№ 38
гр. Котел, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на тринадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Йовка Ж. Бъчварова
при участието на секретаря Йордан Ив. Кръстев
като разгледа докладваното от Йовка Ж. Бъчварова Гражданско дело №
20222210100236 по описа за 2022 година
Ищецът БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж, чрез БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България, моли съда да признае за
установено в отношенията им с ответника З. М. З., че ответникът дължи на
ищеца вземането, за което в полза на ищеца била издадена заповед за
изпълнение № 59/04.03.2022г. по ЧГД № 81/2022г. на РС Котел, оспорена от
ответника в срока по чл.414, ал.2 от ГПК. В срока по чл.415, ал.1 от ГПК
ищецът е предявил искове за установяване на оспореното вземане. Твърди, че
ответникът дължи сумата 8238.72 лева, представляваща неизплатена от
главница, дължима по договор за потребителски кредит № PLUS-18178311 от
22.10.2020г.,по силата на който банката предоставила на ответника кредит в
размер на 8000.00 лева, който ответникът поел задължение да върне за срок
от 60 месеца – до 15.11.2025г., чрез равни месечни вноски в размер на 268.39
лева всяка, съгласно погасителния план. Вноските включвали и договорения
годишен процент на разходите. Ответникът платил само първите две вноски и
считано от 15.02.2021г. преустановил плащанията. Ищецът твърди, че
вземането станало изискуемо в пълен размер на 15.03.2021г., тъй като
ответникът бил просрочил плащане на две вноски по договора, за което на
ответника било платено изрично уведомление.
Върху просроченото вземане се дължала и лихва за забава.
1
Непогасената главница била 8238.72 лева, възнаградителната лихва за
периода от 15.02.2021г. до 15.11.2025г. била 4861.02 лева, а мораторната
лихва от 15.03.2021г. до 16.02.2022г. – 776.62 лева.
Моли да се признае за установено в отношенията на страните, че
ответникът дължи на ищеца посочените суми, за които в полза на ищеца била
издадена заповед за изпълнение. Претендира законната лихва от подаване на
заявлението – 01.03.2022г., до окончателното изпълнение на задължението,
както и присъждане на разноските в заповедното и по установителното
производства.
При условията на евентуалност предявява осъдителни искове за същите
суми, които да се разгледат, в случай че съдът отхвърли установителните
искове, поради необявена предсрочна изискуемост.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е подал отговор срещу
исковата молба. Възражението срещу заповедта за изпълнение не съдържа
мотиви, поради което не може да се зачете като отговор срещу исковата
молба - ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. на
ВКС, ОСГТК, т.11, б.“а“.
В съдебно заседание за ищеца не се явява представител. Исковете се
поддържат чрез писмено становище.
Ответникът З. З. не се явява и не изпраща представител.
С молба, депозирана преди съдебното заседание, ищецът моли за
постановяване на неприсъствено решение.
Налице са основанията на чл.239 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение по делото, тъй като на ответника са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването му на него или негов представител в съдебно заседание. Съдът,
след като съобрази представените с исковата молба писмени доказателства,
намира, че предявените иск са изцяло основателени, поради което следва да
бъдат уважени. Настоящото решение не следва да се мотивира по същество –
чл.239, ал.2 от ГПК.
Предявените евентуални искове следва да се оставят без разглеждане.
По претенциите за разноски :
Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът,
2
разглеждащ установителния иск, предявен по реда на чл.422 от ГПК, се
произнася за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство, като се
произнася с осъдителен диспозитив, тъй като разноските, направени в
заповедното производство, не са предмет на установителния иск.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски,
съобразно уважената част от исковете. Разноските се претендират, съобразно
представен списък, както следва : по заповедното производстство – 277.53 лв
държавна такса и 50.00 лв юрисконсултско възнаграждение; по
установителното производство – 296.46 лв държавна такса, 100.00 лв
юрисконсултско възнаграждение.
Претенцията за разноски е изцяло основателна. Претендираното
юрисконсултско възнаграждение е в минимален размер, поради което съдът
не дължи преценка дали е адекватно на фактическата и правна сложност на
делото.
Ръководен от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по исковете с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК в отношенията между ищеца БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.
Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България, седалище и
адрес на управление град София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда
14, ЕИК *********, и ответника З. М. З., ЕГН **********,
постоянен/настоящ адрес село Малко село, община Котел, че ответникът
присъдените със заповед № 59/04.03.2022 г. по частно гражданско дело №
81/2022 г. на РС Котел суми, както следва : 8238.72 лева (осем хиляди двеста
тридесет и осем лева и седемдесет и две стотинки), представляващи усвоен
кредитен лимит по договор за отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-18178311 от
22.10.2020г., 4861.02 лева (четири хиляди осемстотин шестдесет и един лева и
две стотинки), представляваща възнаградителна лихва за периода от
15.02.2021 г. до 15.11.2025 г., 776.62 лева (седемстотин седемдесет и шест
лева и шестдесет и две стотинки), представляващи мораторна лихва върху
3
главницата за периода от 15.03.2021 г. до 16.02.2022 г. и законната лихва,
считано от 01.03.2022 г. до окончателното изпълнение на задължението.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковете, предявени от БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А. Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.
клон България, с посочени данни, срещу ответника З. М. З., с посочени данни,
да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумите : 8238.72 лева,
представляващи усвоен кредитен лимит по договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
PLUS-18178311 от 22.10.2020г., 4861.02 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 15.02.2021 г. до 15.11.2025 г., 776.62
лева, представляващи мораторна лихва върху главницата за периода от
15.03.2021 г. до 16.02.2022 г. и законната лихва, считано от подаване на
заявлението 01.03.2022 г. до окончателното изпълнение на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК З. М. З., с посочени данни,
да заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж, чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А. клон България, с посочени данни, сумата 327.53 лева
(триста двадесет и седем лева и петдесет и три стотинки), представляващи
направени по ЧГД № 81/2022г. на РС Котел разноски, както и сумата 396.46
лева (триста деветдесет и шест лева и четиридесет и шест стотинки),
представляващи направени по гражданско дело № 236/2022г. на РС Котел
разноски.
РЕШЕНИЕТО не може да бъде обжалвано.
РЕШЕНИЕТО да се съобщи на ответника.
Съдия при Районен съд – Котел: _______________________
4