тежест на въззивника.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 509/10.05.24г. по гр. д. № 336/23г. на ВОС в
частта му, с която са отхвърлени предявените от Г. К. Г., ЕГН ********** от
гр. Варна, починала в хода на производството на * год. и заместена на осн. чл.
227 от ГПК от своя низходящ Л. Н. Г., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „*. *“
№ *, ет. * ап. *, против В. Н. Т., ЕГН ********** и В. В. Т., ЕГН **********,
и двамата от гр. Варна, ж. к. „*“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, искове с правно
основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 и чл. 17, ал. 1 ЗЗД, за обявяване за нищожен
договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за № 141, том II,
рег. № 2743, дело 306/26.07.2004г. на нотариус с рег. №193 на НК и район на
действие РС-Варна, вписан вх. рег. № 15686/26.07.2004 год. акт. № 190, том
LI, дело 11776, рег. № 332304 на СВ –Варна, с който Г. К. Г. продава на П. Н.
Т., следния недвижим имот, а именно: апартамент 1, в гр. Варна, ж. к. „*“, бл.
*, ет. 1, с площ от 92.72 кв. м., състоящ се от три стаи с кухненска ниша и
сервизни помещения, заедно с избено помещение без посочен номер и с площ
от 6.16 кв. м., както и 2.2266 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото
на строеж върху мястото, за цена 25 000 лева, като привиден и за обявяване за
действителен на прикрит договор за прехвърляне на недвижими имот срещу
задължение за издръжка и гледане, само за горницата над ½ ид. част от
договора, надхвърляща наследствената квота на Л. Н. Г. от наследството на
неговата майка Г. К. Г., И ПРЕКРАТЯВА ИСКОВОТО ПРОИЗВОДСТВО в
тази му част.
13
ОБЕЗСИЛВА решение № 403/14.04.25г. по гр. д. № 336/23г. на ВОС, с
което се допълва на осн. чл. 250 от ГПК решение № 509/10.05.24г. по същото
дело, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Г. К. Г., ЕГН
********** от гр. Варна, починала в хода на производството на * год. и
заместена на осн. чл. 227 от ГПК от своя низходящ Л. Н. Г., ЕГН **********
от гр. Варна, ул. „*. *“ № *, ет. * ап. *, против В. Н. Т., ЕГН ********** и В.
В. Т., ЕГН **********, и двамата от гр. Варна, ж. к. „*“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *,
иск за разваляне на прикрит договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт за покупко-
продажба № 141, том II, рег. № 2743, дело 306/26.07.2004г. на нотариус с рег.
№ 193 на НК и район на действие РС-Варна, вписан вх. рег. №
15686/26.07.2004 г., акт. № 190, том LI, дело 11776, рег. № 332304 на СВ-
Варна, с който Г. К. Г. продава на П. Н. Т. следния недвижим имот, а именно:
апартамент № 1, находящ се в гр. Варна, ж.к. „*“, бл. *, ет. 1, с площ от 92.72
кв.м., състоящ се от три стаи с кухненска ниша и сервизни помещения, заедно
с избено помещение без посочен номер и с площ от 6.16 кв.м., както и 2.2266
% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,
поради пълно неизпълнение от страна на длъжника, на основание чл. 87, ал.
3 от ЗЗД, само за горницата над ½ ид. част от договора, надхвърляща
наследствената квота на Л. Н. Г. от наследството на неговата майка Г. К. Г..
ПОТВЪРЖДАВА решение № 509/10.05.24г., допълнено с решение №
403/14.04.25г., постановени по гр. д. № 336/23г. на ВОС в останалите му части.
ОСЪЖДА Л. Н. Г., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „*. *“ № *, ет. * ап.
* да заплати на В. Н. Т., ЕГН ********** и на В. В. Т., ЕГН **********, и
двамата от гр. Варна, ж. к. „*“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, на всеки сума от по
1 000 лв., представляващи направените от всеки от тях разноски за въззивната
инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните чрез
процесуалните им представители, при наличието на предпоставките за
допускане на касационното обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14